Библейска книга номер 23 — Исаия

Писател: Исаия

Място на написване: Йерусалим

Завършена: след 732 г. пр.н.е.

Обхваща периода: ок. 778 — след 732 г. пр.н.е.

ЗАСТРАШИТЕЛНАТА сянка на жестокия асирийски владетел била надвиснала над другите империи и по–малките царства в Средния изток. Цялата област била обхваната от заговори и сключване на съюзи. (Иса. 8:9–13) Скоро отстъпническият Израил на север щял да стане жертва на тази международна интрига, а на юг царете на Юда управлявали в несигурност. (4 Царе, 15–21 глава) Били изобретени и използвани нови оръжия, които допълвали ужасяващата картина на онова време. (2 Лет. 26:14, 15) Къде можело да се намери защита и спасение? Макар че хората и свещениците в малкото царство Юда използвали името на Йехова, сърцата им се били обърнали в друга посока — първо към Асирия, след това към Египет. (4 Царе 16:7; 18:21) Вярата в силата на Йехова била изчезнала. Там, където нямало открито идолопоклонство, преобладавал лицемерният начин на поклонение, основаващ се на формализъм, а не на истински страх от Бога.

² Кой тогава щял да говори от името на Йехова? Кой щял да изяви неговата спасителна сила? „Ето ме, изпрати мене“ — отговорил Исаия, който вече бил пророкувал по–рано. Това била годината, в която прокаженият цар Озия умрял — 778 г. пр.н.е. (Иса. 6:1, 8) Името Исаия означава „Спасение от Йехова“, което е същото, макар и написано в обратен ред, като значението на името Исус („Йехова е спасение“). От началото до края в пророчествата на Исаия се подчертава фактът, че Йехова е спасение.

³ Исаия бил син на Амос (когото не бива да бъркаме с юдейския пророк Амос). (1:1) В Светото писание не се казва нищо за неговото раждане, нито за смъртта му, макар че според юдейските предания той бил разрязан на две от злия цар Манасия. (Сравни Евреи 11:37.) Според записаното от него той живял в Йерусалим със своята съпруга, която била пророчица, и имал най–малко двама синове с пророчески имена. (Иса. 7:3; 8:1, 3) Исаия служил по времето на поне четирима юдейски царе — Озия, Йотам, Ахаз и Езекия. Явно той започнал службата си през 778 г. пр.н.е. (когато Озия умрял или може би по–рано) и продължил поне до след 732 г. пр.н.е. (четиринайсетата година от управлението на Езекия), тоест служил не по–малко от общо 46 години. Несъмнено той записал своите пророчества преди последната година. (1:1; 6:1; 36:1) Други пророци по негово време били Михей в Юда и Осия и Одид на север. (Мих. 1:1; Ос. 1:1; 2 Лет. 28:6–9)

⁴ Това, че Йехова е наредил на Исаия да запише пророческите присъди, се вижда от Исаия 30:8: „Сега иди, напиши това пред тях на дъсчица, и забележи го в книга, та да остане за бъдещето време за свидетелство до века.“ Древните юдейски равини признавали, че Исаия е писателят на книгата, и я определили като първата книга от големите пророци (Исаия, Йеремия и Езекиил).

⁵ Макар че според някои хора промяната на стила на книгата от 40 глава нататък показва, че е имала друг писател, или „втори Исаия“, промяната в темата, която се обсъжда, трябва да е достатъчна като обяснение за това. Има много доказателства, че Исаия е написал цялата книга, носеща името му. Например нейното единство се вижда от израза „Светия Израилев“, който се появява 12 пъти от 1 до 39 глава и 13 пъти от 40 до 66 глава — общо 25 пъти, докато в останалата част на Еврейските писания се появява само 6 пъти. Апостол Павел също свидетелства за единството на книгата, като цитира от всички нейни пророчества и определя Исаия като единствения писател на цялата книга. (Сравни Римляни 10:16, 20; 15:12 с Исаия 53:1; 65:1; 11:1.)

⁶ Интересно е да се отбележи, че от 1947 г. насам бяха открити някои древни документи в пещерите не далече от Кирбет Кумран, близо до северозападния бряг на Мъртво море. Това бяха свитъците от Мъртво море, сред които е и пророчеството на Исаия. Те са добре запазени и красиво написани на предмасоретски еврейски език и са на 2000 години — датират от края на втори век пр.н.е. Следователно са около хиляда години по–стари от най–стария съществуващ ръкопис на масоретския текст, на който са основани съвременните преводи на Еврейските писания. Съществуват малки изменения в правописа и някои разлики в граматическата конструкция, но те не се отклоняват в доктринално отношение от масоретския текст. Това е убедително доказателство, че нашите Библии днес съдържат оригиналното вдъхновено от Бога послание на Исаия. Освен това тези древни свитъци опровергават твърденията на критиците за съществуването на двама писатели на книгата, тъй като 40 глава започва на последния ред от колоната, съдържаща 39 глава, и първото ѝ изречение завършва в следващата колона. Следователно преписвачът не е знаел за някаква предполагаема смяна на писателя или за някакво разделяне на книгата на това място.a

⁷ Съществуват изобилни доказателства за автентичността на книгата Исаия. Никой друг пророк, освен Моисей, не е цитиран толкова често от християнските писатели на Библията, колкото е цитиран Исаия. Освен това има и много исторически и археологически факти, които доказват истинността на книгата, като например историческите хроники на асирийските владетели, сред които е шестоъгълната призма на Сенахирим, върху която е записан неговият разказ за обсадата на Йерусалим.b (Иса., 36, 37 глава) Купчината развалини, в която се превърнал Вавилон, все още свидетелства за изпълнението на Исаия 13:17–22.c Друго доказателство са хилядите юдеи, които се върнали от Вавилон, освободени от цар Кир, чието име било посочено от Исаия почти 200 години предварително. Много е вероятно, по–късно това пророчество да е било показано на Кир, тъй като, когато освободил юдейския остатък, той казал, че Йехова му бил дал задачата да извърши това. (Иса. 44:28; 45:1; Езд. 1:1–3)

⁸ Месианските пророчества в книгата на Исаия са забележителни. Той е наричан „Евангелският пророк“, заради многобройните му предсказания, които се изпълнили в живота на Исус. Петдесет и трета глава на книгата дълго време била неразбираема не само за етиопския евнух, споменат в Деяния, 8 глава, но и за юдейския народ като цяло. Тя предсказва толкова образно как хората щели да се отнасят с Исус, че сякаш четем разказа на очевидец. Християнските гръцки писания съдържат описанието на много изпълнени пророчества от тази забележителна глава на Исаия, както показват следните сравнения: Иса 53 1 стих — Йоан 12:37, 38; Иса 53 2 стих — Йоан 19:5–7; Иса 53 3 стих — Марко 9:12; Иса 53 4 стих — Матей 8:16, 17; Иса 53 5 стих — 1 Петър 2:24; Иса 53 6 стих — 1 Петър 2:25; Иса 53 7 стих — Деяния 8:32, 35; Иса 53 8 стих — Деяния 8:33; Иса 53 9 стих — Матей 27:57–60; Иса 53 10 стих — Евреи 7:27; Иса 53 11 стих — Римляни 5:18; Иса 53 12 стих — Лука 22:37. Кой, ако не Бог, може да е източникът на толкова точни предсказания?

ЗАЩО Е ПОЛЕЗНА

³⁴ От какъвто и ъгъл да погледнем, пророческата книга Исаия е изключително полезен дар от Йехова Бог. Тя отразява Неговите възвишени мисли. (Иса. 55:8–11) Докладчиците, които говорят за библейската истина, могат да използват книгата Исаия като съкровищница, пълна с образни примери, които имат същата сила като притчите на Исус. Исаия ни показва по въздействащ начин глупостта на човек, който използва един и същ дървен материал и за горене, и за правене на идоли, на които да се покланя. Той ни кара да изпитаме неудобството на някой, който лежи на прекалено късо легло с твърде тясна завивка, и да чуем тежкото спане на пророците, които са като неми кучета, прекалено мързеливи, за да лаят. Ако ‘търсим в книгата Господна и четем’ от нея, както ни подканя Исаия, ще оценим въздействащото послание, което той има за нашите дни. (44:14–20; 28:20; 56:10–12; 34:16)

³⁵ Пророчествата се съсредоточават главно върху Божието Царство под управлението на Месията. Самият Йехова е върховният Цар и той е този, който ни спасява. (33:22) А какво да кажем за Месията? Това, което ангелът съобщил на Мария относно детето, което щяла да роди, показва, че думите в Исаия 9:6, 7 щели да се изпълнят, когато Исус получи престола на Давид; „и той завинаги ще царува над дома на Яков, и царството му няма да има край“. (Лука 1:32, 33) В Матей 1:22, 23 се показва, че раждането на Исус от девица било изпълнение на едно пророчество от Исаия 7:14 и че името на детето щяло да бъде „Емануил“. Около 30 години по–късно Йоан Кръстител проповядвал, че ‘небесното царство е наближило’. И четиримата писатели на евангелията цитират Исаия 40:3, за да покажат, че именно Йоан Кръстител е този, който „вика в пустинята“. (Мат. 3:1–3; Мар. 1:2–4; Лука 3:3–6; Йоан 1:23) При покръстването си Исус станал Месията — Помазаникът на Йехова, пръчката или коренът на Йесей, — който щял да управлява народите. В него те трябвало да положат надеждата си в изпълнение на Исаия 11:1, 10. (Рим. 15:8, 12)

³⁶ Да видим как Исаия продължава да описва Царя Месия! Исус прочел своята задача от един свитък на Исаия, за да покаже, че е Помазаникът на Йехова, след което продължил да ‘известява добрата новина за царството на Бога, защото’, както казал той: „За това бях изпратен.“ (Лука 4:17–19, 43; Иса. 61:1, 2) Четирите евангелия са изпълнени с подробности относно земната служба на Исус и начина, по който умрял, както било предсказано в Исаия, 53 глава. Макар че чули добрата новина за Царството и видели чудесата, които вършел Исус, юдеите не ги разбрали поради неверието в сърцата си, в изпълнение на Исаия 6:9, 10; 29:13 и 53:1. (Мат. 13:14, 15; Йоан 12:38–40; Деян. 28:24–27; Рим. 10:16; Мат. 15:7–9; Мар. 7:6, 7) За тях Исус бил камък за препъване, но станал крайъгълен камък на основата, която Йехова положил в Сион и на която Той гради своя духовен храм в изпълнение на Исаия 8:14 и 28:16. (Лука 20:17; Рим. 9:32, 33; 10:11; 1 Пет. 2:4–10)

³⁷ Апостолите на Исус Христос продължили да използват добре пророчествата на Исаия, като ги прилагали за службата. Например, за да покаже, че за изграждането на вяра са нужни проповедници, Павел цитира Исаия с думите: „Колко прекрасни са краката на онези, които известяват добрата новина за добри неща!“ (Рим. 10:15; Иса. 52:7; виж също Римляни 10:11, 16, 20, 21.) Петър също цитира Исаия, за да покаже колко е трайна добрата новина: „Понеже ‘всички творения от плът са като трева и цялата им слава е като цветовете на тревата — тревата изсъхва и цветовете умират, но словото на Йехова остава вечно’. И именно това е ‘словото’, което ви се известява като добра новина.“ (1 Пет. 1:24, 25; Иса. 40:6–8)

³⁸ Колко славно Исаия обрисува надеждата за Царството за бъдещето! Да, той описва „ново небе и нова земя“, в които „един цар ще царува с правда“ и князе ще управляват със справедливост. Каква причина за радост и ликуване! (65:17, 18; 32:1, 2) И отново Петър се позовава на радостното послание на Исаия: „Но според обещанието [на Бога] очакваме ново небе и нова земя и в тях ще живее праведност.“ (2 Пет. 3:13) Тази чудесна тема за Царството достига пълната си слава в последните глави на Откровение. (Иса. 66:22, 23; 25:8; Откр. 21:1–5)

³⁹ Следователно макар и строго да порицава враговете на Йехова и онези, които лицемерно твърдят, че са негови служители, книгата Исаия говори въодушевено за великолепната надежда за месианското Царство, чрез което великото име на Йехова ще бъде осветено. Тя ни обяснява чудесните истини за Царството на Йехова и стопля сърцата ни в радостно очакване на ‘спасението от Него’. (Иса. 25:9; 40:28–31)

[Бележки под линия]