Служителят на Йехова бил „наранен поради нашите престъпления“
„Той биде наранен поради нашите престъпления, бит биде поради нашите беззакония ... С Неговите рани ние се изцелихме.“ (ИСА. 53:5)
1. Какво трябва да си припомним, когато честваме Възпоменанието, и кое пророчество ще ни помогне да направим това?
НИЕ честваме Възпоменанието, за да си припомним всичко, което е било постигнато чрез смъртта и възкресението на Христос. Възпоменанието ни напомня за реабилитирането на върховенството на Йехова, за освещаването на неговото име и за изпълнението на неговата цел, която включва и спасението на човечеството. Може би никое друго пророчество в Библията не описва по по–добър начин Христовата жертва и онова, което е постигнато чрез нея, от пророчеството, записано в Исаия 53:3–12. Исаия предсказал какви страдания щял да понесе Служителят и посочил подробности във връзка със смъртта на Христос и с благословиите, които тази смърт щяла да донесе на неговите помазани братя и на „другите овце“. (Йоан 10:16)
2. За какво е доказателство пророчеството на Исаия, и какво въздействие ще ни окаже то?
2 Около седемстотин години преди раждането на Исус на земята Йехова вдъхновил Исаия да пророкува, че Неговият избран Служител ще остане верен до край. Това пророчество е доказателство за пълната увереност на Йехова в лоялността на своя Син. Изследването на записаното от Исаия ще изпълни сърцата ни с признателност и ще укрепи вярата ни.
„Презрян“ и смятан „за нищо“
3. Защо юдеите би трябвало да приветстват Исус, но вместо това как постъпили те?
3 Прочети Исаия 53:3. Представи си само какво означавало за единородния Син на Бога да се откаже от радостта да служи близо до Баща си и да дойде на земята, за да пожертва своя живот, спасявайки по този начин човечеството от греха и смъртта! (Флп. 2:5–8) Неговата жертва трябвало да донесе истинска прошка за греховете — нещо, на което принасянето на животински жертви според Моисеевия закон било само предобраз. (Евр. 10:1–4) Нима не би трябвало поне юдеите, които очаквали идването на обещания Месия, да го приветстват и да го почитат? (Йоан 6:14) Вместо това обаче Христос бил „презрян“ от юдеите и те не го сметнали „за нищо“, точно както Исаия бил пророкувал. Апостол Йоан писал: „Той дойде в своята страна, а собственият му народ не го прие.“ (Йоан 1:11) Апостол Петър казал на юдеите: „Богът на нашите прадеди ... прослави своя служител Исус, когото вие, от своя страна, предадохте и от когото се отказахте пред Пилат, когато той беше решил да го освободи. Да, вие се отказахте от този свят и праведен човек.“ (Деян. 3:13, 14)
4. В какъв смисъл Исус ‘знаел какво е болка и болест’?
4 Исаия пророкувал също, че Исус ‘знаел какво е болка и болест’ (НС). По време на своята служба Исус безспорно понякога се уморявал, но нищо не показва, че се разболявал. (Йоан 4:6) Той обаче бил наясно с болестите на онези, на които проповядвал. Исус изпитал силна жал към тях и излекувал мнозина. (Мар. 1:32–34) Така той изпълнил пророчеството, което гласи: „Той понесе нашите болести и взе върху себе си нашите болки.“ (Иса. 53:4а, НС; Мат. 8:16, 17)
Сякаш бил „поразен от Бога“
5. Как много от юдеите гледали на смъртта на Исус, и защо това увеличавало неговото страдание?
5 Прочети Исаия 53:4б. Много от съвременниците на Исус не разбирали причината за неговите страдания и смърт. Те смятали, че Бог го наказва. (Мат. 27:38–44) Юдеите обвинявали Исус в богохулство. (Мар. 14:61–64; Йоан 10:33) Разбира се, Исус не бил нито грешник, нито богохулник. Но като се има предвид голямата любов, която изпитвал към Баща си, самата мисъл, че Служителят на Йехова трябвало да умре с обвинението, че е богохулник, вероятно увеличавала неговото страдание. Въпреки това Исус с готовност се подчинил на Йехова и извършил волята му. (Мат. 26:39)
6, 7. В какъв смисъл Йехова ‘благоволил’ неговият верен Служител „да бъде бит“?
6 Едно е обаче в пророчеството на Исаия да се казва, че останалите щели да гледат на Христос като на „поразен от Бога“, но съвсем друго е предсказаното по–нататък: „Господ благоволи той да бъде бит.“ (Иса. 53:10) Преди това Йехова бил казал: „Ето Моя служител, ... Моя избраник, в когото благоволи душата Ми.“ (Иса. 42:1) Как тогава да разбираме думите от Исаия 53:10? В какъв смисъл може да се каже, че това Исус „да бъде бит“ донесло радост на Йехова?
7 За да разберем тази част от пророчеството, трябва да си припомним, че когато оспорил върховенството на Йехова, Сатана поставил под съмнение лоялността на всички Божии служители, които са в небето и на земята. (Йов 1:9–11; 2:3–5) Като останал верен до смърт, Исус дал съвършен отговор на предизвикателството на Сатана. Следователно, макар че Йехова позволил Христос да бъде убит от враговете си, няма никакво съмнение, че той страдал, когато видял как умира неговият избран Служител. Но това, че Синът му запазил верността си докрай, много зарадвало Йехова. (Пр. 27:11) Нещо повече, като знаел каква полза ще донесе смъртта на неговия Син на разкайващите се хора, Йехова изпитвал голяма радост. (Лука 15:7)
„Наранен поради нашите престъпления“
8, 9. (а) Как Исус бил „наранен поради нашите престъпления“? (б) Как Петър потвърдил това?
8 Прочети Исаия 53:6. Подобно на изгубени овце, грешните хора се лутат насам–натам, търсейки избавление от болестите и смъртта, наследени от Адам. (1 Пет. 2:25) Тъй като са несъвършени, нито един от потомците на Адам не би могъл да откупи обратно онова, от което Адам се отказал. (Пс. 49:7) Поради своята голяма любов обаче Йехова ‘възложил на него [на своя скъп Син и избран Служител] беззаконието на всички ни’. Като позволил да бъде „наранен поради нашите престъпления“ и „бит ... поради нашите беззакония“, Христос понесъл нашите грехове на мъченическия стълб и умрял за нас.
9 Апостол Петър писал: „За това бяхте призовани, защото и Христос понесе страдания заради вас, като ви остави образец — да следвате отблизо неговите стъпки. И понесе сам нашите грехове върху тялото си на стълба, за да скъсаме ние с греховете и да заживеем за праведността.“ После, цитирайки от пророчеството на Исаия, Петър добавил: „И ‘чрез неговите рани вие бяхте излекувани’.“ (1 Пет. 2:21, 24; Иса. 53:5) Това дало възможност на грешниците да бъдат помирени с Бога, както посочил Петър по–нататък: „Христос умря веднъж завинаги за греховете, праведният за неправедните, за да ви доведе до Бога.“ (1 Пет. 3:18)
„Както агне, водено на клане“
10. (а) Как Йоан Кръстител описал Исус? (б) Защо думите на Йоан били подходящи?
10 Прочети Исаия 53:7, 8. Когато видял, че Исус идва при него, Йоан Кръстител възкликнал: „Ето Агнето на Бога, което премахва греха на света!“ (Йоан 1:29) Говорейки за Исус като за Агне, Йоан може да е имал предвид думите на Исаия: „[Беше отведен] както агне, водено на клане.“ (Иса. 53:7) Исаия пророкувал: „Той ... изля душата си в смъртта.“ (Иса. 53:12, НС) Вечерта, когато установил Възпоменанието на своята смърт, Исус подал на единайсетте си верни апостоли чаша с вино, като казал: „Тя представя моята ‘кръв на договора’, която трябва да се пролее в полза на мнозина, за прощаване на греховете.“ (Мат. 26:28)
11, 12. (а) Какво научаваме за жертвата на Христос от готовността на Исаак да бъде пожертван? (б) Какво трябва да помним относно по–великия Авраам, Йехова, когато честваме Възпоменанието?
11 Подобно на Исаак Исус с готовност се съгласил да бъде принесен в жертва. (Бит. 22:1, 2, 9–13; Евр. 10:5–10) И макар че Исаак бил готов да бъде пожертван, този, който се опитал да го принесе в жертва, бил Авраам. (Евр. 11:17) По подобен начин Исус охотно приел да умре, но всъщност Йехова бил този, който установил уредбата за откупа. Жертвата на неговия Син била израз на дълбоката любов на Бога към човечеството.
12 Самият Исус казал: „Бог показа толкова голяма любов към света, че даде своя единороден Син, та всеки, който проявява вяра в него, да не бъде унищожен, но да има вечен живот.“ (Йоан 3:16) Апостол Павел писал: „Бог ни препоръчва своята любов чрез това, че Христос умря за нас още докато бяхме грешници.“ (Рим. 5:8) Следователно, когато почитаме Христос, като честваме неговата смърт, никога не бива да забравяме, че онзи, който направил възможна уредбата за откупа, бил по–великият Авраам, Йехова. Ние честваме Възпоменанието за негова възхвала.
Служителят ‘оправдава мнозина’
13, 14. Как Служителят на Йехова ‘оправдал мнозина’?
13 Прочети Исаия 53:11, 12. За своя избран Служител Йехова казал: „Праведният Ми служител ще оправдае мнозина.“ Как щяло да стане това? Краят на 12 стих ни помага да намерим отговора. В този стих се казва, че Служителят ‘ходатайствал за престъпниците’. Още от раждането си всички потомци на Адам са грешни, или са „престъпници“, и затова заслужават смърт. (Рим. 5:12; 6:23) Необходимо е грешното човечество да бъде помирено с Йехова. В 53 глава на книгата Исаия по хубав начин е описано как Исус ‘ходатайствал’, или се застъпил, за грешните хора. В нея четем: „На Него дойде наказанието, докарващо нашия мир, и с Неговите рани ние се изцелихме.“ (Иса. 53:5)
14 Като понесъл греховете ни върху себе си и умрял за нас, Христос ‘оправдал мнозина’. Павел писал: „Бог сметна за добре в него [Христос] да обитават всички неща в пълна степен, и чрез него да помири със себе си всички други неща — без значение дали това са нещата на земята, или нещата на небесата, — като сключи мир посредством кръвта, която той проля на мъченическия стълб.“ (Кол. 1:19, 20)
15. (а) Кои са „нещата на небесата“, споменати от Павел? (б) Кои единствено имат право да вземат от символите на Възпоменанието, и защо?
15 „Нещата на небесата“, които биват помирени с Йехова чрез пролятата кръв на Христос, са помазаните християни, които са призовани да управляват с Христос в небесата. Християните, които са „участници в небесното призоваване“, са обявени за „праведни за живот“. (Евр. 3:1; Рим. 5:1, 18) Тогава Йехова ги осиновява като свои духовни синове. Светият дух свидетелства на тях, че са „сънаследници с Христос“, призовани да бъдат царе и свещеници в неговото небесно Царство. (Рим. 8:15–17; Откр. 5:9, 10) Те стават част от духовния Израил, „Божият Израил“, и са включени в „новия договор“. (Йер. 31:31–34; Гал. 6:16) Като участници в новия договор, те имат право да вземат от символите на Възпоменанието, включващи чашата с червено вино, за която Исус казал: „Тази чаша представя новия договор въз основа на моята кръв, която ще се пролее за вас.“ (Лука 22:20)
16. Кои са „нещата на земята“, и по какъв начин получават праведна позиция пред Йехова?
16 „Нещата на земята“ са „другите овце“ на Христос, които имат надеждата да живеят завинаги на земята. Благодарение на избрания Служител на Йехова те също получават праведна позиция пред Бога. Поради това, че проявяват вяра в Христовата изкупителна жертва и по този начин „са изпрали дрехите си и са ги избелили в кръвта на Агнето“, Йехова ги обявява за праведни, но не като свои духовни синове, а като свои приятели, като им дава чудесната възможност да преживеят „голямото бедствие“. (Откр. 7:9, 10, 14; Як. 2:23) Тъй като не участват в новия договор и следователно нямат надеждата да живеят в небето, тези „други овце“ не вземат от символите на Възпоменанието, а присъстват като изпълнени с уважение наблюдатели.
Изпитваме признателност към Йехова и към Служителя, когото той одобрява
17. Как изследването на пророчествата на Исаия, които се съсредоточават върху Служителя, ни помага да подготвим ума си за Възпоменанието?
17 Изследването на пророчествата на Исаия, които се съсредоточават върху Служителя, е хубав начин да подготвим ума си за Възпоменанието на Христовата смърт. Това изследване ни помага да „не сваляме очи от Исус, предводителят, който усъвършенства нашата вяра“. (Евр. 12:2) Научаваме, че Божият син не се бунтува. За разлика от Сатана, той се радва да бъде учен от Йехова и признава неговата позиция като Върховен господар. Виждаме, че по време на земната си служба Исус проявявал съчувствие към хората, на които проповядвал, и излекувал мнозина от тях както във физическо, така и в духовно отношение. По този начин той показал какво ще направи в новата система като месиански цар, когато „установи правосъдие на земята“. (Иса. 42:4) Пламенността, която Исус проявявал в проповядването за Царството, като „светлина на народите“, е едно напомняне за неговите последователи да проповядват пламенно добрата новина по цялата земя. (Иса. 42:6)
18. Защо пророчествата на Исаия изпълват сърцата ни с признателност към Йехова и към неговия верен Служител?
18 Пророчествата на Исаия задълбочават също разбирането ни за голямата жертва, която Йехова е направил, когато изпратил своя скъп Син на земята да страда и да умре за нас. Йехова изпитал голяма радост не от това да вижда, че Синът му страда, а от това, че Исус останал верен във всичко чак до смъртта си. Ние също трябва да изпитваме подобна радост, като разбираме всичко, което е направил Исус, за да докаже, че Сатана е лъжец, и да освети името на Йехова, защитавайки по този начин правотата на Божието върховенство. Освен това Христос понесъл нашите грехове върху себе си и умрял за нас. Така той направил възможно за „малкото стадо“ от своите помазани братя и за „другите овце“ да имат праведна позиция пред Йехова. Нека когато се съберем заедно, за да честваме Възпоменанието, сърцата ни да бъдат изпълнени с признателност към Йехова и към неговия верен Служител.
За преговор
• В какъв смисъл Йехова ‘благоволил’ неговият Син „да бъде бит“?
• Как Исус бил „наранен поради нашите престъпления“?
• Как Служителят ‘оправдал мнозина’?
• Как изследването на пророчествата на Исаия относно Служителя подготвя ума и сърцето ти за Възпоменанието?
[Снимка на страница 26]
„Презрян бе, и за нищо Го не счетохме“
[Снимка на страница 28]
„Той ... изложи душата Си на смърт“
[Снимка на страница 29]
„Другите овце“ присъстват на Възпоменанието като изпълнени с уважение наблюдатели