Авраам — пример за всички, които търсят Божието приятелство
„Той не отслабна във вярата, . . . бъдейки напълно уверен, че това което [Бог] е обещал е в състояние да го стори“ (РИМЛЯНИ 4:19–21).
1. Защо Сатана иска да дискредитира отчета за Авраам?
БОЖИЕТО Слово, намиращо се в Светите писания, е „живо и има сила да действа“ (Евреи 4:12a). Макар, че отчета за отношението на Йехова към Авраам беше написан преди повече от 3 500 години, до днес той е извор на подкрепа за всички, търсещи приятелство с Бог (Римляни 15:4). Сатана, нашия най-голям враг, знае това и посредством религиозните водачи се опитва да дискредитира този отчет, като мит (2 Царете [бъл. 4 Царете] 11:14, 15).
2. Какво е било отношението на учениците на Исус към Авраам?
2 Историята на Авраам, като част от „цялото Писание . . . вдъхновено от Бог“, е достоверна и „полезна за поучаване [на християните]“ (2 Тимотей 3:16; Йоан 17:17). Първите ученици на Исус несъмнено ценяха този факт, понеже в Християнските гръцки писания чак 74 пъти се споменава за Авраам. В укрепващата вярата 11-та глава на Посланието към евреите му е посветено повече място, отколкото на всеки друг служител от пред-християнската ера.
3. Каква голяма привилегия достъпи Авраам?
3 Авраам не беше обикновен „пророк“, тъй като Йехова го употреби в представянето на грандиозна „символична драма“, в която този патриарх достъпи голямата привилегия да изиграе пророчески първообраз на самия Бог (Битие 20:7; Галатяни 4:21–26). Именно затова, Исус спомена за „мястото на Авраамовото лоно“, за да илюстрира благоволително отношение на Бог (Лука 16:22).
Неговото първо доказателство на вяра
4. Как според Библията започнаха отношенията между Бог и Аврам?
4 Аврам, както първоначално бе наричан, израстна в „Ур на халдейците“. Той още живееше там, когато Йехова му се яви и рече: „Тръгни от родния си град и от родствениците си, от бащиния си дом, в страна, която ще ти покажа; и ще направя от тебе голяма нация, и ще ти благословя името ти велико; и окажи се като благословия. Ще благословя тези, които благославят тебе, а всеки, който ти желае злото, ще прокълна; и посредством тебе непременно ще придобият благословия всички семейства на земята“ (Битие 12:1–3; 15:7; Деяния на апостолите 7:2, 3).
5. (а) Как Божието обещание повлия на сърцето на Аврам? (б) Как той се отнесе към това обещание?
5 Що за възвание за Аврам! Това означаваше, че ще трябва да напусне прекрасната среда и родствениците си и да заживее в далечна и чужда земя. Но сърцето му беше дълбоко развълнувано от чудесното Божие обещание. Понеже беше бездетен, имащ безплодна жена, изглеждаше, че името му скоро ще изчезне в забрава. Даденото от Бог обещание гарантираше нещо съвсем противоположно: щяло да произлезе от него една „голяма нация“. Нещо повече, то обхващаше възхитително изявена блага вест за цялото човечество, тъй като посочваше времето, когато щяха да бъдат благословени всички нации (Галатяни 3:8). Аврам изяви вярата си в обещанието на Йехова, като напусна един от развитите центрове на цивилизацията. Както казва Библията: „Тръгна, макар, че не знаеше накъде отива“ (Евреи 11:8).
6. (а) Защо в книгата Битие 11:31 организирането на споменатия поход бе възложено на Тара? (Деяния на апостолите 7:2–4). (б) В какво отношение Сара представляваше пример за днешните християнки?
6 Вярата на Аврам оказа влияние и на другите. Заедно с него тръгнаха челядта му, а така също баща му Тара и племенника му Лот. Тъй като Тара бе глава на патриархалното семейство, именно на него бе възложено организирането на похода (Битие 11:31). Но внимание заслужава подкрепата, която тук получи Аврам от жена си Сарайя, наречена по-късно Сара. Тя се съгласи да живее в по-скромни условия през останалата част на живота си (Битие 13:18; 24:67). Нищо чудно, че когато тя почина, „Авраам жалееше Сара и я оплакваше“ (Битие 23:1, 2). Поради силната ѝ вяра и искрено подчинение на мъжа тя представлява образец на духовна красота за християнските жени (Евреи 11:11, 13-15; 1 Петър 3:1–6).
7. По какъв начин днешните християни проявяват вяра подобна на тази на Авраам и Сара?
7 Много християни проявяват днес подобна вяра, разпространявайки охотно Божието послание там, където има голяма нужда от вестители на Царството, и също участвувайки при строенето и обслужването на нови обекти, от които се изпраща напечатената в тях библейска литература (Матей 24:14). Тези християни имат дял в изпълняването на заповедта: „Идете . . . и правете ученици измежду хората от всички нации“. Много често пренасянето им в непозната страна изисква да се приспособят към различни условия. Други се решават на значителни лишения в материално отношение, за да правят ученици от своята местност (Матей 28:19, 20).
Други прояви на вяра
8. Защо Йехова се яви повторно на Аврам?
8 Аврам остана в град Харан до смъртта на баща си Тара (Битие 11:31, 32). После с челядта си премина реката Ефрат и потегли на юг. Накрая стигна „до местността Сихем“, разположена в Ханаанската земя. Каква красота царяла сигурно там! Сихем лежи в плодородна долина между два планински хълма, на които най-високите върхове са Гевал и Гаразин. Този кът е описван като „рай на Святата земя“. Затова беше подходящо, че именно тук Йехова повторно се яви на Аврам и му рече: „На твоето семе възнамерявам да дам тази земя“ (Битие 12:5–7).
9. (а) По какъв необикновен начин Аврам продължаваше да оказва вяра? (б) Какво можем да се научим от това?
9 Аврам реагира на това със следващия акт на вяра. Съответният отчет заявява: „И там издигна олтар за Йехова“ (Битие 12:7). Най-правдоподобно ставаше въпрос за жертвуване на животно, понеже еврейската дума преведена на „олтар“ означава „място на жертвуване“. След време Аврам повтори тези прояви на вяра на други места в този край. Освен това „призоваваше името на Йехова“ (Битие 12:8; 13:18; 21:33). Еврейският израз „призоваване на име“ значи също „разгласяване (вестяване на име)“. Домашните на Аврам, а също и хананците би трябвало да чуят как той смело разгласяваше името на своя Бог, Йехова (Битие 14:22–24). Подобно и днес, всички, които търсят приятелство с Бог, трябва с вяра да разгласяват неговото име. Това трябва да обхваща участване в публично вестяване, т.е. непрестанно „принасяне на Бога жертва на хвала, тоест плод на устни, публично разгласяващи неговото име“ (Евреи 13:15; Римляни 10:10).
10. (а) Как още Аврам изразяваше своята вяра? (б) Какъв образец даде на глави на християнските семейства? (1 Тимотей 3:12).
10 Аврамовата вяра в Йехова беше изразявана по-много различни начини. Той понасяше жертви в името на мира, но също умееше смело да разрешава възникващите проблеми (Битие 13:7–11; 14:1–16). Въпреки заможността си, той не беше материалистично предразположен (Битие 14:21–24). Напротив, беше гостоприемен и щедро подкрепяше обожаването на Йехова (Битие 14:18–20; 18:1–8). А което е най-важното, бе пример като глава на семейството и спазваше наставленията на Йехова, нареждайки на своите синове и домашните си, ‘да следват пътя на Йехова и да вършат справедливост’ (Битие 18:19). В това отношение поведението на семейството на Аврам коренно се различаваше от изродените постъпки на живеещите в Содом и Гомор. Аврам никога изобщо не би толерирал в своя дом такива отвратителни грехове. Благодарение на това, че надлежно предвождаше в своето семейство, всичките му членове подражаваха неговия пример и с вяра призоваваха името на Йехова (Битие 16:5, 13; 24:26, 27; 25:21).
„Не отслабна във вярата“
11. Благодарение на какво Аврам успя да изтрае през 100 години като „странник . . . в чужда земя“?
11 Силната вяра помогна на Аврам да преодолее различните трудности, които срещаше, живеейки 100 години всред хора, твърдящи, че тази земя принадлежи на тях (Битие 12:4; 23:4; 25:7). Библията казва: „Пребиваваше като странник в обещаната земя, все едно като че ли в чужда земя и живееше в шатри с Исаак и Яков, сънаследници на същото обещание. Защото чакаше града (Божието Царство) имащ истински основи, чиито строител и създател е Бог“. ‘Обаче, ако наистина постоянно би мислел за местото, което беше напуснал, тогава би могъл да намери възможност да се върне’ (Евреи 11:9, 10, 15; сравни Евреи 12:22, 28).
12. Каква ранна възможност за връщане в Ур се откри пред Аврам и как той постъпи в тази критична ситуация?
12 Аврам от скоро пребиваваше в Ханаан, когато там настъпи голям глад; това бедствие той би могъл да използва като „случай да се върне“. Градът Ур бе снабдяван с вода от изобилните ресурси на Ефрат, затова не беше зависим от непосредствените дъждове. Аврам, обаче не се върна, но се довери на Йехова и тръгна в противоположна посока — към Египет. Това беше рисковано. В този непознат край като чужденец, имайки красива жена живота му беше изложен на опасност. Затова той предприе съответни мерки: помоли Сара да спотаи брачната им връзка. Йехова благослови Аврам за неговата вяра, и не след дълго време той се завърна в Обещаната земя още по-богат от преди (Битие 12:10; до 13:2; 20:12).
13. Какво символизират безплодността на Сара и спотайването на факта, че е съпруга на Аврам?
13 Всичко това беше елемент на пророческа драма, в която Аврам несъзнателно участваше за наша поука. Сарайя, все още безплодна, символизираше сравнената с невеста, небесна организация на Йехова, съставена от лоялните ангели. Тази красива, образна жена трябваше да чака над 4 000 години преди да успее да възпроизведе истинското семе на по-големия Авраам, Йехова Бог. Непосредствените преследвания на преданите Божии служители през всичките тези години на очакване, можеха понякога да създадат впечатление, като че ли Йехова спотайваше факта, че е нейн съпруг (Битие 3:15; Исаия 54:1–8; Галатяни 3:16, 27, 29; 4:26).
14. (а) Какво най-после реши да направи Сара поради своята безплодност? (б) Какво се случи в 99-тата година от живота на Аврам и защо?
14 Изминаха вече 10 години, откакто Аврам бе пришелец, но все още нямаше син, като наследник. Сарайя, отчаяна го молеше горещо да ѝ създаде потомък с нейната слугиня Агар. Аврам се съгласи и в последствие се роди Исмаил (Битие 12:4; 16:1–4, 16). Обаче, обещаното благословено семе трябваше да дойде от някой друг. В 99-тата година от живота на Аврам, Бог измени името му на Авраам, предвещавайки му при това: „Ще те направя баща на множество нации“. Името Сарайя беше изменено на Сара, на което съпътстваше обещанието, че ще роди син (Битие 17:1, 5, 15—19).
15. (а) Защо Авраам се разсмя, при мисълта, че Сара ще му роди син? (б) Обаче, как прояви още едно доказателство на силна вяра?
15 Тази вест накара Авраам, а после и Сара да се разсмеят, понеже способността и на двамата за размножаване беше вече преминала (Битие 17:17; 18:9–15). Това, обаче, не беше смях на недоверие породено от съмнения. Библията обяснява: „Не отслабна във вярата . . . обаче относно Божието обещание . . . се утвърди чрез вяра, отдавайки слава на Бог и бъдейки напълно уверен, че това, което той е обещал, е в състояние да го стори“ (Римляни 4:18–21). Дори в същия този ден Авраам показа силна вяра. Като знак на съюза между него и Йехова, той и всички мъже в дома му трябваше да бъдат обрязани (Битие 15:18–21; 17:7–12, 26). Каква беше неговата реакция на тази трудна заповед? „Още същия този ден обряза краекожието на плътта им, така както му нареди Бог“ (Битие 17:22–27).
16. (а) Какво се случи в деня на отбиването на Исаак? (б) Какво представяше изпъждането на Агар и Исмаил?
16 На следващата година Сара роди Исаак, чието име означава „смях“ (Битие 21:5, 6). След това дойде време той да се отбие. В момента на празничното угощение, ревнуващия Исмаил се присмя на Исаак. Забелязвайки това, Сара настояваше Авраам да изпъди слугинята Агар заедно със сина ѝ, а Йехова подкрепи молбата на Сара. Макар и с болка, Авраам послуша веднага (Битие 21:8–14). Според Галатяни 4:21–30 това изобразяваше по какъв начин по-големия Авраам, Йехова, щеше да скъса връзката с телесния израилски народ. Тъй както и останалото човечество те се родиха като роби на греха (Римляни 5:12). На всичко отгоре отхвърлиха Исус Христос, истинското семе на Авраам, което дойде да ги освободи (Йоан 8:34–36; Галатяни 3:16). И както Исмаил преследваше Исаак, така и те преследваха скоро създадената християнска еклезия, духовния Израил, който беше второстепенна част на Авраамовото семе (Матей 21:43; Лука 3:7–9; Римляни 2:28, 29; 8:14–17; 9:6–9; Галатяни 3:29).
Неговото най-голямо изпитание
17. На какво тежко изпитание беше подложена по-късно вярата на Авраам?
17 Невероятно е, че някой човешки баща, би могъл да има по-голяма любов към сина си, отколкото стария Авраам към своя Исаак. Колко потресен е трябвало да бъде той, когато получи следната заповед: „Вземи моля, твоя син, твоя единствен син Исаак, когото толкова обичаш; потегли на път до земята Мория и там го жертвувай на всеизгаряне на един от хълмовете, който ще ти обознача“ (Битие 22:22).
18. Как постъпи Авраам, когато Бог му заповяда да жертвува Исаак?
18 На Авраам, сигурно му беше трудно да разбере причината за издаването на тази мъчителна заповед. Въпреки всичко, както обикновено, той послушно ѝ се подчини (Битие 22:3). Три, изпълнени с болка дни трая стигането до посочения хълм. Там Авраам издигна олтар и нареди дърва. През това време сигурно беше вече обяснил на Исаак заповедта на Бог, а той можеше лесно да избяга. Вместо това, Исаак позволи на стария си баща, след като му завърза ръцете и краката, да го сложи на олтара (Битие 22:4–9). На какво можем да припишем такова подчинение?
19. (а) Защо Исаак можа така смело да се подчини? (б) Какво могат да се научат днешните християнски семейства от отношенията между Авраам и Исаак?
19 Както се вижда от книгата Битие 18:19 Авраам верно изпълняваше задълженията си спрямо Исаак. Несъмнено, също му бе внедрил Божието намерение относно възкресяването на умрелите (Битие 12:3; Евреи 11:17–19). Исаак пък, толкова обичан от Авраам, със сигурност искаше във всичко да задоволи своя баща, особено щом ставаше въпрос за изпълнението на Божията воля. Какъв прекрасен пример за днешните християнски семейства! (Евреи 6:1, 4).
20. Как Авраам изяви своето послушание и как беше награден за това?
20 В този момент изпитанието достигна връхната си точка. Авраам взе ножа за жертвуване. Обаче, когато го дигна срещу сина си, Йехова го спря и му рече: „Сега вече зная, че имаш боязън към Бога, понеже не ми отказа сина си, единствения твой“ (Битие 22:11, 12). Колко щедро награден се почувства Авраам, когато самия Бог провъзгласи неговата справедливост! Сега той можеше да бъде сигурен, че напълно отговаря на това, които Бог изисква от несъвършен човек. И което е по-важно, това беше потвърждение на по-рано направената преценка от Йехова относно неговата вяра (Битие 15:5, 6). След всичко това, Авраам жертвува овена, доставен по чудо, вместо Исаак. После чу, как Йехова в тържествена клетва потвърди обещанията на съюза. По-късно Авраам стана известен като Божий приятел (Битие 22:13–18; Яков 2:21–23).
21. Какъв пророчески образ възникна по този начин и към какво той трябва да ни насърчава?
21 Авраамовото жертвоприношение имаше ‘преносно значение’ (Евреи 11:19). Илюстрираше болезнената, обаче ценна жертва, която направи Йехова Бог, изпращайки на земята своя многообичан Син, за да умре като „Божия Агнец, който премахва греха на света“ (Йоан 1:29). А готовността на Исаак да умре посочва по-големия Исаак, Исус Христос, който от любов се подчини на волята на своя небесен Баща (Лука 22:41, 42; Йоан 8:28, 29). И най-после, така както Авраам получи обратно своя син жив от олтара, така също Йехова възвърна от мъртвите любимия си Син, като прославено, духовно създание (Йоан 3:16; 1 Петър 3:18). Каква подкрепа е това всичко, за днешните търсачи на приятелството с Бог!
22. Каква полза от ненадминатата Божия любов има избрана група хора?
22 Въз основа на тази вяра в този ненадминат акт на обич от страна на по-големия Авраам, Йехова Бог, избрана група хора, бива призната като справедливи Божии синове (Римляни 5:1; 8:15–17). Взимани най-напред измежду евреите, а после и от езичниците, те действително биват благословени чрез Авраамовото семе, Исус Христос (Деяния на апостолите 3:25, 26; Галатяни 3:8, 16). Самите те обаче, образуват второстепенната част на авраамовото семе (Галатяни 3:29). Окончателният им брой е 144 000 и като Исус ще бъдат възкресени за небесен живот след като запазат вярността си до смърт (Римляни 6:5; Откровение 2:10; 14:1–3).
23. (а) В какъв смисъл милиони хора още сега придобиват благословия посредством остатъка на Авраамовото семе? (2 Коринтяни 5:20). (б) Какви още благословии предстоят пред „голямото множество“?
23 Междувременно, милиони хора от всички нации ‘се благословяват’ чрез техната реакция на любеобвилната служба на малкия на брой остатък на Авраамовото семе (Битие 22:18). Те с трепет се научават, как могат да бъдат обявени като справедливи приятели на Бог. В последствие на това „голямото множество . . . от всички нации“ се радва на Божието признание, имайки ‘изпрани своите дрехи и избелени в кръвта на Агнето’. Ръководени от остатъка, също и те изпълняват „ден и нощ свята служба“ за Бога. Пред „голямото множество“ се открива чудесна надежда за вечен живот в Рая като земни „деца на Бог“ (Откровение 7:9–17; 21:3–5; Римляни 8:21; Псалм 37:29). Обаче преди да настъпят тези благословии, ще трябва да се разиграят още по-важни събития, които ще разгледаме в следващата статия.
[Бележка под линия]
a Ако не е означен друг, употребеният превод на Библията е „Светото писание — Превод на Новия свят“
Въпроси за повторение
◼ Как беше изпитана вярата на Авраам и домашните му?
◼ Как днес християните проявяват подобна вяра?
◼ Още по какъв начин Авраам изяви своята вяра?
◼ В какво Авраам, Сара и Исаак са пример за християнските семейства?
◼ Какво символизираше най-големият акт на вяра на Авраам?