„Както на небето, така и на земята“

„В католическата вяра са определени четири възможни неща, които ни очакват накрая: смъртта, съдът, адът и небето.“ (От книгата „Католицизмът“, издадена от Джордж Брантъл)

ЗАБЕЛЯЗА ли, че сред изброените неща, стоящи пред човечеството, дори не се споменава земята? Това не е учудващо, тъй като католическата църква, както много други религии, се придържа към вярването, че един ден земята ще бъде унищожена. Това се вижда ясно в „Католически теологичен речник“ под темата „Краят на света“, където пише: „Католическата църква смята и учи, че настоящият свят, както го е създал Бог и какъвто го познаваме днес, няма да съществува вечно.“ В един католически катехизис, издаден неотдавна, е изразена същата идея: „Нашият свят ... ще изчезне.“ Но ако планетата ни ще изчезне, какво ще стане с библейските обещания за рай на земята?

Библията говори ясно за бъдещ рай на земята. Например пророк Исаия описал земята и хората на нея по следния начин: „Те ще построят къщи, и ще живеят в тях; ще насадят лозя, и ще ядат плода им. Няма те да построят, а друг да живее там; няма те да насадят, а друг да яде; защото дните на Моите люде ще бъдат като дните на дърво, и избраните Ми за дълго ще се наслаждават в делото на ръцете си.“ (Исаия 65:21, 22) Израилтяните, които получили тези обещания от Бога, били уверени, че тяхната земя, дори цялата планета, един ден ще бъде превърната в рай, в който човечеството ще живее вечно.

Тази надежда бива потвърдена в 37 псалм. Там се казва: „Кротките ще наследят земята.“ (Псалм 37:11) В този стих не се говори просто за временно възстановяване на израилския народ в Обетованата земя. В същия псалм се уточнява: „Праведните ще наследят земятаa. И ще живеят на нея до века.“ (Псалм 37:29) Обърни внимание на записаното в псалма, че вечният живот на земята ще бъде награда за „кротките“. В един превод на Библията на френски език се казва в коментар към този стих, че думата „кротки“ „има далеч по–широко значение, отколкото показват различните преводи. Тя включва онеправданите хора, онези които страдат или са преследвани заради Яхве, смирените сърца, които се подчиняват на Бога“.

На земята или на небето?

В своята Проповед на планината Исус дал едно обещание, което ни напомня за цитираните по–горе стихове. Той казал: „Блажени кротките, защото те ще наследят земята.“ (Матей 5:5, РИ) Отново виждаме, че земята ще бъде трайна награда за верните. Исус обаче обяснил на апостолите си, че ще приготви място за тях ‘в дома на Баща си’ и че те ще бъдат с него на небето. (Йоан 14:1, 2; Лука 12:32; 1 Петър 1:3, 4) Как тогава трябва да разбираме обещанията за земните благословии? Дали е разумно днес да вярваме в тях и за кого се отнасят те?

Различни библейски изследователи твърдят, че „земята“, за която говори Исус в Проповедта на планината и която е спомената в 37 псалм, е символична. В коментарите си към „Библия на Глер“ Фюлкран Вигуру пише, че в тези стихове е представен „образ на небесата и на Църквата“. Според френския изследовател на Библията Мари–Жозеф Лагранж тази благословия „не е обещание, че кротките ще наследят земята, на която живеят, нито в тази система, нито при по–съвършен ред, но [се отнася] до царството на небесата, независимо къде се намира то“. Друг учен смята, че това е „символична употреба на земни ценности, за да се опишат небесата“. Трети изследователи са на мнението, че „обетованата земя, Ханаан, се разглежда в духовен смисъл и представя небесната страна, царството на Бога, което кротките със сигурност ще получат. Такова е значението на този образ в 37 псалм и на други места“. Трябва ли обаче да бързаме да изключваме буквалната земя от Божиите обещания?

Вечна цел за земята

В началото земята заемала важна част от целта на Бога за хората. Псалмистът писал: „Небесата са небеса на Господа; а земята Той даде на човешките чада.“ (Псалм 115:16) Следователно първоначалната цел на Бога за човечеството била свързана със земята, а не с небето. Йехова дал на първата човешка двойка заповедта да разшири градината Едем по цялата земя. (Битие 1:28) Неговата цел не била временна. В своето Слово Йехова потвърждава, че земята ще съществува вечно: „Едно поколение преминава, и друго поколение дохожда; а земята вечно стои.“ (Еклисиаст 1:4; 1 Летописи 16:30; Исаия 45:18)

Обещанията на Бога никога не остават неизпълнени, тъй като той е Всевишен и със сигурност може да ги изпълни. В Библията се използва естественият кръговрат на водата като пример за това, че изпълнението на обещанията на Бога е сигурно. Той казва: „Както слиза дъждът и снегът от небето, и не се връща там, но пои земята и я прави да произрастява и да напъпва, ... така ще бъде словото Ми [Божието слово], което излиза из устата Ми; не ще се върне при Мене празно, но ще извърши волята Ми, и ще благоуспее в онова, за което го изпращам.“ (Исаия 55:10, 11) Когато Бог обещае нещо на хората, може да мине известно време, докато думите му бъдат изпълнени, но обещанията му никога не се провалят. Те се ‘връщат’ при него в смисъл, че изреченото се сбъдва.

Йехова несъмнено изпитвал наслада, докато създавал земята за хората, както била ‘волята му’. В края на шестия ден на сътворение той заявил, че всичко е „твърде добро“. (Битие 1:31) Преобразяването на земята във вечен рай е част от целта на Бога, която все още не се е осъществила. Въпреки това Божиите обещания ‘няма да се върнат при него празни’. Ще бъдат изпълнени всички обещания за съвършен живот на земята, при който хората ще се радват вечно на мир и безопасност. (Псалм 135:6; Исаия 46:10)

Целта на Бога няма да се провали

Грехът на първите ни родители, Адам и Ева, временно попречил на осъществяването на първоначалната Божия цел земята да стане рай. След непослушанието си те били изгонени от градината Едем. Така загубили възможността да участват в изпълнението на Божията цел съвършени хора да живеят в рай на земята. Въпреки това Бог предприел действия, така че целта му да бъде осъществена. Какво направил той? (Битие 3:17–19, 23)

Случилото се в градината Едем може да се оприличи на следната ситуация. Един човек започва да строи къща върху много хубав парцел. Но след като полага основите, идва някой и ги разрушава. Вместо да изостави проекта си, човекът предприема стъпки, за да довърши къщата. Тази допълнителна работа може да му струва доста, но това не поставя под съмнение разумността на първоначалния проект.

По същия начин Бог предприел стъпки, за да осъществи първоначалната си цел. Скоро след греха на първите ни родители той заявил каква надежда има за техните потомци — ще дойде едно „семе“, което да поправи щетите. При изпълнението на това пророчество се оказало, че Божият син, Исус, е главната част на обещаното „семе“. Той дошъл на земята и дал живота си като жертва, за да изкупи човечеството. (Галатяни 3:16; Матей 20:28) След възкресението си и възнасянето си на небето, Исус щял да стане цар на Царството. Най–вече той е кроткият, който наследява земята заедно с избрани верни личности, които биват възкресени за небесен живот, за да управляват заедно с него в Царството. (Псалм 2:6–9) След време това правителство ще поеме властта над земята, за да осъществи първоначалната цел на Бога и да превърне земята в рай. Тогава милиони кротки хора ще „наследят земята“, тоест ще извлекат полза от управлението на това Царство, състоящо се от Исус Христос и неговите съцаре. (Битие 3:15; Даниил 2:44; Деяния 2:32, 33; Откровение 20:5, 6)

„Както на небето, така и на земята“

Апостол Йоан имал видение свързано с това спасение за живот — за някои на небето, а за други на земята. Той видял царе, избрани измежду верните ученици на Христос, седящи на небесни престоли. Относно тези съобщници на Христос Библията конкретно казва, че „ще царуват над земята“. (Откровение 5:9, 10) Обърни внимание на двоякото изпълнение на целта на Бога — земята ще бъде възстановена в първоначалното си състояние и ще бъде под ръководството на небесно Царство, съставено от Исус Христос и неговите сънаследници. Всички тези уредби от Бога ще направят възможно окончателното възстановяване на рая на земята, както бил замислил Бог в началото.

В молитвата, известна като „Отче наш“, Исус казал на учениците си да се молят Божията воля да бъде извършена „както на небето, така и на земята“. (Матей 6:9, 10) Дали тези думи щяха да имат смисъл, ако земята щеше да изчезне или ако е просто символ на небесата? Щяха ли да имат смисъл, ако всички праведни отиваха на небето? Божията воля за земята е изложена ясно в Свещеното писание — от разказа за сътворението до виденията в книгата Откровение. Земята ще стане рай, точно каквато е Божията цел. Това е волята на Бога, която той обещава да изпълни. Верните хора на земята се молят за извършването на тази воля.

Нашият Създател, Богът, ‘който не се изменява’, в началото замислил на земята да има вечен живот. (Малахия 3:6; Йоан 17:3; Яков 1:17) Вече над сто години в това списание, „Стражева кула“, се разглеждат двата аспекта от осъществяването на Божията цел. Това ни дава възможност да разберем записаните в Библията обещания за възстановяването на земята в първоначалното ѝ състояние. Насърчаваме те да изследваш по–подробно този въпрос, като разговаряш със Свидетелите на Йехова или като се свържеш с издателите на това списание.

[Бележка под линия]

[Снимка на страница 4]

В Библията се говори ясно за бъдещ рай на земята

[Снимка на страница 7]

Дали Исусовата молитва образец щеше да има смисъл, ако земята щеше да изчезне?