Дали всеки ден питаш „Къде е Йехова?“

1, 2. (а) Какво било духовното състояние на юдеите в дните на Йеремия? (б) Какво трябвало да направят юдеите във връзка със състоянието си?

ЙЕРЕМИЯ плачел. Той се измъчвал заради състоянието на сънародниците си и заради онова, което Бог му бил казал да предскаже за тяхното бъдеще. Пророкът искал главата му да бъде като вода и очите му като извор на сълзи, за да плаче непрестанно. Той имал причина да скърби за състоянието на народа си. (Йер. 9:1–3; прочети Йеремия 8:20, 21.) Юдеите отхвърляли Божия закон и не слушали гласа на Йехова, затова щяло да ги сполети бедствие. (Йер. 6:19; 9:13)

² На тях им харесвало да чуват уверенията на религиозните си водачи, че всичко е наред, и в действителност не се интересували какво мисли Йехова за поведението им. (Йер. 5:31; 6:14) Те били като пациенти, търсещи лекар, който да им говори утешително, но да пренебрегва сериозните симптоми на състоянието им. Ако си сериозно болен, няма ли да искаш да ти бъде поставена точна диагноза, за да започнеш да се лекуваш, преди да е станало твърде късно? В духовен смисъл юдеите в дните на Йеремия трябвало да потърсят честна оценка на състоянието си. Те трябвало да питат: „Къде е Йехова?“ (Йер. 2:6, 8)

 3. (а) Какво означавало за юдеите да питат „Къде е Йехова?“ (б) Какъв бил един от начините юдеите да търсят Йехова?

³ Да питат „Къде е Йехова?“, за юдеите означавало да търсят Божието ръководство, когато са изправени пред различни решения, било то малки, или големи. Юдеите по времето на Йеремия не правели това. Но след опустошението на Йерусалим и след завръщането си от Вавилон те щели ‘да търсят Йехова’. По този начин щели да го намерят и да опознаят пътищата му. (Прочети Йеремия 29:13, 14.) Как обаче можели да търсят Йехова? Един от начините бил да се обръщат искрено към него в молитва, искайки той да ги ръководи. Такава нагласа имал цар Давид, който молел Бога: „О, Йехова, позволи ми да опозная пътищата ти, научи ме на пътеките си!“ (Пс. 25:4) Обърни внимание на поканата, която Онзи, който слуша молитви, отправил чрез Йеремия в десетата година на цар Седекия: „Призови ме и ще ти отговоря, ще ти кажа велики и неразбираеми неща, които не са ти известни.“ (Йер. 33:3) Ако царят и отстъпническият народ призовели Бога, Той щял да им разкрие „неразбираеми“ за тях неща — опустошението на Йерусалим и неговото възстановяване след седемдесет години.

4, 5. По какви други начини юдеите можели да търсят Йехова?

⁴ Друг начин, по който юдеите можели да търсят Йехова, бил да изследват историята и да размишляват за това как Йехова ръководел народа си. Така щели да си припомнят какви неща са печелили одобрението на Бога и какви са предизвиквали гнева му. Те разполагали с писанията на Моисей и с много вдъхновени от Бога исторически повествования, както и с хрониките на израилските и юдейските царе. Като размишлявали върху тях и като слушали истинските Божии пророци, юдеите в дните на Йеремия можели да намерят отговора на въпроса „Къде е Йехова?“.

⁵ Трети начин юдеите да търсят Йехова бил да се учат от личния си опит и от опита на другите. Това не означава, че трябвало да следват метода на пробите и грешките, но че можели да извлекат полза, ако помислят върху миналите си дела и върху начина, по който Йехова гледа на тях. Ако били наблюдателни, щели да разберат как изглежда поведението им в Божиите очи. (Пр. 17:10)

 6. Какво насърчение намираш в примера на Йов?

⁶ Нека видим как тези мисли се отнасят за нас днес. Дали ти питаш „Къде е Йехова?“, когато вземаш решения? Някои може би смятат, че не си задават този въпрос толкова често, колкото би трябвало. Ако това се отнася донякъде и за тебе, не се обезсърчавай. Дори верният патриарх Йов водел подобна борба. Когато се оказал под натиск, той започнал да мисли главно за себе си. Елиу трябвало да му напомни за една често срещана човешка склонност: „Никой не казва: ‘Къде е Бог, моят Велик творец?’“ (Йов 35:10) Той насърчил Йов: „Помисли внимателно за чудесните дела на Бога!“ (Йов 37:14) Йов трябвало да обърне внимание на могъщите дела на Йехова, които се виждат в творенията му и в начина, по който той се грижи за хората и ги ръководи. Йов разбрал пътищата на Бога от собствен опит. След като издържал страданията си и видял как той постъпил с него, Йов казал: „Говорих, без да разбирам твърде чудни за мене неща, които не познавам. Бях слушал да се говори за тебе, но сега очите ми те виждат.“ (Йов 42:3, 5)

 7. Какво ще обсъдим по–нататък според показаното на 116 страница?

⁷ Що се отнася до Йеремия, той продължил да търси Йехова и го намерил. За разлика от сънародниците си, по време на вярната си служба десетилетия наред пророкът питал: „Къде е Йехова?“ В останалата част от тази глава ще разберем от примера на Йеремия как можем да търсим Йехова и да го намерим посредством молитвата, изучаването и личните си преживявания. (1 Лет. 28:9)

 8. При какви обстоятелства Йеремия се обръщал към Бога в молитва?

⁸ През годините, докато служел като Божи говорител пред юдейския народ, Йеремия търсел Йехова посредством искрени молитви. Той се обръщал към него за подкрепа, когато трябвало да известява послания, които не се харесвали на хората, когато мислел, че не може повече да продължава със службата си, и когато искал да знае защо се случват определени неща. Бог му отговарял и му казвал как да постъпи. Да разгледаме няколко примера.

 9. (а) Какво споделил Йеремия според записаното в Йеремия 15:15, 16, и как реагирал Йехова? (б) Защо според тебе е важно да изразяваш чувствата си в молитва?

⁹ Веднъж, когато трябвало да извести едно осъдително послание, Йеремия смятал, че всички го проклинат. Затова се помолил на Бога да си спомни за него. Обърни внимание на молитвата му, записана в Йеремия 15:15, 16, в която той споделя болката си, както и чувствата, които изпитал, след като Йехова му помогнал. (Прочети.) Когато намерил Божиите думи и, така да се каже, ги сложил в устата си, Йеремия се зарадвал. Йехова му помогнал да оцени каква чест е да носи неговото име и да известява посланието му. Пророкът разбрал какво мисли Бог в тази ситуация. Каква е поуката за нас?

10. Как реагирал Йехова, когато пророкът казал, че няма вече да говори от негово име?

¹⁰ При друг случай, когато свещеникът Пасхор, синът на Имер, го ударил, Йеремия казал, че няма вече да говори от името на Йехова. Как реагирал Бог на чувствата, които Йеремия изразил в молитвата си? (Прочети Йеремия 20:8, 9.) Библията не казва, че той му проговорил от небето. Но Божието слово станало като разпален огън, затворен в костите на Йеремия, и той не можел повече да мълчи. Наистина, макар че пророкът нямал пълно познание за волята на Бога, когато споделил искрено чувствата си с него, бил насърчен да продължава да върши волята му.

11, 12. Какъв отговор получил Йеремия на своя въпрос относно успеха на злите?

¹¹ Йеремия се притеснявал, когато виждал как злите успяват в пътя си. (Прочети Йеремия 12:1, 3.) Макар че изобщо не се съмнявал в праведността на Йехова, пророкът търсел отговор на своята „жалба“. Неговата откровеност показва, че той имал силна връзка с Бога, подобна на връзката, която едно дете има със своя скъп баща. Йеремия просто не разбирал защо много от юдеите се радвали на успех, въпреки че били неправедни. Дали обаче получил удовлетворяващ отговор? Йехова го уверил, че ще изкорени злите. (Йер. 12:14) Когато Йеремия видял как се развили нещата, за които се помолил на Бога, увереността му в Божията справедливост най–вероятно се засилила. В резултат на това той сигурно още по–често се обръщал в молитва към своя Баща, изразявайки чувствата си пред него.

¹² Към края на царуването на Седекия, когато вавилонците обсаждали Йерусалим, Йеремия казал за Йехова: „Очите ти гледат всички пътища на човешките синове, за да дадеш на всекиго според пътищата му и според плодовете на делата му.“ (Йер. 32:19) Той се убедил, че Йехова наистина обича справедливостта, че вижда делата на всекиго и чува искрените молитви на служителите си. С времето те щели да видят все повече доказателства, че Бог дава „на всекиго според пътищата му и според плодовете на делата му“.

13. Защо си уверен, че Бог ще изпълни волята си?

¹³ Ние може би не изпитваме никакви съмнения относно справедливостта на Бога и мъдростта, с която той изпълнява волята си днес и ще я изпълни и в бъдеще. Въпреки това ще извлечем полза, ако размишляваме върху преживяното от Йеремия и като него споделяме в молитвите си как се чувстваме. По този начин ще засилим своята увереност, че Йехова непременно ще изпълни волята си. Дори ако понастоящем не разбираме напълно защо нещата стават по определен начин или защо Божията воля не се изпълнява в дадена степен, можем да изразим в молитва към Бога увереността си, че той има пълен контрол над всичко. Той ще изпълни волята си по най–добрия начин и в най–подходящия момент. Това е сигурно, така че нямаме причина да се съмняваме. Ние ще продължаваме да питаме „Къде е Йехова?“, като с молитвите си се стремим да разберем волята му и да намерим доказателства за изпълнението ѝ. (Йов 36:5–7, 26)

14. Откъде знаем, че Йеремия изследвал историята на Божия народ?

¹⁴ Относно въпроса „Къде е Йехова?“ Йеремия знаел, че се нуждае от ‘познание за Йехова’. (Йер. 9:24) Той вероятно изследвал историята на Божия народ, когато съставял книгите, известни днес като 3 и 4 Царе, тъй като споменал конкретно „книгата за делата на Соломон“, „летописите на царете на Израил“ и „летописите на царете на Юда“. (3 Царе 11:41; 14:19; 15:7) Така Йеремия разбрал как Бог постъпвал в различни ситуации. Той научил какво се харесва на Йехова и как той гледа на решенията на отделните хора. Освен това Йеремия вероятно се допитвал до боговдъхновените писания, които били на разположение по онова време, като например писанията на Моисей, Исус Навиев, Самуил, Давид и Соломон. Несъмнено той бил добре запознат с пророците преди него, както и с онези, които му били съвременници. Каква полза имал Йеремия от личното си изучаване?

15. Каква полза извлякъл Йеремия, като изследвал пророчеството на Илия?

¹⁵ Йеремия записал повествованието за Йезавел, злата съпруга на Ахав, царят на Самария. В него включил и думите на Илия, че Йезавел ще бъде изядена от кучета в йезраелското поле. (3 Царе 21:23) И знаеш, че както записал Йеремия, години по–късно Йезавел била хвърлена от един прозорец, прегазена от конете на Йеху и изядена от кучета. (4 Царе 9:31–37) Изследването на пророчеството на Илия и неговото изпълнение, дори в детайли, трябва да е укрепило вярата на Йеремия в Божието слово. Всъщност постоянството на Йеремия като пророк било подбуждано от вяра, която той бил изградил, изучавайки миналите дела на Йехова.

16, 17. Защо според тебе Йеремия продължил да предупреждава злите царе по негово време?

¹⁶ Да разгледаме друг пример. Какво според тебе помогнало на Йеремия да продължава да предупреждава злите царе като Йоаким и Седекия, въпреки че бил преследван? Едно от основните неща било, че Йехова го направил „укрепен град, железен стълб и медни стени“ против царете на Юда. (Йер. 1:18, 19) Но нека не пренебрегваме факта, че пророкът бил изследвал задълбочено управлението на някои от предишните царе на Юда и Израил. Той бил записал, че Манасия издигнал ‘в двата двора на дома на Йехова жертвеници за цялото небесно войнство’, принесъл сина си в жертва, като го изгорил в огън, и пролял много невинна кръв. (4 Царе 21:1–7, 16; прочети Йеремия 15:4.) Въпреки това Йеремия сигурно знаел, че когато Манасия се смирил и се молел на Йехова, ‘Той чул молитвата му’ и го възстановил на царската му позиция. (Прочети 2 Летописи 33:12, 13.)

¹⁷ В писанията на Йеремия не се споменава милостта, която Йехова проявил към Манасия. Но Манасия умрял едва около петнайсет години, преди Йеремия да започне службата си. Следователно пророкът трябва да е чул какво станало, когато царят се разкаял за злото, което извършил. Като изследвал ужасните дела на Манасия, както и последвалата развръзка, Йеремия разбрал колко е важно да подканя царете, като например Седекия, да търсят милосърдието и милостта на Йехова. Дори цар, който бил известен с идолопоклонството и кръвопролитията си, можел да се разкае и да получи прошка. Ако ти беше на мястото на Йеремия, дали събитията, свързани с Манасия, щяха да те насърчат и да ти дадат основание да постоянстваш в службата си по времето на други лоши царе?

18. Какво научил Йеремия от примера на Урия, и защо отговаряш така?

¹⁸ По време на службата си като пророк Йеремия несъмнено научил много, виждайки как съвременниците му постъпват в определени ситуации. Един от тях бил пророк Урия, който пророкувал против Йерусалим и Юда по време на царуването на Йоаким. Но тъй като се страхувал от царя, той избягал в Египет. Царят обаче изпратил хора да доведат Урия от Египет, след което наредил да го убият. (Йер. 26:20–23) Мислиш ли, че Йеремия научил нещо от случилото се с Урия? Фактът, че продължил да предупреждава юдеите — дори в района на храма — за бедствието, което щяло да ги сполети, показва, че той явно си извлякъл поука. Йеремия не изгубил смелостта си и Йехова не го изоставил. Бог вероятно подбудил Ахикам, синът на Сафан, да запази живота на смелия пророк. (Йер. 26:24)

19. Какво разбрал Йеремия от факта, че Йехова постоянно изпращал пророци при народа си?

¹⁹ Йеремия научил много и от личен опит, когато Йехова го използвал да предупреждава народа му. В четвъртата година на цар Йоаким Йехова наредил на Йеремия да запише всички думи, които му бил казал от дните на Йосия дотогава. Целта на това напътствие била да насърчи хората да престанат да вършат зло, така че Бог да им прости. (Прочети Йеремия 36:1–3.) Йеремия, който ставал рано, за да известява предупредителни послания от Бога, дори ги умолявал да изоставят отвратителните си дела. (Йер. 44:4) Не е ли ясно, че той знаел от личен опит, че Бог изпраща пророците си, защото му е жал за народа му? Нима това не събуждало състрадание и в Йеремия? (2 Лет. 36:15) Следователно разбираш защо, след като преживял унищожението на Йерусалим, Йеремия казал: „Поради милостта на Йехова не загинахме, тъй като неговото милосърдие никога няма да престане. То се обновява всяка сутрин.“ (Плачът 3:22, 23)

20. Как можеш да търсиш Йехова, както Йеремия го търсел?

²⁰ Дали в решенията, пред които си изправен всеки ден, се стремиш да разбереш каква е Божията воля, да питаш „Къде е Йехова?“ (Йер. 2:6–8) За разлика от юдеите по негово време, Йеремия винаги се обръщал за помощ към Всемогъщия, за да знае как да постъпи. Несъмнено за всички нас е разумно да му подражаваме, като търсим Йехова в решенията, които вземаме всеки ден.

21. Каква молитва може да ти помогне относно службата, и особено когато някой реагира грубо?

²¹ Не е задължително решението, което трябва да вземем, да е относно някакъв важен въпрос или повратен момент в живота ни. Например да речем, че си планирал да участваш в проповедната служба в определен ден. Но когато се събуждаш сутринта, виждаш, че времето е облачно и няма да е много приятно за служба. Освен това районът, в който ще ходиш от къща на къща, е обработван многократно. Спомняш си също, че някои от хората са те отпратили с престорена любезност или с отявлена грубост. Можеш ли в този момент да попиташ в молитва „Къде е Йехова?“ Това вероятно ще ти помогне да се замислиш колко хубаво е посланието, което носиш, както и да осъзнаеш по–пълно, че волята на Бога е да известяваш неговото послание. Тогава може да усетиш как словото на Йехова те радва и весели сърцето ти, както било с Йеремия. (Йер. 15:16, 20) И ако после в службата срещнеш някого, който е много груб или дори агресивен, можеш отново да споделиш с Бога чувствата си в молитва. Ще направиш ли наистина това? Не забравяй, че той може да ти даде свети дух, за да реагираш подходящо. Тогава желанието ти да известяваш Божието послание ще надделее над отрицателните чувства. (Лука 12:11, 12)

22. Защо някои молитви може да бъдат възпрепятствани?

²² Важно е да знаем, че някои молитви може да бъдат възпрепятствани. (Прочети Плачът на Йеремия 3:44.) Йехова не слушал молитвите на бунтовните юдеи, защото те ‘отвръщали ухото си от него’ и упорито вършели беззаконие. (Пр. 28:9) Поуката от това била ясна за Йеремия, както трябва да е и за нас: ако не постъпваме в съгласие с молитвите си, Бог ще се разочарова и може да престане да слуша молитвите ни. Несъмнено това е нещо, което на всяка цена трябва да избягваме.

23, 24. (а) Какво е необходимо, за да разберем каква е Божията воля? (б) Как можеш да извлечеш по–голяма полза от личното си изучаване?

²³ В допълнение на искрените молитви за ръководството на Йехова е необходимо да постоянстваме в личното си изучаване, което е основен начин да разберем каква е Божията воля. В това отношение ние имаме предимство пред Йеремия — разполагаме с цялата Библия. Подобно на Йеремия, който направил задълбочено изследване, за да състави своите вдъхновени от Бога исторически повествования, ти също можеш да изследваш старателно Библията и да търсиш Божието ръководство, питайки „Къде е Йехова?“. Като се стремиш да научиш каква е волята му, показваш, че се уповаваш на него, и така ще бъдеш „като дърво, посадено край води, което пуска корените си край реката“. (Прочети Йеремия 17:5–8.)

²⁴ Когато четеш Свещеното писание и размишляваш върху него, се опитай да разбереш как Йехова очаква да постъпваш в различните ситуации. Търси принципи, които искаш да запомниш и да прилагаш в живота си. Докато четеш историческите повествования, заповедите, принципите и мъдрите пословици в Божието Слово, мисли как те трябва да влияят на ежедневните ти решения. В отговор на въпроса ти „Къде е Йехова?“ той ще ти покаже чрез писаното си Слово как да се справиш с трудните ситуации, с които се сблъскваш. Да, ще видиш, че Библията ще ти разкрие ‘неразбираеми неща, които не са ти били известни’. (Йер. 33:3)

25, 26. Как личните ни преживявания и преживяванията на другите могат да ни помогнат?

²⁵ Освен това би могъл да помислиш върху свои лични преживявания и върху преживяванията на други хора. Например ще установиш, че някои престават да разчитат на Йехова, както направил Урия. (2 Тим. 4:10) Можеш да се поучиш от начина, по който те са постъпвали, и така да избегнеш същите катастрофални последствия. Размишлявай често за милостта, която Йехова е проявявал към тебе, като помниш, че Йеремия също ценял Божието милосърдие и състрадание. Независимо в колко трудна ситуация се намираш, недей да мислиш, че Всевишният Бог не е загрижен за тебе. Напротив, той се интересува от тебе, както се интересувал от Йеремия.

²⁶ Когато размишляваш за помощта, която получаваме от Йехова днес, ще установиш, че той ни ръководи в ежедневието ни по най–различни начини. Една млада сестра в Япония на име Айки смятала, че не е достойна да бъде християнка. Веднъж, когато проповядвала със съпругата на окръжния надзорник, Айки споделила, че според нея Йехова не е доволен от службата ѝ и е само въпрос на време да я отхвърли, макар че тя прави всичко по силите си, за да му служи. Имайки предвид думите на Исус в Откровение, тя казала: „Мисля, че Йехова скоро ще ме изплюе от устата си, но аз го моля да ми даде още малко време.“ Съпругата на окръжния надзорник я насърчила: „Не мисля, че си ‘хладка’ християнка!“ Айки размишлявала върху тези укрепващи думи. В действителност нищо не показвало, че Йехова я възприема като ‘хладка’. Тя му казала в молитва: „Изпрати ме, където пожелаеш. Ще направя всичко, каквото поискаш.“ Горе–долу по същото време Айки посетила една чужда страна. Там имало малка японска група и вестителите в нея се нуждаели от някого, който говори езика и може да остане да служи с тях. Всъщност Айки била родена в тази страна, заради което ѝ било лесно да се премести и да помага там. Но къде щяла да живее? Една сестра, чиято дъщеря наскоро се била преместила, ѝ предложила стая. Айки споделя: „Сякаш всичко си идваше на мястото. Йехова отвори пътя за мене.“

27. Защо във всичко, което правиш, трябва да се ръководиш от въпроса „Къде е Йехова?“

²⁷ Много братя и сестри могат да разкажат за случаи, при които са получили Божието ръководство, било то чрез четенето на Библията, или чрез личното си изучаване. Може би и ти имаш подобен опит. Това би трябвало да укрепи връзката ти с Йехова и да те подтикне да се обръщаш към него в молитва още по–често и по–пламенно. Бъди сигурен, че ако всеки ден питаш „Къде е Йехова?“, той ще ти покаже пътя си. (Иса. 30:21)