Кой формира твоето мислене?

„Никой не ми казва какво да мисля! И никой не ми казва какво да правя!“ Тези толкова категорични думи обикновено означават, че си много уверен в себе си и в собствената си преценка. Така ли мислиш? Разбира се, никой не бива да решава вместо теб. Но дали е разумно толкова бързо да отхвърлиш нещо, което може да се окаже добър съвет? Дали абсолютно никой не може да ти помогне да вземеш разумни решения? Пък и дали наистина можеш да си напълно сигурен, че всъщност някой не формира мисленето ти, без дори да съзнаваш това?

Преди Втората световна война, например, Йозеф Гьобелс — Хитлеровият министър на пропагандата — взел в свои ръце управлението на немската филмова индустрия. Защо? Защото съзнавал, че това ще му даде едно изключително силно оръжие, с което би могъл да „повлияе на вярванията на хората, и по този начин на тяхното поведение“. (Propaganda and the German Cinema 1933-1945 [„Пропагандата и немското кино през 1933–1945 г.“]) Вероятно знаеш с каква смразяваща резултатност той използувал това и други средства, за да манипулира обикновените хора — нормални, здравомислещи хора — да последват сляпо нацистката философия.

Факт е, че начинът, по който мислиш и следователно постъпваш, винаги е повлиян по някакъв начин от чувствата и възгледите на онези, които слушаш. Разбира се, това не е непременно нещо лошо. Ако това са хора — например учители, приятели или родители, — които приемат присърце твоите интереси, тогава ще извлечеш по⁠–​голяма полза от техните напътствия и съвети. Но ако те са хора, които приемат присърце единствено собствените си интереси, и те самите са заблудени или покварени в мисленето си — „измамници“, както ги описал апостол Павел, — тогава се пази! — Тит 1:10; Второзаконие 13:6–8.

Затова не бъди самодоволен и не мисли, че никой никога не може да ти повлияе. (Сравни 1 Коринтяни 10:12.) Най⁠–​вероятно това влияние е вече налице — по⁠–​често отколкото може да си готов да признаеш, — без дори да забелязваш. Вземи простия пример на продуктите, които решаваш да купиш, когато отиваш на пазар. Дали решението ти винаги е напълно лично, обмислено? Или може би други хора — често без дори да ги виждаш — изкусно, но мощно влияят върху твоя избор? Един наблюдателен журналист, Ерик Кларк, смята, че е така. „Колкото повече сме обсипвани от реклами — казва той, — толкова по⁠–​малко ги забелязваме, и въпреки това — почти сигурно — толкова повече ни влияят те.“ Той също така съобщава, че когато хората бъдат запитани колко резултатна е според тях рекламата, „повечето се съгласяват с това, че тя оказва въздействие, но не и върху тях“. Хората имат склонността да си мислят, че всеки друг е уязвим, но не и те. „Сякаш само те са имунизирани за това.“ — The Want Makers [„Създатели на желания“].

Натикан в калъпа на Сатан?

Това дали си повлиян от всекидневната реклама може да няма сериозни последствия. Но има едно друго влияние, което е много по⁠–​опасно. Библията ясно показва, че Сатан е майстор в манипулирането. (Откровение 12:9) В основата си неговата философия е подобна на мисленето на един рекламен агент, който казал, че има два начина да се влияе на клиентите — „като ги съблазняваш или като възпитаваш мисленето им“. Ако пропагандаторите и рекламните агенти могат да използуват такива изкусни методи, за да формират твоето мислене, колко по⁠–​умел трябва да е Сатан в използуването на подобни тактики! — Йоан 8:44.

Апостол Павел знаел това. Той се страхувал, че някои от неговите събратя християни може да отслабят бдителността си и да станат жертви на измамата на Сатан. Той писал: „Боя се да не би, както змията измами Ева с хитростта си, да се разврати умът ви и отпадне от простотата и чистотата, която дължите на Христа.“ (2 Коринтяни 11:3) Приеми сериозно това предупреждение. Иначе може да си като онези хора, които вярват, че пропагандата и възпитаването на мисленето наистина оказват въздействие — „но не и върху тях“. Фактът, че сатанската пропаганда оказва въздействие, се вижда ясно около нас в бруталността, извратеността и лицемерието, които характеризират това поколение.

Затова Павел помолил своите събратя християни да ‘престанат да бъдат формувани според тази система на нещата’. (Римляни 12:2, NW) Един преводач на Библията перифразирал думите на Павел по следния начин: „Не оставяйте света покрай вас да ви вкара в калъпа си.“ (Римляни 12:2, Phillips [„Превод на Филипс“]) Сатан ще опита всичко, за да те натика в калъпа си, както древния грънчар, който натъпквал глината в един отворен калъп, за да приеме белезите и характеристиките, които искал да изобрази върху нея. Сатан е подготвил световната политика, търговията, религията и развлеченията, за да правят това. Колко всепроникващо е неговото влияние? То е толкова разпространено, колкото в дните на апостол Йоан. „Целият свят — казал Йоан — лежи в лукавия.“ (1 Йоан 5:19; виж също 2 Коринтяни 4:4.) Ако се съмняваш в способността на Сатан да съблазнява хората и да покварява тяхното мислене, спомни си колко резултатно той направил това с един цял народ, Израил, който бил отдаден на Бога. (1 Коринтяни 10:6–12) Възможно ли е с теб да се случи същото? Може, ако оставиш ума си открит за съблазняващото влияние на Сатан.

Знай какво става

По принцип тези коварни сили ще повлияят на мисленето ти само ако им позволиш. В своята книга The Hidden Persuaders [„Скритите личности, които убеждават“] Ванс Пакард посочил следното: „Все още имаме на разположение силна защита срещу такива [скрити] личности, които убеждават: ние може да решим да не бъдем убедени. В почти всички ситуации все още имаме избор и не можем да бъдем прекалено сериозно манипулирани, ако знаем какво става.“ Това е вярно и относно пропагандата и измамата.

Разбира се, за да ‘знаеш какво става’, трябва да държиш ума си отворен и възприемчив относно добри влияния. Здравият ум, точно както здравото тяло, трябва да бъде хранен добре, за да функционира правилно. (Притчи 5:1, 2) Липсата на информация може да бъде точно толкова смъртоносна, колкото погрешната информация. Затова, макар и да е вярно, че трябва да пазиш ума си от заблуждаващи идеи и философии, опитай се да не развиваш враждебен и циничен възглед относно всеки съвет или информация, които ти се предлагат. — 1 Йоан 4:1.

Честното убеждаване не е като скритата пропаганда. Несъмнено апостол Павел предупредил младия мъж Тимотей да бъде бдителен относно „нечестиви човеци и измамници [които] ще се влошават повече и повече, като мамят и бъдат мамени“. Но Павел добавил: „Ти обаче продължавай в нещата, които си научил и в които си бил убеден да вярваш, като знаеш от какви хора си ги научил.“ (2 Тимотей 3:13, 14 [NW]) Тъй като всичко, което поемаш в ума си, ще ти повлияе в известна степен, ключът е ‘да знаеш от какви хора си научил нещата’, за да бъдеш сигурен, че това са хора, които вземат присърце твоите най⁠–​добри интереси, а не своите.

Можеш да избираш. Може да избереш да бъдеш ‘формуван според тази система на нещата’, като оставиш тези светски философии и ценностни системи да управляват мисленето ти. (Римляни 12:2, NW) Но този свят не взема присърце твоите интереси. Затова апостол Павел предупреждава: „Внимавайте: може да има някой, който да ви отвлече като своя плячка с философии и с празна измама според човешките традиции.“ (Колосяни 2:8, NW) Да си вкаран в калъпа на Сатан по този начин, или да си ‘отвлечен като негова плячка’, не изисква усилия. Това е като пасивното пушене. Можеш да бъдеш засегнат просто като вдишваш замърсения въздух.

И обратното — можеш да избягваш да вдишваш този ‘въздух’. (Ефесяни 2:2) Вместо това следвай съвета на Павел: „Бъдете преобразени, като променяте ума си, така че да можете да докажете на себе си добрата и приемлива, и съвършена воля на Бога.“ (Римляни 12:2, NW) Това изисква усилия. (Притчи 2:1–5) Помни, Йехова не е манипулатор. Той дава на разположение цялата необходима информация, но за да извлечеш полза от нея, трябва да я изслушаш и да я оставиш да повлияе на мисленето ти. (Исаия 30:20, 21; 1 Солунци 2:13) Трябва да искаш да пълниш ума си с истината, съдържаща се в „свещените писания“, божието вдъхновено Слово, Библията. — 2 Тимотей 3:15–17.

Откликни на формирането от страна на Йехова

Това, че е необходим охотен, послушен отклик от твоя страна, за да можеш да извлечеш полза от формиращото влияние на Йехова, било онагледено по въздействуващ начин, когато Йехова казал на пророк Йеремия да посети работилницата на един грънчар. Йеремия видял как грънчарят размислил относно това какво да прави с един съд, когато продуктът, който се опитвал да направи, ‘се развалял в ръката на грънчаря’. Тогава Йехова казал: „Доме Израилев, не мога ли да направя с вас както тоя грънчар? . . . Ето, както е глината в ръката на грънчаря, така сте и вие, доме Израилев, в Моята ръка.“ (Йеремия 18:1–6) Дали това означавало, че народът на Израил бил просто като парчета безжизнена глина в ръцете на Йехова, така че той своеволно да ги формира в един или друг вид съд?

Йехова никога не използува своята всемогъща сила, за да кара хората да правят неща против тяхната воля; нито пък е отговорен за лошия резултат, както може да е при един човешки грънчар. (Второзаконие 32:4) Дефектите се развиват, когато онези, които Йехова се опитва да формира по положителен начин, се противопоставят на неговите напътствия. Това е една огромна разлика между теб и безжизненото парче глина. Ти имаш свободна воля. Като я използуваш, можеш да решиш да откликнеш на формиращото влияние на Йехова, или съзнателно да го отхвърлиш.

Какъв важен урок! Колко по⁠–​добре би било да слушаш гласа на Йехова вместо арогантно да заявяваш: „Никой не ми казва какво да правя“! Всички ние се нуждаем от ръководещото влияние на Йехова. (Йоан 17:3) Бъди като псалмиста Давид, който се молил: „Направи ме да познавам твоите пътища, о Йехова; учи ме на твоите пътеки.“ (Псалм 25:4, NW) Спомни си какво казал цар Соломон: „Мъдрият човек ще слуша и ще приема повече напътствия.“ (Притчи 1:5, NW) Дали ти ще слушаш? Ако слушаш, тогава „мисловните ти способности ще бдят над тебе, проницателността ще те закриля“. — Притчи 2:11, NW.