„Ще укрепя уморената душа“

 1. Коя благословия в новия свят най–много очакваш?

„НОВИЯТ свят.“ Дали когато чуеш тези думи, си представяш някои от предсказаните видими благословии? Може би си мислиш за съвършено тяло, изобилие от здравословна храна, мирни животни или сигурен дом. Вероятно можеш да посочиш библейски стихове, на които се основават тези твои очаквания. Недей обаче да забравяш за следната благословия: добро духовно и емоционално здраве. Без него всички други радости бързо биха избледнели.

2, 3. Каква специална благословия можем да очакваме според писанията на Йеремия?

² Когато наредил на Йеремия да предскаже завръщането на юдеите от Вавилон, Бог обърнал внимание на чувствата, които те щели да изпитват: „Ще вземеш дайретата си и ще танцуваш с онези, които се веселят.“ (Прочети Йеремия 30:18, 19; 31:4, 12–14.) Той добавил нещо, което може да насърчи и тебе: „Ще укрепя уморената душа и ще наситя всяка изнемощяла душа.“ Изданието „НЕТ Байбъл“ предава това Божие обещание по следния начин: „Ще удовлетворя напълно нуждите на уморените и ще освежа напълно душите на слабите.“ (Йер. 31:25)

³ Какво прекрасно обещание! Йехова казал, че ще укрепи уморените и обезсърчените, а той изпълнява обещанията си. Писанията на Йеремия ни вдъхват увереност, че и ние ще бъдем укрепени. Те ни помагат да разберем как още днес можем да получим насърчение и да бъдем оптимисти. Освен това ни показват как можем да насърчаваме другите, като им помагаме да укрепят уморената си душа.

 4. Защо можем да разберем как се чувствал Йеремия?

⁴ Това обещание донесло утеха на Йеремия и може да бъде утешаващо и за нас. В какъв смисъл? Спомни си мисълта от първа глава на тази книга, че Йеремия, както пророк Илия, бил „човек като всички нас“. (Як. 5:17) Помисли за някои от причините, поради които Йеремия понякога се чувствал обезсърчен или дори потиснат. Представи си също как би се чувствал ти в подобна ситуация и защо определени обстоятелства може да те обезсърчат. (Рим. 15:4)

 5. Каква вероятно била една от причините за обезсърчението на Йеремия?

⁵ Една от причините за обезсърчението на Йеремия може би бил родният му град. Той израснал в Анатот — левитски град, който се намирал на няколко километра североизточно от Йерусалим. Йеремия вероятно имал познати и дори роднини в Анатот. Исус казал, че пророкът не намира почит в родния си край, и това се отнасяло и за Йеремия. (Йоан 4:44) „Жителите на Анатот“ не проявявали никакъв интерес и уважение към пророка. Веднъж Бог казал, че дори ‘искали душата му’. Те казали гневно: „Недей да пророкуваш в името на Йехова, за да не загинеш от ръката ни!“ Само каква заплаха от съседите, а може би и от роднините на Йеремия, които би трябвало да го подкрепят! (Йер. 1:1; 11:21)

 6. Как може да ти помогне случилото се с Йеремия и „жителите на Анатот“, ако твои колеги или други хора ти се противопоставят?

⁶ Ако се чувстваш под натиск от съседи, съученици, колеги или дори от членове на семейството си, можеш да намериш утеха в начина, по който Йехова се отнесъл към Йеремия. Бог казал, че ‘ще накаже’ жителите на Анатот, които се противопоставяли на неговия пророк. (Прочети Йеремия 11:22, 23.) Уверението, което Йеремия получил от Бога, несъмнено му помогнало да се справи с обезсърчението от това противопоставяне. По–късно Бог щял да нанесе „бедствие на жителите на Анатот“, както в крайна сметка направил. Бъди сигурен, че Йехова обръща внимание и на обстоятелствата, в които ти се намираш. (Пс. 11:4; 66:7) Ако ‘се придържаш’ към библейските учения и постъпваш правилно, може да помогнеш на някои от противниците да избегнат бедствието, което иначе би ги сполетяло. (1 Тим. 4:16)

7, 8. Какви страдания понесъл Йеремия, и как му въздействали те?

⁷ Йеремия бил подложен на много повече от заплахи от жителите на родния си град. В един такъв случай се говори за свещеника Пасхорa, който бил видна личност в Йерусалим. Когато чул едно пророчество от Бога, ‘Пасхор ударил пророк Йеремия и го поставил в дървени стеги’. (Йер. 20:1, 2) Това вероятно не било просто плесница. Според някои учени Пасхор наредил Йеремия да бъде бит, или да му бъдат наложени 40 удара. (Втор. 25:3) Докато Йеремия понасял това страдание, хората може би му се подигравали, обиждали го и дори го заплювали. Но това не било всичко. Пасхор наредил да поставят Йеремия в „дървени стеги“ за през нощта. Еврейската дума, използвана в този случай, съдържа мисълта за поза, при която тялото е превито и изкривено. Явно Йеремия бил принуден да прекара тежка нощ, затворен в дървените стеги.

⁸ Как въздействало на Йеремия това отношение? Той казал на Бога: „По цял ден ми се смеят.“ (Йер. 20:3–7) Пророкът дори си мислел да престане да говори от името на Йехова. Знаеш обаче, че той не можел да направи това, и не го направил. Всъщност посланието, което Бог възложил на Йеремия да изяви, било ‘като разпален огън, затворен в костите му’, и той трябвало да говори за Йехова. (Прочети Йеремия 20:8, 9.)

 9. Защо е добре да размишляваме върху преживяното от Йеремия?

⁹ Това повествование може да ни помогне, ако и ние сме подложени на злонамерени подигравки от роднини, съседи, колеги или съученици. Не бива да се изненадваме, ако понякога такова противопоставяне малко ни обезсърчава. Това може да стане и ако понасяме физически страдания заради чистото поклонение. Тези неща въздействали на Йеремия, който бил несъвършен човек. А нима и ние не сме такива? Все пак не бива да забравяме, че с Божията помощ Йеремия възвърнал радостта и увереността си. Обезсърчението му било временно и така трябва да бъде и с нас. (2 Кор. 4:16–18)

10. Какво научаваме от Библията относно настроението на Йеремия?

¹⁰ Понякога настроението на Йеремия се променяло значително. Дали и на тебе ти се е налагало да се справяш със същото — бил си в добро настроение и изведнъж се чувстваш потиснат и отчаян? Относно доброто настроение виж думите в Йеремия 20:12, 13. (Прочети.) След онова, което му причинил Пасхор, Йеремия се радвал да бъде като един от ‘бедните, които били избавени от ръцете на злосторниците’. Понякога може би си бил толкова радостен, че дори ти се е искало да възхваляваш Йехова с песен, защото си бил избавен по някакъв начин или заради щастливо събитие в живота ти или в християнската ти служба. Колко приятно е да се чувстваш така! (Деян. 16:25, 26)

11. Какво трябва да помним относно Йеремия, ако често изпитваме промени в настроението си?

¹¹ Тъй като сме несъвършени, и ние като Йеремия може да изпитваме промени в настроението си. След като възкликнал „Пейте на Йехова!“, той изпаднал в отчаяние и може би дори плакал. (Прочети Йеремия 20:14–16.) Йеремия се чувствал толкова потиснат, че се чудел защо изобщо се е родил. В отчаянието си той казал, че човекът, който е известил за раждането му, заслужава да бъде проклет и да стане като Содом и Гомор. Основен въпрос обаче е: дали Йеремия продължил да се чувства отчаян? Дали се отказал и се предал на обезсърчението си? Не. Най–вероятно той положил усилия да преодолее това чувство, и успял. Обърни внимание какво се казва по–нататък в книгата Йеремия. Другият Пасхор, князът, отишъл при пророка с въпрос от цар Седекия относно обсадата на Йерусалим от вавилонците. Вместо да се изплаши, Йеремия смело изявил присъдата на Йехова. (Йер. 21:1–7) Ясно е, че Йеремия продължил да служи като пророк.

12, 13. Какво можем да направим, ако изпитваме значителни промени в настроението си?

¹² Някои от Божиите служители в днешно време също изпитват промени в настроението си. Причините за това може да са физически, например внезапна промяна в нивото на хормоните или биохимичен дисбаланс, и един опитен лекар може да посочи начини, по които този проблем да бъде овладян. (Лука 5:31) При повечето от нас обаче доброто настроение и потиснатостта не са нито крайни, нито необичайни. Вероятно повечето отрицателни чувства са просто част от живота на несъвършения човек. Те може да се дължат на умора или на загубата на близък. Ако се окажем в подобно положение, може да си припомним, че Йеремия също се борел с промени в настроението си, но останал в Божието благоволение. За да се справим, може да се наложи да променим ежедневната си програма, така че да имаме повече почивка. Или може да е необходимо да си дадем време, за да се успокоим след мъчителната загуба. Изключително важно е да продължаваме да посещаваме християнските събрания и да участваме редовно в другите теократични дейности. Това са някои начини, по които можем да бъдем уравновесени и да запазим радостта си в службата на Бога. (Мат. 5:3; Рим. 12:10–12)

¹³ Независимо дали рядко ти се случва да си обезсърчен, или често изпитваш промени в настроението, примерът на Йеремия може да ти помогне. Както вече споменахме, понякога той се чувствал потиснат. Въпреки това не позволил на тези чувства да го отвърнат от Бога, когото обичал и на когото служел вярно. Когато противниците му отвърнали на доброто, което им сторил, със зло, той се обърнал към Йехова, уповавайки се на него. (Йер. 18:19, 20, 23) Бъди решен да подражаваш на Йеремия. (Плачът 3:55–57)

14. Как бил насърчен Йеремия?

¹⁴ Нека да обърнем внимание на начина, по който Йеремия бил насърчен и по който той насърчавал другите ‘уморени души’. (Йер. 31:25) Пророкът получил насърчение най–вече от Бога. Помисли как би се почувствал ти, ако Йехова ти каже: „Днес те направих укрепен град ... Те ще се борят против тебе, но няма да те надвият, защото Йехова казва: ‘Аз съм с тебе, за да те избавям.’“ (Йер. 1:18, 19) Йеремия с основание се обърнал към Йехова с думите: „Сило моя и крепост моя, убежище мое в ден на беда.“ (Йер. 16:19)

15, 16. Как начинът, по който Йехова насърчил Йеремия, ни помага да насърчаваме другите?

¹⁵ Забележи, че Йехова казал на Йеремия: „Аз съм с тебе.“ Разбираш ли какво би могъл да направиш, когато някой се нуждае от насърчение? Едно е да знаеш, че брат или сестра в сбора или твой роднина изпитва такава нужда, съвсем друго е да откликнеш подходящо на нея. В много случаи е най–добре да направиш това, което Бог направил за Йеремия — просто бъди с този човек. Когато е подходящо, му кажи нещо насърчително, но не го засипвай с думи. Вероятно ще постигнеш по–добър резултат, ако използваш малко, но добре подбрани думи, които насърчават и укрепват. Не е нужно да се изразяваш по някакъв специален начин. Използвай прости думи, показващи личен интерес, загриженост и християнска обич. Именно такива думи носят най–голяма полза. (Прочети Притчи 25:11.)

¹⁶ Йеремия помолил Йехова: „Спомни си за мене, обърни ми внимание!“ Какво станало след това? Пророкът казва: „Когато ми бяха разкрити думите ти, ги погълнах и словото ти ме зарадва и развесели сърцето ми.“ (Йер. 15:15, 16) По подобен начин и онзи, когото искаш да насърчиш, може да се нуждае от любещо внимание. Разбира се, твоите думи не могат да се сравняват с думите на Йехова. Но когато говориш, може да използваш някои от изразите, които той използвал. Подобни искрени и основани на Библията думи могат да развеселят сърцето на обезсърчения. (Прочети Йеремия 17:7, 8.)

17. Каква поука можем да извлечем от начина, по който Йеремия се отнесъл към Седекия и Йоанан?

¹⁷ Обърни внимание, че Йеремия не само получавал насърчение от Бога, но и той самият насърчавал другите. По какъв начин? Веднъж цар Седекия споделил с Йеремия, че се страхува от юдеите, които се били съюзили с вавилонците. Пророкът насърчил царя, подканяйки го да послуша Йехова, за да се спаси. (Йер. 38:19, 20) След като Йерусалим бил унищожен и в земята останал само остатък от юдеите, техният военачалник Йоанан искал да ги отведе в Египет. Но първо се допитал до Йеремия. Пророкът изслушал Йоанан, след което се помолил на Йехова. По–късно предал на Йоанан и хората с него насърчителния отговор на Йехова, като им казал също, че ще бъде добре да последват Божия съвет да останат в земята. (Йер. 42:1–12) И в двата случая Йеремия слушал, преди да говори. За да насърчиш някого, е изключително важно да го изслушаш. Позволи на потиснатия човек да излее сърцето си. Слушай го, когато споделя с тебе притесненията и страховете си. Когато е уместно, му кажи нещо насърчително. Разбира се, Бог няма да ти разкрие какво точно трябва да кажеш, но можеш да използваш положителни мисли от неговото Слово, които се съсредоточават върху бъдещите благословии. (Йер. 31:7–14)

18, 19. Как можем да насърчаваме другите, следвайки примера в разказите за рихавовците и за Авдемелех?

¹⁸ Нито Седекия, нито Йоанан приели съвета, който Йеремия им предал. Така и днес някои може да не откликнат на твоите съвети, но не позволявай това да те обезсърчи. Други откликнали положително на насърчението от Йеремия и сигурно мнозина ще откликнат така на насърчението от тебе. Помисли за рихавовците — кенейци, които дълги години били приятели на юдеите. Една от заповедите, които им оставил техният прародител Йонадав, била да не пият вино, тъй като са пришелци. Когато вавилонците нападнали, Йеремия завел рихавовците в една от трапезариите на храма. Бог му наредил да им даде вино. За разлика от непослушните израилтяни, те били послушни и от уважение към своя прародител не пили от виното. (Йер. 35:3–10) Посредством Йеремия Йехова ги похвалил и им дал обещание относно бъдещето им. (Прочети Йеремия 35:14, 17–19.) Това е пример, който можеш да следваш, насърчавайки другите: когато е възможно, изразявай искрена похвала.

¹⁹ Йеремия постъпил по същия начин с Авдемелех, етиопецът, който служел в двореца на цар Седекия. Юдейските князе несправедливо хвърлили Йеремия в един кладенец, в който имало само тиня, и го оставили да умре там. Авдемелех потърсил помощ от цар Седекия и той му разрешил да спаси пророка. Този чужденец направил това, макар че имало вероятност другите яростно да му се противопоставят. (Йер. 38:7–13) Тази постъпка сигурно повлияла отрицателно на отношенията му с юдейските князе и затова той може би се притеснявал какво ще се случи с него. Йеремия не си мълчал, надявайки се, че Авдемелех ще успее сам да превъзмогне чувствата си. Той му предал насърчителните думи относно бъдещите благословии, които Бог щял да му даде. (Йер. 39:15–18)

20. Какво трябва да правим за братята си, било то млади, или възрастни?

²⁰ Наистина, в книгата Йеремия намираме чудесни примери за начина, по който ние лично можем да следваме подканата на апостол Павел към братята в Солун: „Утешавайте се един другиго и се укрепвайте един другиго ... Незаслужената милост на нашия Господар Исус Христос да бъде с вас!“ (1 Сол. 5:11, 28)