Обединени да преследваме целта, вечния живот

„Това означава вечен живот, непрестанно да възприемат познание за тебе, единствения истински Бог, и за този, когото ти си изпратил, Исус Христос“ (Йоан 17:3).

 1. (а) При каква ситуация Исус за първи път говорил за „вечен живот“? (б) Кой може да достигне тази цел?

СКРИТО той се приближава в закрилата на мрака. Това е Никодим. Дълбоко впечатление са му направили чудесата, които Исус извърши по времето на Пасхата в 30–та година от н.е. в Ерусалим. В разговора си с този фарисей Божият Син за първи път (според записите) споменава понятието „вечен живот“. След това, той изговаря следните думи, които радват сърцето: „Бог толкова възлюби света, че даде своя единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в него, а да има вечен живот“ (Йоан 3:15, 16). Каква прекрасна възможност се открива сега за откупяемото човечество! Дори и горд фарисей вероятно се смирява, за да достигне тази цел.

 2. (а) При какви обстоятелства Исус наново говори за „вечен живот“? (б) Кой дава жизненодаващи води?

² Късо време след това Исус отива в Галилея. Той отпочива за малко при един геран в Самария, докато учениците му отиват да купят нещо за ядене. Идва една жена за да вади вода от герана. Исус ѝ казва: „Който и да пие от водата, която аз ще му дам, няма изобщо никога да ожаднее, но водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот“ (Йоан 4:14). Защо показва Исус такава прекрасна надежда на тази жена, въпреки че самаритяните били презрявани от евреите? Освен това на Исус е известно, че тази жена е имала петима мъже и сега живеела в безнравствена връзка с един мъж, който не е неин мъж. Но както Исус показва тук, жизнено даващите води на истината ще бъдат дадени на разположение дори и на презряните в човешкия свят, ако те се покаят и подредят живота си. (Сравни Колосяни 3:5–7).

 3. (а) Какъв вид „храна“ препоръчва Исус? (б) Как така се изпълни Йоан 4:34–36?

³ „Вечен живот“! Исус сега продължава да развива тази тема, след като учениците му се завръщат и го карат да яде. Той им казва: „Моята храна е да върша волята на този, който ме е изпратил, и да завърша неговото дело.“ Кое дело? Исус казва: „Подигнете очите си и вижте, че нивите са вече бяли за жетва. Жътварят получава вече заплата и събира плод за вечен живот.“ Такава жътва предстояла дори и на презряните самаритяни и също така станала за тях радостна действителност, както това произлиза от описанието (Йоан 4:34–36; Деяние на апостолите 8:1, 14–17). Жътвата с оглед на вечен живот още трае до ден днешен, но сега полето е света. Учениците на Исус Христос имат все още много работа в това дело на Господаря (Матей 13:37, 38; 1–ви Коринтяни 15:58).

„Дарбата живот“

 4. Какво отговорил Исус на евреите относно спазването на съботата?

⁴ Една година по–късно: по времето на Пасхата от 31–ва година от н.е. Поради празника Исус по навик се намира в Ерусалим. Но евреите започват да го преследват, защото в добрината си лекува болни в събота. Какво им отвръща Исус? Той казва: „Баща ми досега винаги бе деен, и аз постоянно съм деен.“ Затова те искат да го убият (Йоан 5:17, 18).

5, 6. (а) Коя скъпоценна общност описва тук Исус? (б) Как така притежава Исус „живот в себе си“?

⁵ След това Исус описва една извънредно скъпоценна общност — единството или хармонията, която съществува между него и Баща му. Той казва на онези евреи: „Бащата обича Сина и му показва всички неща, които сам върши, и той ще му покаже още по–голями дела от тези, за да се чудите вие.“ Той показва, че Бащата му е дал извънредна мощ: „Който слуша словото ми и вярва в този, който ме е пратил, има вечен живот и няма да дойде на съд, но е преминал от смъртта в живота“ (Йоан 5:20, 24).

⁶ Да, дори и тези, които въз основа на наследената грешност са мъртви в очите на Бога, могат да чуят „гласът на Божия Син“ и да ‘преминат в живота’. Но как? Исус обяснява: „Така, както Бащата има живот в себе си, така е дал и на Сина да има живот в себе си.“ Думите „живот в себе си“ могат също да се предадат с „дарбата на живот в себе си“ (Йоан 5:25, 26, New World Translation — With References, забележка под линията). Исус значи е в състояние да даде на хората превъзходно положение пред Бог. Освен това е в състояние да възкреси заспалите в смъртта и да им даде живот (Йоан 11:25; Откровение 1:18).

 7. (а) Какво ни показва Псалм 36:5, 9 по отношение на Бог? (б) Йехова как е възнаградил своя Син, който е запазил вярността си?

⁷ Йехова вече винаги е имал живот в себе си. За него се казва: „При тебе е изворът на живота“ (Псалм 36:5, 9). Но сега Бащата е възкресил своя Син, който е запазил вярността си, и то като „първият плод на заспалите в смъртта“. Въз основа на това, че Исус притежава „дарбата на живота в себе си“, той е упълномощен да прощава грехове, да съди и да възкресва мъртвите — с переспектива за вечен живот (1–ви Коринтяни 15:20–22; Йоан 5:27–29; Деяние на апостолите 17:31).

Радостна общност

8, 9. (а) Как можем да запазим в съзнанието си целта, вечния живот? (б) Каква мярка взима Бог с оглед на вечния живот? (в) Кой взима участие в тези благословии и по какъв начин?

⁸ Юда, ученика на Исус, ни назидава: „Пазете себе си в Божията любов, докато чакате с изглед за вечен живот милосърдието на нашия Господар Исус Христос“ (Юда 21). Каква скъпоценна цел — вечен живот! И това ще бъде живот в съвършенство според волята на нашия съвършенен Сътворител и според мярката, която Той взима чрез Сина си. В този живот няма да има мъките, които толкова често са свързани с борбата за преживяване в днешната система на нещата. В идущата система няма да има вече печал, болести, беззаконие, поквареност и дори и смъртта (Михей 4:3, 4; 1–ви Коринтяни 15:26).

⁹ Кой ще вземе участие в осъществяването на това обещание? И къде? Това са тези, които упражняват вяра в жертвата на Исус и които добавят към тази вяра богоугодни дела. Със съхристияните си те хармонично са обединени по целия свят в единството на вярата (Яков 2:24; Ефесяни 4:16).

10. (а) Според Божието „завеждане“ какво се намира на първо място? (б) Какво следва според това „завеждане“?

¹⁰ Според своето благоволение Бог си „поставил“ едно „завеждане“, „да събере пак в Христос всички неща, нещата на небето и нещата на земята“ (Ефесяни 1:8–10). Това е Божието нареждане, според което събирането на 144–те хиляди сънаследници с Христос се намира на първо място. Те ‘се изкупват като първи плодове от хората за Бог и за Агнето [Исус Христос]’. Те взимат участие в „първото [небесното] възкресение“, така че могат да служат заедно с Христос за хиляда години като царе и свещеници. Според Божието завеждане следва събирането на „нещата на земята“, а именно, отначало във формата на „голямото множество ... от всички нации и племена и народи и езици“. Тези Божи служители ще дойдат от „голямото бедствие“ и ще имат за переспектива да придобият вечен живот като дял от „новата земя“ (Откровение 14:1, 4; 20:4, 6; 7:4, 9–17; 21:1, 4).

11. (а) До коя скъпоценна общност се отнасят думите от Ефесяни 1:11? (б) До каква степен могат да се приложат думите от Йоан 15:4, 5 върху тези, които се намират в тази „общност“?

¹¹ Духосъздадените Божи синове, които са „нещата в небето“ се радват на много близко отношение към Исус и Бащата. Те са ‘настанени като наследници’ на царството в общност с Исус (Ефесяни 1:11). Исус ги ободрявал, да останат в общност с него, така, както клоните остават на лозата, за да носят изобилен плод. Ако тази скъпоценна общност с Христос Исус престане да съществува, тогава клоните „нищо не могат да направят“ (Йоан 14:10, 11, 20; 15:4, 5; 1–ви Йоан 2:27).

„Другите овце“ сега взимат участие

12. (а) Каква връзка съществува между „другите овце“ и „малкото стадо“? (б) Как може да се употреби 1–ви Йоан 2:1–6 във връзка с тези две групи?

¹² Но какво става с милионите други овчеподобни хора, които се отделиха в течение на изминалите 50 години от светските „кози“? (Матей 25:31–40). Те не принадлежат към „малкото стадо“ на Исус, на което ще се даде Царството, а се присъединяват като „други овце“ и с това стават част от още по–голямо стадо, което служи в единство на Бащата и Сина (Лука 12:32; Йоан 10:16). Както ни осигурява апостол Йоан, Исус Христос е „изкупителна жертва за нашите грехове [т.е. на „малкото стадо“], но не само за нашите, а и също за тези на целия свят“. В последствие на това, могат и тези „други овце“, които се събират от човешкият свят, също така да се радват на една скъпоценна общност или съгласие с Бог и Христос. Това е така, както го казва Йоан със следните думи: „Който ... държи Неговото Слово, в този Божията любов наистина е направена съвършенна. С това знаем, че сме в общност с него.“ Най–напред се намират членовете на „малкото стадо“, а след това „другите овце“ под задължението да водят живота си така, както Исус е живял (1–ви Йоан 2:1–6).

13. (а) За какво се молил Исус според Йоан 17:20, 21? (б) Какво показва, че тази молба не е ограничена върху сънаследниците на Христос?

¹³ Днес и двете групи, небесната и земната, са ‘в общност с Бащата и със Сина’, в пълно съзвучие с тях при изпълнението на Божието Дело. Исус се молил, те да са „едно [единни], така, както ти. Отче, си в общност с мене и аз в общност с тебе, да са и те в общност с нас“. Това единство не се ограничава в значението си върху общност като наследници, защото учениците на Исус очевидно не стават част от едно „тяло на Йехова“ или „наследници с Йехова“. Изразът „в общност“ се отнася до единството в дейността и до това, че са както с Йехова, така и с Христос едно сърце и един разум докато дават свидетелство на човешкия свят (Йоан 17:20, 21).

14. По какъв особен начин членовете на небесната класа са в общност с Христос, и по какъв начин им се дава това съзнание?

¹⁴ Но членовете на помазаната, небесна класа се радват сега на тази общност по особен начин, тъй като са изказани праведни въз основа на заслугата от жертвата на Исус. Затова те могат да бъдат духосъздадени с переспективата да станат сънаследници с Исус Христос. Те признават приемането си на мястото на Сина като казват: „Самият дух [Божията сътворителна и дейна сила] свидетелствува заедно с нашия дух [главното ни духовно настроение], че сме Божи чада“ (Римляни 3:23, 24; 5:1; 8:15–18).

15. Какво предлага настоящето и бъдещето време на тези, които имат за переспектива живот на земята?

¹⁵ Тези, които имат за переспектива живот на земята, сега са изказани праведни като приятели на Бога, както в миналото Авраам, Рахав и други. В течение на хилядолетното властвуване на Христос те постепенно ще бъдат доведени до човешко съвършенство, така че след едно крайно изпитание „самото сътворение също ще се освободи от робството на поквареността за прекрасната свобода на Божите чада“ (Римляни 8:19–21; Яков 2:21–26). По този начин покорни хора ще бъдат изказани праведни за вечен живот на земята. (Сравни Йоан 10:10; Исаия 9:7; 11:1–9; 35:1–6; 65:17–25.)

16. (а) В кое отношение са „малкото стадо“ и „другите овце“ в „общност“ по между си? (б) Но защо се отнасят думите от Йоан 3:3–5 само до „малкото стадо“?

¹⁶ Членовете на „малкото стадо“ и тези на многобройния народ от „другите овце“ показват същото радостно усърдие в службата за Бога (Лука 12:32; Йоан 10:16; Тито 2:13, 14). Повечето от останалите помазани са вече в напреднала възраст и имат дълбок християнски опит, но и двете групи проявяват християнската личност и плодовете на духа (Ефесяни 4:24; Галатяни 5:22, 23). Но съществува разлика. Това Исус показал в разговора си с Никодим още преди да говори за вечния живот. Той казал: „Ако някой не се роди наново, не може да види царството божие“ (Йоан 3:3–5). Кръстените християни, които Бог призовава като сънаследници с Христос в неговото царство, получават духовно ново раждане (1–ви Коринтяни 1:9, 26–30). Таково ново раждане не е необходимо за „другите овце“, защото тяхната цел е да живеят вечно във възстановеният земен Рай като поданици на Царството (Матей 25:34, 46б; Лука 23:42, 43).

Възпоминателната вечеря — и новия съюз

17. (а) Защо трябва всички, които имат за цел вечен живот, да се съберат на 24-ти март с народа на Йехова? (б) Какво може да се каже за възпоминателното тържество от 1985 година?

¹⁷ На 24–ти март 1986 година, след слънчевия залез, Свидетелите на Йехова ще проведат тържеството, за възпоминание на смъртта на Исус. При това ще бъде обърнато вниманието върху това, какво Исус е направил за оправдаването на името и на предумисъла на Баща си и в полза на грешното човечество: пожертвуването на съвършеното си човешко тяло и жизнената си кръв (1–ви Коринтяни 11:23–26). Затова нека всички, по целият свят, които имат за цел вечен живот (дали на небето или на земята), да се съберат заедно с народа на Йехова послучай този радостен повод. В 1985 година възпоминаха по този начин общо 7.792.109 хора смъртта на Исус. Обаче само 9.051 взеха от символите на възпоминателната вечеря, а именно хлябът и виното, представляващи човешкото тяло на Исус и неговата кръв. Защо само толкоз малко?

18, 19. (а) Кои съюзи споменава Исус в Лука, глава 22? (б) За каква цел служи всеки съюз? (в) Как така служи Исус като „единия посредник“, нагледно представен чрез Моисей?

¹⁸ Какво казал Исус в оная вечер, когато определил вечерята за възпоминание на неговата смърт? След като раздал хляба на учениците си, той по подобен начин им поднесъл виното с думите: „Тази чаша означава новия съюз в силата на кръвта ми, която ще бъде пролята във ваша полза.“ По–късно той подчертава, защо ги приема в новия съюз: „А вие сте ония, които устояхте в моите изпити; и аз сключвам съюз с вас, така, както Бащата е сключил съюз с мен, за едно царство, за да ядете и да пиете на моята маса в моето царство и да седите на престоли, за да съдите дванадесетте племена на Израел“ (Лука 22:19, 20, 28–30).

¹⁹ Пророка Йеремия бе предсказал новия съюз, чрез който Йехова ще прости прегрешенията и греховете на народа си така че той ‘да познае Йехова’, което сочи върху извънредно близко отношение (Йеремия 31:31, 34). Така, както Моисей бе „посредника“ на законния съюз с плътските израилтяни, така и Исус е „посредника на съответно по–добър съюз“, сключен от Бога с духовния „Израил Божи“. При това става въпрос за изкуплението на тези, които са призвани като наследници на царството с Исус. По този начин те получават „обещанието за вечното наследство“ (Галатяни 3:19, 20; 6:16; Евреи 8:6; 9:15; 12:24). Преди всичко в този библейски смисъл Христос Исус служи като „единият посредник между Бог и хората“ (1–ви Тимотей 2:5, 6).

20. (а) За кого е подходящо да взима от символите? (б) Защо това е така?

²⁰ На кого тогава е позволено да взима от символите на възпоминателната вечеря, хлябът и виното? Само тази група, която Бог е възприел в новия съюз, сключен въз основа на жертвата на Исус (Псалм 50:5). Целта на този съюз се състой в това, да се изкажат праведни 144–те хиляди сънаследници с Исус най–напред за човешки живот, така че те да са в състояние да пожертват това право на живот и да бъдат приети в небесното царство (Римляни 4:25; 2–ри Тимотей 2:10, 12). Но, как стои въпросът с „другите овце“?

21. (а) Каква полза имат „другите овце“ като наблюдатели при възпоминателната вечеря? (б) На какво се обръща внимание при тържеството на възпоминателната вечеря, и какъв въпрос възниква?

²¹ Тези, които принадлежат към класата на „другите овце“, не се намират в новият съюз и затова не взимат от символите. Но всички те са щедро благословени с това че присъстват при тържеството на възпоминателната вечеря като наблюдатели изпълнени с уважение. Тяхното ценене за духовни неща още повече се задълбочава в смисъла на следващите думи от молитвата на Исус, отправена към Баща му: „Това означава вечен живот, непрестанно да възприемат познание за тебе, единствения истински Бог, и за този, когото си изпратил, Исус Христос“ (Йоан 17:3). Мисли за това, че възпоминателното тържество обръща вниманието върху плътта и кръвта на Исус. Пожертвованата плът и кръв на Христос са абсолютно необходими за всички, които преследват целта, вечният живот. До каква степен важи това и за „другите овце“ които не са приети в новия съюз и затова не взимат от символите на възпоминателната вечеря? Това ще разгледаме в следвашата статия.

Какво би отговорил?

◻ Исус как постепенно е предавал разбирането върху переспективата за бечен живот?

◻ Кои мярки предприема Бог според неговото „завеждане“?

◻ Защо може да се каже, че „другите овце“ са „общност“ с Бащата, Сина и братята на Христос?

◻ Защо взимат само помазаните християни от символите?

[Снимка на страница 13]

„Другите овце“ и „малкото стадо“ са в „задружие“ като вършат Божието дело съобразно примера на Исус