Словото на Йехова е живо
Основни моменти от книгата Плачът на Йеремия
ПРОРОК Йеремия вижда изпълнението на присъдата, която е изявявал в продължение на 40 години. Как се чувства той, като става свидетел на унищожението на своя любим град? „Йеремия започна да жалее и седна да оплаква с този плач Йерусалим“ — казва гръцката „Септуагинта“ в увода към книгата Плачът на Йеремия. Написана през 607 г. пр.н.е., тази книга ярко описва силната болка на пророка, у когото е все още жив споменът за осемнайсетмесечната обсада, последвана от опожаряването на Йерусалим. (Йеремия 52:3–5, 12–14) Няма друг град в историята, който да е бил оплакван с толкова трогателни и сърцераздирателни думи.
Книгата Плачът на Йеремия е сбирка от пет лирически поеми. Първите четири са плачове, или погребални песни, а петата е молба, или молитва. Първите четири песни са подредени в акростих, като всеки следващ стих започва с поредна буква от 22–те букви на еврейската азбука. Въпреки че петата песен има 22 стиха, които съответстват на броя на буквите в еврейската азбука, тя не е подредена по азбучен ред.
„ОЧИТЕ МИ ИЗНЕМОЩЯХА ОТ СЪЛЗИ“
(Плачът на Йеремия 1:1 — 2:22)
„Как седи усамотен градът, който е бил многолюден! Стана като вдовица великата между народите столица! Оная, която беше княгиня между областите, стана поданица!“ Така започва плачът на пророк Йеремия за Йерусалим. Посочвайки причината за това бедствие, пророкът казва: „Господ го наскърби, поради многото му беззакония.“ (Плачът на Йеремия 1:1, 5)
Олицетворена като вдовица, загубила съпруга и децата си, столицата Йерусалим пита: „Има ли страдание като страданието, което падна на мене?“ Тя се моли на Бога относно своите врагове: „Нека дойде пред Тебе всичкото им нечестие, и стори на тях както стори на мене, поради всичките ми престъпления; защото много са въздишките ми, и сърцето ми чезне.“ (Плачът на Йеремия 1:12, 22)
Дълбоко опечален, Йеремия казва: „В разпаления Си гняв строши всеки Израилев рог; оттегли десницата Си от да е срещу неприятеля; и като пламенен огън, който пояжда всичко наоколо, изгори Якова.“ Пророкът описва силната си мъка с думите: „Очите ми изнемощяха от сълзи; червата ми се смущават; дробът ми се изсипа на земята.“ Дори и минувачите изразяват учудването си: „Това ли е градът, който наричаха Съвършенство на красотата, и градът, за който цял свят се радва?“ (Плачът на Йеремия 2:3, 11, 15)
Отговори на библейски въпроси:
1:15, Ве–2000: В какъв смисъл Йехова ‘стъпкал лина на девицата, юдовата дъщеря’? Когато разрушили града, описан като девица, вавилонците пролели толкова много кръв, че това можело да се сравни с мачкането на грозде в лин. Йехова предсказал и позволил да се случи това, следователно може да се каже, че той е ‘стъпкал лина’.
2:1: В какъв смисъл ‘великолепието на Израил било хвърлено от небето долу на земята’? Тъй като „небето е по–високо от земята“, хвърлянето на възвишени неща „от небето долу на земята“ понякога представлява тяхното опозоряване. ‘Великолепието на Израил’ — славата и мощта, на която се радвал Израил, докато благословията на Йехова била върху него — било хвърлено долу при унищожението на Йерусалим и запустението на Юда. (Исаия 55:9)
2:1, 6: Какво е „подножието“ и „шатърът“ на Йехова? Псалмистът пял: „Да идем в Неговото жилище, да се поклоним пред подножието на нозете Му.“ (Псалм 131:7, СИ [Пс 132:7]) Следователно „подножието“, за което се говори в Плачът на Йеремия 2:1, се отнася за дома за поклонение на Йехова, за неговия храм. Вавилонците ‘изгорили Господния дом’, сякаш той бил шатър или просто една колиба в градина. (Йеремия 52:12,13)
2:17: Какво „слово“ е изпълнил Йехова във връзка с Йерусалим? Явно тук става дума за записаното в Левит 26:17, където се казва: „Ще насоча лицето Си против вас, и ще бъдете избити пред неприятелите си; ония, които ви мразят, ще владеят над вас, и ще бягате, когато никой не ви гони.“
Поуки за нас:
1:1–9. Столицата Йерусалим плаче непрестанно нощем и сълзите ѝ са по бузите ѝ. Портите ѝ са пусти и свещениците ѝ въздишат. Девиците ѝ са наскърбени, а самата тя е в горест. Защо? Защото Йерусалим е съгрешила тежко. Нечистотата ѝ е в нейните поли. Плодът от престъплението ѝ не е радост, а сълзи, въздишане, скръб и горест.
1:18. Когато наказва грешниците, Йехова винаги е справедлив и праведен.
2:20. Израилтяните били предупредени, че ако не слушат гласа на Йехова, ще бъдат застигнати от проклятия, които включвали това да ядат „месата на синовете си и на дъщерите си“. (Второзаконие 28:15, 45, 53) Колко е глупаво човек да реши да не се подчинява на Бога!
„НЕ ЗАТВАРЯЙ УХОТО СИ ЗА ВЪЗДИШАНЕТО МИ“
(Плачът на Йеремия 3:1 — 5:22)
В трета глава на Плачът на Йеремия за израилския народ се говори като за „човек“. Въпреки че го сполетява беда, този човек пее: „Благ е Господ към ония, които Го чакат, към душата, която Го търси.“ В молитва към истинския Бог той казва: „Ти чу гласа ми; не затваряй ухото Си за въздишането ми, за вопъла ми.“ Той умолява Йехова да обърне внимание на укорите на враговете с думите: „Ще им въздадеш, Господи, въздаяние според делата на ръцете им.“ (Плачът на Йеремия 3:1, 25, 56, 64)
Йеремия излива чувствата си относно ужасните последствия от осемнайсетмесечната обсада на Йерусалим и жалее с думите: „Наказанието за греха на дъщерята на моя народ е по–голямо от наказанието за греха на Содом, който за миг беше унищожен и на който никой не подаде ръка за помощ.“ Йеремия продължава: „По–щастливи бяха убитите от меч, нежели умъртвените от глад; защото тия чезнат прободени, от липса на полските произведения.“ (Плачът на Йеремия 4:6 [НС], 9)
Петата поема изобразява жителите на Йерусалим, които сякаш казват следното: „Спомни си, Господи, какво ни стана; погледни и виж как ни укоряват.“ Докато разказват за бедите си, те се молят: „Господи, седиш като Цар до века; престолът Ти е из род в род. Възвърни ни, Господи, към Себе Си, и ще се възвърнем; обнови дните ни както изпърво.“ (Плачът на Йеремия 5:1, 19, 21)
Отговори на библейски въпроси:
3:16: Какво се има предвид с израза „счу̀пи зъбите ми с камъчета“? В един справочник се казва: „Когато юдеите отивали в изгнание, били принудени да пекат хляба си в дупки, изкопани в земята, и така хлябът им бил смесен със ситни камъчета.“ Ако човек ядял такъв хляб, лесно можел да си счупи зъбите.
4:3, 10: Защо Йеремия сравнява „дъщерята на людете“ си с „камилоптиците в пустинята“? В Йов 39:16 се казва, че камилоптицата, тоест щраусът, се държи „жестоко с малките си, като че не са нейни“. Например, когато снесе яйцата си, женската напуска гнездото и отива с другите женски, докато мъжкият поема отговорността да се грижи за малките. И какво става, когато се сблъскат с опасност? И мъжкият и женската побягват от гнездото и изоставят своите малки. По време на вавилонската обсада гладът в Йерусалим се разраснал до такава степен, че майките, които обикновено били състрадателни, станали жестоки към своите деца, подобно на щраусите в пустинята. Това било в пълен контраст с майчината грижа, която проявяват чакалите.
5:7: Дали Йехова търси сметка на хората за грешките на техните прадеди? Не, Йехова не наказва директно хората заради греховете на техните предци. „Всеки от нас за себе си ще дава сметка на Бога“ — казва Библията. (Римляни 14:12) Но последствията от греховете могат да са дълготрайни и могат да бъдат изпитвани от следващите поколения. Например, тъй като древните израилтяни започнали да се покланят на идоли, верните израилтяни в по–късни времена изпитвали трудности в това да се придържат към праведния път. (Изход 20:5)
Поуки за нас:
3:8, 43, 44. По време на бедствието, което сполетяло Йерусалим, Йехова отказал да слуша риданията на жителите на града. Защо? Защото хората не били верни и не се разкайвали. Ако искаме Йехова да отговаря на нашите молитви, трябва да му се подчиняваме. (Притчи 28:9)
3:21–26, 28–33. Как можем да понасяме дори силни страдания? Йеремия ни казва това. Не бива да забравяме, че Йехова изобилно проявява милост и че неговата щедрост е голяма. Освен това фактът, че сме живи, е основателна причина да не губим надежда. Нека винаги да помним, че трябва да бъдем търпеливи и тихо да очакваме спасението от Йехова, без да се оплакваме. Също така трябва да сложим „устата си в пръстта“, тоест смирено да издържаме изпитанията, осъзнавайки, че Бог несъмнено има основателна причина за всичко, което допуска да се случва.
3:27. Да се сблъскваме с изпитания на вярата през младежките си години може да означава да издържаме трудности и подигравки. Но ‘е добре за човека да носи хомот в младостта си’. Защо? Защото, като се научи да носи хомота на страданието, докато е млад, човек се подготвя да се справя с проблемите, които ще срещне след години.
3:39–42. Не е мъдро да ‘роптаем’, когато страдаме поради нашите грехове. Вместо да се оплакваме от последствията от прегрешенията си, „нека издирим и изпитаме пътищата си, и нека се върнем при Господа“. Ние ще постъпваме мъдро, ако се разкайваме и поправяме пътищата си.
Уповавай се на Йехова
Библейската книга Плачът на Йеремия разкрива как Йехова гледал на Йерусалим и Юда, след като вавилонците изгорили града и опустошили страната. Това, че в книгата се признават грехове, потвърждава факта, че от гледната точка на Йехова причините за бедствието са прегрешенията на народа. Вдъхновените песни, записани в нея, също съдържат думи, които изразяват надежда в Йехова и желание за връщане в праведния път. Нагласата на Йеремия и на разкайващият се остатък била точно такава, за разлика от тази на повечето хора по негово време.
Гледната точка на Йехова във връзка с положението на Йерусалим, както е изразена в книгата Плачът на Йеремия, ни учи на две важни неща. Първо, унищожението на Йерусалим и запустяването на Юда ни подбуждат да сме послушни на Йехова и ни служат като предупреждение да не пренебрегваме Божията воля. (1 Коринтяни 10:11) Второ, можем да извлечем поука и от примера на Йеремия. (Римляни 15:4) Дори и в привидно безнадеждна ситуация силно жалеещият пророк се надявал на Йехова за спасение. Колко важно е да полагаме пълното си доверие в Йехова и в неговото Слово и да се уповаваме изцяло на Бога! (Евреи 4:12)
[Снимка на страница 9]
Пророк Йеремия видял изпълнението на присъдата, която изявявал
[Снимка на страница 10]
Вярата на тези Свидетели от Корея била изпитана поради техния християнски неутралитет