Бъди послушен на Бога и извличай полза от обещанията му

 1. Как обещанията на Йехова се различават от обещанията на грешните хора?

ЙЕХОВА е ‘Бог на истината’. (Пс. 31:5) На грешните хора не винаги може да се има доверие, докато ‘за Бога е невъзможно да лъже’. (Евр. 6:18; прочети Числа 23:19) Онова, което той възнамерява да направи в полза на човечеството, винаги се сбъдва. Например всичко, което Бог казал, че ще извърши през отделните периоди на сътворение, ‘станало точно така’. Затова в края на шестия ден на сътворение ‘Бог огледал всичко, което бил направил, и ето, то било много добро’. (Бит. 1:6, 7, 30, 31)

 2. Какво представлява денят на Божията почивка, и защо Бог го осветил?

² След като Йехова Бог огледал делата си на сътворение, започнал да тече седмият ден, който не продължил само 24 часа, а представлява дълъг период от време, през който Йехова си почива, в смисъл че не създава нищо на земята. (Бит. 2:2) Божият ден на почивка продължава да тече. (Евр. 4:9, 10) Библията не разкрива кога точно започнал този ден. Това станало известно време след създаването на жената на Адам, Ева, тоест преди около 6000 години. На нас ни предстои Хилядолетното управление на Исус Христос, по време на което Бог ще изпълни намерението си земята да стане вечен рай, в който да живее съвършеното човечество. (Бит. 1:27, 28; Откр. 20:6) Несъмнено можеш да бъдеш уверен, че би могъл да имаш такова щастливо бъдеще, защото ‘Бог благословил седмия ден и го осветил’. Това е гаранция, че каквито и непредвидени пречки да възникнат, Божието намерение със сигурност ще се изпълни в края на деня на неговата почивка. (Бит. 2:3)

 3. (а) Какво се случило след началото на Божия ден на почивка? (б) Как Йехова заявил намерението си да премахне бунта?

³ След началото на Божия ден на почивка обаче се случило нещо с разрушителни последствия. Сатана, един от ангелите в небето, се опитал да накара другите да се покланят на него, а не на Бога. Той изрекъл първата лъжа и измамил Ева, подтиквайки я към неподчинение спрямо Йехова. (1 Тим. 2:14) Ева, от своя страна, накарала съпруга си да се присъедини към бунта. (Бит. 3:1–6) Бунтът бил най–лошото нещо, което се било случвало дотогава. Макар че Сатана поставил под съмнение истинността на неговите думи, Йехова не сметнал за нужно да потвърждава с клетва, че намерението му все пак ще се изпълни. Вместо това дал обещание, което щяло да бъде разбрано в определеното време, разкривайки как ще бъде премахнат бунтът: „Ще причиня вражда между тебе [Сатана] и жената и между твоето потомство и нейното потомство. То [обещаното Потомство] ще ти смаже главата, ти ще му нараниш петата.“ (Бит. 3:15; Откр. 12:9)

4, 5. Как понякога Авраам потвърждавал истинността на обещанията си?

⁴ Дотогава вероятно на никого не се било налагало да се заклева, за да потвърди, че нещо наистина е вярно. За съвършените създания, които обичат Бога и му подражават, не е нужно да се заклеват — те винаги казват истината и имат пълно доверие помежду си. Но с появата на греха и несъвършенството нещата се променили. Когато лъжата и измамата станали нещо нормално сред хората, възникнала необходимостта те да се заклеват относно истинността на думите си по важни въпроси.

⁵ Патриархът Авраам си послужил с клетва при поне три случая. (Бит. 21:22–24; 24:2–4, 9) Това станало например, когато се завърнал от победата си над царя на Елам и неговите съюзници. Царете на Салим и Содом излезли да посрещнат Авраам. Мелхиседек, царят на Салим, бил „свещеник на Всевишния Бог“ и затова благословил Авраам и отдал слава на Йехова за победата на неговия служител над враговете му. (Бит. 14:17–20) Когато царят на Содом поискал да възнагради патриарха за това, че спасил хората му от вражеските войски, Авраам се заклел: „Вдигам ръката си и се заклевам пред Йехова, Всевишният Бог, Създателят на небето и земята, че няма да взема нищо от онова, което е твое — нито връв, нито ремък на сандал, — да не би да кажеш ‘Благодарение на мене Аврам забогатя’.“ (Бит. 14:21–23)

 6. (а) Какъв пример ни е оставил Авраам? (б) Каква полза може да извлечем от послушанието на Авраам?

⁶ За да увери несъвършеното човечество в изпълнението на обещанията си, Йехова също се заклевал, например с думите „както е сигурно, че аз съм жив — казва Върховният господар Йехова“. (Езек. 17:16) Библията споменава повече от 40 случая, при които Йехова Бог дал клетва. Един добре познат пример е свързан с отношенията на Бога с Авраам. В продължение на много години Йехова дал няколко обещания на Авраам, които заедно разкриват, че предсказаното Потомство ще произлезе от Авраам чрез неговия син Исаак. (Бит. 12:1–3, 7; 13:14–17; 15:5, 18; 21:12) Йехова подложил Авраам на сериозно изпитание, като му заповядал да принесе в жертва любимия си син. Без да се бави, Авраам се подчинил и тъкмо щял да убие Исаак, когато един ангел от Бога го спрял. Тогава Бог дал следната клетва: „Заклевам се в самия себе си ..., че понеже направи това и не се поколеба да ми дадеш сина си, твоят единствен син, непременно ще те благословя и непременно ще направя потомството ти многобройно като звездите на небето и като песъчинките на морския бряг. Потомството ти ще завладее портите на враговете си. И чрез твоето потомство ще бъдат благословени всичките народи на земята, защото ти послуша гласа ми.“ (Бит. 22:1–3, 9–12, 15–18)

7, 8. (а) Защо Бог се заклел на Авраам? (б) Каква полза извличат „другите овце“ на Исус от Божиите обещания?

⁷ Защо Бог се заклел на Авраам, че ще изпълни обещанията си? Целта му била да насърчи онези, които ще станат сънаследници с Христос и ще образуват вторичната част на обещаното потомство, както и да засили вярата им. (Прочети Евреи 6:13–18; Гал. 3:29) Апостол Павел обяснил: „Бог ... си послужи с клетва, така че чрез две неизменими неща [обещанието и клетвата му], в които е невъзможно за Бога да лъже, да имаме голямо насърчение ... да сграбчим поставената пред нас надежда.“ („Библията, преработка „Верен“, 2000 г.)

⁸ Помазаните християни не са единствените, които извличат полза от клетвата, която Бог дал на Авраам. Йехова се заклел, че посредством „потомството“ на Авраам „ще бъдат благословени всичките народи на земята“. (Бит. 22:18) Сред благословените ще бъдат и послушните на Христос „други овце“, които имат надеждата за вечен живот в рай на земята. (Йоан 10:16) Независимо дали имаш небесна, или земна надежда, ‘сграбчи я’, като продължаваш да си послушен на Бога. (Прочети Евреи 6:11, 12.)

 9. Каква клетва дал Бог, когато потомците на Авраам били роби на египтяните?

⁹ Векове по–късно Йехова отново дал клетва във връзка с обещанията, които разгледахме, когато изпратил Моисей при наследниците на Авраам, които били роби на египтяните. (Из. 6:6–8) Относно този случай Бог казал: „В деня, когато избрах Израил, ... с вдигната ръка им се заклех, че ще ги изведа от египетската земя и ще ги заведа в земята, която бях огледал за тях, земя, в която текат мляко и мед.“ (Езек. 20:5, 6)

10. Какво обещание дал Бог на израилтяните, след като ги избавил от Египет?

¹⁰ След избавлението на израилтяните от Египет Йехова дал още едно клетвено обещание: „Ако внимателно слушате гласа ми и спазвате договора ми, тогава ще бъдете мое най–скъпоценно притежание измежду всички други народи, защото цялата земя ми принадлежи. И вие ще ми бъдете царство от свещеници и свят народ.“ (Из. 19:5, 6) Само каква специална позиция предлагал Бог на израилтяните! Ако народът проявявал послушание, някои можели да имат надеждата да бъдат използвани от Бога като царство от свещеници, за да донесат благословии на останалата част от човечеството. По–късно, описвайки какво направил за Израил при този случай, Йехова заявил: „Заклех ти се и сключих договор с тебе.“ (Езек. 16:8)

11. Как откликнали израилтяните на поканата на Бога да влязат в договорни отношения с него като избран народ?

¹¹ Йехова не задължил израилтяните да му се закълнат, че ще са му послушни, нито ги принудил да имат специални взаимоотношения с него. Вместо това те самите доброволно заявили: „Готови сме да правим всичко, което казва Йехова!“ (Из. 19:8) Три дни по–късно Йехова разкрил какво ще очаква от своя избран народ. Първо, били дадени Десетте заповеди, след което Моисей предал някои допълнителни заповеди, които са записани в Изход 20:22 — Изход 23:33. Каква била реакцията на израилтяните? „Целият народ отговори в един глас: ‘Готови сме да правим всичко, което заповядва Йехова!’“ (Из. 24:3) Тогава Моисей записал законите в „книгата на договора“ и ги прочел на глас, за да ги чуе отново целият народ. След това за трети път израилтяните обещали: „Готови сме да правим всичко, което казва Йехова, и да бъдем послушни!“ (Из. 24:4, 7, 8)

12. Как откликнал Йехова и как откликнал неговият избран народ спрямо договора, който били сключили помежду си?

¹² Йехова веднага започнал да изпълнява своята част от договора на Закона, като установил уредбата за шатър за поклонение и свещенство, чрез която станало възможно грешни хора да се приближават до него. Израилтяните, от друга страна, бързо забравили, че се били отдали на Йехова, и ‘причинили болка на Светия Бог на Израил’. (Пс. 78:41) Например, докато Моисей получавал допълнителни напътствия на Синайската планина, израилтяните станали нетърпеливи и загубили вяра в Бога, мислейки, че Моисей ги е изоставил. Затова те си направили златно изображение на теле и казали на народа: „О, Израиле, това е твоят Бог, който те изведе от Египет!“ (Из. 32:1, 4) Тогава започнали да празнуват, както те самите го нарекли, „празник в чест на Йехова“, като се покланяли на идола, който били направили, и му принасяли жертви. Щом видял това, Йехова казал на Моисей: „Те се отклониха бързо от пътя, по който им заповядах да ходят.“ (Из. 32:5, 6, 8) За съжаление след това израилтяните многократно давали обещания на Бога, които по–късно нарушавали. (Чис. 30:2)

13. Какво обещание дал Бог на цар Давид, и как това е свързано с обещаното Потомство?

¹³ По време на управлението на цар Давид Йехова дал още две клетвени обещания за ползата на всички, които са му послушни. Първо, той се заклел на Давид, че престолът му ще съществува завинаги. (Пс. 89:35, 36; 132:11, 12) Това означавало, че обещаното Потомство щяло да се появи в родословната линия на Давид и щяло да бъде наречено „Давидов син“. (Мат. 1:1; 21:9) Давид смирено нарекъл обещаното Потомство свой „Господар“, тъй като Христос щял да заема по–висока позиция. (Мат. 22:42–44)

14. Какво обещание дал Йехова относно предсказаното Потомство, и каква полза извличаме от него?

¹⁴ Второ, Йехова вдъхновил Давид да предскаже, че бъдещият уникален Цар щял да служи и като първосвещеник за човечеството. В Израил царското управление и свещенството били напълно разделени. Свещениците били от племето на Леви, а царете — от племето на Юда. Но относно своя виден бъдещ наследник Давид предсказал: „Йехова каза на моя Господар: ‘Седни от дясната ми страна, докато не положа твоите врагове под краката ти!’ Йехова се закле и няма да съжали за думите си: ‘Ти си свещеник до безпределни времена подобно на Мелхиседек!’“ (Пс. 110:1, 4) В изпълнение на това пророчество Исус Христос, обещаното Потомство, сега управлява от небесата. Той служи и като първосвещеник за човечеството, помагайки на онези, които се разкайват, да имат добри взаимоотношения с Бога. (Прочети Евреи 7:21, 25, 26.)

15, 16. (а) За какви два народа Израил се говори в Библията, и кой от тях има Божията благословия днес? (б) Какво заповядал Исус на последователите си относно даването на клетва?

¹⁵ Тъй като отхвърлили Исус Христос, израилтяните загубили своята одобрена позиция пред Бога заедно с надеждата да станат „царство от свещеници“. Както казал Исус на юдейските водачи: „Царството на Бога ще бъде взето от вас и ще бъде дадено на народ, който дава плодовете му.“ (Мат. 21:43) Този нов народ се родил на Петдесетница през 33 г., когато Божият дух бил излят върху около 120 ученици на Исус, събрани в Йерусалим. Те били наречени „Божи Израил“ и не след дълго вече наброявали няколко хиляди души от всички народи в познатия по онова време свят. (Гал. 6:16)

¹⁶ За разлика от физическия Израил, новият духовен народ на Бога продължава да принася добри плодове, като винаги е послушен на Йехова. Една от заповедите, които спазват членовете на Божия Израил, е свързана с даването на клетва. Когато Исус бил на земята, хората злоупотребявали с клетвата, като се кълнели за неверни или незначителни неща. (Мат. 23:16–22) Исус заповядал на последователите си: „Не се кълнете в нищо ... Като кажете ‘да’, нека това означава ‘да’, и като кажете ‘не’ — да бъде ‘не’, понеже каквото е в повече от това, е от Злия.“ (Мат. 5:34, 37)

17. Какви въпроси ще бъдат разгледани в следващата статия за изучаване?

¹⁷ Дали това означава, че винаги е погрешно да даваме клетва? И още по–важно — как може, като кажем „да“, това да означава „да“? Тези въпроси ще бъдат разгледани в следващата статия за изучаване. Като продължаваме да размишляваме върху Божието Слово, нека това ни подбужда да сме послушни на Йехова. Тогава той, от своя страна, ще се радва да ни благославя завинаги в съгласие със своите скъпоценни обещания.