Девета глава

Кой ще управлява света?

 1–3. Опиши съня и виденията, които видял Даниил през първата година от управлението на Валтасар.

И ЕТО сега завладяващите пророчества на Даниил ни връщат към първата година от управлението на цар Валтасар. Даниил живее дълги години във вавилонски плен, но изобщо не се е разколебал в своята лоялност спрямо Йехова. Вече над седемдесетгодишен, верният пророк вижда „сън и видения на главата си върху леглото си“. О, какъв страх му внушават тези видения! — Даниил 7:1, 15.

² „Ето — възкликва Даниил, — четирите небесни ветрища избухнаха върху голямото море. И четири големи зверове възлязоха из морето, различни един от друг.“ Какви необичайни зверове! Първият е крилат лъв, а вторият прилича на мечка. След това идва леопард с четири крила и четири глави! Необикновено силният четвърти звяр има големи железни зъби и десет рога. Измежду тези десет рога се издига един „малък“ рог, който има очи „като човешки очи“ и ‘уста, които говорят надменно’. — Даниил 7:2–8.

³ След това виденията на Даниил се насочват към небесата. Там Старият по дни седи на славен престол като съдия в небесния съд. ‘Милион служители Му слугуват, и мириади по мириади стоят пред Него.’ Осъждайки неблагоприятно зверовете, той им отнема властта и унищожава четвъртия звяр. Трайното управление над всички „племена, народи и езици“ се възлага на „един като човешки син“. — Даниил 7:9–14.

 4. (а) Към кого се обърнал Даниил за надеждна информация? (б) Защо това, което Даниил видял и чул през тази нощ, е важно за нас?

⁴ ‘Колкото за мене — казва Даниил, — духът ми се наскърби дълбоко в тялото ми, и виденията на главата ми ме изплашиха.’ Затова той пита един ангел за „истинското значение на всичко това“. И ангелът наистина му показва „значението на тия неща“. (Даниил 7:15–28) Това, което Даниил видял и чул през тази нощ, е от голям интерес за нас, защото очертало бъдещите световни събития чак до наши дни, когато на „един като човешки син“ се дава власт над всички „племена, народи и езици“. С помощта на божието Слово и божия дух ние също можем да разберем значението на тези пророчески видения.a

ЧЕТИРИ ЗВЯРА ИЗЛИЗАТ ОТ МОРЕТО

 5. Какво символизира развълнуваното от вятъра море?

⁵ ‘Четири големи звяра възлязоха из морето’ — казва Даниил. (Даниил 7:3) Какво символизирало развълнуваното от вятъра море? След много години апостол Йоан видял един див звяр със седем глави да излиза от „морето“. Морето представяло „люде и множества, народи и езици“ — огромната група отдръпнали се от Бога хора. Следователно морето е подходящ символ на масите на човечеството, отчуждено от Бога. — Откровение 13:1, 2; 17:15; Исаия 57:20.

 6. Какво представят четирите звяра?

⁶ „Тия четири големи звяра — казал божият ангел — са четирима царе, които ще се издигнат от земята.“ (Даниил 7:17) Ангелът съвсем ясно отъждествил четирите звяра, които Даниил видял, с „четирима царе“. Следователно тези зверове означават световни сили. Но кои точно?

 7. (а) Какво казват някои библейски изследователи относно съня–видение на Даниил за четирите звяра и съня на цар Навуходоносор за едно огромно изображение? (б) Какво представя всяка една от четирите метални части на изображението?

⁷ Обикновено изследователите на Библията свързват Данииловия сън–видение за четирите звяра със съня на Навуходоносор за едно огромно изображение. Например, в английското издание „Тълковен коментар върху Библията“ се казва: „Седма глава [на Даниил] е паралел на втора глава.“ В книгата „Коментар върху Библията на Уиклиф“ (англ.) се казва: „Общоприето е мнението, че поредицата от четири езически владичества ... тук [в Даниил, 7 глава] е същата, както видяната във 2 глава [на Даниил].“ Четирите световни сили, представени от четирите метални части на изображението в съня на Навуходоносор, били вавилонското царство (златната глава), Мидо–Персия (сребърните гърди и мишци), Гърция (медните корем и бедра) и Римската империя (железните крака).b (Даниил 2:32, 33) Нека видим как тези царства съответствуват на четирите големи звяра, които видял Даниил.

СВИРЕП КАТО ЛЪВ, БЪРЗ КАТО ОРЕЛ

 8. (а) Как описал Даниил първия звяр? (б) Кое царство представял първият звяр, и как действувал като лъв?

⁸ Само какви зверове видял Даниил! Описвайки един от тях, той казва: ‘Първият бе като лъв, и имаше орлови крила; а като го гледах, крилата му се изскубаха, и той се дигна от земята и биде заставен да се изправи на две нозе като човек, и даде му се човешко сърце.’ (Даниил 7:4) Този звяр изобразявал същото управление, което било представено от главата от злато в огромното изображение — вавилонската световна сила (607–539 г. пр.н.е.). Като хищен „лъв“ Вавилон свирепо поглъщал народите, сред които бил и божият народ. (Йеремия 4:5–7; 50:17) Като с криле на орел този „лъв“ се носел стремително в агресивното си нашествие. — Плачът на Йеремия 4:19; Авакум 1:6–8.

 9. Какви промени станали с подобния на лъв звяр, и как му се отразили те?

⁹ След време крилете на единствения по рода си крилат лъв били ‘изскубнати’. Към края на управлението на цар Валтасар завоеванията на Вавилон вече не били толкова стремителни и той изгубил своето лъвско господство над народите. Вавилон вече не бил по–бърз от човек на два крака. Получавайки „човешко сърце“, той станал слаб. Понеже сърцето му вече не било „като лъвско“, Вавилон не можел да действува като цар „между горските животни“. (Сравни 2 Царе 17:10; Михей 5:8) Друг голям звяр го победил.

НАСТЪРВЕН КАТО МЕЧКА

10. Каква поредица от владетели изобразявала ‘мечката’?

¹⁰ „Ето — казва Даниил, — друг звяр, вторият, приличен на мечка, който се подигна от едната страна, и имаше три ребра в устата си между зъбите си; и му думаха така: ‘Стани, изяж много месо.’“ (Даниил 7:5) Царят, изобразен от ‘мечката’, бил същият, който бил представен от сребърните гърди и мишци на огромното изображение — поредицата от владетели на Мидо–Персия (539–331 г. пр.н.е.), започваща с мидянина Дарий и Кир Велики и завършваща с Дарий III.

11. Какво означавало това, че символичната мечка била повдигната от едната си страна и че имала три ребра в устата си?

¹¹ Символичната мечка била ‘повдигната от едната страна’, вероятно за да се приготви да нападне и подчини народите и така да държи света в подчинение. Възможно е също това положение на тялото да цели да покаже, че персийската поредица от владетели ще погълне единствения мидийски цар, Дарий. Трите ребра в зъбите на мечката биха могли да означават трите посоки на нейното нашествие. Мидо–персийската „мечка“ отишла на север, за да завземе Вавилон през 539 г. пр.н.е. Тя потеглила на запад през Мала Азия и навлязла в Тракия. И накрая ‘мечката’ отишла на юг, за да завоюва Египет. Тъй като понякога числото три означава интензивност на действието, трите ребра може също така да подчертават стръвното желание на мечката за завоевания.

12. Какъв бил резултатът от това, че символичната мечка се подчинила на заповедта: „Стани, изяж много месо“?

¹² ‘Мечката’ нападала народите в отговор на думите: „Стани, изяж много месо.“ Като погълнала Вавилон според волята на Бога, Мидо–Персия имала възможност да извърши нещо много ценно за божия народ. И го направила! (Виж „Един толерантен владетел“ на 149 страница.) Чрез Кир Велики, Дарий I (Дарий Велики) и Артаксеркс I Мидо–Персия освободила вавилонските пленници юдеи и им помогнала да изградят отново храма на Йехова и да възстановят стените на Йерусалим. С течение на времето владенията на Мидо–Персия се простирали над 127 административни области и съпругът на царица Естир, Асуир (Ксеркс I) ‘царувал от Индия дори до Етиопия’. (Естир 1:1) Но наближавал възходът на друг звяр.

БЪРЗ КАТО КРИЛАТ ЛЕОПАРД!

13. (а) Какво символизирал третият звяр? (б) Какво може да се каже за бързината на третия звяр и за земите, които той завзел?

¹³ Третият звяр бил ‘приличен на леопард, който имал на гърба си четири птичи крила; тоя звяр имал и четири глави; и му била дадена власт’. (Даниил 7:6) Подобно на своето съответствие — корема и бедрата, направени от мед, в изображението от съня на Навуходоносор — този четирикрил и четириглав леопард символизирал македонската, или гръцката, линия на владетели, започваща от Александър Велики. Александър Велики се придвижил през Мала Азия, на юг към Египет и към западните граници на Индия с ловкостта и бързината на леопард. (Сравни Авакум 1:8.) Неговите владения били по–големи от тези на ‘мечката’, защото включвали Македония, Гърция и персийската държава. — Виж „Един млад цар покорява света“ на 153 страница.

14. Как ‘леопардът’ се сдобил с четири глави?

¹⁴ ‘Леопардът’ се сдобил с четири глави след смъртта на Александър през 323 г. пр.н.е. Четирима от неговите пълководци накрая станали негови приемници в различните области на царството му. Селевк държал властта над Месопотамия и Сирия. Птолемей господствувал над Египет и Палестина. Лизимах властвувал над Мала Азия и Тракия, а Касандър взел Македония и Гърция. (Виж „Едно огромно царство бива разделено“ на 162 страница.) След това се появила нова заплаха.

ЕДИН МНОГО РАЗЛИЧЕН СТРАШЕН ЗВЯР

15. (а) Опиши четвъртия звяр. (б) Какво символизирал четвъртият звяр, и по какъв начин той стъпквал и поглъщал всичко по пътя си?

¹⁵ Даниил описва четвъртия звяр като „страшен и ужасен и твърде як“. И продължава: „Той имаше големи железни зъби, с които пояждаше и сломяваше, като стъпкваше останалото с нозете си; той се различаваше от всичките зверове, които бяха преди него; и имаше десет рога.“ (Даниил 7:7) Този ужасяващ звяр започнал да съществува като политическата и военната власт на Рим. Постепенно той завладял четирите елинистични подразделения на гръцкото царство и до 30 г. пр.н.е. Рим вече се бил оформил като следващата световна сила от пророчествата на Библията. Подчинявайки с военна мощ всичко по пътя си, Римската империя накрая заемала област, започваща от Британските острови и обхващаща голяма част от Европа, покрай цялото Средиземно море и отвъд Вавилон до Персийския залив.

16. Какво обяснил ангелът относно четвъртия звяр?

¹⁶ Изпълнен с желание да узнае истината относно този ‘твърде страшен’ звяр, Даниил слуша внимателно обяснението на ангела: „А за десетте [му] рога, те са десет царе, които ще се издигнат от това царство; и след тях ще се издигне друг, който ще се различава от първите и ще покори трима царе.“ (Даниил 7:19, 20, 24) Какво били тези ‘десет рога’, или „десет царе“?

17. Какво символизират „десетте рога“ на четвъртия звяр?

¹⁷ Рим забогатял и поради разпуснатия живот на управляващата класа ставал все по–упадъчен, а военната му мощ отслабнала. С времето западането на военната сила на Рим ставало все по–очебийно. Накрая могъщата империя се разпаднала на много царства. Тъй като Библията често използува числото десет, за да изрази цялостност, „десетте рога“ на четвъртия звяр представят всички царства, които произлезли от разпадането на Рим. — Сравни Второзаконие 4:13; Лука 15:8; 19:13, 16, 17.

18. Как Рим продължил да господствува над Европа векове след свалянето на последния римски император?

¹⁸ Но римската световна сила не престанала да съществува с премахването на последния римски император през 476 г. от н.е. Столетия наред папският Рим продължавал да упражнява политическо и особено религиозно господство над Европа. Това ставало чрез феодалната система, в която повечето от жителите на Европа били подчинени на един господар, а след това на един цар или крал. А всички царе и крале признавали властта на папата. Така Свещената римска империя със свой център папския Рим управлявала световните дела през дългия период от историята, наричан мрачното Средновековие.

19. Как изглеждала, според един историк, Римската империя в сравнение с предшествуващите я държави?

¹⁹ Кой може да отрече, че четвъртият звяр ‘се различавал от всичките други царства’? (Даниил 7:7, 19, 23) Относно това историкът Х. Дж. Уелс пише: „Тази нова римска власт ... в много отношения била различна от всяка друга голяма империя, която била господствувала над цивилизования свят дотогава. ... [Тя] обхванала почти всички гръцки племена по света и нейното население било по–малко хамитско и семитско от това на всяка една от предшествуващите я държави ... Тя била един нов образец в историята дотогава ... Римската империя била образувание, едно непланирано ново образувание; римският народ се оказал въвлечен почти неволно в един обширен административен експеримент.“ Но четвъртият звяр щял да има още по–ново образувание.

ЕДИН МАЛЪК РОГ ПРИДОБИВА НАДМОЩИЕ

20. Какво казал ангелът относно израстването на един малък рог на главата на четвъртия звяр?

²⁰ „Като разглеждах роговете — казва Даниил, — ето, между тях излезе друг рог, малък, пред който три от първите рогове се изкорениха.“ (Даниил 7:8) Относно това образувание ангелът казал на Даниил следното: „След тях [десетте царе] ще се издигне друг, който ще се различава от първите и ще покори трима царе.“ (Даниил 7:24) Кой е този цар, кога се издигнал той и кои трима царе покорил?

21. Как Англия станала символичният „малък“ рог на четвъртия звяр?

²¹ Разгледай следните събития. През 55 г. пр.н.е. римският пълководец Юлий Цезар завзел Британия, но не успял да основе трайно селище. През 43 г. от н.е. император Клавдий започнал едно по–трайно завладяване на южна Британия. После, през 122 г. от н.е., император Адриан започнал да строи укрепление от река Тайн до залива Солуей фирт, като с това отбелязал северната граница на Римската империя. В началото на пети век римските легиони напуснали острова. „През шестнадесети век — обяснява един историк — Англия била второкласна сила. Богатството ѝ било незначително, в сравнение с това на Холандия. Населението ѝ било много по–малко от това на Франция. Войската ѝ (включително и флотата) била по–слаба от тази на Испания.“ Явно тогава Англия била незначително царство, представляващо символичния „малък“ рог на четвъртия звяр. Но това се променило.

22. (а) Кои други три рога на четвъртия звяр победил ‘малкият’ рог? (б) Какво се оказала Англия в резултат на тези събития?

²² През 1588 г. Филип II, крал на Испания, изпратил испанската „Непобедима армада“ срещу Англия. Съставена от 130 кораба, на които имало повече от 24 000 воини, тя навлязла в пролива Ла Манш, но претърпяла поражение от английската флота и станала жертва на насрещни ветрове и на суровите атлантически бури. Това събитие „отбелязало преминаването на решителното морско превъзходство от Испания в Англия“ — казва един историк. През 17–и век холандците развили най–голямата в света търговска флота. Но с разширяването на презокеанските си колонии Англия надмогнала и това царство. През 18–и век англичаните и французите воювали помежду си в Северна Америка и Индия и това довело до Парижкия мирен договор през 1763 г. Този договор — казва историкът Уилям Б. Уилкокс — „признавал новата позиция на Англия като основна европейска сила в света извън Европа“. Господството на Англия било потвърдено от смазващата победа над френския император Наполеон през 1815 г. Така че ‘тримата царе’, които Англия ‘покорила’, били Испания, Холандия и Франция. (Даниил 7:24) В резултат на тези събития Англия се оказала най–голямата колониална и търговска сила. Да, ‘малкият’ рог нараснал и станал световна сила!

23. Как символичният „малък“ рог ‘погълнал цялата земя’?

²³ Ангелът казал на Даниил, че четвъртият звяр, или четвъртото царство, ще „погълне целия свят“. (Даниил 7:23) Това се оказало истина за римската провинция, известна някога като Британия. В крайна сметка тя се превърнала във Великобритания и ‘погълнала целия свят’. В един период от време тази империя обхващала една четвърт от сушата на земята и една четвърт от населението на земята.

24. Какво казал един историк относно това, че Британската империя е различна от предишните?

²⁴ И както Римската империя се различавала от предишните световни сили, така и царят, изобразен от ‘малкия’ рог, щял да „се различава от първите“. (Даниил 7:24) Историкът Х. Дж. Уелс казва за Великобритания: „Нищо подобно не е съществувало дотогава. Първа и централна за цялата система е ‘монархическата република’ на Обединеното британско кралство ... Никоя отделна институция и никой отделен разум не са могли да обхванат Британската империя като цяло. Тя е смесица от образувания и натрупвания, напълно различна от всичко, което е било наричано империя преди това.“

25. (а) Кой представлява символичният малък рог в най–последните стадии на неговото развитие? (б) В какъв смисъл ‘малкият’ рог ‘има очи като човешки’ и ‘уста, които говорят надменно’?

²⁵ Но ‘малкият’ рог не се изчерпва с Британската империя. През 1783 г. Великобритания признава независимостта на своите 13 американски колонии. Накрая Съединените американски щати стават съюзник на Великобритания и от Втората световна война насам се превръщат в световна господствуваща държава. Тя продължава да има здрави връзки с Великобритания. Вследствие на това се появява англо–американската двойна сила, която съставлява ‘очите на рога’. Да, тази световна сила е наблюдателна и проницателна! Тя ‘говори надменно’, като диктува политиката в голяма част от света и действува като негов говорител, или ‘лъжепророк’. — Даниил 7:8, 11, 20; Откровение 16:13; 19:20.

МАЛКИЯТ РОГ СЕ ПРОТИВОПОСТАВЯ НА БОГА И НА СВЕТИИТЕ МУ

26. Какво предсказал ангелът относно думите и действията на символичния рог по отношение на Йехова и на неговите служители?

²⁶ Даниил продължава да описва видението си с думите: „Гледах същия рог като воюваше със светиите и превъзмогваше против тях.“ (Даниил 7:21) Относно този „рог“, или цар, божият ангел предсказал: „Той ще говори думи против Всевишния, ще изтощава светиите на Всевишния, и ще замисли да промени времена и закони; и те ще бъдат предадени в ръката му до време и времена и половина време.“ (Даниил 7:25) По какъв начин и кога била изпълнена тази част на пророчеството?

27. (а) Кои са „светиите“, преследвани от ‘малкия’ рог? (б) Как символичният рог се опита „да промени времена и закони“?

²⁷ „Светиите“, преследвани от ‘малкия рог’ — англо–американската световна сила, — са помазаните с духа последователи на Исус на земята. (Римляни 1:7; 1 Петър 2:9) През годините преди Първата световна война един остатък от тези помазани публично предупреди, че през 1914 г. ще настъпи краят на „времената на езичниците“. (Лука 21:24) Когато през тази година избухна война, стана ясно, че ‘малкият’ рог е пренебрегнал предупреждението, защото той продължи да преследва помазаните ‘светии’. Англо–американската сила дори се противопостави на усилията им да изпълнят изискването (или ‘закона’) на Йехова добрата новина за Царството да бъде проповядвана по целия свят от Неговите свидетели. (Матей 24:14) Така ‘малкият’ рог се опита „да промени времена и закони“.

28. Колко е дълъг периодът от „време и времена и половина време“?

²⁸ Ангелът на Йехова говори за един пророчески период от „време и времена и половина време“. Колко е дълъг той? Изследователите на Библията по принцип са съгласни, че този израз означава три и половина времена — сбора от едно време, две времена и половин време. Тъй като ‘седемте времена’ на лудостта на Навуходоносор са равни на седем години, то три и половина времена ще са равни на три и половина години.c (Даниил 4:16, 25) В „Един американски превод“ (англ.) четем: „Те ще му бъдат предадени за година, две години и половин година.“ А в превода на Джеймс Мофат се казва: „За три години и половин година.“ Същият период от време е споменат в Откровение 11:2–7 и там се казва, че божиите свидетели ще проповядват, облечени във вретище, 42 месеца, или 1260 дни, и след това ще бъдат убити. Кога започна и свърши този период от време?

29. Кога и как започнаха пророческите три и половина години?

²⁹ За помазаните християни Първата световна война беше време на изпитания. Към края на 1914 г. те вече очакваха преследване. Дори годишният текст, избран за 1915 г., беше въпросът на Исус към неговите ученици: „Можете ли да пиете чашата, която Аз имам да пия?“ Той беше основан на Матей 20:22. Така, започвайки от декември 1914 г., тази малка група свидетели проповядваше ‘във вретище’.

30. Как помазаните християни бяха преследвани от англо–американската световна сила по време на Първата световна война?

³⁰ С разгарянето на военната треска помазаните християни се сблъскаха с растящо противопоставяне. Някои от тях бяха хвърлени в затвора. Някои, като например Франк Плат в Англия и Робърт Клег в Канада, бяха измъчвани от садистични представители на властта. На 12 февруари 1918 г. Британският доминион Канада наложи възбрана върху неотдавна излезлия от печат седми том на „Изследвания върху Писанията“ (англ.), озаглавен „Разкритата тайна“, както и върху трактатите, озаглавени „Месечник на Изследователите на Библията“ (англ.). През следващия месец Министерството на правосъдието на САЩ обяви разпространението на седмия том за незаконно. Какъв беше резултатът от това? Обиски по домовете, конфискация на литература и арести на поклонниците на Йехова.

31. Кога и как завърши периодът от „време, времена и половина време“?

³¹ Преследването на помазаните достигна своя връх, когато на 21 юни 1918 г. президентът Дж. Ф. Ръдърфорд и видни членове на Библейското и трактатно дружество „Стражева кула“ бяха осъдени по фалшиви обвинения на дълги години затвор. Опитвайки се „да промени времена и закони“, ‘малкият’ рог всъщност уби организираната проповедна дейност. (Откровение 11:7) Така предсказаният период от „време, времена и половина време“ завърши през юни 1918 г.

32. Защо според теб „светиите“ не били унищожени от ‘малкия’ рог?

³² Но „светиите“ не бяха унищожени от преследването на ‘малкия’ рог. Както е пророкувано в книгата Откровение, след кратък период на бездействие помазаните християни оживяха и отново станаха активни. (Откровение 11:11–13) На 26 март 1919 г. президентът на Библейското и трактатно дружество „Стражева кула“ и неговите съобщници бяха освободени от затвора, а по–късно бяха реабилитирани по всички фалшиви обвинения. Веднага след това членовете на помазания остатък започнаха да се организират наново за по–нататъшна дейност. Какво обаче щеше да стане с ‘малкия’ рог?

СТАРИЯТ ПО ДНИ ПРОВЕЖДА СЪД

33. (а) Кой е Старият по дни? (б) Кои били ‘книгите, които били отворени’ в небесния съд?

³³ След като представя четирите звяра, Даниил премества поглед от четвъртия звяр към една сцена в небесата. Той вижда Стария по дни да сяда на величествения си престол като съдия. Старият по дни е самият Йехова Бог. (Псалм 90:2) След като небесният съд заема местата си, ‘се отварят книги’. (Даниил 7:9, 10) Тъй като съществуването на Йехова се простира в безкрайното минало, той познава цялата човешка история, сякаш е записана в книга. Той е наблюдавал четирите символични звяра и може да им издаде присъда според познание на очевидец.

34, 35. Какво ще стане с ‘малкия’ рог и с другите зверове–сили?

³⁴ Даниил продължава: „Тогава погледнах по причина на гласа на надменните думи, които рогът изговаряше; гледах, догдето звярът биде убит, и тялото му погубено и предадено да се изгори с огън. А колкото за другите зверове, тяхното владичество биде отнето; животът им, обаче, се продължи до време и година.“ (Даниил 7:11, 12) Ангелът казва на Даниил: „Но когато съдилището ще заседава, ще му отнемат владичеството, за да го изтребят и погубят докрай.“ — Даниил 7:26.

³⁵ С постановление на Великия съдия, Йехова Бог, рогът, който е говорил хули против Бога и е преследвал „светиите“ Му, ще последва участта на Римската империя, чиито представители преследвали първите християни. Неговата власт няма да продължава. Няма да продължава и владичеството на по–слабите, подобни на рогове „царе“, които произлезли от Римската империя. Но какво ще стане с господството, получено от предишните зверове–сили? Както било предсказано, животът им бил продължен за „време и година“. Техните територии продължават да имат население и в наши дни. Ирак, например, заема територията на древния Вавилон. Персия (Иран) и Гърция продължават да съществуват. Остатъци от тези световни сили са част от Организацията на обединените нации. Тези царства също ще бъдат премахнати при унищожението на последната световна сила. Всички човешки правителства ще бъдат заличени във „войната във великия ден на всемогъщия Бог“. (Откровение 16:14, 16) Но кой тогава ще управлява света?

ЕДНО ТРАЙНО УПРАВЛЕНИЕ Е СЪВСЕМ БЛИЗО!

36, 37. (а) За кого се отнася изразът „един като човешки син“, и кога и с каква цел той се появил пред небесния съд? (б) Какво било установено през 1914 г.?

³⁶ „Гледах в нощните видения, и ето — възкликва Даниил, — един като човешки син идеше с небесните облаци и стигна до Стария по дни; и доведоха го пред Него.“ (Даниил 7:13) Когато бил на земята, Исус Христос наричал себе си „човешки син“, с което показвал родството си с хората. (Матей 16:13; 25:31) Пред синедриона, или юдейския върховен съд, Исус казал: „Ще видите Човешкия Син, седящ отдясно на силата и идещ на небесните облаци.“ (Матей 26:64) Следователно във видението на Даниил този, който идва невидим за човешките очи и стига до Йехова Бог, е възкресеният, прославен Исус Христос. Кога е станало това събитие?

³⁷ С Исус Христос Бог сключил договор за царство, точно както сключил такъв договор с цар Давид. (2 Царе 7:11–16; Лука 22:28–30) Когато „времената на езичниците“ свършили през 1914 г., като царски наследник на Давид, Исус Христос можел с право да получи царското управление. Пророческото повествование на Даниил казва: „И Нему се даде владичество, слава и царство, за да Му слугуват всичките племена, народи и езици. Неговото владичество е вечно владичество, което няма да премине, и царството Му е царство, което няма да се разруши.“ (Даниил 7:14) Така че месианското Царство било установено в небесата през 1914 г. Но други личности също получават власт.

38, 39. Кой ще получи вечно управление над света?

³⁸ Ангелът казал: „Светиите на Всевишния ще приемат царството.“ (Даниил 7:18, 22, 27) Исус Христос е главният от „светиите“. (Деяния 3:14; 4:27, 30) Другите ‘светии’, които участвуват с Исус Христос в управлението, са 144 000 верни, помазани с духа християни, които са наследници на Царството заедно с Христос. (Римляни 1:7; 8:17; 2 Солунци 1:5; 1 Петър 2:9) Те са възкресени от смърт като безсмъртни духове, за да управляват с Христос на небесната Сионска планина. (Откровение 2:10; 14:1; 20:6) Следователно Христос Исус и възкресените помазани християни ще управляват света на човечеството.

³⁹ Относно управлението на Човешкия син и другите възкресени ‘светии’ божият ангел казал: „А царството и владичеството, и величието на царствата, които са под цялото небе, ще се дадат на людете, които са светиите на Всевишния, Чието царство е вечно царство и на Когото всичките владичества ще служат и ще се покоряват.“ (Даниил 7:27) Какви благословии ще изпитат послушните хора под управлението на това Царство!

40. Как можем да извлечем полза от това, че обръщаме внимание на съня и виденията на Даниил?

⁴⁰ Даниил не разбирал всичките прекрасни неща, чрез които ще се изпълнят дадените му от Бога видения. Той казал: „Тук е краят на това нещо. Колкото за мене, Даниила, размишленията ми ме смущават много, и изгледът на лицето ми се измени; но запазих това нещо в сърцето си.“ (Даниил 7:28) Ние обаче живеем във време, когато можем да разберем изпълнението на видяното от Даниил. Като обръщаме внимание на тези пророчества, вярата ни ще бъде укрепена и ще бъде подсилено убеждението ни, че месианският Цар на Йехова ще управлява света.

[Бележки под линия]

КАКВО РАЗБРА ТИ?

• Какво е символизирано от всеки един от ‘четирите големи звяра, излизащи из морето’?

• Какво представлява ‘малкият’ рог?

• Как „светиите“ били преследвани от символичния „малък“ рог по времето на Първата световна война?

• Какво ще стане със символичния „малък“ рог и другите зверове–сили?

• Каква полза извлече ти от това, че обръщаш внимание на съня и виденията на Даниил за ‘четирите големи звяра’?

[Блок/Снимки на страници 149—152]

ЕДИН ТОЛЕРАНТЕН ВЛАДЕТЕЛ

ЕДИН гръцки автор от пети век пр.н.е. го помнел като толерантен и идеален владетел. В Библията той е наречен божи ‘помазаник’ и „хищна птица“, идваща „от изток“. (Исаия 45:1; 46:11) Владетелят, за когото са казани тези неща, е персиецът Кир Велики.

Походът на Кир към славата започнал около 560–559 г. пр.н.е., когато той наследил от баща си Камбиз I престола в Аншан, град или област в древна Персия. По онова време Аншан бил под властта на мидийския цар Астиаг. Въставайки срещу мидийската власт, Кир спечелил светкавична победа, тъй като войската на Астиаг се разбунтувала срещу самия него. Така Кир придобил лоялността на мидийците. Оттогава нататък мидийците и персите воювали обединено под водачеството на Кир. Така се образувало управлението на Мидо–Персия, което след време обхванало територия от Егейско море до река Инд. — Виж картата.

С обединените войски на мидийците и персите Кир отначало предприел поход към една област, предизвикваща проблеми — западната част на Мидия, където лидийският цар Крез разширявал владенията си чрез набези на мидийска територия. Напредвайки към източната граница на лидийското царство в Мала Азия, Кир победил Крез и завзел столицата му Сардис. След това Кир завладял йонийските градове и присъединил цяла Мала Азия към територията на мидо–персийското царство. По този начин той станал най–сериозният съперник на Вавилон и неговия цар Набонид.

След това Кир се приготвил за сблъсък с могъщия Вавилон. И от този момент нататък участвувал в изпълнението на библейските пророчества. Близо два века преди това чрез пророк Исаия Йехова назовал Кир по име като владетеля, който ще победи Вавилон и ще освободи юдеите от плен. Поради това предварително назначаване Писанията наричат Кир ‘помазаник’ на Йехова. — Исаия 44:26–28.

Когато Кир потеглил срещу Вавилон през 539 г. пр.н.е., му предстояла много трудна задача. Ограден от огромни крепостни зидове и дълбок и широк ров, образуван от река Ефрат, градът изглеждал непревземаем. На местата, където река Ефрат влизала в града, подобен на планина зид с огромни медни порти опасвал бреговете на реката. Как можел Кир да превземе Вавилон?

Повече от сто години преди това Йехова бил предсказал ‘суша върху водите му’ и казал, че те „ще пресъхнат“. (Йеремия 50:38) Точно според пророчеството Кир отклонил водите на река Ефрат на няколко километра северно от Вавилон. След това войниците му прегазили коритото на реката, изкачили се по насипа, водещ към огромния зид и влезли в града без проблеми, защото медните врати били оставени отворени. Като „хищна птица“, която се спуска върху плячката си, този владетел, идващ „от изток“, превзел Вавилон за една нощ.

За юдеите във Вавилон победата на Кир означавала идването на дългоочакваното освобождение от плен и край на седемдесетгодишното опустошение в родината им. Колко развълнувани трябва да са били те, когато Кир издал указ, с който им разрешил да се върнат в Йерусалим и да изградят отново храма! Освен това Кир им върнал скъпоценните храмови съдове, които Навуходоносор бил донесъл във Вавилон, дал им царско разрешение да внесат дървесина от Ливан и отредил средства от царския дом да покрият разходите по строителството. — Ездра 1:1–11; 6:3–5.

Като цяло политиката на Кир спрямо народите, които завоювал, била хуманна и толерантна. Възможно е една от причините за това поведение да е била неговата религия. Вероятно Кир следвал ученията на персийския пророк Заратустра и се покланял на Ахура Мазда — бог, който бил смятан за създател на всичко добро. В своята книга „Традицията на зороастризма“ Фарханг Мер пише: „Заратустра представял Бога като морално съвършенство. Той казвал на хората, че Ахура Мазда не е отмъстителен, а е справедлив и затова не бива да се боят от него, а да го обичат.“ Вярата в бог, който е морален и справедлив, може да е повлияла на етиката на Кир и да е насърчила неговото великодушие и справедливост.

Царят обаче проявявал по–малка търпимост към климата на Вавилон. Горещите лета били нещо, което той не можел да понесе. Затова макар че Вавилон останал царски град на държавата, а също и религиозен и културен център, той бил използуван само за зимна столица. Дори скоро след завземането на Вавилон Кир се върнал в своята лятна столица Екбатана, разположена на над 1900 метра надморска височина, в подножието на планината Алванд. Тамошните студени зими, уравновесявани от приятни лета, били повече по неговия вкус. Освен това Кир построил изящен дворец в своята предишна столица Пасаргада (близо до Персепол), на около 650 километра югоизточно от Екбатана. Резиденцията там му служела за убежище.

Така Кир оставил следа в историята като храбър завоевател и толерантен монарх. Тридесетгодишното му управление завършило със смъртта му през 530 г. пр.н.е., докато той бил на военен поход. След него на персийския престол се възкачил синът му Камбиз II.

КАКВО РАЗБРА ТИ?

• Как персиецът Кир се оказал ‘помазаникът’ на Йехова?

• Какво ценно нещо извършил Кир спрямо народа на Йехова?

• Как се отнасял Кир към народите, които завладявал?

[Карта]

(За изцяло композиран текст виж публикацията)

МИДО–ПЕРСИЙСКОТО ЦАРСТВО

МАКЕДОНИЯ

Мемфис

ЕГИПЕТ

ЕТИОПИЯ

Йерусалим

Вавилон

Екбатана

Суза

Персепол

ИНДИЯ

[Снимка]

Гробът на Кир в Пасаргада

[Снимка]

Барелеф от двореца на Кир в Пасаргада

[Блок/Снимки на страници 153—161]

ЕДИН МЛАД ЦАР ПОКОРЯВА СВЕТА

ПРЕДИ около 2300 години един русокос военачалник, който бил малко над двадесетте, стоял на брега на Средиземно море. Очите му били вперени в един островен град на около километър навътре в морето. Тъй като му бил отказан достъп до града, разгневеният пълководец бил решен да завземе града. Как смятал да атакува той? Плановете му били да построи насип до острова и да поведе войниците си срещу града. Изграждането на насипа вече било започнало.

Но едно известие от великия цар на персийската държава прекъснало действията на младия пълководец. Стремейки се да сключи мир, персийският владетел направил забележително предложение: 10 000 таланта злато (над два милиарда долара днешни пари), ръката на една от царските дъщери и власт над цялата западна част на персийското царство. Всичко това било предложено в замяна на царското семейство, което пълководецът бил пленил.

Военачалникът, изправен пред решението да приеме или да отхвърли предложението, бил Александър III Македонски. Дали той щял да приеме предложението? Историкът Улрих Вилкен казва: „Това бил съдбоносен момент за древния свят. Защото последствията от неговото решение се простирали през Средновековието чак до наши дни, както на Изток, така и на Запад.“ Преди да разберем какъв бил отговорът на Александър, нека видим какви събития довели до този критичен момент.

ФОРМИРАНЕТО НА ЕДИН ЗАВОЕВАТЕЛ

Александър бил роден в македонския град Пела през 356 г. пр.н.е. Баща му бил цар Филип II, майка му — Олимпиада. Тя учела Александър, че македонските царе произхождат от Херкулес, син на гръцкия бог Зевс. Според Олимпиада предшественик на Александър бил Ахил, героят от Омировата поема „Илиада“. Подготвен така от своите родители за завоевания и царска слава, младият Александър не се интересувал от други неща. Когато го попитали дали ще се състезава в Олимпийските игри, той отговорил, че ще го направи само ако се състезава с царе. Той имал амбицията да извърши дела, по–велики от тези на баща си и да придобие слава чрез постиженията си.

На 13 години Александър учел при гръцкия философ Аристотел, който му помогнал да развие интерес към философията, медицината и науката. Спорен е въпросът до каква степен философските учения на Аристотел оформили начина на мислене на Александър. „По–сигурно е да се каже, че нямало много неща, за които двамата да са на едно мнение — казва Бертран Ръсел, философ от 20–и век. — Политическите възгледи на Аристотел били основани на модела на гръцкия град–държава, който вече бил изживял времето си.“ Идеята за ограниченото управление на града–държава не била привлекателна за амбициозния княз, който искал да изгради голяма централизирана държава. Освен това Александър трябва да е бил скептично настроен и относно схващанията на Аристотел за третирането на хората, които не са гърци, като роби, защото той си представял една държава с процъфтяващо партньорство между победителите и победените.

Няма съмнение обаче, че Аристотел развил у Александър интерес към четенето и учението. През целия си живот Александър четял жадно, като обичал особено много произведенията на Омир. Твърди се, че той научил наизуст поемата „Илиада“, състояща се от 15 693 стиха.

Учението при Аристотел било прекратено внезапно през 340 г. пр.н.е., когато 16–годишният княз се върнал обратно в Пела, за да управлява Македония в отсъствието на баща си. И престолонаследникът не чакал много, за да се отличи във военните походи. За радост на Филип, той бързо покорил бунтовното тракийско племе меди, с щурм завзел главния им град и го нарекъл Александрополис на свое име.

ЗАВОЕВАНИЯТА ПРОДЪЛЖАВАТ

Убийството на Филип през 336 г. пр.н.е. довело до това двадесетгодишният Александър да наследи престола на Македония. Като навлязъл в Азия през Хелеспонт (днес Дарданелите) през пролетта на 334 г. пр.н.е., Александър започнал своя завоевателен поход с малка, но резултатна войска от 30 000 пехотинци и 5000 конници. Войската му била придружавана от строители, земемери, архитекти, учени и историци.

Край река Граник, в северозападния край на Мала Азия (днес Турция), Александър спечелил първата си битка срещу персите. През тази зима той завладял западната Мала Азия. През следващата есен край Иса, в югоизточната част на Мала Азия, се състояла втората решителна битка с персите. С една армия от около половин милион войници великият персийски цар Дарий III дошъл да воюва с Александър. Самоувереният Дарий довел със себе си и своята майка, съпруга и други членове на семейството си, за да видят с очите си неговата забележителна победа. Но персите не били подготвени за бързината и напора на македонската атака. Воините на Александър сразили напълно персийската войска и Дарий избягал, като оставил семейството си в ръцете на Александър.

Вместо да преследва бягащите перси, Александър потеглил на юг покрай брега на Средиземно море, завземайки пристанищата, използувани от могъщия персийски флот. Но островният град Тир се противопоставил на нашествието. Решен да го покори, Александър започнал обсада, която продължила седем месеца. По време на тази обсада пристигнало предложението на Дарий за мир, за което вече стана дума. Отстъпките били толкова привлекателни, че според сведенията довереният съветник на Александър, Парменио, казал: ‘Ако бях Александър, щях да приема.’ Но младият военачалник отговорил: ‘Ако бях Парменио, и аз щях да приема.’ Отказвайки да преговаря, Александър продължил с обсадата и през юли 332 г. пр.н.е. разрушил гордата морска крепост.

Пощадявайки Йерусалим, който се предал пред него, Александър продължил похода на юг, като покорил Газа. Изнуреният от персийското иго Египет го посрещнал като освободител. В Мемфис той принесъл жертви на свещения бик Апис, постъпка, угодна на египетските жреци. Освен това той основал град Александрия, който по–късно съперничел на Атина като център на познание и все още носи неговото име.

След това Александър поел на североизток, преминал през Палестина и се насочил към река Тигър. През 331 г. пр.н.е. той водил трета голяма битка с персите, край Гавгамела, недалеч от рушащите се развалини на Ниневия. Там четиридесет и седемте хиляди войници на Александър победили новосформираната персийска армия от най–малко двеста и петдесет хиляди души! Дарий избягал и след това бил убит от своите собствени хора.

Въодушевен от победата си, Александър потеглил на юг и завоювал зимната столица на Персия, Вавилон. Той завзел също и столиците Суза и Персепол, като завладял огромните персийски съкровища и опожарил просторния дворец на Ксеркс. Накрая и столицата Екбатана паднала в краката му. След това мълниеносният завоевател покорил и останалата част от владенията на Персия, стигайки на изток чак до река Инд, намираща се в днешен Пакистан.

След като пресякъл Инд в района, граничещ с персийската провинция Таксила, Александър се сблъскал с един сериозен противник, индийския владетел Пор. Срещу него, през юни 326 г. пр.н.е., Александър провел своята четвърта и последна голяма битка. Армията на Пор се състояла от 35 000 войника и 200 слона, които плашели конете на македонците. Битката била ожесточена и кървава, но воините на Александър победили. Пор се предал и след това станал съюзник на Александър.

Повече от осем години били минали, откакто македонската армия била навлязла в Азия и войниците били изтощени и тъгували за дома. Изнервени от ожесточената битка с Пор, те искали да се върнат в къщи. Макар че отначало се противопоставял на това, в крайна сметка Александър постъпил според желанието им. Гърция наистина била станала световна сила. В завладените земи се установявали гръцки колонии и гръцкият език и култура се разпространили из цялата държава.

МЪЖЪТ ЗАД ЩИТА

Спойката, която държала македонската армия заедно през годините на завоеванията, била личността на Александър. След битките Александър имал обичай да посещава ранените, да изследва раните им, да хвали войниците за храбростта им и да ги възнаграждава с дарове за подвизите им. А за загиналите в битка Александър уреждал великолепни погребения. Родителите и децата на падналите в боя били освобождавани от всякакви данъци и повинности. За разнообразие след битките Александър провеждал игри и състезания. Веднъж той дори уредил отпуска за мъжете, които се били оженили неотдавна, като им дал възможност да прекарат зимата със съпругите си в Македония. Тези постъпки му спечелили любовта и възхищението на войниците.

Относно брака на Александър с принцеса Роксана от Бактрия, гръцкият биограф Плутарх пише: „Това наистина било брак по любов, макар че в същото време изглеждало, че подпомага неговите цели. Защото за онези от покорения народ било радостно да видят, че той избира жена измежду тях, и като видели, че той, най–умереният от всички мъже, трябвало да се подчини на единствената страст, от която бил завладян, и да изчака, докато може да получи [жена си] по законен и почтен начин, това ги карало да изпитват голяма обич към него.“

Александър също така уважавал и браковете на другите хора. Макар че съпругата на цар Дарий била негова пленница, той наредил отношението към нея да бъде почтено. Също така като научил, че двама от неговите войници насилили жените на някакви чужденци, той наредил те да бъдат наказани със смърт, ако се докаже, че наистина са виновни.

Подобно на майка си Олимпиада, Александър бил много религиозен. Той принасял жертви преди и след битките и се съветвал със своите ясновидци относно значението на някои предзнаменования. Освен това той посетил и Амонския оракул в Либия. А във Вавилон той изпълнил наставленията на халдейците относно жертвоприношенията, и то най–вече във връзка с вавилонския бог Бел (Мардук).

Макар че Александър бил умерен в своите навици относно яденето, в крайна сметка той се поддал на неумерено пиене. При всяка чаша вино той започвал да говори надълго и нашироко, хвалейки се със своите постижения. Едно от най–тъмните дела на Александър било убийството на неговия приятел Клит, извършено в пристъп на пиянска ярост. Но Александър толкова много се осъждал за това, че три дни лежал в леглото си, без да яде и да пие. Накрая приятелите му успели да го убедят да започне да се храни.

С течение на времето жаждата на Александър за слава причинила проявата и на други нежелателни черти на характера. Той започнал лесно да вярва на лъжливи обвинения и раздавал сурови наказания. Например, след като повярвал, че Филотас се опитва да посегне на живота му, Александър наредил той и баща му Парменио, някогашният му доверен съветник, да бъдат убити.

ПОРАЖЕНИЕТО НА АЛЕКСАНДЪР

Скоро след като се върнал във Вавилон, Александър се разболял от малария и не успял да се оправи от треската. На 13 юни 323 г. пр.н.е., след като живял само 32 години и 8 месеца, Александър бил победен от най–ужасяващия враг, смъртта.

Станало точно така, както му казали едни индийски мъдреци: „О, царю Александре, всеки човек притежава толкова земя, върху колкото е стъпил; и ти си човек като всички други, въпреки че изпълнен с енергия и неуморим, бродиш по земята далеч от дома си, измъчвайки сам себе си и другите. Но не след дълго ще умреш и ще притежаваш само толкова земя, колкото е необходима за гроба ти.“

КАКВО РАЗБРА ТИ?

• Какъв бил произходът на Александър Велики?

• Какъв поход започнал Александър скоро след като наследил престола на Македония?

• Опиши някои от завоеванията на Александър.

• Какво може да се каже относно личността на Александър?

[Карта]

(За изцяло композиран текст виж публикацията)

ЗАВОЕВАНИЯТА НА АЛЕКСАНДЪР

МАКЕДОНИЯ

ЕГИПЕТ

Вавилон

река Инд

[Снимка]

Александър

[Снимка]

Аристотел и неговият ученик Александър

[Снимка на цялата страница]

[Снимка]

Медал, на който се смята, че е изобразен Александър Велики

[Блок/Снимки на страници 162, 163]

ЕДНО ОГРОМНО ЦАРСТВО БИВА РАЗДЕЛЕНО

ОТНОСНО царството на Александър Велики Библията предсказала, че то ще се разпадне и ще бъде разделено, „но не на наследниците му“. (Даниил 11:3, 4) В съгласие с това в рамките на 14 години след внезапната смърт на Александър през 323 г. пр.н.е., законнороденият му син Александър IV и незаконният му син Херакъл били убити.

До 301 г. пр.н.е. четирима от военачалниците на Александър се издигнали на власт над огромната държава, която техният цар бил изградил. Пълководецът Касандър завзел властта над Македония и Гърция. Лизимах получил Мала Азия и Тракия. В ръцете на Селевк I Никатор отишли Месопотамия и Сирия. А Птолемей Лагус, или Птолемей I, властвувал над Египет и Палестина. Така от единното, голямо царство на Александър възникнали четири елинистични, или гръцки, царства.

Най–кратко от четирите елинистични царства се оказало управлението на Касандър. Няколко години след като той завзел властта, мъжките му потомци умрели и през 285 г. пр.н.е. Лизимах поел управлението над европейската част на гръцката държава. Четири години след това Лизимах паднал в битка със Селевк I Никатор, който по този начин получил властта над голяма част от азиатските владения. Селевк бил първият цар от династията на Селевкидите в Сирия. Той основал Антиохия в Сирия и я направил своя нова столица. Селевк бил убит през 281 г. пр.н.е., но династията, която той основал, продължила да управлява до 64 г. пр.н.е., когато римският пълководец Помпей превърнал Сирия в римска провинция.

От четирите подразделения на държавата на Александър най–дълго се задържало царството на Птолемеите. Птолемей I приел царската титла през 305 г. пр.н.е. и станал първият от македонските царе, или фараони, на Египет. Той направил Александрия столица и веднага започнал осъществяването на програма за развитието на града. Един от най–големите негови строежи била прочутата Александрийска библиотека. За ръководител на този проект Птолемей довел от Гърция един известен атински учен на име Деметрий Фалерски. Според сведенията, към първи век от нашата ера библиотеката съдържала около един милион свитъци. Династията на Птолемеите продължила да управлява в Египет, докато паднала под властта на Рим през 30 г. пр.н.е. Тогава Рим сменил Гърция като господствуваща световна сила.

КАКВО РАЗБРА ТИ?

• Как била разделена огромната държава на Александър?

• До кога династията на селевкидските царе продължавала да управлява Сирия?

• Кога настъпил краят на птолемейското царство на Египет?

[Карта]

(За изцяло композиран текст виж публикацията)

РАЗПАДАНЕТО НА ЦАРСТВОТО НА АЛЕКСАНДЪР

Касандър

Лизимах

Птолемей I

Селевк I

[Снимки]

Селевк I

Птолемей I

[Диаграма/Снимка на страница 139]

(За изцяло композиран текст виж публикацията)

СВЕТОВНИТЕ СИЛИ ОТ ПРОРОЧЕСТВАТА НА ДАНИИЛ

Огромното изображение (Даниил 2:31–45)

Четирите звяра, излизащи от морето (Даниил 7:3–8, 17, 25)

ВАВИЛОНИЯ от 607 г. пр.н.е.

МИДО–ПЕРСИЯ от 539 г. пр.н.е.

ГЪРЦИЯ от 331 г. пр.н.е.

РИМ от 30 г. пр.н.е.

АНГЛО–АМЕРИКАНСКАТА СВЕТОВНА СИЛА от 1763 г.

ПОЛИТИЧЕСКИ РАЗДЕЛЕНИЯТ СВЯТ във времето на края

[Снимка на цялата страница 128]

[Снимка на цялата страница 147]