Библейска книга номер 27 — Даниил

Писател: Даниил

Място на написване: Вавилон

Завършена: ок. 536 г. пр.н.е.

Обхваща периода: 618 — ок. 536 г. пр.н.е.

ДНЕС, когато всички народи по земята са на прага на едно голямо бедствие, книгата Даниил насочва вниманието към пророчески послания от изключителна важност. Докато библейските книги Царе и Летописи са написани от очевидци на историята на Божието царство (династията на Давид), служещо като предобраз на бъдещото Царство, Даниил се съсредоточава върху другите народи и предсказва борбата за политическо надмощие на големите династии от времето на Даниил до „времето на края“. Това е историята на света, написана предварително. Тя води до завладяваща кулминация, като показва какво ще се случи в „последните дни“. Подобно на Навуходоносор народите ще трябва да научат от собствен опит, че „Всевишният владее в царството на човеците“ и накрая ще го даде на един „като човешки син“, Месията и Предводителят, Христос Исус. (Дан. 12:4; 10:14; 4:25; 7:13, 14; 9:25; Йоан 3:13–16) Като обръщаме сериозно внимание на изпълнението на пророчествата от вдъхновената от Бога книга Даниил, ще проявяваме повече признателност към способността на Йехова да предсказва бъдещето и към уверенията му, че ще защитава и благославя своя народ. (2 Пет. 1:19)

² Книгата носи името на своя писател. Името Даниил на еврейски означава „моят съдия е Бог“. Езекиил, който живял по същото време, потвърждава, че Даниил е бил действителна личност, като го споменава заедно с Ной и Йов. (Езек. 14:14, 20; 28:3) Даниил посочва за начало на събитията, описани в книгата му, „третата година от царуването на Юдовия цар Йоаким“. Това била 618 г. пр.н.е. — третата година на Йоаким като васален, или подчинен цар на Навуходоносор.a Пророческите видения на Даниил продължават до третата година от управлението на Кир, до около 536 г. пр.н.е. (Дан. 1:1; 2:1; 10:1, 4) Само през какъв изпълнен със събития период живял Даниил! Ранните си години той прекарал под управлението на Божието царство в Юда. След това като благородник на юношеска възраст, заедно със своите юдейски приятели от знатен произход, той бил отведен във Вавилон, където живял по време на възхода и падението на тази трета световна сила в библейската история. Даниил оцелял и служел като правителствен чиновник по време на четвъртата световна сила, Мидо–Персия. Така че Даниил трябва да е живял почти сто години.

³ Книгата Даниил винаги е била част от юдейския каталог на Свещеното писание. Откъси от книгата Даниил са намерени сред другите канонични книги в свитъците от Мъртво море, някои от които датират от първата половина на първи век пр.н.е. Но още по–голямо доказателство за достоверността на книгата намираме в Християнските гръцки писания, където тя е спомената. Исус ясно посочил името на Даниил в своето пророчество за „завършека на тази система“, където няколко пъти цитира от книгата му. (Мат. 24:3; виж също Дан. 9:27; 11:31 и 12:11 — Мат. 24:15 и Мар. 13:14; Дан. 12:1 — Мат. 24:21; Дан. 7:13, 14 — Мат. 24:30)

⁴ Макар че привържениците на висшия критицизъм, които насочват усилията си срещу Библията, поставят под съмнение историческата достоверност на книгата Даниил, археологическите находки през изминалите години напълно опровергаха техните твърдения. Например тези критици хвърлиха презрителни обвинения относно изказването на Даниил, че Валтасар бил цар във Вавилон по времето, когато се предполага, че е управлявал Набонид. (Дан. 5:1) Археологическите находки потвърдиха извън всякакво съмнение, че Валтасар бил действителна личност и че бил съвладетел с Набонид през последните години на Вавилонската империя. Например един древен клинописен текст, наречен „Повествование за Набонид в стихотворна форма“, ясно потвърждава факта, че Валтасар упражнявал царска власт във Вавилон, и обяснява начина, по който той станал съвладетел на Набонид.b Други клинописни сведения също подкрепят възгледа, че Валтасар изпълнявал ролята на цар. Една клинописна табличка, датираща от дванайсетата година от управлението на Набонид, съдържа клетва, направена в името на цар Набонид и на Валтасар, синът на царя, което показва, че Валтасар упражнявал същата власт като баща си.c Това обяснява защо Валтасар предложил на Даниил да го направи „един от тримата, които ще владеят царството“, ако може да разгадае написаното на стената. Набонид щял да бъде първи, Валтасар — втори, а Даниил щял да бъде обявен за третия владетел. (5:16, 29) Един изследовател казва: „Сведенията за Валтасар от клинописните документи хвърлиха толкова много светлина относно ролята, която изпълнявал той, че мястото му в историята е съвсем ясно определено. Съществуват много клинописни текстове, които показват, че Валтасар е бил почти равен на Набонид по отношение на мястото, което заемал, и на влиянието, което упражнявал. Доказан факт е, че през по–голямата част от последния период на Нововавилонското царство са управлявали двама владетели. Набонид упражнявал върховната власт от своя дворец в Тема (Арабия), а Валтасар бил съвладетел в родната си страна, като Вавилон бил центърът на неговото влияние. Очевидно е, че Валтасар не бил някакъв незначителен заместник. На него му била поверена царската власт.“d

⁵ Някои хора се опитват да поставят под съмнение повествованието на Даниил за огнената пещ (3 глава), като казват, че то е измислица. В едно древно вавилонско писмо пише отчасти следното: „Ето какво казва Рим–син, твоят господар: Понеже този роб хвърли поробеното момче в пещта, ти хвърли него в пещта.“ Интересно е, че като се позовава на това изказване, Г. Р. Драйвър казва, че същото наказание „се появява в разказа за тримата свети мъже (Дан. III 6, 15, 19–27)“.e

⁶ Юдеите не включили книгата Даниил при Пророците, а при Писанията. От друга страна, английските преводи на Библията следват реда на каталога на гръцкия превод „Септуагинта“ и на латинския превод „Вулгата“, като поставят Даниил между големите и малките пророци. Всъщност книгата е съставена от две части. Първата част е от първа до шеста глава и проследява в хронологичен ред събитията от живота на Даниил и неговите приятели, когато служели като правителствени чиновници, от 617 до 538 г. пр.н.е. (Дан. 1:1, 21) Втората част, която обхваща от седма до дванайсета глава, е написана в първо лице от самия Даниил и в нея са описани виденията, които той лично получил, и също срещите с ангелите, през периода от 553f до около 536 г. пр.н.е. (7:2, 28; 8:2; 9:2; 12:5, 7, 8) Двете части взаимно се допълват и съставят цялостната книга Даниил.

ЗАЩО Е ПОЛЕЗНА

¹⁹ Всички, които са решени да запазят своята морална безкомпромисност в един отчужден от Бога свят, ще постъпят добре, ако размишляват върху добрия пример на Даниил и тримата му приятели. Независимо от това колко жестоко ги заплашвали, те продължили да живеят според Божиите принципи. Когато животът им бил в опасност, Даниил постъпил „с благоразумие и мъдрост“ и се отнесъл с уважение към висшестоящата власт на царя. (2:14–16) Когато трябвало да направят своя избор, тримата евреи предпочели да бъдат хвърлени в огнената пещ, отколкото да извършат идолопоклонство. По–късно Даниил предпочел ямата с лъвовете, вместо да се откаже от привилегията си да се моли на Йехова. И в двата случая Йехова осигурил защита. (3:4–6, 16–18, 27; 6:10, 11, 23) Даниил е прекрасен пример за човек, който показал чрез молитвата, че разчита на Йехова Бог. (2:19–23; 9:3–23; 10:12)

²⁰ Да си припомняме виденията на Даниил, е не само вълнуващо, но и укрепващо вярата. Да разгледаме най–напред четирите видения относно световните сили: (1) Едно от виденията е на огромното изображение, чиято златна глава представя династията на вавилонските царе, започваща от Навуходоносор. Следва появата на три други царства, представени от другите части на изображението. Това са царствата, строшени от „камъка“, който на свой ред се превръща в „царство, което до века няма да се разруши“. (2:31–45) (2) Следват виденията, които Даниил лично получил, като в първото видял четири звяра, представящи „четирима царе“. Тези зверове били лъв, мечка, леопард с четири глави и звяр с големи железни зъби, десет рога, на когото по–късно излиза един малък рог. (7:1–8, 17–28) (3) След това Даниил получава видението за овена (Мидо–Персия), козела (Гърция) и малкия рог. (8:1–27) (4) Накрая е видението за южния и северния цар. В Даниил 11:5–19 точно се описва съперничеството между Египет и династията на Селевкидите, която започнала да съществува след смъртта на Александър Велики през 323 г. пр.н.е., като издънка на Гръцката империя. От двайсети стих нататък пророчеството проследява действията на народите наследници на южния и северния цар. Това, че в своето пророчество относно знака за присъствието си Исус говорел за „отвратителното нещо, което причинява опустошение“ (11:31, НС), показва, че битката за политическо надмощие между двамата царе продължава чак до „завършека на тази система“. (Мат. 24:3) Колко утешаващо е уверението в пророчеството, че във „време на страдание, каквото никога не е бивало откак народ съществува до онова време“, самият Михаил ще предприеме действия, за да премахне народите, които се опълчват срещу Бога, и да донесе мир на послушното човечество! (Дан. 11:20 — 12:1)

²¹ След това идва ред на пророчеството на Даниил за „седемдесетте седмици“. „Князът Месия“ трябвало да се появи след 69 седмици. Забележително е, че 483 години (69 умножено по 7 години) след „излизането на заповедта“ да бъде построен отново Йерусалим, която издал Артаксеркс през двайсетата година от своето управление и която била изпълнена от Неемия в Йерусалим, Исус от Назарет бил покръстен в река Йордан и помазан със светия дух, като така станал Христос, или Месията (което означава „Помазаник“).g Това станало през 29 г. След това, както предсказал и Даниил, дошло „унищожението“ (Ве–2000), когато Йерусалим бил опустошен през 70 г. (Дан. 9:24–27; Лука 3:21–23; 21:20)

²² В съня на Навуходоносор относно дървото, което било отсечено, записан от Даниил в 4 глава, се казва, че царят, който се хвалел с постиженията си и разчитал на собствената си мощ, бил смирен от Йехова Бог. Той бил принуден да живее като полско животно, докато не признал, „че Всевишният владее над царството на човеците, и го дава комуто ще“. (Дан. 4:32) Дали ние днес постъпваме като Навуходоносор, като се хвалим със своите постижения и полагаме доверието си в силата на хората, заради което Бог ще трябва да ни накаже, или постъпваме мъдро, като признаваме, че той владее над царството на хората, и като полагаме доверието си в неговото Царство?

²³ Само по какъв укрепващ вярата начин се набляга на надеждата за Царството в цялата книга Даниил! Йехова Бог е представен като Върховния владетел, който установява Царство, което никога няма да бъде разрушено, но което ще строши и унищожи всички други царства. (2:19–23, 44; 4:25) Дори царе като Навуходоносор и Дарий, които се покланяли на езически богове, били принудени да признаят върховенството на Йехова. (3:28, 29; 4:2, 3, 37; 6:25–27) Йехова е възвеличен и прославен като Стария по дни, който отсъжда в спорния въпрос за Царството и дава на „един като човешки син“ вечното „владичество, слава и царство, за да Му слугуват всичките племена, народи и езици“. А „светиите на Всевишния“ са онези, които ще участват с Христос Исус, „човешкият син“, в Царството. (Дан. 7:13, 14, 18, 22; Мат. 24:30; Откр. 14:14) Той е Михаил, великият княз, който използва царската си власт, за да строши и унищожи докрай всички царства на този стар свят. (Дан. 12:1; 2:44; Мат. 24:3, 21; Откр. 12:7–10) Разбирането на тези пророчества и видения трябва да насърчи онези, които обичат праведността, да напрягат силите си и да изследват страниците на Божието Слово, за да намерят истинските „чудни неща“ (Ве–2000) за целите на Божието Царство, разкрити чрез книгата Даниил, която е вдъхновена от Бога и полезна. (Дан. 12:2, 3, 6)

[Бележки под линия]