По–големи благословии чрез новия договор

„Исус . . . е също посредникът на един съответно по–добър договор.“ — ЕВРЕИ 8:6, NW.

 1. Кой се оказал ‘семето на жената’, обещано в Едем, и как той бил ‘наранен в петата’?

СЛЕД като Адам и Ева съгрешили, Йехова произнесъл присъда над Сатан — онзи, който бил измамил Ева: „И вражда ще поставя между тебе и жената, и между твоето семе и нейното семе; то ще ти смаже главата, и ти ще му нараниш петата.“ (Битие 3:15, ЦБ–1871) Накрая Семето, обещано в Едем, се появило, когато през 29 г. от н.е. Исус бил покръстен в река Йордан. Със смъртта му на мъченическия стълб през 33 г. от н.е. била изпълнена част от това древно пророчество. Сатан ‘наранил петата’ на Семето.

 2. Как, според думите на самия Исус, смъртта му донася полза на човечеството?

² За щастие, колкото и жестоко болезнена да била тази рана, тя не била дълготрайна. Исус бил възкресен от мъртвите като безсмъртен дух и се възнесъл при своя Баща в небесата, където принесъл стойността на своята пролята кръв като „откуп за мнозина“. Така се сбъднали неговите думи: „Трябва да бъде издигнат Човешкият Син, та всеки, който вярва в Него, да не погине, но да има вечен живот. Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот.“ (Матей 20:28; Йоан 3:14–16; Евреи 9:12–14) Новият договор играе ключова роля в изпълнението на Исусовото пророчество.

Новият договор

 3. Кога за първи път било видяно, че новият договор влиза в сила?

³ Малко преди смъртта си Исус казал на своите последователи, че пролятата му кръв е ‘кръвта на [новия] договор’. (Матей 26:28, NW; Лука 22:20) Десет дена след като той се възнесъл на небето, се видяло, че новият договор е влязъл в сила, когато светият дух бил излян върху около 120 ученика, събрани в една горна стая в Йерусалим. (Деяния 1:15; 2:1–4) Сключването на новия договор с тези 120 ученика показало, че „предишният“ договор — Договорът на Закона — вече бил отменен. — Евреи 8:13, NW.

 4. Дали старият договор бил неуспешен? Обясни.

⁴ Дали старият договор бил претърпял неуспех? Съвсем не. Наистина, тъй като той бил заменен с друг, физическият Израил вече не бил специален народ на Бога. (Матей 23:38) Но това било така поради непокорството на Израил и поради това, че те отхвърлили Помазаника на Йехова. (Изход 19:5; Деяния 2:22, 23) Но преди да бъде заменен, Законът постигнал много неща. Векове наред той осигурявал начин за обръщане към Бога, както и защита от фалшивата религия. Той съдържал предобрази на новия договор и с повтарящите се жертви показал, че човекът има отчаяна нужда от изкупление от греха и смъртта. Да, Законът бил „детеводител, да ни доведе при Христа“. (Галатяни 3:19, 24; Римляни 3:20; 4:15; 5:12; Евреи 10:1, 2) Но благословията, обещана на Авраам, всъщност щяла да бъде осъществена изцяло чрез новия договор.

Народите благословени чрез семето на Авраам

 5, 6. Кой в основното, духовното изпълнение на Авраамовия договор е Семето на Авраам, и кой народ пръв трябвало да получи благословии чрез него?

⁵ Йехова обещал на Авраам: „В твоето семе ще се благословят всичките народи на земята.“ (Битие 22:18, ЦБ–1871) При стария договор много чужденци със смирени сърца били благословени чрез своето общуване с Израил, народа–семе на Авраам. Но в своето основно духовно изпълнение Семето на Авраам било един съвършен човек. Павел обяснил това, като казал: „А обещанията се изрекоха на Авраама и на неговото семе; не казва: ‘и на семената’, като за много, но като за едного: ‘и на семето твое’, който е Христос.“ — Галатяни 3:16, ЦБ–1871.

⁶ Да, Исус е Семето на Авраам и чрез него народите получават благословия, която далеч превъзхожда всичко, което било възможно за физическия Израил. И първият народ, който могъл да получи тази благословия, бил самият Израил. Скоро след Петдесетница през 33 г. от н.е. апостол Петър казал на една група юдеи: „Вие сте синовете на пророците и на договора, който Бог сключи с прадедите ви, като каза на Авраам: ‘И в твоето семе ще бъдат благословени всички земни родове.’ Когато Бог възкреси своя Служител, първо при вас го изпрати, за да ви благослови, като отвръща всеки един от вас от злите му дела.“ — Деяния 3:25, 26, NW.

 7. Кои народи били благословени чрез Исус, Семето на Авраам?

⁷ Скоро благословията била отправена към самаряните и след това към езичниците. (Деяния 8:14–17; 10:34–48) Някъде между 50 и 52 г. от н.е. Павел писал на християните в Галатия в Мала Азия: „И писанието, като предвидя, че Бог чрез вяра щеше да оправдае езичниците, изяви предварително благовестието на Авраама, казвайки: ‘В тебе ще се благославят всичките народи.’ Така щото тия, които имат вяра, се благославят заедно с вярващия Авраам.“ (Галатяни 3:8, 9; Битие 12:3) Макар че много християни в Галатия били ‘езичници’, те били благословени чрез Исус поради своята вяра. В какво отношение?

 8. Какво означавало за християните по времето на Павел да бъдат благословени чрез Авраамовото Семе, и колко души накрая получават тази благословия?

⁸ Павел казал на всички християни в Галатия независимо от техния произход: „И ако сте Христови, то сте Авраамово потомство [семе — ЦБ–1871], наследници по обещание.“ (Галатяни 3:29) За тези Галатяни благословията чрез семето на Авраам включвала и това те да бъдат участници в новия договор, а също и да бъдат сънаследници с Исус, съобщници с Исус в семето на Авраам. Ние не познаваме населението на древния Израил. Знаем само, че то станало „по множество както крайморския пясък“. (3 Царе 4:20) Знаем обаче окончателния брой на съобщниците на Исус в духовното семе — 144 000 души. (Откровение 7:4; 14:1) Тези 144 000 души идват от „всяко племе, език, люде и народ“ от човечеството и участвуват в осъществяването на благословиите от Авраамовия договор за още други хора. — Откровение 5:9.

Изпълнено пророчество

 9. Как онези, които са в новия договор, имат закона на Йехова в себе си?

⁹ Когато предсказвал новия договор, Йеремия писал: „‘Това е договорът, който ще сключа с дома на Израил след онези дни — гласят думите на Йехова. — Аз ще поставя закона си вътре в тях и в сърцата им ще го напиша.’“ (Йеремия 31:33, NW) Отличителна черта на участниците в новия договор е това, че те служат на Йехова, подтиквани от любов. (Йоан 13:35; Евреи 1:9) Законът на Йехова е написан в сърцата им и те горещо желаят да вършат Неговата воля. Наистина, и в древния Израил имало верни човеци, които обичали силно закона на Йехова. (Псалм 119:97) Но мнозина не го обичали, и въпреки това останали част от народа. Никой обаче не може да остане в новия договор, ако божият закон не е написан в сърцето му.

10, 11. По какъв начин Йехова ‘става Бог’ на онези, които са в новия договор, и как всички те ще го познават?

¹⁰ Освен това Йехова казал относно участниците в новия договор: „И ще стана техен Бог и те самите ще станат мой народ.“ (Йеремия 31:33, NW) В древния Израил мнозина се покланяли на боговете на народите, но оставали израилтяни. Въз основа на новия договор Йехова създал духовен народ, „Божия Израил“, който да замени физическия Израил. (Галатяни 6:16; Матей 21:43; Римляни 9:6–8) Но никой не остава част от новия духовен народ, ако престане да се покланя на Йехова, и единствено на Йехова.

¹¹ Йехова казал още: „Всички те ще ме познават, от най–малкия дори до най–големия от тях.“ (Йеремия 31:34, NW) В Израил мнозина просто пренебрегвали Йехова, като на практика казвали: „Йехова няма да направи добро, нито ще направи зло.“ (Софония 1:12, NW) Никой не може да остане част от божия Израил, ако пренебрегва Йехова или замърсява чистото поклонение. (Матей 6:24; Колосяни 3:5) Духовните израилтяни са „людете, които познават своя Бог“. (Даниил 11:32) Те се наслаждават на това ‘да поемат познание за единствения истински Бог и за Исус Христос’. (Йоан 17:3, NW) Познаването на Исус задълбочава тяхното познание за Бога, тъй като по неповторим начин Исус е „онзи, който е обяснил [Бога]“. — Йоан 1:18, NW; 14:9–11.

12, 13. (а) Въз основа на какво Йехова прощава греховете на онези, които са в новия договор? (б) Как новият договор превъзхожда стария по отношение на прошката на греховете?

¹² И накрая Йехова обещал: „Ще им простя грешките, и греха им няма да помня вече.“ (Йеремия 31:34б, NW) В Закона на Моисей се съдържали стотици писани правила, които израилтяните били призовани да спазват. (Второзаконие 28:1, 2, 15) Всички, които нарушавали Закона, принасяли жертви, за да покрият греховете си. (Левит 4:1–7; 16:1–31) Много юдеи започнали да смятат, че биха могли да станат праведни чрез своите дела според Закона. Християните обаче съзнават, че никога не могат да заслужат праведност чрез своите дела. Те не могат да избегнат съгрешаването. (Римляни 5:12) При уредбата на новия договор праведната позиция пред Бога е възможна единствено въз основа на Исусовата жертва. Но тази позиция е дар, незаслужена милост от Бога. (Римляни 3:20, 23, 24) Йехова продължава да изисква послушание от своите служители. Павел казва, че участниците в новия договор се подчиняват на „закон спрямо Христа“. — 1 Коринтяни 9:21.

¹³ Следователно и за християните има жертва за грях, но тя е с далеч по–голяма стойност от жертвите по време на Договора на Закона. Павел писал: „Всеки свещеник [по време на Договора на Закона] застава на мястото си всеки ден, за да отдава публична служба и да принася тези едни и същи жертви често, понеже те никога не могат да премахнат греховете напълно. Но [Исус] принесе завинаги една жертва за греховете и седна до дясната ръка на Бога.“ (Евреи 10:11, 12, NW) Тъй като християните в новия договор проявяват вяра в Исусовата жертва, Йехова ги обявява за праведни, без грях, и така те са в състояние да бъдат помазани като негови духовни синове. (Римляни 5:1; 8:33, 34; Евреи 10:14–18) Когато съгрешат поради човешкото несъвършенство, те могат да молят Йехова за прошка и въз основа на Исусовата жертва Йехова им прощава. (1 Йоан 2:1, 2) Но ако изберат линия на поведение, съдържаща умишлен грях, те губят своята праведна позиция и привилегията да бъдат участници в новия договор. — Евреи 2:2, 3; 6:4–8; 10:26–31.

Старият договор и новият

14. Какво обрязване се изисквало по времето на Договора на Закона? А при новия договор?

¹⁴ Мъжете, които били участници в стария договор, бивали обрязвани в знак, че са включени в уредбата на Закона. (Левит 12:2, 3; Галатяни 5:3) Когато се сформирал християнският сбор, някои хора смятали, че християните от неюдейски произход също трябвало да бъдат обрязани. Но апостолите и старейшините в Йерусалим, ръководени от божието Слово и от светия дух, прозрели, че това не е необходимо. (Деяния 15:1, 5, 28, 29) Няколко години по–късно Павел казал: „Не е юдей онзи, който е такъв външно, нито е обрязване онова, което е външно, върху плътта. Но юдей е този, който е такъв вътрешно, и неговото обрязване е обрязване на сърцето според духа, а не според писан закон.“ (Римляни 2:28, 29, NW) Буквалното обрязване, дори и за юдеите по рождение, вече нямало духовна стойност в очите на Йехова. При участниците в новия договор трябва да бъде обрязано сърцето, а не плътта. Всичко в тяхното мислене, желания и подбуди, което е неугодно или нечисто в очите на Йехова, трябва да бъде изрязано.a Мнозина днес са живо свидетелство за силата на светия дух да преобразява в тази посока начина на мислене у хората. — 1 Коринтяни 6:9–11; Галатяни 5:22–24; Ефесяни 4:22–24.

15. Какво е царското управление във физическия Израил и в божия Израил?

¹⁵ В уредбата на договора на Закона Йехова бил Цар на Израил и след време проявявал своето върховенство посредством човеци, които били царе в Йерусалим. (Исаия 33:22) Йехова е Цар също и на божия Израил, духовния Израил, и от 33 г. от н.е. насам той е управлявал чрез Исус Христос, който получил „всяка власт на небето и на земята“. (Матей 28:18; Ефесяни 1:19–23; Колосяни 1:13, 14) Днес божият Израил признава Исус за Цар на божието небесно Царство, което беше установено през 1914 г. Исус е много по–добър цар дори от Езекия, Йосия и другите верни царе в древния Израил. — Евреи 1:8, 9; Откровение 11:15.

16. Какъв вид свещеничество е божият Израил?

¹⁶ Израил не само бил царство, но също имал и помазани свещеници. През 33 г. от н.е. божият Израил заменил физическия Израил и станал „служителят“ на Йехова, членовете му били Негови „свидетели“. (Исаия 43:10) Оттогава думите на Йехова към Израил, записани в Исаия 43:21 и Изход 19:5, 6, били в сила за духовния божи Израил. Новият духовен народ на Бога станал „избран род, царско свещенство, свят народ, люде, които Бог придоби“ и които били отговорни за ‘възвестяването навред на превъзходствата на Йехова’ (NW). (1 Петър 2:9) Всички в божия Израил, мъже и жени, образуват едно общо свещеничество. (Галатяни 3:28, 29) Като вторична част от семето на Авраам сега те са тези, които казват: „Развеселете се, народи, с людете Му.“ (Второзаконие 32:43) Онези от духовния Израил, които все още остават на земята, образуват ‘верния и разумен слуга’. (Матей 24:45–47) Само в съобщничество с тях може да се принася приемлива свята служба на Бога.

Божието Царство — окончателното изпълнение

17. Какво раждане изпитват онези, които са включени в новия договор?

¹⁷ Израилтяните, родени след 1513 г. пр.н.е., били част от Договора на Закона по рождение. Онези, които Йехова взема в новия договор, също преживяват раждане — при тях това е духовно раждане. Исус имал предвид това, когато казал на фарисея Никодим: „Наистина, наистина ти казвам, ако човек не бъде роден отново, не може да види божието царство.“ (Йоан 3:3, NW) Сто и двадесетте ученика на Петдесетница през 33 г. от н.е. били първите несъвършени хора, които изпитали това ново раждане. Обявени за праведни според уредбата на новия договор, те получили светия дух като „предварителен залог“ за своето царско наследство. (Ефесяни 1:14, NW) Те били ‘родени от духа’, за да станат осиновени деца на Бога, което ги направило Исусови братя и като такива и „сънаследници с Христа“. (Йоан 3:6; Римляни 8:16, 17) Това, че били родени отново, открило пътя за прекрасни перспективи.

18. Какви прекрасни перспективи открива пред хората, включени в новия договор, това да бъдеш роден отново?

¹⁸ Когато посредничел на новия договор, Исус сключил допълнителен договор със своите последователи, като казал: „Аз сключвам договор с вас, точно както Баща ми сключи договор с мен, за царство.“ (Лука 22:29, NW) Този Договор за Царството подготвя пътя за изпълнението на едно забележително видение, записано в Даниил 7:13, 14, 22, 27. Даниил видял „един като човешки син“, на когото била дадена царска власт от „Стария по дни“ — Йехова Бог. След това Даниил видял, че ‘светиите завладели царството’. Исус е онзи, който бил „като човешки син“, и през 1914 г. получи небесното Царство от Йехова Бог. Неговите помазани с дух ученици са „светиите“, които участвуват в това Царство с него. (1 Солунци 2:12) Как?

19, 20. (а) Какво окончателно, славно изпълнение ще има обещанието на Йехова към Авраам по отношение на онези, които са в новия договор? (б) Какви допълнителни въпроси трябва да бъдат обсъдени?

¹⁹ След смъртта си тези помазани, подобно на Исус, са възкресени от мъртвите като безсмъртни духовни същества, за да служат като царе и свещеници с него в небесата. (1 Коринтяни 15:50–53; Откровение 20:4, 6) Каква славна надежда! „Те ще царуват над земята“, не само над Ханаан. (Откровение 5:10, „Верен“) Дали те ще ‘обладаят вратата на враговете си’? (Битие 22:17, ЦБ–1871) Да, и то по един решителен начин, когато бъдат очевидци на унищожението на враждебно настроената религиозна блудница Вавилон Велики, и когато тези възкресени помазани служители ще участвуват заедно с Исус в управляването на народите „с желязна тояга“ и в смазването на главата на Сатан. Така те ще участвуват в изпълнението на последния детайл от пророчеството в Битие 3:15. — Откровение 2:26, 27; 17:14; 18:20, 21; Римляни 16:20.

²⁰ И все пак можем да попитаме дали Авраамовият договор и новият договор обхващат само тези 144 000 верни душѝ? Не, други хора, които не са включени пряко в тези договори, ще бъдат благословени чрез тях, както ще видим в следващата статия.

[Бележка под линия]

Спомняш ли си?

◻ Кога за пръв път било видяно, че новият договор е влязъл в сила?

◻ Какво било постигнато чрез стария договор?

◻ Кой е първичното Семе на Авраам, и в каква последователност били благословени народите чрез това Семе?

◻ Какво е окончателното изпълнение на Авраамовия договор и на новия договор за 144 000?

[Снимка на страница 15]

Прошката за греховете има по–дълбоко значение за тези хора, които са включени в новия договор, отколкото за тези, които били в уредбата на стария договор