Една възможност Зиновия да увеличи царската си власт се появила през 269 г. от н.е., когато в Египет се появил претендент, оспорващ римския престол. Войската на Зиновия светкавично настъпила в Египет, смазала бунтовника и завладяла страната. Обявявайки се за царица на Египет, Зиновия изсекла монети в свое име. Царството ѝ се разпростряло от река Нил до река Ефрат. В този период от живота си тя заела позицията на „южния цар“, за който се говори в библейското пророчество на Даниил, тъй като по онова време нейното царство господствувало над областта, намираща се на юг от земята на Даниил. (Даниил 11:25, 26) Освен това тя покорила по⁠–​голямата част от Мала Азия.

Един император ‘надига сърцето си’ против Зиновия

През 270 г. от н.е. император на Рим станал Аврелиан. Неговите легиони успешно отблъснали и укротили варварите от север. През 271 г. от н.е. — представяйки „северния цар“ от пророчеството на Даниил, Аврелиан ‘надигнал силата и сърцето си против южния цар’, представен от Зиновия. (Даниил 11:25а, NW) Аврелиан изпратил част от своите войски направо в Египет и лично повел основната си армия на изток през Мала Азия.

Южният цар — управническата власт, осъществявана от Зиновия — ‘се настървил’ за война против Аврелиан „с изключително голяма и могъща военна сила“ под командуването на двама генерали Завда и Завай. (Даниил 11:25б, NW) Но Аврелиан завзел Египет и след това потеглил на поход в Мала Азия и Сирия. Зиновия била победена при Емеса (днес Хомс) и отстъпвайки, се прибрала в Палмира.

Когато Аврелиан обсадил Палмира, Зиновия, надявайки се да получи помощ, избягала със сина си към Персия, но била пленена от римляните край река Ефрат. Палмирците предали града си през 272 г. от н.е. Аврелиан се отнесъл великодушно към жителите на града, събрал огромна плячка, включваща идола от Храма на слънцето, и потеглил към Рим. Римският император пощадил Зиновия, като ѝ отредил най⁠–​видната роля в своето триумфално шествие из Рим през 274 г. от н.е. Тя прекарала остатъка от живота си като римска матрона.

Пустинният град в развалини

Няколко месеца след завземането на Палмира, палмирците избили римския гарнизон, оставен от Аврелиан там. Когато новината за бунта стигнала до Аврелиан, той веднага заповядал на войниците си да се върнат обратно, като този път те жестоко отмъстили на населението на града. Онези, които успели да избегнат безмилостното клане, били отведени в робство. Гордият град бил ограбен и разрушен непоправимо. Така изпълнената с живот столица била унизително върната в предишното си положение — „Тадмор в пустата част“.

Когато Зиновия се изправила срещу Рим, тя и император Аврелиан неволно изиграли своите роли като „южния цар“ и „северния цар“, изпълнявайки част от пророчество, записано с големи подробности от пророка на Йехова около 800 години преди това. (Даниил, глава 11) С богатата си личност Зиновия спечелила възхищението на мнозина. Но най⁠–​голямо значение имала ролята ѝ в представянето на една политическа власт, предсказана в пророчеството на Даниил. Нейното управление продължило само пет години. Днес Палмира, столицата на царството на Зиновия, е като едно село. Дори и могъщата Римска империя отдавна вече е отмряла и е отстъпила място на съвременните империи. Какво ще е бъдещето на тези сили? Тяхната участ също е ръководена от неминуемото изпълнение на библейските пророчества. — Даниил 2:44.