„Праведните ще сияят като слънцето“
„По онова време праведните ще сияят като слънцето в царството на своя Баща.“ (МАТ. 13:43)
1. Какви различни аспекти на Царството обяснил Исус, използвайки притчи?
ЗА ДА обясни различните аспекти на Царството, Исус Христос говорел ‘на множествата, като използвал притчи. Винаги им говорел с притчи’. (Мат. 13:34) В притчите за засяването на семето на истината за Царството той подчертал от една страна колко е важно състоянието на сърцето, за да може човек да приеме посланието, и от друга страна как Йехова причинява духовния растеж. (Мар. 4:3–9, 26–29) Исус показал също забележителния растеж сред онези, които обръщат внимание на посланието за Царството, дори когато той не се забелязва веднага. (Мат. 13:31–33) Освен това Исус наблегнал на мисълта, че не всички, които откликват на посланието за Царството, са подходящи да бъдат негови поданици. (Мат. 13:47–50)a
2. Какво представлява доброто семе в Исусовата притча за житото и плевелите?
2 Една от притчите на Исус обаче се съсредоточава върху събирането на онези, които ще управляват с него в Царството му. Тя е записана в Евангелието според Матей, 13 глава, и често е наричана притчата за житото и плевелите. Докато в друга притча Исус казва, че семето, което бива засято, е „словото за царството“, в тази посочва, че доброто семе представлява нещо друго — „синовете на царството“. (Мат. 13:19, 38) Те не са поданици на Царството, а негови „синове“, или наследници. (Рим. 8:14–17; прочети Галатяни 4:6, 7.)
Притчата за житото и плевелите
3. Обясни с какъв проблем се сблъсква човекът в притчата и как решава да се справи с него.
3 Тя гласи: „Небесното царство прилича на човек, който зася нивата си с добро семе. И докато хората спяха, дойде врагът му, зася плевели сред житото и си тръгна. Когато посевите поникнаха и дадоха плод, се видяха и плевелите. И робите отидоха при стопанина и му казаха: ‘Господарю, ти не зася ли добро семе на нивата си? Тогава откъде дойдоха плевелите?’ А той им отговори: ‘Един враг направи това.’ Те го попитаха: ‘Искаш ли тогава да отидем и да ги изскубем?’ Той каза: ‘Недейте, да не би като скубете плевелите, да изкорените с тях и житото. Нека двете растат заедно до жетвата и когато дойде времето на жетвата, ще кажа на жетварите първо да изскубят плевелите, да ги вържат на снопи и да ги изгорят, а след това да отидат и да съберат житото в житницата ми.’“ (Мат. 13:24–30)
4. (а) Кой е човекът в притчата? (б) Кога и как Исус започнал да засява семето?
4 Кой е човекът, който засял нивата си с добро семе? Исус отговаря на този въпрос по–късно, когато обяснява на учениците си, че „сеячът на доброто семе е Човешкият син“. (Мат. 13:37) Исус, „Човешкият син“, подготвил нивата за сеитба по време на своята земна служба, която продължила три години и половина. (Мат. 8:20; 25:31; 26:64) След това от Петдесетница през 33 г. той започнал да засява доброто семе — „синовете на царството“. Явно засяването започнало, когато Исус, като представител на Йехова, излял свети дух върху учениците, за да ги помаже като синове на Бога.b (Деян. 2:33) От доброто семе израснало зряло жито. Следователно семето било засято с цел да се събере пълният брой на онези, които щели да бъдат сънаследници и владетели с Исус в неговото Царство.
5. Кой е врагът в притчата, и кого представляват плевелите?
5 Кой е врагът и кои са плевелите? Исус казва, че врагът „е Дяволът“. Плевелите са „синовете на Злия“. (Мат. 13:25, 38, 39) Когато говорил за плевелите, Исус вероятно имал предвид отровната глушица. В ранния период на растежа си, преди да узрее, това растение прилича много на житото. Какво подходящо описание на фалшивите християни, които твърдят, че са синове на Царството, но не дават истински плод! Те лицемерно казват, че са последователи на Христос, но в действителност са част от „потомството“ на Сатана Дявола. (Бит. 3:15)
6. Кога започнали да се появяват плевелите, и в какъв смисъл хората ‘спели’ по това време?
6 Кога се появили тези подобни на плевели християни? Исус казва, че това станало, ‘докато хората спели’. (Мат. 13:25) Кога било това? Отговора на този въпрос намираме в думите на апостол Павел към старейшините в Ефес: „Знам, че след като си отида, сред вас ще навлязат жестоки вълци, които няма да се отнасят нежно към стадото, и измежду самите вас ще се появят мъже, които ще говорят изопачени неща, за да увлекат учениците след себе си.“ (Деян. 20:29, 30) Павел посъветвал също старейшините да стоят духовно будни. След като апостолите, които действали като „възпрепятстваща сила“ срещу отстъпничеството, започнали да заспиват в смъртта, много християни заспали в духовно отношение. (Прочети 2 Солунци 2:3, 6–8.) Именно тогава започнало голямото отстъпничество.
7. Дали част от житото се превърнала в плевели? Обясни.
7 Исус не казал, че житото щяло да се превърне в плевели, но че плевелите били засети сред житото. Следователно тази притча не изобразява християните, които отпадат от истината. По–скоро тя говори за съзнателните усилия на Сатана да поквари християнския сбор, като въвежда зли хора в него. По времето, когато последният от апостолите, Йоан, бил възрастен, това отстъпничество било вече ясно различимо. (2 Пет. 2:1–3; 1 Йоан 2:18)
„Нека двете растат заедно до жетвата“
8, 9. (а) Защо напътствията на стопанина към робите му били логични за слушателите на Исус? (б) Как житото и плевелите растели заедно при изпълнението на притчата?
8 Робите на стопанина на нивата му съобщават за плевелите и го питат: „Искаш ли тогава да отидем и да ги изскубем?“ (Мат. 13:27, 28) Отговорът му може би е изненадващ. Той им казва да оставят житото и плевелите да растат заедно до жетвата. Тази заповед звучала логично на учениците на Исус. Те знаели колко е трудно да се различи житото от глушицата. Онези, които имали някакъв земеделски опит, знаели също, че корените на глушицата обикновено се вплитат в корените на житото.c Нищо чудно тогава, че стопанинът казва на робите си да чакат!
9 По подобен начин през вековете различните църкви на християнството са дали голяма реколта от плевели — първо сред католическата и православната църква, а по–късно и сред многобройните протестантски групи, които се появили. В същото време по целия свят били засети и някои семена на истинското жито. Стопанинът в притчата чакал търпеливо по време на дългия период на растежа до идването на сравнително краткото време на жетвата.
Дългоочакваната жетва
10, 11. (а) Кога се извършва жетвата? (б) Как символичното жито бива събирано в житницата на Йехова?
10 Исус ни казва: „Жетвата е завършекът на системата, а жетварите са ангелите.“ (Мат. 13:39) През последните дни на тази порочна система се извършва едно разделяне — синовете на Царството трябва да бъдат събрани и отделени от онези, които са подобни на плевели. Във връзка с това апостол Петър казва: „Дошло [е] определеното време съденето да започне от дома на Бога. Но ако то започва от нас, тогава какъв ще е краят на онези, които не са послушни на Божията добра новина?“ (1 Пет. 4:17)
11 Скоро след началото на последните дни, или „завършека на системата“, започнало съденето на онези, които твърдели, че са истински християни — дали те били „синове на царството“, или „синове на Злия“. В началото на жетвата „първо“ паднал Вавилон Велики, „след това“ били събрани синовете на Царството. (Мат. 13:30) Но как оттогава нататък символичното жито бива събирано в житницата на Йехова? Онези, които са ожънати, или биват събирани във възстановения християнски сбор, където се радват на благоволението и защитата на Бога, или получават небесната си награда.
12. Колко дълго продължава жетвата?
12 Колко дълго продължава съденето? Исус споменал „времето на жетвата“, която обикновено трае определен период. (Откр. 14:15, 16) Съденето на отделните помазани християни продължава през времето на края. То ще трае, докато те не получат печат. (Откр. 7:1–4)
13. По какъв начин плевелите карат другите да съгрешават, и как вършат беззаконие?
13 Кои щели да бъдат събрани от Царството, и как те карат другите да съгрешават и да вършат беззаконие? (Мат. 13:41) Подобното на плевел духовенство на християнството от векове заблуждава милиони хора посредством позорящи Бога доктрини, които ги ‘карат да съгрешават’, като например доктрината за вечно наказание в адски огън и неясната и мистериозна Троица. Много религиозни водачи дават лош пример на „стадото“ си чрез своето прелюбодейство със света, а в някои случаи и чрез отявленото си неморално поведение. (Як. 4:4) Освен това т.нар. християнство става все по–толерантно към неморалността на своите членове. (Прочети Юда 4.) Въпреки всичко обаче то продължава да си придава вид на благочестие и набожност. Колко щастливи трябва да са синовете на Царството, че са отделени от това вредно влияние и от фалшивите учения, които карат другите да съгрешават!
14. Как онези, които са подобни на плевели, плачат и скърцат със зъби?
14 Как онези, които са подобни на плевели, плачат и скърцат със зъби? (Мат. 13:42) „Синовете на Злия“ се дразнят от факта, че „синовете на царството“ изобличават тяхното отровно духовно влияние. Те скърбят също, че получават все по–малко подкрепа от членовете на своите църкви, както и че губят контрол върху тях. (Прочети Исаия 65:13, 14.)
15. В какъв смисъл подобните на плевели християни са изгорени с огън?
15 В какъв смисъл плевелите са събрани и изгорени с огън? (Мат. 13:40) Това се отнася за тяхната крайна участ. Символичното им хвърляне в огнената пещ показва, че те са определени за вечно унищожение. (Откр. 20:14; 21:8) Фалшивите, подобни на плевели християни, които са измамници, ще бъдат премахнати по време на „голямото бедствие“. (Мат. 24:21)
Те „ще сияят като слънцето“
16, 17. Какво пророкувал Малахия относно Божия храм, и как това започнало да се изпълнява?
16 Кога онези, които са подобни на жито, „ще сияят като слънцето“? (Мат. 13:43) Относно пречистването на Божия храм Малахия писал: „‘Изведнъж ще дойде в своя храм истинският Господар, когото вие търсите, и пратеникът на договора, когото радостно очаквате. Той непременно ще дойде’ — казва Йехова, Богът на небесните войнства. — ‘Но кой може да понесе деня на неговото идване и кой ще устои, когато той се появи? Защото той ще бъде като огъня на леяр и като лугата на перач. Ще седне като леяр и като пречиствач на сребро и ще пречисти синовете на Леви. Ще ги пречисти като злато и като сребро и те ще бъдат за Йехова народ, който ще му представя приноси с праведност.’“ (Мал. 3:1–3)
17 Ясно е, че в днешно време това пророчество започнало да се изпълнява през 1918 г., когато Йехова заедно с „пратеника на договора“, Исус Христос, проверил духовния храм. Малахия ни казва какво става, след като пречистването е приключило: „Вие отново ще видите разликата между праведния и неправедния, между онзи, който служи на Бога, и онзи, който не му служи.“ (Мал. 3:18) Увеличената дейност на получилите нови сили истински християни показва, че това било началото на жетвата.
18. Какво пророкувал Даниил за нашето време?
18 Пророк Даниил предсказал следното за нашето време: „Онези, които притежават прозрение, ще сияят, както сияят небесата, и онези, които довеждат мнозина до праведно състояние, ще блестят като звездите до безпределни времена, завинаги.“ (Дан. 12:3) Кои са онези, които сияят толкова силно? Това са именно помазаните християни, истинското жито, за което Исус говорил в своята притча за житото и плевелите! Постоянно увеличаващото се „голямо множество“ от кротки хора вижда ясно ‘събирането’ на подобните на плевели фалшиви християни. Като се присъединяват към остатъка от духовния Израил, тези бъдещи поданици на Царството също оставят светлината си да свети в този мрачен свят. (Зах. 8:23; Мат. 5:14–16; Флп. 2:15)
19, 20. Какво очакват с нетърпение „синовете на царството“, и какво ще обсъдим в следващата статия?
19 Днес „синовете на царството“ с нетърпение очакват да получат своята славна небесна награда. (Рим. 8:18, 19; 1 Кор. 15:53; Флп. 1:21–24) Дотогава обаче трябва да останат верни и да продължават да сияят, като се отличават от „синовете на Злия“. (Мат. 13:38; Откр. 2:10) Колко щастливи можем да бъдем всички ние, че имаме честта да видим резултатите от символичното ‘събиране’ на плевелите в наши дни!
20 Но какви са отношенията между „синовете на царството“ и постоянно увеличаващото се „голямо множество“ от хора, които се надяват да живеят вечно на земята като поданици на това Царство? Следващата статия ще отговори на този въпрос.
[Бележки под линия]
a За по–подробно обсъждане на тези притчи, виж „Стражева кула“ от 15 юли 2008 г., стр. 12–21.
b В тази притча засяването не представлява проповедната дейност, чрез която нови хора щели да станат помазани християни. Относно доброто семе, с което е засята нивата, Исус казал: „Доброто семе са [а не „ще станат“] синовете на царството.“ (Мат. 13:38) Засяването представлява помазването на тези синове на Царството в световната нива.
c Корените на глушицата се вплитат толкова здраво в корените на житото, че ако се опиташ да ги извадиш преди жетвата, ще загубиш житото. (Виж „Прозрение върху Писанието“ [англ.], т. 1, стр. 1178.)
Спомняш ли си?
Какво представляват отделните подробности в притчата на Исус за житото и плевелите?
• Доброто семе
• Човекът, който засял семето
• Засяването на семето
• Врагът
• Плевелите
• Жетвата
• Житницата
• Плачът и скърцането със зъби
• Огнената пещ
[Снимки на страница 20]
Засяването на доброто семе започнало на Петдесетница през 33 г.
[Снимка на страница 23]
Символичното жито бива събирано в житницата на Йехова
[Източник]
Pictorial Archive (Near Eastern History) Est.