Пророческите дни на Даниил и нашата вяра

„Блажен, който очаква и достигне хиляда триста трийсет и пет дена.“ — ДАНИИЛ 12:12, „Синодален превод“, 1993 г. [СП–93].

 1. Защо толкова хора не успяват да намерят действително щастие, и с какво се свързва истинското щастие?

ВСЕКИ иска да бъде щастлив. Но малцина днес са щастливи. Защо? Отчасти защото повечето хора търсят щастието не там, където трябва. Щастието бива търсено в такива неща като образование, богатство, кариера или власт. Но във встъплението към своята Проповед на планината Исус свързва щастието с това човек да осъзнава духовната си нужда, с милосърдието, чистотата на сърцето и други подобни качества. (Матей 5:3–10) Щастието, за което говори Исус, е истинско и трайно.

 2. Какво, според пророчеството, ще доведе до щастие във времето на края, и какви въпроси възникват във връзка с това?

² За членовете на помазания остатък във времето на края щастието е свързано с още нещо. В книгата на Даниил четем: „иди си, Данииле: защото тия думи са скрити и запечатани до последното време. Блажен, който очаква и достигне хиляда триста трийсет и пет дена.“ (Даниил 12:9, 12, СП–93) За какъв период от време се отнасяли тези 1335 дни? Защо онези, които щели да живеят през това време, щели да бъдат щастливи? Дали това има нещо общо с нашата вяра днес? Ще бъдем подпомогнати да отговорим на тези въпроси, ако се върнем към времето, когато Даниил написал тези думи, скоро след освобождаването на Израел от пленничество във Вавилон през третата година на персийския цар Кир. — Даниил 10:1.

Възстановяване, което носи щастие

 3. Какъв акт от страна на цар Кир донесъл голямо щастие на верните юдеи през 537 г. пр.н.е., но каква привилегия Кир не дал на юдеите?

³ За юдеите освобождението от Вавилония било повод за истинско ликуване. След като те понесли почти 70 години изгнание, Кир Велики ги поканил да се върнат в Йерусалим и да изградят отново храма на Йехова. (Ездра 1:1, 2) Онези, които откликнали, поели на път с големи надежди и пристигнали в родината си през 537 г. пр.н.е. Но Кир не ги поканил да възстановят царството под управлението на потомък на цар Давид.

 4, 5. (а) Кога била отхвърлена Давидовата царска линия? Защо? (б) Каква гаранция дал Йехова, че Давидовата царска линия ще бъде възстановена?

⁴ Това било знаменателно. Около пет века по–рано Йехова обещал на Давид: „И домът ти и царството ти ще се утвърдят пред тебе до века; престолът ти ще бъде утвърден до века.“ (2 Царе 7:16) За нещастие, повечето от царските потомци на Давид се оказали непокорни, и кръвната вина на народа станала толкова голяма, че през 607 г. пр.н.е. Йехова позволил Давидовата царска линия да бъде отхвърлена. Оттогава — с изключение на краткия период под управлението на Макавеите, — до своето второ опустошаване през 70 г. от н.е. Йерусалим бил под чуждо владичество. Така че през 537 г. пр.н.е. вече течали „времената на езичниците [определените времена на народите — NW]“, през които нито един син на Давид нямало да управлява като цар. — Лука 21:24.

⁵ Въпреки това обаче Йехова не забравил обещанието си към Давид. В една поредица от видения и сънища той разкрил чрез своя пророк Даниил подробности от бъдещите световни събития, които щели да изпълнят вековете от времето, когато Вавилония била световна сила, до времето, когато един цар от рода на Давид отново щял да управлява в царството на народа на Йехова. Тези пророчества, записани в Даниил, глави 2, 7, 8 и 10–12, уверили верните юдеи, че накрая престолът на Давид наистина ще бъде „утвърден до века“. Несъмнено тази разкрита истина донесла щастие на юдеите, които се върнали в родината си през 537 г. пр.н.е.!

 6. Откъде знаем, че някои от пророчествата на Даниил трябвало да се сбъднат в наше време?

⁶ Повечето библейски коментатори твърдят, че пророчествата на Даниил били изпълнени почти изцяло преди раждането на Исус Христос. Но е ясно, че това не е така. В Даниил 12:4 един ангел казва на Даниил: „Затвори думите и запечатай книгата до края на времето, когато мнозина ще я изследват, и знанието за нея ще се умножава.“ Ако печатите на книгата на Даниил трябвало да бъдат отворени — тоест, нейното значение да бъде напълно разкрито, — едва във времето на края, то тогава несъмнено поне някои от нейните пророчества би трябвало да се отнасят за този период. — Виж Даниил 2:28; 8:17; 10:14.

 7. (а) Кога свършиха определените времена на народите, и какъв належащ въпрос трябваше да получи отговор тогава? (б) Кои не бяха „верния и разумен слуга“?

⁷ През 1914 г. определените времена на народите свършиха, и времето на края на този свят започна. Давидовото Царство беше възстановено, не в земния Йерусалим, а невидимо в „небесните облаци“. (Даниил 7:13, 14) Тъй като по това време „плевелите“ на фалшивото християнство процъфтяваха, положението на истинското християнство не беше съвсем ясно — поне не за човешките очи. И въпреки това трябваше да се отговори на един важен въпрос: „Кой е, прочее, верният и разумен слуга?“ (Матей 13:24–30; 24:45) Кой щял да представлява на земята възстановеното Давидово Царство? Не Данииловите братя по плът — юдеите. Те бяха отхвърлени, защото им липсваше вяра и се спънаха о Месията. (Римляни 9:31–33) Беше изключено верният роб да бъде намерен сред организациите на псевдохристиянството! Техните зли дела показаха, че Исус не ги познава. (Матей 7:21–23) Тогава кой беше той?

 8. Кои се оказаха „верния и разумен слуга“ във времето на края? Откъде знаем това?

⁸ Несъмнено това беше малката група от помазани братя на Исус, които през 1914 г. бяха познати като Изследователи на Библията, а от 1931 г. бяха идентифицирани като Свидетели на Йехова. (Исаия 43:10) Единствено те известяваха възстановеното в линията на Давид Царство. (Матей 24:14) Единствено те останаха отделени от света и възвеличаваха името на Йехова. (Йоан 17:6, 14) И единствено върху тях се изпълниха библейските пророчества, отнасящи се за божия народ през последните дни. Сред тези пророчества е редицата от пророчески периоди, изброени в Даниил, глава 12, която включва 1335–те дни, които могат да донесат щастие.

1260–те дни

 9, 10. Какви събития характеризират периода на „определено време, определени времена и половина“ от Даниил 7:25, и в кои други стихове е споменат един паралелен период от време?

⁹ В Даниил 12:7 (NW) четем за първия пророчески период: „Това ще бъде за определено време, определени времена и половина. И веднага щом свърши строшаването на силата на светия народ на парчета, всички тези неща ще стигнат до края си.“a Същият този период е споменат в Откровение 11:3–6, където се казва, че свидетелите на Бога ще проповядват, облечени във вретища, три и половина години и след това ще бъдат убити. Още веднъж, в Даниил 7:25, четем: „Той ще говори думи против Всевишния, ще изтощава светиите на Всевишния, и ще замисли да промени времена и закони; и те ще бъдат предадени в ръката му до време и времена и половин време.“

¹⁰ В последното пророчество „той“ означава петата световна сила, броено от Вавилония. Това е онзи ‘малък рог’, по време на чието управление Човешкият син получава „владичество, слава и царство“. (Даниил 7:8, 14) Този символичен рог — първоначално Британската империя — се превърна по време на Първата световна война в англо–американската двойна световна сила, която сега е доминирана от Съединените щати. За три и половина времена, или години, тази сила щяла да тормози светиите и да се опитва да променя времена и закони. Накрая светиите щели да бъдат предадени в ръката ѝ. — Виж също Откровение 13:5, 7.

11, 12. Какви събития довеждат до началото на 1260–те пророчески дни?

¹¹ Как бяха изпълнени всички тези паралелни пророчества? Години наред преди Първата световна война помазаните братя на Исус предупреждаваха публично, че през 1914 г. ще дойде краят на времената на езичниците. Когато избухна войната, беше очевидно, че това предупреждение е било пренебрегнато. Сатан използува своя „див звяр“ — световната политическа организация, доминирана по това време от Британската империя, — за да „промени времена и закони“, да отложи времето, когато божието Царство ще започне да управлява. (Откровение 13:1, 2) Сатан не успя. Божието Царство беше установено в небето, далеч от досега на хората. — Откровение 12:1–3.

¹² За Изследователите на Библията времето на войната беше време на изпитания. От януари 1914 г. те показваха Photo-Drama of Creation [„Фотодрама за Сътворението“] — едно библейско представление, което насочваше вниманието към пророчествата на Даниил. През лятото на същата година в Северното полукълбо избухна война. През октомври времената на езичниците свършиха. Към края на годината помазаният остатък очакваше преследване, което личи и от това, че годишният текст, избран за 1915 г., беше Исусовият въпрос към неговите ученици, основан на Матей 20:22: „Можете ли да пиете чашата, която Аз имам да пия?“

13. Как Изследователите на Библията проповядваха във вретища през 1260–те дни, и какво се случи в края на този период?

¹³ Така, от декември 1914 г. членовете на малката група свидетели ‘проповядваха облечени във вретища’, смирено издържайки, като провъзгласяваха присъдите на Йехова. Удар за мнозина беше през 1916 г. смъртта на Ч. Т. Ръсел, първия президент на Библейското и трактатно дружество „Стражева кула“. С разгарянето на военната треска тези свидетели се сблъскаха с растящо противопоставяне. Някои бяха арестувани. Някои, като Франк Плат в Англия и Робърт Клег в Канада, бяха измъчвани от садистични служители на властта. Накрая, на 21 юни 1918 г., Дж. Ф. Ръдърфорд, новият президент, и директорите на Библейското и трактатно дружество „Стражева кула“ бяха осъдени по фалшиви обвинения на дълги години затвор. Така в края на пророческия период ‘малкият рог’ уби организираната публична проповедна дейност. — Даниил 7:8.

14. Как се промениха нещата за помазания остатък през 1919 г. и след това?

¹⁴ Книгата Откровение пророкува какво ще стане след това. След един кратък период на бездействие — който бил предсказан като три и половина дни, през които те ще лежат мъртви на улицата — членовете на помазания остатък оживяха и отново започнаха да действуват. (Откровение 11:11–13) На 26 март 1919 г. президентът и директорите на Библейското и трактатно дружество „Стражева кула“ бяха освободени и по–късно бяха напълно оправдани от фалшивите обвинения срещу тях. Веднага след тяхното освобождаване, членовете на помазания остатък започнаха да се организират наново за по–нататъшна дейност. Така, в изпълнение на първото „горко̀“ от Откровение, те излязоха от бездната на бездействието като духовни скакалци, придружени от плътен дим, предричащ мрачно бъдеще за фалшивата религия. (Откровение 9:1–11) През следващите няколко години те бяха духовно хранени и подготвяни за онова, което щеше да дойде. През 1921 г. те издадоха една нова книга — The Harp of God [„Арфата на Бога“], замислена да помогне на новозапознатите и на децата да научат основните библейски истини. (Откровение 12:6, 14) Всички тези неща станаха през един друг знаменателен период от време.

1290–те дни

15. Как можем да изчислим началото на 1290–те дни? Кога завърши този период?

¹⁵ Ангелът казал на Даниил: „И от времето, когато се премахне всегдашната жертва [постоянното нещо — NW (непрестанната жертва — NW, бел. под линия)], и се постави мерзостта, която докарва запустение; ще има хиляда и двеста и деветдесет дни.“ (Даниил 12:11) При Моисеевия закон „непрестанната жертва“ била изгаряна на олтара в Йерусалим. Християните не принасят жертви за всеизгаряне, но принасят духовна непрестанна жертва. Павел говорел за това, когато казал: „Нека принасяме на Бога непрестанно хвалебна жертва, сиреч, плод от устни, които изповядват Неговото име.“ (Евреи 13:15; сравни Осия 14:2.) Тази непрестанна жертва беше прекратена през юни 1918 г. Тогава какво представляваше „мерзостта“ — втората характеристика, която да търсим? Това беше Обществото на народите, създадено и подкрепяно от победителите в края на Първата световна война.b То беше мерзост, защото водачите на псевдохристиянството го поставиха на мястото на божието Царство, представяйки Обществото като единствената надежда на човечеството за мир. Обществото беше предложено през януари 1919 г. Ако отброим 1290 дни (три години и седем месеца) от тогава, стигаме до септември 1922 г.

16. Как в края на 1290–те дни стана ясно, че помазаният остатък е готов за действие?

¹⁶ Какво се случи тогава? По това време Изследователите на Библията вече бяха освежени, освободени от Вавилон Велики и готови да започнат офанзива. (Откровение 18:4) На един конгрес, проведен през септември 1922 г. в Сидър Пойнт (Охайо, САЩ) те започнаха безстрашно да прогласяват божиите присъди над псевдохристиянството. (Откровение 8:7–12) Ужилванията на скакалците наистина започнаха да болят! И нещо повече — започна второто „горко̀“ на Откровението. Една масивна християнска конница — отначало съставена от помазания остатък, а по–късно набъбнала и с редиците на голямото множество — заля земята. (Откровение 7:9; 9:13–19) Да, краят на 1290–те дни донесе радост на божия народ.c Но това не беше всичко.

1335–те дни

17. Кога започнаха и свършиха 1335–те дни?

¹⁷ Даниил 12:12 [СП–93] казва: „Блажен, който очаква и достигне хиляда триста трийсет и пет дена.“ Явно тези 1335 дни, или три години и осем и половина месеца започват от края на предишния период. Броейки от септември 1922 г., стигаме до края на пролетта (в северното полукълбо) през 1926 г. Какво става през тези 1335 дни?

18. Кои факти показват, че през 1922 г. все още има нужда от напредък?

¹⁸ Въпреки знаменателния характер на събитията през 1922 г., явно имаше хора, които все още поглеждаха с копнеж към миналото. Studies in the Scriptures [„Изследвания върху Писанията“], написани от Ч. Т. Ръсел, продължаваха да бъдат основният материал за изучаване. Освен това получилата широко разпространение брошура Millions Now Living Will Never Die [„Милиони хора, които живеят сега, никога няма да умрат“] представяше схващането, че през 1925 г. ще започнат да се изпълняват божиите цели относно възстановяването на земята като рай и възкресението на верните хора от древността. Изглеждаше, че наближава краят на трудностите за помазаните. И въпреки това някои от хората, които се събираха с Изследователите на Библията, не се чувствуваха подтикнати да споделят добрата новина с другите.

19, 20. (а) Как се промениха много неща за божия народ през 1335–те дни? (б) Какви събития отбелязаха края на периода от 1335 дни, и какво показаха те относно народа на Йехова?

¹⁹ С напредването на 1335–те дни всичко това се промени. За да бъдат укрепени братята, бяха организирани редовни групови изучавания на „Стражева кула“. Наблягаше се на проповедната служба. Започвайки от май 1923 г., всички бяха поканени да участвуват в проповедната служба през първия вторник на всеки месец, а по време на събранието на сбора, провеждано в средата на седмицата, беше отделяно време за насърчаването им в тази дейност. През август 1923 г. на един конгрес в Лос Анджелес (Калифорния, САЩ) беше показано, че притчата на Исус за овцете и козите ще бъде изпълнена преди Хилядолетното управление. (Матей 25:31–40) През 1924 г. беше открита радиостанцията WBBR, която беше използувана за излъчване на добрата новина по вълните на ефира. Статията „Раждането на народа“ в „Стражева кула“ от 1 март 1925 г. представи едно коригирано разбиране на Откровение, глава 12. Най–после верните християни можеха да разберат правилно бурните събития от 1914–1919 г.

²⁰ Краят на 1925 г. дойде, но свършекът не настъпи! Още от 70–те години на 19–и век Изследователите на Библията принасяха своята служба, имайки предвид една определена дата — първо 1914 г., след това 1925 г. Сега те разбраха, че трябва да носят службата толкова дълго, колкото иска Йехова. Броят на „Стражева кула“ от 1 януари 1926 г. публикува знаменателната статия „Кой ще почита Йехова?“, която повече от всякога подчертаваше значението на божието име. И накрая, през май 1926 г., в Лондон, Англия, беше приета една резолюция, озаглавена „Свидетелство пред владетелите на света“. Тя директно заявяваше истината за божието Царство и наближаващото унищожение на света на Сатан. На същия конгрес беше обявена и съдържащата едно мощно послание книга Deliverance [„Избавление“] — първата от една поредица книги, заменили „Изследвания върху Писанията“. Сега божиите хора гледаха напред, а не назад. 1335–те дни завършиха.

21. Какво означаваше за онова време издръжливостта на божия народ през периода от 1335 дни, и какво означава изпълнението на пророчеството спрямо този период от време за нас?

²¹ Някои хора не искаха да се приспособят към тези събития, но онези, които издържаха, бяха истински щастливи. Освен това, правейки преглед на изпълнението на тези пророчески периоди от време, ние също сме щастливи, защото нашата увереност, че малката група от помазани християни, които преживяха тези времена, наистина е верният и разумен роб, бива укрепена. В годините, изминали оттогава, организацията на Йехова се разрасна неимоверно, но верният и разумен роб продължава да е в центъра ѝ, като я ръководи. Колко вълнуващо е тогава да знаем, че бъдещето крие още много щастие за помазаните и за другите овце! Ще видим това, като разгледаме едно друго пророчество на Даниил.

[Бележки под линия]

Можеш ли да обясниш?

◻ Откъде знаем, че някои от пророчествата на Даниил трябвало да се изпълнят в наше време?

◻ Защо можем да бъдем сигурни, че помазаният остатък е „верният и разумен слуга“?

◻ Кога започнаха и свършиха 1260–те дни?

◻ Какво освежаване и възстановяване донесоха 1290–те дни на помазания остатък?

◻ Защо тези, които издържаха до края на 1335–те дни, са щастливи?

[Снимка на страница 8]

От 1919 г. насам е ясно, че „верният и разумен слуга“ е помазаният остатък

[Снимка на страница 10]

Седалището на Обществото на народите в Женева, Швейцария

[Източник]

UN photo

[Блок на страница 11]

ПРОРОЧЕСКИТЕ ПЕРИОДИ ОТ ВРЕМЕ НА ДАНИИЛ

1260 дни:

от декември 1914 г. до юни 1918 г.

1290 дни:

от януари 1919 г. до септември 1922 г.

1335 дни:

от септември 1922 г. до май 1926 г.