Ключът към един щастлив свят

„Най–могъщата личност не само през тези две хилядолетия, но и в цялата човешка история е Исус от Назарет“ — се казва в списание „Тайм“. Когато Исус бил на земята, хиляди хора с честни сърца осъзнали не само неговото величие, но и неговата загриженост за другите. Следователно не е чудно, че те искали да го направят свой цар. (Йоан 6:10, 14, 15) Но както беше споменато в предходната статия, Исус не позволил да бъде въвлечен в политиката.

ОТКЛИКЪТ на Исус бил основан най–малко върху три фактора: гледната точка на неговия Баща относно проявите на човешка независимост, която включва човешкото управление; ясната представа на Исус, че има мощни, скрити сили, действащи дори срещу най–добрите човешки усилия за управление; и целта на Бога да установи едно небесно правителство, което да управлява над цялата земя. Когато изследваме тези три неща по–отблизо, ще разберем защо усилията на хората да направят света по–добро място се провалят. Също така ще разберем как ще бъде постигнат успех.

Могат ли хората да се управляват сами?

Когато Бог създал хората, той им дал власт над царството на животните. (Битие 1:26) Но човечеството било под божието върховенство. Първият мъж и първата жена трябвало да потвърдят своето подчинение към Бога, като послушно се въздържат да ядат от плода на едно конкретно дърво, „дървото за познаване доброто и злото“. (Битие 2:17) За съжаление Адам и Ева злоупотребили със свободната си воля и се разбунтували срещу Бога. Вземането на забранения плод не било просто кражба. То представлявало бунт срещу божието върховенство. В бележка под линия към Битие 2:17 в „Нова Йерусалимска Библия“ се посочва, че Адам и Ева претендирали „за пълна морална независимост, с което човекът престанал да признава своето положение на нещо създадено ... Първият грях бил атака срещу божието върховенство“.

Поради сериозните морални въпроси, които били повдигнати, Бог позволил на Адам и Ева и на потомците им да избират свой собствен начин на живот и те установили свои собствени стандарти за добро и зло. (Псалм 147:19, 20; Римляни 2:14) Всъщност тогава започнал човешкият експеримент с това хората сами да определят какво е добро и зло. Дали се оказа успешен? Благодарение на опита на изминалите хилядолетия можем да кажем, че не е! В Еклисиаст 8:9 се казва: ‘Човек властва над човека за негова вреда.’ Печалната история на човешкото самоуправление потвърждава истинността на казаното в Йеремия 10:23: „Господи, познавам, че пътят на човека не зависи от него; не е дадено на човека, който ходи, да оправя стъпките си.“ Историята е доказала, че хората не притежават способността да управляват успешно без своя Създател.

Исус бил напълно съгласен с това. Независимостта от Бога била нещо отвратително за него. „От Себе Си нищо не върша — казал той. — Аз върша всякога онова, което е Нему [на Бога] угодно.“ (Йоан 4:34; 8:28, 29) Следователно без да е упълномощен от Бога да получи царска власт от хората, Исус дори не помислил да я приеме. Но това не означава, че той нямал желание да помогне на своите последователи. Напротив, той направил всичко, което било по силите му, за да помогне на хората да намерят най–голямо щастие по онова време, а и в бъдеще. Дори дал живота си за човечеството. (Матей 5:3–11; 7:24–27; Йоан 3:16) Но Исус знаел, че „има време за всяко нещо“, тоест, има и определено от Бога време, когато Той ще отстои своето върховенство над човечеството. (Еклисиаст 3:1; Матей 24:14, 21, 22, 36–39) Но да си припомним, че в Едем нашите прародители се подчинили на волята на едно зло духовно творение, което говорело чрез видима змия. Така достигаме до втората причина, поради която Исус останал настрана от политиката.

Непознатият владетел на света

Сатан — ни казва Библията — предложил на Исус „всичките царства на света и тяхната слава“ в замяна на един акт на поклонение. (Матей 4:8–10) Всъщност на Исус било предложено световно владичество, но при условията на Дявола. Исус не бил победен от това изкушение. Но дали това наистина било изкушение? Могъл ли Сатан действително да направи такова грандиозно предложение? Да, защото самият Исус нарекъл Дявола ‘княза на този свят’ и апостол Павел го описал като ‘бога на тоя свят’. — Йоан 14:30; 2 Коринтяни 4:4; Ефесяни 6:12.

Разбира се, Исус знаел, че Дяволът не мисли доброто на хората. Той описал Сатан като „човекоубиец“ и като „баща на лъжите и на всичко, което е лъжливо“. (Йоан 8:44, „Пространна Библия“) Очевидно е, че един ‘свят, който лежи в силата’ на този зъл дух, не може никога да бъде истински щастлив. (1 Йоан 5:19) Но Дяволът няма да притежава тази власт завинаги. Исус — сега едно могъщо духовно създание — скоро ще отстрани Сатан и напълно ще премахне неговото влияние. — Евреи 2:14; Откровение 20:1–3.

Самият Сатан знае, че неговите дни като владетел на света бързо изтичат. Следователно той прави един отчаян опит с всички сили и средства да поквари хората, точно както направил преди Потопа по времето на Ной. (Битие 6:1–5; Юда 6) „Горко на вас, земьо и море — се казва в Откровение 12:12, — защото дяволът слезе у вас много разярен, понеже знае, че му остава малко време.“ Библейското пророчество и световните събития показват, че ние живеем близо до завършека на това „малко време“. (2 Тимотей 3:1–5) Вече е близо избавлението.

Правителство, което ще донесе щастие

Една трета причина, поради която Исус останал настрана от политиката, е това, че той знаел, че в определено време в бъдещето Бог ще установи небесно правителство, за да управлява над земята. В Библията това правителство е наречено божие Царство и то било главна тема на поучаването на Исус. (Лука 4:43; Откровение 11:15) Исус учел своите ученици да се молят за това Царство да дойде, защото единствено под неговото управление волята на Бога ще бъде извършена на земята, както в небесата. (Матей 6:9, 10) Може би се питаш: ‘Ако това Царство дойде да управлява над цялата земя, какво ще стане с човешките правителства?’

Отговорът се намира в Даниил 2:44: „В дните на ония царе [управляващи в края на настоящата система] небесният Бог ще издигне царство, което довека няма да се разруши, и владичеството над което няма да премине към други люде; но то ще строши и довърши всички тия [създадени от човек] царства, а само̀ то ще пребъде довека.“ Защо божието Царство трябва да „строши“ земните власти? Защото те настояват за продължаване на противопоставящия се на Бога дух на вземане на собствени решения, прокарван от Сатан още в градината Едем. Освен че не работят за доброто на човечеството, онези, които се борят да продължат съществуването на този дух, живеят по начин, който води до сблъсък със Създателя. (Псалм 2:6–12; Откровение 16:14, 16) Следователно ние можем да се запитаме: ‘Дали сме за, или сме срещу божието управление?’

Чие върховенство ще избереш?

За да помогне на хората да вземат осведомено решение относно управлението, Исус дал заръка на своите ученици да проповядват ‘добрата новина за царството по цялата населена земя за свидетелство на всичките народи’, преди да дойде краят на сегашната система. (Матей 24:14, НС) Кои хора днес са познати по целия свят с това, че проповядват божието Царство? Свидетелите на Йехова. Всъщност това списание отдавна има на своята предна корица думите „известява Царството на Йехова“. Днес около шест милиона Свидетели в над 230 страни помагат на хората да достигнат до точно познание за това Царство.a

Благословии за поданиците на Царството

Исус винаги вършел нещата по божия начин. Следователно вместо да избира една независима линия на поведение и да се опитва да подкрепя или да усъвършенства съществуващата система на нещата с политически средства, той работел усилно, за да успеят интересите на божието Царство — единственото решение на световните проблеми. За своята лоялност той бил възнаграден със славен престол в небето като Цар на това Царство. Каква чудесна награда за неговото подчинение към Бога! — Даниил 7:13, 14.

Милиони хора днес, които подражават на Исус, като поставят божието Царство на първо място и се подчиняват на божията воля, също се радват на един чудесен дар — привилегията да бъдат земни поданици на божието Царство. (Матей 6:33) Под това любещо управление те ще бъдат доведени до човешко съвършенство, с перспективата за вечен живот. (Откровение 21:3, 4) В 1 Йоан 2:17 се казва: „Светът преминава, и неговите похоти; а който върши Божията воля, пребъдва довека.“ Каква голяма радост ще бъде да останем да живеем на земята завинаги, когато Сатан и неговите последователи бъдат премахнати и земята бъде превърната в един целосветски рай, свободен от разделящ национализъм, от корумпирани търговски системи и от фалшива религия! — Псалм 37:29; 72:16.

Да, божието Царство е истинският ключ към един истински щастлив свят, и посланието, което го известява, е уместно описано като добра новина. Ако още не си направил това, защо не изслушаш тази добра новина, когато бъде донесена до твоя дом от някой от Свидетелите на Йехова?

[Бележка под линия]

[Снимки на страница 5]

Историята доказва, че хората не могат да управляват успешно без Бога

[Снимка на страница 5]

Тъй като управлява настоящата „система на нещата“, Сатан могъл да предложи на Исус „всичките царства на света“

[Снимки на страница 7]

Исус поучавал, че под уредбата на божието Царство светът ще бъде чудесно място