Умееш ли да чакаш?

ПОВЕЧЕТО хора днес са много нетърпеливи, когато трябва да чакат някого или нещо. Библията обаче насърчава Божиите служители да развиват правилна нагласа към чакането. За разлика от хората около него, пророк Михей заявил: „Ще чакам Бога на спасението си.“ (Михей 7:7; Плачът на Йеремия 3:26)

Но какво означава да чакаме Йехова? Как християните трябва да чакат Бога? Има ли правилен и неправилен начин за това? Можем да извлечем поука по този въпрос от примера на пророк Йона, който живял през девети век пр.н.е.

Случай на погрешна нагласа към чакането

Йехова Бог наредил на Йона да отиде и да проповядва на хората в Ниневия, столицата на Асирийската държава. Ниневия била известна като „кръвнишкия град“, или град на кръвопролития, поради отявлената жестокост в града — факт, който потвърждават историците и археолозите. (Наум 3:1) Първоначално Йона се опитвал да избегне това назначение, но Йехова се погрижил пророкът в крайна сметка да отиде в Ниневия. (Йона 1:3 — 3:2)

„Йона, като започна да върви през града един ден път, викаше и казваше: Още четиридесет дни и Ниневия ще бъде съсипана.“ (Йона 3:4) Усилията на Йона довели до забележителен отклик: „Ниневийските жители повярваха в Бога; и прогласиха пост и се облякоха с вретище, от най–големия между тях до най–нищожния.“ (Йона 3:5) Съответно на това, Йехова — Богът, който „не иска да погинат някои, но всички да дойдат на покаяние“, пощадил града. (2 Петър 3:9)

Как реагирал Йона? В повествованието се казва: „А това стана много мъчно на Йона, и възнегодува.“ (Йона 4:1) Защо? Той вероятно си мислел, че ако посланието му не се изпълни в определеното време, ще бъде опетнена репутацията му на пророк. Явно Йона бил загрижен повече за името си, отколкото за милостта и за спасението на другите.

Разбира се, Йона не стигнал дотам, че да се откаже от службата си като пророк. Въпреки всичко, той чакал, за да „види какво ще стане с града“. В действителност той развил неохотна нагласа на изчакване. След като разбрал, че нещата няма да станат по начина, по който очаквал, Йона си направил навес, за да му пази сянка, седнал под него и сърдито чакал да види какво ще се случи. Йехова обаче не одобрявал нагласата на Йона и любещо поправил погрешното мислене на своя пророк. (Йона 4:5, 9–11)

Защо Йехова е търпелив

Макар че се разкаяли и били пощадени, по–късно жителите на Ниневия отново се върнали към злото си поведение. Посредством своите пророци Наум и Софония Йехова предсказал, че ще бъдат унищожени. Във връзка с този град на кръвопролития той заявил, че ще унищожи Асирия и ще превърне Ниневия в пусто място. (Наум 3:1; Софония 2:13) През 632 г. пр.н.е. Ниневия била унищожена и никога повече не била възстановена.

По подобен начин и днешният свят е изпълнен с жестоки кръвопролития в още по–голяма степен отколкото древна Ниневия. Поради тази и други причини Йехова е постановил, че настоящата зла система ще бъде унищожена в една небивала „голяма скръб“. (Матей 24:21, 22)

Въпреки това Йехова задържа обещаното унищожение, така че искрените хора днес да имат възможност да се разкаят и да бъдат пощадени, както разкайващите се жители на Ниневия. Апостол Петър говори за Божието търпение по следния начин: „Господ не забавя това, което е обещал, според както някои смятат бавенето, но заради вас търпи за дълго време; понеже не иска да погинат някои, но всички да дойдат на покаяние.“ (2 Петър 3:9, 10, 13)

Да чакаме по правилния начин

Петър продължава с думите: „Понеже всичко това ще се стопи, какви трябва да сте вие в свято живеене и в благочестие [свято поведение и дела на преданост към Бога — НС], като очаквате и ожидате дохождането на Божия ден!“ (2 Петър 3:11, 12) Обърни внимание, че докато чакаме деня на Йехова, трябва да сме „в свято поведение и дела на преданост към Бога“, тоест да сме активни, а не да бездействаме.

Да, правилната нагласа към чакането е израз на пълна увереност в това, че денят на Йехова ще дойде точно във времето, което той е определил. Такава вяра води до свято поведение и богоугодни дела, най–забележително сред които е проповядването на добрата новина за Божието Царство. Исус дал хубав пример в проповедната дейност и наставлявал помазаните си последователи: „Кръстът ви да бъде препасан и светилниците ви запалени; и сами вие да приличате на човеци, които чакат господаря си, когато се върне от сватба, за да му отворят незабавно, щом дойде и похлопа. Блажени ония слуги, чийто господар ги намери будни, когато си дойде.“ (Лука 12:35–37)

Слугите през първи век ‘се препасвали’, като запретвали краищата на дългите си ризи и ги пъхали под пояса си, така че да им е удобно да работят усилно. Следователно християнинът трябва да е енергичен и пламенен в добри дела. Трябва да се бори срещу склонността да е ‘ленив’ в духовно отношение, като може би съсредоточава силите си върху удоволствия или материални стремежи. По–скоро той трябва да ‘преизобилва в Господното дело’, докато чака великия и вдъхващ страх ден на Йехова. (Римляни 12:11; 1 Коринтяни 15:58)

Активни, докато чакаме

Свидетелите на Йехова са заети, докато чакат деня на Йехова. Например през 2003 служебна година те отделяха средно по 3 383 000 часа на ден, за да проповядват Божието слово. Представи си, един вестител би трябвало да проповядва непрекъснато в продължение на 386 години, за да постигне това, което е направено за един ден!

И все пак трябва да се запитаме: „Каква е моята нагласа към чакането?“ Исус казал една притча, описваща усърдието, което се очаква от верните помазани християни. Той говорел за трима слуги: „На един [господарят] даде пет таланта, на друг два, на трети един, на всеки според способността му; и тръгна. Веднага тоя, който получи петте таланта, отиде и търгува с тях, и спечели още пет таланта. Също и тоя, който получи двата, спечели още два. А тоя, който получи единия, отиде разкопа в земята, и скри парите на господаря си. След дълго време дохожда господарят на тия слуги и прегледа сметката с тях.“ (Матей 25:15–19)

И тримата слуги чакали завръщането на господаря си. Когато се върнал, той казал на всеки от двамата, които били заети, докато го чакали: „Хубаво, добри и верни слуго!“ Но към този, който чакал лениво, се отнесъл по друг начин. Господарят казал: „Тоя безполезен слуга хвърлете във външната тъмнина.“ (Матей 25:20–30)

Макар че притчата се отнася за помазаните християни, има поука за всички нас, независимо от надеждата, която имаме. Господарят, Исус Христос, очаква всеки от нас да работи усърдно в службата си, докато чака идването на великия ден на Йехова. Той цени труда на всекиго „според способността“ и обстоятелствата му. Каква радост ще бъде да чуем Господарят да каже „Хубаво!“, когато чакането приключи!

Търпението на нашия Господар означава спасение

А ако тази система продължава да съществува по–дълго, отколкото сме очаквали или сме се надявали? Има основателна причина за това. Апостол Петър писал: „Считайте дълготърпението на нашия Господ като средство за спасение.“ (2 Петър 3:15) Точното познание за Божията цел и смиреното признаване на факта, че ние не сме по–важни от нея, ще ни помогнат да бъдем търпеливи толкова дълго, колкото Йехова смята да бъде търпелив към тази стара система.

За да насърчи християните да бъдат търпеливи, библейският писател Яков дал един пример. Той писал: „Ето земеделецът очаква скъпоценния плод от земята и търпи за него докле получи и ранния и късния дъжд. Останете и вие твърди [бъдете и вие търпеливи — Ве], и укрепете сърцата си; защото Господното пришествие наближи.“ (Яков 5:7, 8)

Йехова Бог не иска да се изтощим или да се откажем, докато чакаме. Той има работа за нас и се радва, ако използваме времето, през което чакаме, за да участваме усърдно в нея. Бог иска да сме сред онези, които апостол Павел описва в писмото си до евреите: „Желаем всеки от вас да показва същото усърдие за пълна увереност в надеждата докрай; да не бъдете лениви, но да подражавате ония, които чрез вяра и устояване наследяват обещаните благословения.“ (Евреи 6:11, 12)

Затова нека не се уморяваме. По–скоро нека личните ни отношения с Йехова Бог, вярата ни в изкупителната жертва на Исус и чудесната надежда за новата система да бъдат укрепваща сила в живота ни. Както ‘добрите и верни’ слуги от притчата на Исус, нека и ние се окажем достойни за похвала и възнаграждение. Това ще стане, като сме заети с възхвала на Бога, както псалмиста, който казал: „Аз винаги ще се надявам. И ще Те хваля все повече и повече.“ (Псалм 71:14)

[Снимка на страница 21]

Йона бил разочарован и чакал да види какво ще стане с Ниневия

[Снимки на страница 22]

Нека проявяваме преданост към Бога, докато чакаме деня на Йехова