15, 16. (а) Как Михей описал Йехова? (б) Какво означава това, че Бог ‘отминава престъплението’?

¹⁵ Нека не забравяме, че Бог е наш пример в прощаването. (Ефесяни 4:32–5:1) Пророк Михей писал относно неговия образец да отминава грешките: „Кой е Бог като Тебе, Който прощава беззаконие и не се взира в [отминава — NW] престъплението на останалите от наследството Си? Не държи гнева Си винаги, защото Му е угодно да показва милост.“ — Михей 7:18.

¹⁶ Като описва Йехова като този, който ‘отминава престъплението’, Библията не казва, че той не може да си припомни грешките, проявявайки нещо като избирателна амнезия. Обърни внимание на случаите със Самсон и Давид, при които и двамата допуснали сериозни грешки. Бог можел да си спомни тези грехове дълго време след това; ние дори знаем за някои техни грехове, защото Йехова направил така, че те да бъдат записани в Библията. Но нашият прощаващ Бог проявил милост към тях двамата, като ни ги дава за примери на вяра, на които да подражаваме. — Евреи 11:32; 12:1.

17. (а) Какъв подход може да ни помогне да не забелязваме грешките или обидите от страна на другите? (б) В какво отношение ще подражаваме на Йехова, ако се стремим да правим това? (Виж бел. под линия.)

¹⁷ Да, Йехова можел да ‘отминава’a престъпленията, за което Давид нееднократно го молел. (2 Царе 12:13; 24:10) Можем ли да подражаваме на Бога в това отношение, като сме готови да отминаваме обидите и оскърбленията, които нашите събратя допускат като несъвършени хора? Представи си, че си в един самолет, който ускорява по пистата. Поглеждаш навън и виждаш близо до пистата една позната, която невъзпитано ти се изплезва. Знаеш, че тя е обидена и може би гримасата ѝ е предназначена за теб. Или може би въобще няма теб предвид. Но докато самолетът кръжи, за да се издигне, ти минаваш високо над жената, която сега изглежда само като петънце. След един час си на стотици километри от нея и обидната ѝ гримаса отдавна е останала зад гърба ти. Подобно на това ще ни е по⁠–​лесно да простим, ако се опитваме да сме като Йехова и мъдро отминаваме обидите. (Притчи 19:11) Нима обидата няма да изглежда много малка след десет години или двеста години след началото на Хилядолетието? Защо просто да не я отминем?