Библейска книга номер 33 — Михей
Писател: Михей
Място на написване: Юда
Завършена: преди 717 г. пр.н.е.
Обхваща периода: ок. 777–717 г. пр.н.е.
ПРЕДСТАВИ СИ един зрял мъж, който служил вярно на Йехова дълги години. Представи си един смел мъж, който могъл да се обърне към управниците на своя народ с думите: „Вие, които мразите доброто и обичате злото, ... които изяждате месото на людете Ми, и дерете кожата от тях.“ Представи си един смирен мъж, отдаващ заслугата за силните си думи изцяло на Йехова, благодарение на чийто дух говорел. Нима не би се радвал да познаваш такъв човек? Какво богатство от информация и разумни напътствия би могъл да ти предаде той! Пророк Михей бил такъв човек. И ние имаме достъп до неговите превъзходни напътствия, съдържащи се в книгата, която носи името му. (Мих. 3:2, 3, 8)
2 Както и при много други пророци, в книгата се казва много малко за самия Михей, защото посланието му заслужава цялото внимание. Името Михей е съкратена форма на Михаил, което означава „Кой е като Бога?“. Михей служил като пророк по време на управлението на Йотам, на Ахаз и на Езекия (777–717 г. пр.н.е.), така че бил съвременник на пророците Исаия и Осия. (Иса. 1:1; Ос. 1:1) Точните години на неговата служба като пророк не са известни, но общо не надхвърлят 60 години. Пророчествата му за края на Самария трябва да са били дадени преди унищожаването на града през 740 г. пр.н.е. и писането трябва да е било завършено в края на управлението на Езекия през 717 г. пр.н.е. (Мих. 1:1) Михей пророкувал в земеделски район, той бил от селището Моресет, което се намирало в плодородната област Шефела, югозападно от Йерусалим. Това, че Михей бил добре запознат с живота в земеделските райони, се вижда от словесните илюстрации, които използвал, за да изрази основните мисли в своите изказвания. (2:12; 4:12, 13; 6:15; 7:1, 4, 14)
3 Михей живял в опасно и важно време. Бързо развиващите се събития предсказвали унищожението на царствата Израил и Юда. Моралната поквара и идолопоклонството процъфтявали в Израил и това довело до унищожаването на царството от Асирия, очевидно още по времето на Михей. Народът на Юда, който по време на царуването на Йотам вършел каквото било правилно, започнал да подражава на злото на Израил, докато бил управляван от бунтовния цар Ахаз, но после отново вършел каквото било правилно под управлението на Езекия. Йехова изпратил Михей да предупреди със силни думи неговия народ относно присъдата му. Пророчествата на Михей допълнили тези на Исаия и Осия. (4 Царе 15:32 — 20:21; 2 Лет. 27–32 глава; Иса. 7:17; Ос. 8:8; 2 Кор. 13:1)
4 Изобилни доказателства показват достоверността на книгата Михей. Тя винаги е била приемана от юдеите като част от еврейския канон. В Йеремия 26:18, 19 директно се цитират думите на Михей: „Сион ще се изоре като нива, Йерусалим ще стане грамади от развалини.“ (Мих. 3:12) Това пророчество се изпълнило с точност през 607 г. пр.н.е., когато царят на Вавилон сринал до основи Йерусалим, ‘за да го унищожи’. (2 Лет. 36:19) Подобното пророчество, че Самария ще се превърне в „грамада камъни в нива“, също се изпълнило. (Мих. 1:6, 7) Самария била унищожена от асирийците през 740 г. пр.н.е., когато те завладели северното царство Израил и отвели населението му в плен. (4 Царе 17:5, 6) По–късно, през четвърти век пр.н.е., тя била превзета от Александър Велики, а през втори век пр.н.е. била унищожена от юдеите, предвождани от Йоан Хиркан I. В едно изданиеa за това последно унищожение на Самария се казва: „Победителят я разрушил, опитвайки се да заличи напълно следите, показващи, че на това възвишение някога е имало укрепен град.“
5 Археологическите доказателства също свидетелстват, че пророчествата на Михей са се изпълнили. За унищожаването на Самария от асирийците се говори и в асирийските хроники. Например, асирийският цар Саргон се хвалел „Аз обсадих и покорих Самария (Самерина)“,b макар че всъщност е по–вероятно предшественикът на Саргон, Салманасар V да е завършил превземането на града. В една вавилонска хроника се казва относно Салманасар: „Той опустоши Самария.“c Предсказаното от Михей нашествие в Юда, което станало по времето на Езекия, било добре документирано от Сенахирим. (Мих. 1:6, 9; 4 Царе 18:13) Той наредил да изработят огромен релеф с четири пана, изобразяващи завземането на Лахис, за стената на двореца си в Ниневия. Върху известната призма на Сенахирим той казва: „Обсадих 46 от неговите укрепени градове ... Изгоних (от тях) 200 150 души ... Него самия затворих в Йерусалим, в царския му дворец, като птичка в клетка.“ Също така той изброява подробно нещата, от които се състои налогът, платен му от Езекия, макар че преувеличава сумата. Но не споменава нищо за бедствието, сполетяло войската му.d (4 Царе 18:14–16; 19:35)
6 Забележителното пророчество в Михей 5:2, което предсказва мястото на раждане на Месията, поставя извън всяко съмнение факта, че тази библейска книга е вдъхновена от Бога. (Мат. 2:4–6) Откъси от нея се появяват и в Християнските гръцки писания. (Мих. 7:6, 20; Мат. 10:35, 36; Лука 1:72, 73)
7 Макар че произлизал от земеделските райони на Юда, Михей безспорно можел да се изразява много добре. Някои от най–красивите изрази в Божието Слово се срещат в неговата книга. Шеста глава е написана като вълнуващ диалог. Внезапните преходи, които Михей прави при преминаването от една мисъл към друга — от благословия към проклятие и отново към благословия — завладяват вниманието на читателя. (Мих. 2:10, 12; 3:1, 12; 4:1) Изобилстват ярки словесни картини: когато Йехова тръгва напред, „планините ще се стопят под Него, и долините ще се разпукнат, като восък пред огъня, и като води, които се изливат низ стръмнина“. (1:4; виж също 7:17)
8 Книгата може да бъде разделена на три части, като всяка от тях започва със „Слушайте!“ и съдържа порицания, предупреждения за наказание и обещания за благословии.
ЗАЩО Е ПОЛЕЗНА
16 Преди повече от 2700 години пророческото слово на Михей се оказало много ‘полезно за порицаване’, тъй като царят на Юда Езекия откликнал на посланието на Михей и повел народа към разкаяние и поправяне в религиозно отношение. (Мих. 3:9–12; Йер. 26:18, 19; сравни 4 Царе 18:1–4) Днес това вдъхновено от Бога пророческо послание е дори още по–полезно. Всички вие, които твърдите, че се покланяте на Бога, чуйте ясното предупреждение на Михей относно фалшивата религия, идолопоклонството, лъжата и насилието! (Мих. 1:2; 3:1; 6:1) Павел потвърждава тези предупреждения в 1 Коринтяни 6:9–11, като казва, че истинските християни са измити и очистени и че никой, който върши такива неща, няма да наследи Божието Царство. В Михей 6:8 просто и ясно е заявено изискването на Бога човек да ходи с Него, като проявява справедливост, милост и скромност.
17 Михей известявал това послание сред един толкова разединен народ, че ‘врагове на човека били хората от собственото му семейство’. Истинските християни често проповядват при подобни обстоятелства и някои от тях дори се сблъскват с предателство и жестоко преследване от страна на собствените си роднини. За тях е необходимо винаги да чакат търпеливо Йехова, ‘Богът на спасението им’. (Мих. 7:6, 7; Мат. 10:21, 35–39) Също като Михей, когато са преследвани или са изправени пред трудна задача, онези, които смело разчитат на Йехова, ще ‘бъдат изпълнени със сила чрез духа на Йехова’, когато известяват Божието послание. Михей пророкувал, че такава смелост ще личи особено при „останалите от Якова“, които щели да „бъдат между народите, всред много племена, като лъв“ и в същото време щели да бъдат като освежаваща роса и дъжд от Йехова. Несъмнено тези качества се виждали ясно у ‘остатъка от Израил (Яков)’ — членовете на християнския сбор през първи век. (Мих. 3:8; 5:7, 8; Рим. 9:27; 11:5, 26)
18 Исусовото раждане във Витлеем, изпълняващо пророчеството на Михей, не само потвърдило, че тази книга е вдъхновена от Бога, но изяснило и пророческия контекст на този стих като отнасящ се за идващото Божие Царство под управлението на Христос Исус. Исус е този, който идва от Витлеем (означаващ „дом на хляба“), като носи животворна полза за всички, които проявяват вяра в неговата жертва. Именно той е „пастир чрез силата на Йехова“ и става велик и носи мир по цялата земя сред възстановеното, обединено стадо на Бога. (Мих. 5:2, 4, НС; 2:12; Йоан 6:33–40)
19 Голямо насърчение може да се намери в пророчеството на Михей относно „последната част на дните“, когато „много народи“ ще търсят напътствия от Йехова. „И те ще изковат мечовете си на плугове и копията си на сърпове. Народ срещу народ няма да вдигне меч и вече няма да се учат да воюват. И всеки ще седи под лозата си и под смокинята си и никой няма да ги плаши. Защото това са думи, изговорени от устата на самия Йехова на войнствата.“ Като изоставят напълно фалшивото поклонение, те ще се присъединят към Михей и ще кажат уверено: „Ние ще ходим в името на Йехова, нашият Бог, до безпределни времена, да, завинаги!“ Наистина, пророческото слово на Михей събужда вяра, като осигурява предобраз на тези велики събития. То е забележително и с това, че възвеличава Йехова като вечен Владетел и Цар. Колко са вълнуващи думите: „Йехова ще владее като цар над тях на планината Сион, от сега до безпределни времена!“ (Мих. 4:1–7, НС; 1 Тим. 1:17)
[Бележки под линия]
a „Нов Уестминстърски речник на Библията“, 1970 г., 822 страница.
b „Древни текстове от Близкия изток“, издадени от Джеймс Причард, 1974 г., 284 страница.
c „Асирийски и вавилонски хроники“ от А. Н. Грейсън, 1975 г., 73 страница.
d „Древни текстове от Близкия изток“, 1974 г., 288 страница; „Прозрение върху Писанието“ (англ.), 2 том, 894, 895 страница.