Какво ни учи Библията: Михей 1:1 до 7:20

Възвишаване правдата на Йехова и неговото име

ПРОРОКЪТ Михей живял в VIII век пр.н.е., когато Израел и Юда били пропити от идолопоклонство и неправда. Тогавашните отношения толкова много приличали на днешните, че посланията и предупрежденията на Михей са подходящи и за днес. А радостната вест, която освен това донесъл, ни дава истинска надежда в този овладян от Сатана свят (1 Йоан 5:19).

Посланието на Михей е сполучливо обобщено в следните три изказвания: „Горко на ония, . . . които вършат беззаконие.“ „И какво иска Йехова от теб, освен да вършиш праведното, да обичаш милост и да ходиш смирено със своя Бог?“ „Ние ще ходим в името на Йехова, нашият Бог, до необозрими времена, да, завинаги“ (Михей 2:1; 6:8; 4:5).

Разкриване на идолопоклонство

Йехова не търпи безкрайно дълго злосторниците. Идолопоклонството и бунтовете се увеличават прекомерно. Следователно, Йехова служи като свидетел против тях. Техните изваяни идоли ще бъдат изпотрошени. Идолопоклонниците ще станат ‘плешиви като орел’ и отведени в плен (1:1–16).

Спрямо верните Йехова се оказва като Бог на надеждата. Злодейните и насилствени владетели са изобличени като крадци и разбойници. Нещастие ще ги сполети. Но за „останалите от Израел“ се предсказва възстановяване. „Ще ги събера заедно като овци в кошара“ казва Йехова (2:1–13).

Йехова очаква от тези, които носят отговорност сред народа му да вършат право. Към злоупотребяващите с правата си отговорни мъже в Израел са отправени думите: „Не трябва ли вие да знаете правосъдието? Вие, които мразите доброто и обичате злото, които одирате кожата от хората и месото от костите им.“ „С духа на Йехова и с правото и с мощта“ Михей им изявява Божиите съдебни присъди. Първенците на Израел съдят, както казва той, с подкуп, свещениците ги учат за заплата, а пророците чародействуват за пари. Затова Ерусалим ще стане „грамади развалини“ (3:1–12).

Послание на надежда

Истинското обожаване ще се упражнява навсякъде. Михей пророкува, че „в последните дни“ хора от всички нации ще бъдат научени на пътищата на Йехова. Бог ще правораздава и няма да има повече война. Истинските обожатели ‘винаги ще ходят в името на Йехова, техният Бог’. Въпреки заточение и страдание неговият народ ще бъде освободен от ръката на неприятеля (4:1–13).

Можем да се уповаваме на обещания от Бог освободител. Един владетел от Витлеем в силата на Йехова ще действува като пастир. Обещано е „Освобождение от асирийците“. Един остатък от истински обожатели ще бъде като роса от Бог и като леки дъждове на тревата, и всички видове фалшиви религии и демонизъм ще бъдат изтребени (5:1–15).

Правдата на Йехова ще надделее

Йехова очаква от своя народ да държи здраво за неговите прави и справедливи мащаби. С какво беше заслужил той едно изродено обожаване? Той прави само добро на израилтяните. ‘И какво иска Йехова от тях, освен да вършат праведното, да обичат милост и да ходят смирено със своя Бог?’ Ако продължават да вършат насилие и ограбване, могат да очакват само неговата наказателна присъда (6:1–16).

Трябва да се уповаваме на правдата и милосърдието на Йехова. Дори близки роднини стават неприятели. Все пак Михей казва: „Ще чакам Бога на моето спасение. Моят Бог ще ме послуша.“ Пророкът се уповава на правдата на Йехова, защото знае, че Бог „несъмнено не ще държи гнева си винаги, защото му е угодно да показва милост“ (7:1–20).

Поуката за нас: Йехова очаква от своя народ да върши право. По отношение на търговски предприемания християнинът трябва да се пита: „Мога ли да остана нравствено чист при фалшиви везни и при торба с измамливи грамове?“ (6:11). В сегашните последни дни трябва всеки да допринесе за единство в Божията земна организация и да приеме указанието за неговите пътища на мира. Трябва да направим всичко възможно, за да възвишим името на Йехова и да съдействуваме за истинското обожаване (2:12: 4:1–4).

[Блок на страница 19]

БИБЛЕЙСКИ ТЕКСТОВЕ РАЗГЛЕДАНИ ПО-ОТБЛИЗО

○ 1:16 — В Израел плешивостта се свързвала с позор, печал и бедствие (Исаия 3:24–26; 15:2, 3; Еремия 47:5). При някои езически народи било обичай да се стриже ниско косата на главата, когато се жалеело за някой умрял роднина. Според Закона, на естествената плешивост не се гледало като нечистота, но израилтяните не трябвало да си стрижат косите ниско в знак на печал, защото те били „свят народ за Йехова“ (Второзаконие 14:1, 2). Михей казал на Израел и Юда да острижат косите си заради техните грешни, идолопоклоннически деяния, които ги направили негодни да бъдат свят народ и което довело до там, че с право да бъдат отведени в плен те и техните потомци. Еврейската дума, преведена тук с „орел“ може да се отнася за лешояд, чиято глава е покрита само с бяла перушина. Той не се причислява към същия „род“ като орела, но се числи към същата фамилия.

○ 2:12 — Тези думи се изпълняват днес на духовния Израел (Галатяни 6:16). Особено от 1919 година на помазания остатък бил изравнен пътят за бягство от пленничеството във ‹Вавилон Велики› (Откровение 18:2). Както предсказал Михей, членовете на остатъка били прибрани като „овци в кошарата“, „като стадо сред пасбището им“. Откакто в 1935 година към тях се включило „голямото множество“ на „другите овце“, те „шумят силно поради множеството човеци“ (Откровение 7:9; Йоан 10:16).

○ 3:1–3 — Тук бие на очи контрастът, който се намирал между Йехова, добрият Пастир, и жестоките ръководители на неговия народ в дните на Михей. Те се оказали негодни да изпълнят поръчението си да пазят стадото като вършат правото. Те ограбвали символичните си овце не само с това, че ги скубели, но също им разкъсвали кожата като вълци. Злите пастири не давали правото на хората и ги подлагали на „деяния на кръвопролитие“ (3:10). Чрез изкривяване на правото разграбвали къщите на беззащитните и им отчуждавали средствата за пребиваване (2:2; сравни Езекиил 34:1–5).

○ 4: 3 — ‘Многото народи’ и ‘могъщите нации’ не трябва да се смесват с държави и правителства. Отнася се за единични хора от всички нации, хора, които са скъсали с национализма и са се обърнали към обединената служба на планината на Йехова на истинското обожаване (Исаия 2:2–4). В духовно отношение Йехова ‘правораздава и поставя правилно нещата’ за тези вярващи, които са заели страната на Божието Царство. Всички, които принадлежат към „голямото множество“, се подчиняват на Божието решение, изковават копията си на палешници и живеят помежду си в мир.

○ 5:2 — Градът Витлеем-Ефрата може би бил наречен така, защото имало два града с името Витлеем. Михей говорил за този град, който се намирал в Юда, южно от Ерусалим. Другият град се намирал на север в областта на Севулон (Исус Навиев 19:10, 15). „Ефрата“ или „Ефрат“ било старото име за Витлеем в Юда или заобикалящата го местност (Битие 48:7; Рут 4:11). Такова точно обозначение подчертава колко прецизни са Божиите обещания по отношение на Месията.

○ 6:8 — Михей не омаловажил цената на умилостивителната жертва за греховете, а изтъкнал, какво е наистина ценно в очите на Йехова. (Сравни Второзаконие 10:12). За да бъде приемлива една жертва за Йехова, грешникът трябвало да върши правото и да прояви качества като добрина и смиреност. Днес Йехова гледа дали ние проявяваме същите качества в нашата служба (1 Коринтяни 13:4–8).

○ 7:4 — Трън и трънен плет са растения, в които може да се заплете облеклото и които могат да одраскат кожата. Михей описва с това моралния упадък на нацията в неговите дни. Очевидно искал да каже, че дори най-добрият от твърдоглавите израилтяни можел да нарани други или да им причини болка, както трън или трънен плет, когато се доближим до тях.

[Снимка на страница 20]

Михей предсказал родното място на Исус