Нека „божият мир“ да пази сърцето ти
„[Йехова] да издигне лицето си над тебе и да ти даде мир.“ — ЧИСЛА 6:26.
1. Какво написал Павел на Тимотей малко преди смъртта си, и какво разкрива това?
ПРЕЗ 65 г. от н.е. апостол Павел бил затворник в Рим. Макар че го очаквала скорошна смърт от ръцете на римския палач, Павел бил спокоен. Това става ясно от думите, които той написал на по–младия си приятел Тимотей: „Аз се подвизавах в доброто войнствуване, попрището свърших, вярата опазих; отсега нататък се пази за мен венецът на правдата [короната на праведността — НС], който [Господарят], праведният съдия, ще ми въздаде в оня ден.“ — 2 Тимотей 4:7, 8.
2. Какво пазело сърцето на Павел през изпълнения му със събития живот чак до смъртта му?
2 Как Павел могъл да е толкова спокоен пред лицето на смъртта? Защото „божият мир, който никой ум не може да схване“, пазел сърцето му. (Филипяни 4:7) Същият този мир го предпазвал през всички ония изпълнени с дейност години, откакто приел християнството. Той го подкрепял по време на нападенията от тълпи, арестите, бичуванията и пребиването с камъни. Този мир го укрепил, когато Павел воювал срещу отстъпничеството и юдеизиращото влияние. Той му помогнал да се бори срещу невидимите демонични сили. Явно той го е подкрепял и чак до края. — 2 Коринтяни 10:4, 5; 11:21–27; Ефесяни 6:11, 12.
3. Какви въпроси възникват относно божия мир?
3 Колко могъща сила бил този мир, както се убедил от опит Павел! Дали и ние днес можем да установим какво е той? Може ли мирът да ни помогне в опазването на сърцата ни и да ни укрепи, когато „се подвизаваме в доброто войнствуване на вярата“ през тези трудни, „усилни времена“? — 1 Тимотей 6:12; 2 Тимотей 3:1.
Мир с Бога — как бил загубен той
4. Кои са някои от значенията на думата „мир“ в Библията?
4 В Библията думата „мир“ има много значения. Ето някои от тях, както са изброени в The New International Dictionary of New Testament Theology („Нов международен речник на теологията на Новия завет“): „През целия С[тар] З[авет] шало̀м (мир) означава добруване в най–широкия смисъл на тази дума (Съд. 19:20); просперитет (Пс. 73:3), дори и по отношение на безбожниците; телесно здраве (Иса. 57:18[, 19]; Пс. 38:3); удовлетворение . . . (Бит. 15:15 и др.); добри отношения между народите и хората ( . . . Съд. 4:17; 1 Лет. 12:17, 18); спасение ( . . . Йер. 29:11; срвн. Йер. 14:13).“ Най–важни от всичко са мирните взаимоотношения с Йехова, без които всеки друг мир е в най–добрия случай само временен и ограничен. — 2 Коринтяни 13:11.
5. Как бил нарушен първоначално мирът на божието творение?
5 Първоначално всичко сътворено било в пълен мир с Йехова. С основание Бог заявил, че всичките му дела на сътворение са много добри. Да, небесните ангели възкликнали ликуващо, като ги видели. (Битие 1:31; Йов 38:4–7) За нещастие обаче този вселенски мир не траял дълго. Той бил нарушен, когато духовното създание, сега известно като Сатан, подмамило най–новото от разумните божии създания, Ева, да не се подчини на Бога. Съпругът на Ева, Адам, я последвал и с тези трима бунтовници във вселената нахлула дисхармония. — Битие 3:1–6.
6. Какъв бил за човечеството резултатът от загубата на мира с Бога?
6 Това, че загубили мира с Бога, било катастрофално за Адам и Ева, които сега започнали бавно да деградират физически и накрая умрели. Вместо да се радва на мира в рая, Адам трябвало да се бори с неподготвената почва извън Едем, за да изхрани растящото си семейство. Вместо да бъде майка на съвършен човешки род, Ева възпроизвела несъвършено потомство в болка и страдание. Загубата на мира с Бога довела до завист и насилие сред хората. Каин убил брат си Авел и по времето на Потопа вече цялата земя била изпълнена с насилие. (Битие 3:7–4:16; 5:5; 6:11, 12) Когато първите ни родители умрели, те безспорно не отишли в гроба доволни, „в мир“, както станало с Авраам стотици години по–късно. — Битие 15:15.
7. (а) Какво пророчество, посочващо пълното възстановяване на мира, изрекъл Бог? (б) Колко влиятелен станал Сатан, неприятелят на Бога?
7 Ние срещаме първото споменаване на вражда в Библията, след като Адам и Ева загубили мира. Бог се обърнал към Сатан и казал: „Ще поставя и вражда между тебе и жената, и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата.“ (Битие 3:15) С течение на времето влиянието на Сатан нараснало дотолкова, че апостол Йоан могъл да каже: „Целият свят лежи в лукавия.“ (1 Йоан 5:19) Свят, който е във властта на Сатан, с положителност не може да бъде в мир с Бога. И Яков уместно предупреждава учениците: „Не знаете ли, че приятелството със света е вражда против Бога?“ — Яков 4:4.
В мир сред един враждебен свят
8, 9. Как можели хората да имат мир с Бога, след като Адам съгрешил?
8 По времето, когато в Едем Бог за първи път споменал думата „вражда“, той предсказал също така и как пълният мир ще бъде възвърнат на всички създания. Обещаното семе на божията жена ще смаже главата на първоначалния рушител на мира. От времето на Едем всички, които проявявали вяра в това обещание, се радвали на мирни взаимоотношения с Бога. За Авраам те се развили до приятелство. — 2 Летописи 20:7; Яков 2:23.
9 По времето на Моисей, Йехова организирал децата на Израел, внука на Авраам, като народ. Той предложил своя мир на този народ, както личи от благословията, която Аарон, първосвещеникът, произнесъл над тях: „[Йехова] да те благослови и да те опази! [Йехова] да осияе с лицето си над тебе и да ти покаже милост! [Йехова] да издигне лицето си над тебе и да ти даде мир!“ (Числа 6:24–26) Мирът на Йехова щял да донесе богато възнаграждение, но бил предложен при дадени условия.
10, 11. Какво било условието за мира на Израел с Бога и какъв бил резултатът от него?
10 Йехова казал на народа: „Ако ходите по повеленията ми и пазите заповедите ми и ги вършите, тогава ще ви дам дъждовете на времето им, и земята ще даде плодовете си, и полските дървета ще дадат плода си. Ще дам мир на земята и ще си лягате и никой няма да ви плаши; и ще изтребя лошите зверове от земята, и нож няма да замине през земята ви. Ще ходя между вас и ще съм вашият Бог, и вие ще бъдете мои люде.“ (Левит 26:3, 4, 6, 12) Израелтяните можели да се радват на мир — безопасност от враговете им, материално изобилие и близки взаимоотношения с Йехова. Но всичко щяло да зависи от това дали се придържат към Закона на Йехова. — Псалм 119:165.
11 През цялата им национална история израелтяните, които лоялно се опитвали да пазят постановленията на Йехова, наистина се радвали на мирни взаимоотношения с него, а често това донасяло и много други благословии. През ранните години на управлението на цар Соломон мирът с Бога донесъл материално благоденствие, както и отдих от войните със съседите на Израел. Описвайки това време, Библията казва: „Юда и Израел живееха безопасно, всеки под лозата си и под смоковницата си, от Дан до Вирсавее, през всичките дни на Соломона.“ (3 Царе 4:25) Дори и когато избухвала вражда със съседните земи, верните израелтяни пак притежавали мира, който бил от истинско значение, мира с Бога. Така че цар Давид, прочутият воин, написал: „Спокойно ще легна да спя, защото ти, [Йехова] . . . ме правиш да живея в безопасност.“ — Псалм 4:8.
По–добра основа за мир
12. Как накрая Израел отхвърлил мира с Бога?
12 Най–после Семето, което щяло да възстанови пълния мир, пристигнало в лицето на Исус, и при раждането му ангелите пеели: „Слава на Бога във висините, и на земята мир между човеците, в които е неговото благоволение.“ (Лука 2:14) Исус се появил в Израел, но макар че бил в договор с Бога, този народ го отрекъл и го предал на римляните, за да го убият. Малко преди смъртта си Исус оплакал Йерусалим, казвайки: „Да беше знаел ти, да! ти, поне в този твой ден това, което служи за мира ти! но сега е скрито от очите ти.“ (Лука 19:42; Йоан 1:11) Поради това, че отхвърлил Исус, Израел напълно загубил мира с Бога.
13. Какъв нов път установил Йехова, за да може човек да е в мир с Него?
13 Въпреки това целта на Бога не била провалена. Исус бил възкресен от мъртвите и представил пред Йехова стойността на своя съвършен живот като откуп за хората с правилна нагласа на сърцето. (Евреи 9:11–14) Жертвата на Исус отворила един по–добър път за хората — израелтяни и езичници, — да намерят мир с Бога. Павел казал в писмото си до християните в Рим: „Бидохме примирени с Бога чрез смъртта на Сина му, когато бяхме неприятели.“ (Римляни 5:10) През първия век онези, които постигнали мира с Бога по този начин, били помазани със свети дух, за да бъдат осиновени като синове на Бога и членове на нов духовен народ, наречен „божи Израел“. — Галатяни 6:16; Йоан 1:12, 13; 2 Коринтяни 1:21, 22; 1 Петър 2:9.
14, 15. Опиши божия мир и обясни как той пази християните, дори и когато те са прицел на враждебността на Сатан.
14 Тези нови духовни израелтяни щели да бъдат прицел на вражда от страна на Сатан и неговия свят. (Йоан 17:14) Но те щели да имат „мир от Бога Отца и от Христа Исуса, нашия [Господар]“. (2 Тимотей 1:2) Исус им казал: „Това ви казах, за да имате в мене мир. В света имате скръб, но дерзайте, аз победих света.“ — Йоан 16:33.
15 Това е мирът, който помогнал на Павел и неговите събратя християни да издържат, независимо от всички трудности, с които се сблъскали. Той отразява едно спокойно, хармонично отношение с Бога, станало възможно чрез Исусовата жертва. Той дава на притежателя си истински вътрешен мир и спокойствие, защото този човек осъзнава загрижеността на Йехова. Детето, сгушено в прегръдката на любещия си баща, изпитва същото чувство на мир, непоклатимата сигурност, че е пазено от някой, който се грижи за него. Павел насърчил Филипяните: „Не се безпокойте за нищо; но във всяко нещо, с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение; и божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христа Исуса.“ — Филипяни 4:6, 7.
16. Как мирът с Бога въздействувал на взаимоотношенията на християните от първия век?
16 Едно от последствията на това, че човекът загубил мира, били несъгласията и омразата. За християните от първия век намирането на мира с Бога имало точно обратния резултат: мир и единство сред тях, това, което Павел нарекъл „свръзката на мира“. (Ефесяни 4:3) Те ‘били единомислени, живели в мир и Богът на любовта и на мира бил с тях’. Нещо повече, те проповядвали ‘благовестието на мира’, което всъщност било добрата новина за спасението на ‘синовете на мира’ — тези, които откликвали на добрата новина. — 2 Коринтяни 13:11; Деяния 10:36; Лука 10:5, 6.
Договор на мира
17. Какво сключил Бог със своя народ в наши дни?
17 Може ли такъв мир да бъде намерен днес? Да, може. От установяването на божието Царство начело с възвеличения Исус Христос през 1914 г., Йехова избра останалите от божия Израел от този свят и сключи с тях договор за мир. Така той изпълни обещанието си, направено чрез пророка Езекиил: „При това ще направя с тях завет [договор — НС] на мир, който ще бъде вечен завет с тях. И като ги настаня, ще ги умножа и ще положа светилището си всред тях до века.“ (Езекиил 37:26) Йехова сключил този договор с помазаните християни, които, подобно на своите братя от първото столетие, проявяват вяра в жертвата на Исус. Очистени от духовно замърсяване, те отдават себе си на небесния си Баща и полагат всички усилия да следват заповедите му, главно чрез разпространяването на световното проповядване на добрата новина за установеното божие Царство. — Матей 24:14.
18. Как някои хора измежду народите откликнали, когато разбрали, че името на Бога е върху божия Израел?
18 Пророчеството продължава: „И скинията ми ще бъде всред тях, и аз ще бъда техен Бог, и те ще бъдат мои люде. Тогава народите ще познаят, че аз, [Йехова], освещавам Израел.“ (Езекиил 37:27, 28) В съгласие с това, стотици хиляди, да, милиони от „народите“ са разбрали, че името на Йехова е върху божия Израел. (Захария 8:23) Те излизат измежду всички народи и се събират, за да служат на Йехова заедно с този духовен народ, образувайки „голямото множество“, предсказано в Откровението. ‘Изпирайки дрехите си и избелвайки ги в кръвта на Агнето’, те ще преживеят голямата скръб и ще навлязат в един мирен нов свят. — Откровение 7:9, 14.
19. На какъв мир се радват божиите хора днес?
19 Божият Израел и голямото множество заедно се радват на духовния мир, който може да се сравни с мира на Израел по времето на цар Соломон. За тях пророкувал Михей: „И те ще изковат ножовете си на палешници, и копията си на сърпове. Народ против народ няма да вдигне нож, нито ще се учат вече на война. Но ще седят всеки под лозата си и под смоковницата си, без да има кой да ги плаши.“ (Михей 4:3, 4; Исаия 2:2–4) В съгласие с това те са обърнали гръб на войната и враждуванията, като в символичен смисъл са изковали мечовете си на палешници и копията си на сърпове. Така те се радват на мирно братство в своята международна общност, без да има значение какви са тяхната народност, език, раса или социален произход. И те се наслаждават на сигурността на защитата на Йехова. ‘Няма кой да ги плаши.’ Наистина, ‘Йехова дава сила на людете си. Йехова благославя людете си с мир.’ — Псалм 29:11.
20, 21. (а) Защо трябва да работим, за да запазим нашия мир с Бога? (б) Какво можем да кажем за усилията на Сатан да наруши мира на божиите хора?
20 Но както и през първия век, мирът на божиите служители предизвиква враждебността на Сатан. Изхвърлен от небето след установяването на божието Царство през 1914 г., Сатан води война „против останалите от потомството [на жената]“. (Откровение 12:17) Още по негово време Павел предупреждавал: „Нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу . . . духовните сили на нечестието в небесните места.“ (Ефесяни 6:12) Това предупреждение е особено важно сега, когато Сатан е ограничен само в района на земята.
21 В усилията си да унищожи мира на божиите хора, Сатан опита всичко, което е на негово разположение, но се провали. През 1919 г. нямало дори 10 000 души, които се стараели да служат вярно на Бога. Днес над четири милиона души побеждават света чрез вярата си. (1 Йоан 5:4) За тях мирът с Бога и мирът между тях самите е действителност, дори когато трябва да издържат враждебността на Сатан и неговото семе. Но имайки предвид тази враждебност, нашето собствено несъвършенство и „усилните времена“, в които живеем, ние трябва да се трудим усърдно, за да запазим мира си. (2 Тимотей 3:1) В следващата статия ще видим какво включва това.
Можеш ли да обясниш?
◻ Защо човекът загубил своя мир с Бога?
◻ От какво зависел мирът на Израел с Бога?
◻ На какво е основан днес мирът с Бога?
◻ Какво е „божият мир“, който пази сърцата ни?
◻ На какви други благословии ще се радваме ние, ако сме в мир с Бога?