„Чакайте мене“

„Затова чакайте Мене, казва Господ.“ — СОФОНИЯ 3:8.

 1. Какво предупреждение било дадено от пророк Софония, и защо това представлява интерес за хората, живеещи днес?

„БЛИЗО е великият ден Господен.“ Този предупредителен вик бил изказан от пророка Софония в средата на седми век пр.н.е. (Софония 1:14) Пророчеството било изпълнено 40 или 50 години след това, когато денят за изпълнението на присъдите на Йехова дошъл върху Йерусалим и върху онези народи, които били презрели върховенството на Йехова, отнасяйки се зле с неговия народ. Защо това представлява интерес за хората, живеещи към края на 20–и век? Ние живеем във времето, когато последният ‘велик ден’ на Йехова наближава бързо. Точно както във времето на Софония, ‘лютият гняв’ на Йехова е готов да изпепели съвременния еквивалент на Йерусалим — псевдохристиянството — и всички народи, които се отнасят зле с народа на Йехова и презират всемирното Му върховенство. — Софония 1:4; 2:4, 8, 12, 13; 3:8; 2 Петър 3:12, 13.

Софония — един смел свидетел

 2, 3. (а) Какво знаем за Софония, и какво показва, че той бил смел свидетел на Йехова? (б) Кои факти ни дават възможност да определим времето и мястото на пророкуването на Софония?

² Малко се знае за пророк Софония, чието име (на еврейски — Тсефаниа̀х) означава „Йехова е скрил (Йехова е съхранил)“. За разлика от другите пророци обаче Софония, дава своята родословна линия до четвъртото поколение, чак до ‘Езекия’. (Софония 1:1; сравни Исаия 1:1; Йеремия 1:1; Езекиил 1:3.) Това е толкова необичайно, че повечето тълкуватели идентифицират прапрадядо му с верния цар Езекия. Ако това бил той, то тогава Софония има царско потекло и това би додало повече тежест на неговото сурово осъждане спрямо първенците на Юда и би показало, че той е бил смел свидетел и пророк на Йехова. Неговото близко познаване на топографията на Йерусалим и на онова, което ставало в царския двор, подсказва, че той може би е прогласявал присъдите на Йехова в самата столица. — Виж Софония 1:8–11, NW, бел. под линия.

³ Достоен за отбелязване е фактът, че докато Софония прогласявал божествените присъди срещу гражданските ‘първенци’ на Юда (благородниците, или племенните началници) и срещу „царските чада“, той никога не споменал самия цар в критиките си.a (Софония 1:8; 3:3) Това предполага, че младият цар Йосия вече бил проявил склонността си към чистото поклонение, макар че като се има предвид ситуацията, заявена от Софония, очевидно той не бил започнал още своите религиозни реформи. Всички тези неща говорят за това, че Софония пророкувал в Юда по времето на ранните години на Йосия, който царувал от 659 до 629 г. пр.н.е. Енергичното пророкуване на Софония несъмнено укрепило възгледа на младия Йосия относно идолопоклонството, насилието и покварата, които преобладавали в Юда по онова време, и насърчило неговата по–късна кампания срещу идолопоклонството. — 2 Летописи 34:1–3.

Причини за изгарящия гняв на Йехова

 4. С какви думи Йехова изразил гнева си срещу Юда и Йерусалим?

⁴ Йехова имал солидни основания да изпитва гняв срещу Юда и нейната столица Йерусалим. Чрез своя пророк Софония той заявил: „Ще простра ръката Си върху Юда и върху всичките йерусалимски жители; и ще изтребя от това място останалите Ваалови служители, и името на жреците на идоли заедно със свещениците; ще изтребя и ония, които върху къщните покриви се кланят на небесното множество, и ония поклонници, които се кълнат в Господа, и които се кълнат в Мелхома.“ — Софония 1:4, 5.

 5, 6. (а) Каква била религиозната ситуация в Юда по времето на Софония? (б) Какво било състоянието на гражданските водачи на Юда и техните подчинени?

⁵ Юда била опетнена с упадъчните ритуали за плодородие, свързани с поклонението на Ваал, с демонична астрология и поклонението на езическия бог Мелхом. Ако Мелхом е Молох, както предполагат някои, то тогава фалшивото поклонение на Юда включвало и отблъскващите жертвоприношения на деца. Такива религиозни практики били отвратителни в очите на Йехова. (3 Царе 11:5, 7; 14:23, 24; 4 Царе 17:16, 17) Те още повече предизвиквали неговия гняв, тъй като идолопоклонниците продължавали да дават клетви в името на Йехова. Той не можел вече да толерира такава религиозна нечистота и щял да унищожи както езическите жреци, така и отстъпническите свещеници.

⁶ Освен това гражданските водачи на Юда били покварени. Нейните първенци били като хищни, „рикаещи лъвове“, а нейните съдии били сравнени с ненаситни „вълци“. (Софония 3:3) Техните подчинени били обвинени, че „пълнят къщите на господарите си с грабителство и измама“. (Софония 1:9) Материализмът бил широко разпространен. Мнозина се възползували от ситуацията, за да трупат богатство. — Софония 1:13.

Съмнения относно деня на Йехова

 7. Колко време преди ‘великия ден Господен’ пророкувал Софония, и какво било духовното състояние на много юдеи?

⁷ Както вече видяхме, катастрофалната религиозна ситуация, преобладаваща в дните на Софония, показва, че той изпълнявал своята работа на свидетел и пророк, преди цар Йосия да започне своята кампания срещу идолопоклонството, около 648 г. пр.н.е. (2 Летописи 34:4, 5) Тогава вероятно Софония пророкувал най–малко 40 години преди „великият ден Господен“ да дойде върху царството Юда. В този период много юдеи имали съмнения и „се отклонили“ от службата на Йехова, изпадайки в безразличие. Софония говори за онези, които „не търсят Господа, нито питат за Него“. (Софония 1:6) Явно хората в Юда били затънали в апатия, не се интересували изобщо от Бога.

 8, 9. (а) Защо Йехова щял да проверява „мъжете, които почиват на дрождието си“? (б) Как Йехова щял да обърне внимание на жителите на Юда и на техните граждански и религиозни водачи?

⁸ Йехова известил своята цел да провери онези, които твърдят, че са негов народ. Сред онези, които казвали, че са му поклонници, той щял да издири хората, които трупат съмнения в сърцата си относно неговата способност или намерение да се намеси в човешките дела. Той казал: „В онова време ще претърся Йерусалим с лампи, и ще накажа мъжете, които почиват на дрождието си, които думат в сърцето си: Господ няма да стори ни добро, ни зло.“ (Софония 1:12) Изразът „мъжете, които почиват на дрождието си“ (препратка към винарството) се отнася за онези, които са били уседнали на едно място, както утайката на дъното на бъчвата, и не желаят да бъдат безпокоени от каквото и да е прогласяване на предстояща божествена намеса в делата на човечеството.

⁹ Йехова щял да насочи вниманието си към жителите на Юда и Йерусалим и към техните свещеници, които били смесили неговото поклонение с езичеството. И ако те се чувствували сигурни, сякаш под закрилата на нощта и на йерусалимските крепостни стени, той щял да ги издири като с искрящи лампи, които щели да проникнат през духовния мрак, в който те си били намерили убежище. Той щял да ги разтърси от религиозната им апатия, първо със своите вдъхващи страх послания на присъда, а след това и като изпълни тези присъди.

„Близо е великият ден Господен“

10. Как Софония описва ‘великия ден на Йехова’?

¹⁰ Йехова вдъхновил Софония да провъзгласи: „Близо е великият ден Господен. Близо и много бърза — гласът на деня Господен; там ще извика горчиво и силният.“ (Софония 1:14) Да, това наистина щели да бъдат горчиви дни за всички — за свещениците, за князете, за хората, — които отказвали да се вслушат в предупреждението и да се върнат към чистото поклонение. Описвайки този ден на изпълнение на присъда, пророчеството продължава: „Ден на гняв е оня ден, ден на смущение и на утеснение, ден на опустошение и на разорение, ден на тъмнина и на мрак, ден на облак и на гъста мъгла, ден на тръба и на тревога против укрепените градове и против високите кули при ъглите.“ — Софония 1:15, 16.

11, 12. (а) Какво послание на присъда било произнесено срещу Йерусалим? (б) Дали материалното благополучие щяло да спаси юдеите?

¹¹ Само след няколко десетилетия, които щели да преминат бързо, вавилонските войски щели да навлязат в Юда. Това нямало да избегне Йерусалим. Неговите жилищни и търговски квартали щели да бъдат опустошени. „И в оня ден, казва Господ, ще се чуе метежен вик от Рибната порта, ридание от втория квартал, и голям трясък от хълмовете. Плачете, жители на Мактес [квартал на Йерусалим], защото се изтребиха всичките търговски люде, погубени бяха всички, които бяха товарени със сребро.“ — Софония 1:10, 11.

¹² Отказвайки да повярват, че денят на Йехова е близо, много юдеи се били отдали на доходоносни търговски предприятия. Но чрез своя верен пророк Софония Йехова предсказал, че „имотът им ще бъде разграбен, и къщите им запустени“. Те нямало да пият виното, което правели, и „нито среброто им, нито златото им ще може да ги избави в деня на гнева Господен“. — Софония 1:13, 18.

Другите народи съдени

13. Какво послание на присъда произнесъл Софония срещу Моав, Амон и Асирия?

¹³ Чрез своя пророк Софония Йехова изразил също и гнева си срещу онези народи, които се отнасяли зле към неговите хора. Той заявил: „Чух хулата на Моава, и укорите на амонците, с които хулеха людете Ми и горделиво нарушиха границата им. Затова заклевам се в живота Си, казва Господ на Силите, Израилевият Бог, Моав непременно ще бъде като Содом, и амонците като Гомор, място, завладяно от коприви и солници — вечна пустота. . . . Той ще простре ръката Си против север и ще погуби Асир, ще обърне Ниневия на пустота, на място безводно като пустинята.“ — Софония 2:8, 9, 13.

14. Какви доказателства са налице за това, че чуждите народи ‘хулели’ горделиво израилтяните и техния Бог — Йехова?

¹⁴ Моав и Амон били врагове на Израил открай време. (Сравни Съдии 3:12–14.) Моавският камък, намиращ се в Музея Лувър в Париж, носи надпис, съдържащ едно самохвалствено изказване на моавския цар Меса. Той надменно разказва как завзел няколко израилски града с помощта на своя бог Камош. (4 Царе 1:1) Йеремия, съвременник на Софония, говорел за това как амонците завзели израилска земя около Гад в името на своя бог Мелхом. (Йеремия 49:1) А що се отнася до Асирия, цар Салманасар V обсадил и завзел Самария около един век преди времето на Софония. (4 Царе 17:1–6) Малко по–късно цар Сенахирим нападнал Юда, превзел много от укрепените ѝ градове и дори заплашил Йерусалим. (Исаия 36:1, 2) Говорителят на асирийския цар говорил много надменно против Йехова, когато настоял Йерусалим да се предаде. — Исаия 36:4–20.

15. Как Йехова щял да унизи боговете на народите, които хулели горделиво неговия народ?

¹⁵ Псалм 83 споменава доста народи, сред които и моавците, амонците и асирийците, които се държали надменно с Израил и самохвално заявявали: „Елате да ги изтребим, за да не са народ, и да се не споменава вече името на Израиля.“ (Псалм 83:4) Пророк Софония смело съобщил, че всички тези надменни народи и техните богове ще бъдат унизени от Йехова на войнствата. „Това ще им стане поради гордостта им, защото укориха людете на Господа на Силите и се надигнаха против тях. Господ ще бъде страшен за тях, защото ще изнури всичките земни богове; и всичките острови на народите ще Му се кланят, всеки от мястото си.“ — Софония 2:10, 11.

„Чакайте Мене“

16. (а) За кого наближаването на деня на Йехова било източник на радост, и защо? (б) Какъв подбуждащ призив бил отправен към този верен остатък?

¹⁶ Макар че духовната летаргия, скептицизмът, идолопоклонството, корупцията и материализмът царували сред водачите и сред много от жителите на Юда и Йерусалим, явно някои верни юдеи слушали предупредителните пророчества на Софония. Те били опечалени от отблъскващите действия на юдейските първенци, съдии и свещеници. Думите на Софония били източник на утеха за тези верни хора. Вместо да бъде причина за мъка, приближаването на деня на Йехова било за тях източник на радост, защото той щял да донесе край на тези отвратителни неща. Този верен остатък имал нужда от подбуждащия призив на Йехова: „Затова чакайте Мене, казва Господ, до деня, когато се повдигна, за да обирам. Защото решението Ми е да събера народите, и да прибера царствата, за да излея върху тях негодуванието Си, всичкия Си лют гняв.“ — Софония 3:8.

17. Кога и как посланията на Софония, изразяващи присъда, започнали да се изпълняват върху народите?

¹⁷ Онези, които послушали това предупреждение, не били изненадани. Много от тях доживели да видят изпълнението на пророчеството на Софония. През 632 г. пр.н.е. Ниневия била превзета и унищожена от един съюз на вавилонците и мидите, заедно с едни северни орди, които вероятно били скити. Историкът Уил Дюрант казва: „Една войска от вавилонци под командуването на Набопаласар се обединила с една войска на мидите под командуването на Киаксар и една орда от скити от Кавказ, и със смайваща лекота и бързина покорила крепостите на севера. . . . С един удар Асирия изчезнала от историята.“ Точно това бил пророкувал Софония. — Софония 2:13–15.

18. (а) Как божествената присъда била изпълнена върху Йерусалим, и защо? (б) Как пророчеството на Софония относно Моав и Амон било изпълнено?

¹⁸ Много юдеи, които чакали Йехова, доживели да видят неговите присъди изпълнени върху Юда и Йерусалим. Относно Йерусалим Софония пророкувал: „Горко на бунтовния и скверен град, на насилническия град! Той не послуша гласа, не прие поправление, не упова на Господа, не се приближи при своя Бог.“ (Софония 3:1, 2) Поради своята невярност Йерусалим бил два пъти обсаден от вавилонците и накрая бил превзет и унищожен през 607 г. пр.н.е. (2 Летописи 36:5, 6, 11–21) Що се отнася до моавците и амонците, според юдейския историк Йосиф Флавий, през петата година след падането на Йерусалим вавилонците воювали с тях и ги покорили. Впоследствие те престанали да съществуват, както било пророкувано.

19, 20. (а) Как Йехова възнаграждава онези, които продължавали да го чакат? (б) Защо тези събития ни интересуват, и какво ще бъде разгледано в следващата статия?

¹⁹ Изпълнението на тези и други подробности от пророчеството на Софония било укрепващо вярата за юдеите и неюдеите, които продължавали да чакат Йехова. Сред онези, които преживели унищожението, сполетяло Юда и Йерусалим, били Йеремия, етиопецът Авдемелех и домът на Йонадав, Рихавовия син. (Йеремия 35:18, 19; 39:11, 12, 16–18) Верните юдеи в изгнание и тяхното потомство, които продължавали да чакат Йехова, станали част от щастливия остатък, който бил избавен от Вавилон през 537 г. пр.н.е., и се върнал в Юда, за да установи отново чистото поклонение. — Ездра 2:1; Софония 3:14, 15, 20.

²⁰ Какво означава всичко това за нашето време? В много отношения положението по времето на Софония съответствува на отвратителните неща, които стават днес в псевдохристиянството. Освен това различните нагласи на юдеите по онова време са подобни на нагласите, които могат да бъдат намерени днес, понякога дори и сред хората на Йехова. Това са въпросите, които ще бъдат разгледани в следващата статия.

[Бележка под линия]

За преговор

◻ Каква била религиозната ситуация в Юда по времето на Софония?

◻ Какви условия царували сред гражданските водачи, и каква била нагласата на много от хората?

◻ Как народите хулели горделиво народа на Йехова?

◻ Какво предупреждение отправил Софония към Юда и другите народи?

◻ Как онези, които чакали Йехова, били възнаградени?

[Снимки на страница 9]

Моавският камък потвърждава, че моавският цар Меса хулел древния Израил

[Източник]

Моавският камък: Лувърският музей, Париж

[Снимки на страница 10]

Подкрепяйки пророчеството на Софония, тази клинописна плочка на Вавилонската хроника съдържа сведение за унищожението на Ниневия от една съюзническа войска

[Източник]

Клинописна плочка: С разрешение на Британския музей