Нека не мамим себе си с лъжливи разсъждения

СЛЕД като Ева яла от плода на забраненото дърво, Бог я попитал: „Какво направи ти?“ Тя отговорила: „Змията ме измами и аз ядох.“ (Бит. 3:13) Сатана, хитрата змия, която я накарала да не послуша Бога, след време бил наречен „древната змия, онзи, който ... заблуждава целия свят“. (Откр. 12:9)

Повествованието в Битие представя Сатана като коварна личност, която използва лъжи, за да заблуждава непредпазливите. Несъмнено той успял да измами Ева. Независимо от това обаче не бива да мислим, че единствено Сатана може да ни измами. Библията ни предупреждава и за опасността ‘да мамим сами себе си с лъжливи разсъждения’. (Як. 1:22)

Мисълта да мамим себе си може да ни се струва твърде невероятна или дори невъзможна. Но явно Божието предупреждение ни е дадено с основание. Затова ще бъде добре да помислим как бихме могли да измамим себе си и какви лъжливи разсъждения могат да ни заблудят. Един пример от Писанието ще ни помогне в това отношение.

Хора, които мамели себе си

През около 537 г. пр.н.е. персийският цар Кир Велики издал указ, с който отведените в плен във Вавилон юдеи, трябвало да се върнат в Йерусалим и да построят отново храма. (Езд. 1:1, 2) Една година по–късно, в съгласие с намерението на Йехова, хората положили основите на новия храм. Те се радвали и възхвалявали Йехова, поради това че благословил началото на този важен проект. (Езд. 3:8, 10, 11) Но скоро се появило противопоставяне и хората се обезсърчили. (Езд. 4:4) Около 15 години след тяхното завръщане персийските власти забранили строителната дейност в Йерусалим. За да наложат забраната, местните управници отишли в Йерусалим и ‘с въоръжена сила спрели работата’ на юдеите. (Езд. 4:21–24)

Сблъсквайки се с тази сериозна пречка, юдеите започнали да мамят себе си с лъжливи разсъждения. Те си казвали: „Още не е дошло времето. Не е дошло времето да бъде построен домът на Йехова.“ (Аг. 1:2) Те стигнали до заключението, че Бог не иска храмът да бъде построен веднага. Вместо да мислят как да извършат неговата воля, те изоставили святото назначение и се заели с обновяването на къщите си. Божият пророк Агей ги попитал: „А дали е време вие да живеете в своите облицовани с дърво къщи, докато този дом [храмът на Йехова] е пуст?“ (Аг. 1:4)

Какво можем да научим от този пример? Погрешният възглед за времето, когато ще бъде изпълнено Божието намерение, може да ни накара да пренебрегнем важността на духовните дейности и да започнем да се занимаваме с личните си интереси. Представи си например, че очакваш гости. Докато те дойдат, ти си зает с домакински задачи, свързани с тяхното посещение. Научаваш обаче, че гостите ще се забавят. Дали ще прекратиш приготовленията?

Припомни си, че Агей и Захария помогнали на юдеите да разберат, че Йехова все още искал храмът да бъде построен без забавяне. Агей ги подканил: „Бъдете силни всички вие, хора от народа, ... и започвайте да работите!“ (Аг. 2:4) Те трябвало да се заемат с предстоящата работа, уверени, че Божият дух ще ги подкрепя. (Зах. 4:6, 7) Дали този пример може да ни помага да не си правим погрешни заключения относно деня на Йехова? (1 Кор. 10:11)

Да заменяме лъжливите разсъждения с правилно мислене

Във второто си писмо апостол Петър говорел за графика на Йехова относно установяването на „нови небеса и нова земя“. (2 Пет. 3:13) Той споменал, че някои присмехулници поставяли под съмнение факта, че Бог щял да се намеси в човешките дела. Те погрешно разсъждавали, че нищо нямало да се случи, че ‘всичко си продължавало точно както е било от началото на сътворението’. (2 Пет. 3:4) Петър искал да опровергае такива погрешни доводи. Той писал: „Чрез напомняне събуждам вашата способност да мислите ясно.“ Петър припомнил на събратята си, че присмехулниците грешали. Преди време Бог се бил намесил в делата на хората, причинявайки унищожителен потоп по цялата земя. (2 Пет. 3:1, 5–7)

Агей отправил подобно напътствие към обезсърчените, бездейни юдеи през 520 г. пр.н.е. Той ги подканил: „Размишлявайте в сърцето си за своите пътища.“ (Аг. 1:5) За да ‘събуди способността на събратята си да мислят’, Агей им припомнил какви са Божиите намерения и обещания във връзка с неговия народ. (Аг. 1:8; 2:4, 5) Скоро след това насърчение строителната дейност била подновена — въпреки официалната забрана. Противниците отново се опитали да спрат строежа, но без успех. Забраната била отменена и след пет години храмът бил завършен. (Езд. 6:14, 15; Аг. 1:14, 15)

Да размишляваме в сърцето си за своите пътища

Мислиш ли, че подобно на юдеите в дните на Агей бихме могли да се обезсърчим, когато възникнат трудности? Ако това се случи, може да ни бъде трудно да запазим пламенността си в проповядването на добрата новина. Но какво би могло да ни обезсърчи? Може да страдаме поради несправедливостта в тази система. Помисли за Авакум, който попитал: „Докога ще те викам на помощ поради насилието, а ти няма да осигуряваш спасение?“ (Авак. 1:2) С оглед на онова, което някои може да смятат за бавене, християните могат да загубят чувството си за неотложност и да започнат да се стремят към постигането на удобен живот. Дали и ти смяташ подобно нещо? Ако следваме такива разсъждения, ще се окаже, че мамим себе си. Само колко важно е тогава да прилагаме библейския съвет да ‘размишляваме в сърцето си за своите пътища’ и ‘да събуждаме способността си да мислим ясно’! Всеки от нас би могъл да се запита: „Трябва ли да се учудвам, че тази зла система съществува по–дълго, отколкото съм очаквал?“

Време, предсказано в Библията

Помисли върху думите на Исус относно завършека на тази система. Неговото пророчество във връзка с последните дни, записано в Евангелието според Марко, разкрива, че Исус многократно ни подканял да бдим. (Мар. 13:33–37) Подобно предупреждение намираме и в средата на пророческото описание на великия ден на Йехова при Армагедон. (Откр. 16:14–16) Защо? Тези повтарящи се предупреждения са ни необходими, поради това че когато чакат по–дълго време, хората са склонни да губят чувството си за неотложност.

Исус онагледил защо трябва постоянно да бъдем нащрек, докато чакаме края на тази система. Той говорел за човек, чийто дом бил ограбен. Как домакинът би могъл да предотврати обира? Като стои буден през цялата нощ. Исус завършил словесната илюстрация със следния съвет: „Бъдете готови, защото Човешкият син идва в час, в който не го очаквате.“ (Мат. 24:43, 44)

Този пример показва колко е важно да сме готови да чакаме дори по–продължително време. Не бива да се безпокоим прекалено, че тази зла система съществува по–дълго, отколкото може би сме очаквали. Не бива да мамим себе си с лъжливото разсъждение, че ‘времето на Йехова още не е дошло’. Подобно мислене може да намали желанието ни да проповядваме добрата новина за Царството. (Рим. 12:11)

Да изкореняваме лъжливите разсъждения

Относно лъжливите разсъждения е приложим принципът, намиращ се в Галатяни 6:7: „Не се заблуждавайте ... Каквото посее човек, това и ще пожъне.“ Ако една нива остане незасята, лесно могат да поникнат плевели. По подобен начин, ако не ‘събуждаме способността си да мислим ясно’, лъжливите разсъждения могат да пуснат корени в умовете ни. Например може да си казваме: „Денят на Йехова несъмнено ще дойде, но не веднага.“ Тези разсъждения биха могли да ни накарат да пестим силите си в теократичните дейности. След време можем да започнем да пренебрегваме духовната си рутина и така денят на Йехова да ни завари неподготвени. (2 Пет. 3:10)

Лъжливите разсъждения обаче няма да пуснат корени в умовете ни, ако непрестанно доказваме на себе си „добрата, угодна и съвършена воля на Бога“. (Рим. 12:2) Най–добрата помощ в това отношение е редовното четене на Божието Слово. Писанието може да укрепи убеждението ни, че Йехова винаги действа в определеното време. (Авак. 2:3)

Изучаването, молитвите, вярното посещаване на събранията и проповядването, съчетани с любещи дела за другите, ще ни помагат ‘постоянно да мислим за наближаващия ден на Йехова’. (2 Пет. 3:11, 12) Нашето постоянство няма да остане незабелязано от Йехова. Апостол Павел ни напомня: „Нека не се отказваме да вършим каквото е добро, защото ако не се уморим, в определеното време ще пожънем.“ (Гал. 6:9)

Сега безспорно не е времето да мамим себе си с лъжливи разсъждения, като си мислим, че денят на Йехова се бави. Вместо това сега е времето да укрепим сърцата си, тъй като денят на Йехова наближава.

[Снимка на страница 4]

Агей и Захария подканяли юдеите да строят

[Снимка на страница 5]

Какво щеше да направи домакинът, ако знаеше, че ще дойде крадец?