Остани в защитната долина на Йехова

1, 2. Каква война се задава на хоризонта, и какво няма да се налага да правят Божиите служители в нея?

НА 30 октомври 1938 г. милиони хора в Съединените щати слушали известна радиопрограма, която представяла театрални постановки. Пиесата онази вечер била адаптация на научнофантастичния роман „Война на световете“. Актьорите, играещи ролята на репортери, описвали приземяването на марсиански нашественици, които щели да унищожат Земята. Макар да било съобщено, че предаването е пиеса, много от слушателите помислили, че нападението е истинско, и се уплашили. Някои дори взели определени мерки, за да се предпазят от въображаемите нашественици.

² Днес на хоризонта се задава истинска война. Но хората не реагират. Тази война е предсказана не в някакъв научнофантастичен роман, а в Божието вдъхновено Слово, Библията. Това е войната Армагедон, в която Бог ще воюва срещу този порочен свят. (Откр. 16:14–16) В нея Божиите служители на земята няма да се налага да се защитават от извънземни нашественици. И все пак те ще бъдат изпълнени със страхопочитание поради удивителните събития и поради смайващата проява на Божията сила.

 3. Какво пророчество ще разгледаме, и защо то е важно за нас?

³ Едно библейско пророчество в книгата на Захария, 14 глава, е пряко свързано с войната Армагедон. Въпреки че е записано преди около 2500 години, то засяга и нашия живот. (Рим. 15:4) Много от думите в него се отнасят както за неща, които са се случили с Божия народ след установяването на месианското Царство през 1914 г., така и за вълнуващи събития, които ще станат в близкото бъдеще. Някои забележителни аспекти на пророчеството са появата на „много голяма долина“ и потичането на „живи води“. (Зах. 14:4, 8) Тази долина има изключително важна роля в осигуряването на защита на служителите на Йехова. Когато научим какво може да означават за нас „живите води“, не само ще разберем, че трябва да пием от тях, но и ще искаме да пием. Следователно е добре да обърнем сериозно внимание на това пророчество. (2 Пет. 1:19, 20)

 4. (а) Кога започнал „денят на Йехова“? (б) Какво известявали служителите на Йехова десетилетия преди 1914 г., и как реагирали световните водачи?

⁴ Още в началото на 14 глава на Захария се говори за „деня на Йехова“. (Прочети Захария 14:1, 2.) Какво представлява този ден? Това е „денят на Господаря“, който започнал, когато „Царството на света“ станало „царство на нашия Господар и на неговия Христос“. (Откр. 1:10; 11:15) Този ден започнал през 1914 г. с установяването на месианското Царство в небесата. Десетилетия преди 1914 г. служителите на Йехова известявали, че краят на „определените времена на народите“ ще дойде през тази година и че светът ще навлезе в небивал период на беди. (Лука 21:24) Как реагирали народите? Вместо да се вслушат в навременното предупреждение, политическите и религиозните водачи се подигравали на тези пламенни помазани проповедници и ги преследвали. Така те се присмивали на Всемогъщия Бог, понеже помазаните посланици на Царството представят „небесния Йерусалим“ — месианското Царство, от което са част. (Евр. 12:22, 28)

5, 6. (а) Какво предприели народите против „града“ и неговите ‘граждани’? (б) Кои били „останалите от народа“?

⁵ Захария предсказал какво ще предприемат народите: „Градът [Йерусалим] ще бъде превзет.“ „Градът“ символизира Божието месианско Царство. Той е представян на земята от своите ‘граждани’, остатъка от помазани християни. (Флп. 3:20) През Първата световна война някои видни членове на земната част на организацията на Йехова били „превзети“, или арестувани, и изпратени в затвор в Атланта (Джорджия, САЩ). ‘Къщите били разграбени’, в смисъл че тези и други невинни лоялни служители на Бога станали жертва на несправедливо и жестоко отношение. Противниците забранили литературата и ограничили дейността на помазаните като възвестители на Царството.

⁶ Макар че превъзхождали по брой Божиите служители, говорели лъжи за тях, противопоставяли им се и ги преследвали, противниците не успели да унищожат истинското поклонение. „Останалите от народа“, тоест помазаният остатък, лоялно отказали „да бъдат отведени от града“.

 7. Какъв пример дават помазаните Свидетели на Йехова на всички истински християни днес?

⁷ Дали това пророчество се изпълнило изцяло до края на Първата световна война? Не. Щяло да има още атаки срещу помазания остатък и неговите лоялни сътрудници със земна надежда. (Откр. 12:17) Втората световна война е доказателство за това. Примерът на верните помазани Свидетели насърчава Божиите служители днес да издържат на всякакви изпитания, включително на противопоставяне от невярващи роднини, колеги или съученици, които им се подиграват заради вярата им. (1 Пет. 1:6, 7) Независимо къде живеят, истинските християни са решени повече от когато и да било ‘да стоят непоколебимо в един дух и да не се плашат от своите противници’. (Флп. 1:27, 28) Къде обаче могат да намерят сигурност в този свят, който ги мрази? (Йоан 15:17–19)

 8. (а) Какво може да символизират планините в Библията? (б) Какво представя „планината с маслиновите дървета“?

⁸ Тъй като „градът“ Йерусалим символизира небесния Йерусалим, „планината с маслиновите дървета, която се намира пред Йерусалим“, също трябва да се приема за символична. Какво представя тази планина? Как „ще се разцепи по средата“ и ще образува две планини? Защо Йехова ги нарича „моите планини“? (Прочети Захария 14:3–5.) В Библията планините понякога символизират царства, или управления. Освен това с Божията планина се свързват благословии и защита. (Пс. 72:3; Иса. 25:6, 7) Следователно планината с маслиновите дървета на изток от Йерусалим, на която Йехова стъпва, представя всемирното му върховенство, неговата върховна власт.

 9. В какъв смисъл „Маслиновата планина“ се разцепва?

⁹ Какво означава разделянето на планината с маслиновите дървета? Планината се разцепва, в смисъл че Йехова установява друго, допълнително управление. Това вторично управление е месианското Царство начело с Исус Христос. Затова Йехова нарича двете планини, които се образуват от разцепването на „Маслиновата планина“, „моите планини“. (Зах. 14:4, бел. под линия) И двете са негови.

10. Какво представя „много голямата долина“ между двете планини?

¹⁰ Когато символичната планина се разцепва, като половината се премества на север и половината — на юг, краката на Йехова остават върху двете планини. Под краката му се появява „много голяма долина“. Тази символична долина представя защитата на Йехова. Там служителите му се чувстват сигурни под неговото всемирно върховенство и под управлението на месианското Царство на Сина му. Йехова ще се погрижи чистото поклонение никога да не бъде заличено. Кога се разцепила планината с маслиновите дървета? Това станало, когато месианското Царство било установено, след като свършили времената на езичниците през 1914 г. А кога започнало бягството на Божия народ в символичната долина?

11, 12. (а) Кога започнало бягството в символичната долина? (б) Какво показва, че силната ръка на Йехова е с народа му?

¹¹ Исус предупредил последователите си: „Всичките народи ще ви мразят заради моето име.“ (Мат. 24:9) През последните дни на тази система, от 1914 г. насам, омразата им е станала особено силна. Въпреки яростната атака на противниците срещу помазаните християни по време на Първата световна война, тази вярна група не била премахната. През 1919 г. те били освободени от хватката на Вавилон Велики — световната империя на фалшивата религия.a (Откр. 11:11, 12) Именно тогава започнало бягството в долината между планините на Йехова.

¹² От 1919 г. долината на Божията защита продължава да пази Божия народ по цялата земя. През годините в много части на света е имало забрани и ограничения върху проповедната служба и библейската литература на Свидетелите на Йехова. В някои страни все още има такива ограничения. Колкото и да се опитват обаче, народите никога няма да успеят да премахнат истинското поклонение! Могъщата ръка на Йехова ще бъде с неговия народ. (Втор. 11:2)

13. Как можем да останем в защитната долина на Йехова, и защо сега това е по–важно от когато и да било преди?

¹³ Ако сме верни на Йехова и стоим твърди в истината, той и Синът му Исус Христос ще ни защитават. Бог няма да позволи на нищо и на никого да ни „грабне от ръката [му]“. (Йоан 10:28, 29) Той е готов да ни окаже необходимата помощ, за да му се подчиняваме като на Върховен владетел на вселената и да бъдем лоялни поданици на месианското Царство. Трябва да останем в защитната долина, тъй като по време на наближаващото „голямо бедствие“ тя ще бъде още по–важна за истинските Божии служители.

14, 15. Какво ще бъде положението на онези, които са извън долината, в „деня на [Божията] война“?

¹⁴ С наближаването на края на тази система Сатана ще засили атаките си срещу Божиите служители. Тогава ще дойде „денят на войната“ на Бога срещу враговете му. Йехова ще се погрижи една от атаките на Сатана да му бъде последна. На този ден Върховният владетел на вселената ще се прояви като славен Воин, повече отколкото в предишни „дни на битка“. (Зах. 14:3)

¹⁵ Какво ще бъде положението на онези, които са извън „голямата долина“ на защитата в „деня на [Божията] война“? Над тях няма да свети „скъпоценната светлина“ на Божието одобрение. В тази наближаваща битка ще бъдат засегнати „конете, мулетата, камилите и магаретата, както и всяко домашно животно“, символизиращи оръжията на народите. Те „ще замръзнат“, няма да функционират, сякаш са сковани от студ. Йехова ще използва също „бедствие“, или зараза. Независимо дали ще бъде буквално, или не, това бедствие ще спре ужасните заплахи. На този ден очите и езикът на враговете „ще изгният“, в смисъл че те ще действат слепешката и предизвикателната им реч ще бъде прекратена. (Зах. 14:6, 7, 12, 15) Съюзниците на Сатана в битката ще бъдат многобройни. Но никой от тях няма да избегне унищожението. (Откр. 19:19–21) „Убитите от Йехова ще бъдат от единия край на земята до другия.“ (Йер. 25:32, 33)

16. Над кои въпроси трябва да помислим, имайки предвид наближаващия „ден на [Божията] война“, и какво ще трябва да направим?

¹⁶ Войната винаги носи страдания, дори на победителите. Възможно е хората да няма какво да ядат или да загубят притежанията си. Стандартът на живот може да се понижи или личната свобода да бъде ограничена. Как ще реагираме ние, ако ни сполетят такива трудности? Ще изпаднем ли в паника? Ще се откажем ли от вярата си, ако сме под натиск? Дали ще изгубим надежда и ще се отчаем? Само колко важно ще е по време на „голямото бедствие“ да запазим вярата си в спасителната сила на Йехова и да останем в неговата защитна долина! (Прочети Авакум 3:17, 18.)

17, 18. (а) Какво представляват „живите води“? (б) Какво представят „източното море“ и „западното море“? (в) На какво си решен, гледайки към бъдещето?

¹⁷ След Армагедон от месианското Царство ще текат изобилно „живи води“. Те представляват уредбите на Йехова за живот. „Източното море“ е Мъртво море, а „западното море“ е Средиземно море. И двете се отнасят за хора. Мъртво море подходящо изобразява онези, които са в общия гроб на човечеството и ще бъдат възкресени. Тъй като гъмжи от живот, Средиземно море уместно представя „голямото множество“ от преживели Армагедон. (Прочети Захария 14:8, 9; Откр. 7:9–15) И двете групи ще бъдат освободени от Адамовата смърт, като пият от символичните живи води, или от „реката с водата на живота“. (Откр. 22:1, 2)

¹⁸ Под закрилата на Йехова ще преживеем края на тази порочна система и ще влезем в праведния нов свят на Бога. Макар че сме мразени от всички народи, нека бъдем решени да останем лоялни поданици на Божието Царство и винаги да стоим в защитната долина на Йехова.