„Аз съм с вас“
‘Господният пратеник говорѝ на людете: Аз съм с вас, дума Господ.’ — АГЕЙ 1:13.
1. Какъв пророчески паралел с нашето време направил Исус?
ДНЕС живеем в много важен период от историята. Както се вижда от изпълнението на библейските пророчества, от 1914 г. насам ние се намираме в „деня на Господаря“. (Откровение 1:10) Несъмнено вече си изследвал този въпрос и знаеш, че Исус сравнил „дните на Човешкия син“ в царска власт с „Ноевите дни“ и „дните на Лот“. (Лука 17:26, 28) Така Библията прави пророчески паралел с нашето време. Но има още един подобен паралел, който си заслужава да разгледаме.
2. Каква задача дал Йехова на Агей и Захария?
2 Нека да видим каква ситуация съществувала в дните на еврейските пророци Агей и Захария. Какво било посланието на тези двама верни пророци и какво значение има то за народа на Йехова днес? Агей и Захария били ‘Господни пратеници’, тоест били изпратени от Йехова при юдеите след завръщането им от плена във Вавилон. Те трябвало да ги уверят, че Бог ще ги подкрепи във връзка с възстановяването на храма. (Агей 1:13; Захария 4:8, 9) Макар че книгите, написани от Агей и Захария, са кратки, те са част от ‘цялото Писание, което е вдъхновено от Бога и полезно за поучаване, за порицаване, за поправяне на нещата, за възпитаване в праведност’. (2 Тимотей 3:16)
Трябва да се интересуваме от тях
3, 4. Защо трябва да се интересуваме от пророчествата на Агей и Захария?
3 Няма съмнение, че посланията на Агей и Захария са били от полза за юдеите по тяхно време и че пророчествата им са се изпълнили още тогава. Защо обаче можем да сме сигурни, че тези две книги са от интерес за нас днес? Отговор на този въпрос намираме в Евреи 12:26–29. Там апостол Павел цитира думите от Агей 2:6, според които Бог ‘ще разтърси небето и земята’. Това разтърсване ще доведе в крайна сметка до ‘прекатурянето на престола на царствата и събарянето на силата на царствата на народите’. (Агей 2:22)
4 Като цитира Агей, апостол Павел казва какво ще стане с „царствата на народите“ и говори за превъзходството на непоклатимото Царство, което ще наследят помазаните християни. (Евреи 12:28) От това разбираме, че когато през първи век била писана книгата Евреи, пророчествата на Агей и Захария трябвало да имат допълнително изпълнение. Днес на земята все още има един остатък от помазани християни, които са наследници на месианското Царство заедно с Исус. Следователно пророчествата на Агей и Захария трябва да са от значение и за нашето време.
5, 6. Какви събития предшествали службата на Агей и Захария?
5 Книгата Ездра ни запознава с историческите факти. След завръщането на юдеите от плена във Вавилон през 537 г. пр.н.е. управителят Зоровавел и първосвещеникът Исус надзиравали полагането на основите на новия храм през 536 г. пр.н.е. (Ездра 3:8–13; 5:1) Макар че това било причина за радост, скоро юдеите били обзети от страх. В Ездра 4:4 се казва, че имало врагове — „людете на земята“, които ‘отслабвали ръцете на Юдовите люде и им пречели в граденето’. Тези врагове, и най–вече самаряните сред тях, измислили фалшиви обвинения срещу юдеите. Те убедили царя на Персия да забрани строежа на храма. (Ездра 4:10–21)
6 Първоначалният ентусиазъм, с който юдеите вършели работата, отслабнал и те започнали да се съсредоточават над личните си интереси. Но през 520 г. пр.н.е., шестнайсет години след полагането на основите на храма, Йехова изпратил Агей и Захария, за да подтикне хората от своя народ да възобновят работата по изграждането на храма. (Агей 1:1; Захария 1:1) Подбудени от пратениците на Бога и виждайки ясно неговата подкрепа, юдеите започнали отново работата по храма, който бил завършен през 515 г. пр.н.е. (Ездра 6:14, 15)
7. Какъв паралел съществува между ситуацията в дните на пророците и в днешно време?
7 Знаеш ли какво означава всичко това за нас? Днес ние извършваме дейност, която е свързана с проповядването на „добрата новина за царството“. (Матей 24:14) На нея беше наблегнато специално след Първата световна война. Както юдеите в древността били освободени от плена във Вавилон, така и съвременните служители на Йехова бяха освободени от плена на Вавилон Велики, световната империя на фалшивата религия. Помазаните Божии служители се отдадоха на дейността по проповядване, поучаване и насочване на хората към истинското поклонение. Тази дейност продължава и днес дори в още по–голям мащаб и вероятно ти също участваш в нея. Сега е времето тя да бъде извършена, тъй като краят на тази система наближава! Работата, която ни е възложил Йехова, трябва да продължава, докато той се намеси в човешките дела по време на „голямото бедствие“. (Матей 24:21) Това ще премахне злото и ще позволи на истинското поклонение да бъде установено по цялата земя.
8. Защо можем да сме сигурни, че Бог подкрепя нашата дейност?
8 Както показват пророчествата на Агей и Захария, ако участваме всеотдайно в тази дейност, можем да сме сигурни в подкрепата и благословията на Йехова. Въпреки усилията на някои хора да потискат Божиите служители или да забраняват възложената им дейност, нито едно правителство не е успяло да спре напредъка на проповедната дейност. Помисли за това как Йехова е благословил растежа на дейността за Царството през десетилетията след Първата световна война и чак до наши дни. Но все пак предстои още много работа.
9. На каква ситуация в древността трябва да обърнем внимание, и защо?
9 Как онова, което научаваме от Агей и Захария, може да ни подтикне да се подчиняваме в по–голяма степен на Божията заповед да проповядваме и поучаваме? Нека да обърнем внимание на някои поуки от тези две книги на Библията. Например нека да разгледаме някои подробности, свързани със започнатото от освободените от плен юдеи изграждане на храма. Както беше споменато, юдеите, които се върнали от Вавилон в Йерусалим, не постоянствали в строителната работа. След като положили основите на храма, те намалили темпото. Какво погрешно мислене се разпространило сред тях? И какво можем да научим ние от това?
Да развием правилен възглед за материалните неща
10. Какво погрешно мислене развили юдеите, и какъв бил резултатът от това?
10 Завърналите се юдеи казвали: „Не е още времето.“ (Агей 1:2) В началото, когато започнали да строят храма, полагайки основите през 536 г. пр.н.е., те не казвали: „Не е още времето.“ Но не след дълго позволили на противопоставянето от страна на съседните народи и намесата на управниците да им повлияят. Юдеите започнали да обръщат повече внимание на собствените си къщи и на удобството си. Посочвайки разликата между техните облицовани с качествен дървен материал къщи и незавършения храм, Йехова ги попитал: „Време ли е сами вие да живеете в своите с дъски обковани къщи, докато тоя дом остава пуст?“ (Агей 1:4)
11. Защо Йехова трябвало да даде съвет на юдеите по времето на Агей?
11 Да, за юдеите били важни вече други неща. Вместо да поставят на първо място целта на Йехова храмът да бъде построен, те се съсредоточили върху себе си и върху своите къщи. Работата по Божия дом била изоставена. С думите, записани в Агей 1:5, Йехова насърчил юдеите да ‘помислят за постъпките си’. Той им казвал да отделят време, за да помислят как делата им и това, че не са поставяли работата по изграждането на храма на първо място, са се отразили на живота им.
12, 13. Как думите в Агей 1:6 описват ситуацията, в която се намирали юдеите, и какво е тяхното значение?
12 Както можеш да предположиш, това, че юдеите не поставяли важните неща на първо място, им оказало влияние. Да видим как Бог гледал на нещата, както е записано в Агей 1:6: „Посяхте много, но малко събрахте; ядете, но не се насищате; пиете, но не се напивате; обличате се, но никому не му е топло; и надничарят приема заплатата, за да я тури в скъсан мешец.“
13 Въпреки че юдеите били в земята, която Бог им бил дал, тя не произвеждала толкова, колкото на тях им се искало. Йехова оттеглил благословията си, за което ги бил предупредил. (Второзаконие 28:38–48) Без подкрепата на Йехова юдеите сеели семена, но жетвата била оскъдна, не била достатъчна да задоволи потребностите им. Без благословията на Йехова те не успявали да си осигурят топли дрехи, с които да се облекат. Дори изглеждало сякаш парите, които печелели, били слагани в торба с дупки, без да има някаква полза за този, който ги е спечелил. А какво означават думите „пиете, но не се напивате“? Те не може да означават, че напиването е знак за Божието одобрение, защото Бог осъжда пиянството. (1 Царе 25:36; Притчи 23:29–35) Точно обратното, тези думи са още едно потвърждение за това, че юдеите нямали благословията на Йехова. Виното, което щели да произведат, щяло да бъде в ограничено количество, така че не можело да има опияняващо въздействие. Според изданието „Ревизиран стандартен превод“ думите в Агей 1:6 гласят: „Пиете, но не можете да се наситите.“
14, 15. Каква поука извличаме от Агей 1:6?
14 Поуката, която трябва да извлечем от всичко това, не е свързана само с обзавеждането или украсата на дома ни. Много преди плена във Вавилон пророк Амос бил порицал богатите израилтяни заради техните „къщи от слонова кост“ и заради това, че ‘лежали на постелки от слонова кост’. (Амос 3:15; 6:4) Но красивите къщи и декорираните мебели не им служили дълго. Те били разграбени от чужди завоеватели. И въпреки всичко, години по–късно — след като били в плен седемдесет години — много от хората в Божия народ не си били извлекли поука от случилото се. А как ще постъпим ние? Добре е всеки от нас да се запита честно следното: „Какво значение придавам на дома си и на обзавеждането и украсата в него? Какво мисля за допълнителното образование, чрез което мога да направя кариера, въпреки че това може да отнема голяма част от времето ми в продължение на няколко години и да засенчи важни аспекти от духовния ми живот?“ (Лука 12:20, 21; 1 Тимотей 6:17–19)
15 Това, което четем в Агей 1:6, трябва да ни помогне да разберем, че се нуждаем от Божията благословия в живота си. Юдеите в древността нямали тази благословия и в резултат на това страдали. Независимо дали разполагаме с много материални неща, или не, ако не бъдем благословени от Йехова, това несъмнено ще бъде за наша духовна вреда. (Матей 25:34–40; 2 Коринтяни 9:8–12) Но как можем да получим Божията благословия?
Йехова помага посредством своя свети дух
16–18. Какво означавали за древните юдеи думите в Захария 4:6?
16 Пророк Захария, който служил заедно с Агей, бил вдъхновен от Бога да наблегне на средството, чрез което Бог подбуждал и благославял преданите си служители по онова време. Това показва как той ще благослови и тебе лично. В повествованието четем: „Не чрез сила, нито чрез мощ, но чрез Духа Ми, казва Господ на Силите.“ (Захария 4:6) Може би често чуваш този стих, но какво значение е имал той за юдеите в дните на Агей и Захария, и има ли някакво значение и за тебе?
17 Припомни си, че вдъхновените думи на Агей и Захария постигнали чудесен резултат. Те дали сили на верните юдеи. Агей започнал да пророкува през шестия месец на 520 г. пр.н.е. Захария започнал през осмия месец на същата година. (Захария 1:1) Както се вижда от Агей 2:18, през деветия месец работата по основите на храма била подновена. Така че юдеите били подтикнати към действие и се подчинили на Йехова, сигурни в неговата подкрепа. Думите в Захария 4:6 се отнасят за Божията подкрепа.
18 Когато се върнали в родината си през 537 г. пр.н.е., юдеите нямали армия. Но Йехова ги защитавал и ги водел по пътя от Вавилон. И неговият дух ръководел нещата, когато скоро след това започнал строежът на храма. Веднага щом започнали отново да работят всеотдайно, Йехова ги подкрепил чрез светия си дух.
19. Над какво силно влияние надделял Божият дух?
19 Чрез поредица от осем видения Захария бил уверѐн, че Йехова ще бъде с народа си, който вярно ще довърши строежа на храма. Четвъртото видение, което е записано в трета глава, показва, че Сатана активно се противопоставял на усилията на юдеите да завършат изграждането на храма. (Захария 3:1) Той със сигурност нямало да бъде доволен да види как първосвещеникът Исус извършва служения в полза на народа в този нов храм. Въпреки че Дяволът усилено пречел на юдеите при построяването на храма, духът на Йехова играел важна роля в премахването на различни пречки и давал сили на юдеите, за да напредват, докато храмът бил завършен.
20. Как светият дух помогнал на юдеите да изпълнят волята на Бога?
20 Изглеждало така, сякаш имало някаква непреодолима пречка от страна на управниците, които успели да забранят строежа на храма. Но Йехова обещал, че това, което изглеждало като ‘планина’, щяло да изчезне и да се превърне в равно „поле“. (Захария 4:7) Така и станало! Цар Дарий I наредил архивите да бъдат прегледани и намерил указа на Кир, даващ на юдеите правото отново да построят храма. Затова Дарий отменил забраната и наредил от царската хазна да бъдат отделени пари, с които юдеите да могат да покрият разходите по строежа. Какъв невероятен обрат на събитията! Дали Божият дух повлиял на това развитие на нещата? Можем да сме сигурни, че било така! Храмът бил завършен през 515 г. пр.н.е., в шестата година от царуването на Дарий I. (Ездра 6:1, 15)
21. (а) Как в древността Бог ‘разтърсил народите’, и как „отбраните неща“ излезли от тях? (б) Как тези думи се изпълняват в днешно време?
21 В Агей 2:5 пророкът напомнил на юдеите за договора, който Бог сключил с тях при Синайската планина, когато ‘цялата планина се тресяла силно’. (Изход 19:18) В дните на Агей и Захария Йехова щял да причини друго разтърсване, описано с фигуративен език в 6 и 7 стих. Положението в персийската държава щяло да остане несигурно, но работата по храма щяла да бъде завършена. Хора от неюдейски произход, „отбраните неща на всичките народи“, щели заедно с юдеите да прославят Бога на това място за поклонение. В днешно време по един по–забележителен начин Бог ‘разтърсва народите’ посредством нашата проповедна дейност и „отбраните неща на всичките народи“ започват да се покланят на Бога заедно с помазания остатък. Наистина, помазаните и „другите овце“ изпълват дома на Йехова със слава. Тези верни поклонници на Бога с вяра очакват времето, когато той ще ‘разтърси небето и земята’ в друг смисъл. Това разтърсване ще бъде с цел да събори и да премахне силата на царствата на народите. (Агей 2:22)
22. Как биват ‘разтърсени’ народите, с какъв резултат, и какво още ще се случи?
22 Това ни напомня за големите промени, настъпили сред различните елементи, изобразени от „небето и земята, морето и сушата“. Една такава промяна е хвърлянето на Сатана Дявола и неговите демони в областта на земята. (Откровение 12:7–12) Освен това проповедната дейност, начело на която са помазаните служители на Бога, несъмнено разтърсва земните елементи на тази система. (Откровение 11:18) Въпреки това едно „голямо множество“ от „отбраните неща на всичките народи“ се е присъединило към духовния Израил в службата на Йехова. (Откровение 7:9, 10) „Голямото множество“ сътрудничи на помазаните християни в проповядването на добрата новина, че скоро Бог ще разтърси народите по време на Армагедон. Това събитие ще даде възможност истинското поклонение да бъде издигнато до съвършенство по цялата земя.
Спомняш ли си?
• Кога и при какви обстоятелства служили Агей и Захария?
• Как можеш да приложиш на практика посланието на Агей и Захария?
• Защо според тебе думите в Захария 4:6 са насърчителни?
[Снимки на страница 20]
Пророчествата на Агей и Захария ни уверяват в подкрепата на Бога
[Снимка на страница 23]
„Време ли е сами вие да живеете в своите с дъски обковани къщи, докато тоя дом остава пуст?“
[Снимка на страница 24]
Служителите на Йехова се стремят да достигнат ‘отбраните хора на народите’