Йехова — източникът на истинската справедливост и праведност
„Скалата — съвършена е дейността му, защото всичките му пътища са справедливост. Бог на верността, у когото няма несправедливост.“ — ВТОРОЗАКОНИЕ 32:4, NW.
1. Защо изпитваме една присъща потребност от справедливост?
ТОЧНО както всеки човек изпитва вродена потребност от любов, така и всички ние жадуваме към нас да се отнасят справедливо. Американският държавник Томас Джеферсън писал, че „[справедливостта] е инстинктивна и естествена, . . . толкова присъща на човека, колкото и осезанието, зрението или слуха“. Това не е изненадващо, тъй като Йехова ни е създал по своя образ. (Битие 1:26) Наистина, той ни е дарил с качества, които отразяват неговата личност, и едно от тях е справедливостта. Затова ние изпитваме една присъща потребност от справедливост и затова копнеем да живеем в свят на истинска справедливост и праведност.
2. Колко е важна справедливостта за Йехова, и защо е необходимо да разберем значението на божията справедливост?
2 Относно Йехова Библията ни уверява: „Всичките му пътища са справедливост.“ (Второзаконие 32:4, NW) Но в един свят, измъчван от несправедливост, не е лесно да се схване значението на божията справедливост. От страниците на божието Слово обаче можем да разберем как Бог раздава справедливост и може да започнем още повече да ценим прекрасните пътища на Бога. (Римляни 11:33) Да разберем какво е справедливост в библейския смисъл е важно, защото нашата представа за справедливостта може да бъде силно повлияна от човешки схващания. От човешка гледна точка справедливостта може да бъде смятана просто за безпристрастно прилагане на приетите закони. Или както писал философът Франсис Бейкън, „справедливостта се състои в това всеки човек да получи каквото заслужава“. Но справедливостта на Йехова означава много повече.
Справедливостта на Йехова стопля сърцето
3. Какво може да се научи от разглеждането на думите от езиците на оригинала, използувани в Библията за справедливост и праведност?
3 Обхватът на божията справедливост може да бъде разбран по–добре, ако разгледаме как думите от езиците на оригинала са използувани в Библията.a Интересно е, че в Писанията не съществува значителна разлика между справедливост и праведност. Всъщност понякога еврейските думи са използувани успоредно, както виждаме в Амос 5:24, NW, където Йехова подканя своя народ: „Нека справедливостта да тече както вода и праведността като неспирен и буен поток.“ Освен това няколко пъти думите „справедливост и праведност“ се появяват заедно с цел наблягане. — Псалм 33:5, NW; Исаия 33:5, NW; Йеремия 33:15, NW; Езекиил 18:21, NW; 45:9, NW.
4. Какво означава да проявяваш справедливост, и какъв е най–висшият стандарт за справедливост?
4 Какъв смисъл бива предаден чрез тези еврейски и гръцки думи? Да проявяваш справедливост в библейския смисъл означава да правиш онова, което е правилно и честно. Тъй като Йехова е този, който установява моралните закони и принципи — тоест, какво е правилно и честно, — начинът, по който Йехова върши нещата, е най–висшият стандарт за справедливост. Изданието Theological Wordbook of the Old Testament [„Теологичен речник на Стария завет“] обяснява, че еврейската дума, превеждана като „праведност“ (тсѐдек), „се отнася за един нравствен, морален стандарт и разбира се, в С[тария] З[авет] този стандарт е естеството и волята на Бога“. Така че начинът, по който Бог прилага своите принципи, и особено начинът, по който той се отнася към несъвършените хора, разкрива лицето на истинската справедливост и праведност.
5. Какви качества са свързани с божията справедливост?
5 Писанията ясно показват, че богоугодната справедливост стопля сърцето, а не е груба и неотстъпчива. Давид пял: „Йехова обича справедливостта и няма да изостави своите лоялни хора.“ (Псалм 37:28, NW) Справедливостта на Бога Го подтиква да проявява вярност и състрадание към своите служители. Божията справедливост реагира на нашите потребности и оставя място за нашето несъвършенство. (Псалм 103:14) Това не означава, че Бог оправдава злото, защото ако прави това, той би насърчил несправедливостта. (1 Царе 3:12, 13; Еклисиаст 8:11) Йехова обяснил на Моисей, че Той е „състрадателен и милосърден, небързащ да се гневи и изобилствуващ с любеща милост и истина“. Макар че е готов да прости грешки и провинения, Бог няма да освободи от наказание онези, които го заслужават. — Изход 34:6, 7, NW.
6. Как Йехова се отнася към своите земни деца?
6 Когато размишляваме за това как Йехова проявява справедливост, не бива да мислим за него като за непреклонен съдия, който е загрижен само за произнасянето на присъда над грешниците. Точно обратното, ние трябва да мислим за него като за любещ, но строг баща, който винаги се отнася към децата си по възможно най–добрия начин. „О, Йехова, ти си наш Баща“ — казал пророк Исаия. (Исаия 64:8, NW) Като справедлив и праведен Баща Йехова уравновесява строгостта относно онова, което е правилно, с нежно състрадание към своите земни деца, които се нуждаят от помощ или прошка вследствие на трудни обстоятелства или слабости на плътта. — Псалм 103:6, 10, 13, NW.
Изясняване на това какво е справедливост
7. (а) Какво научаваме за божията справедливост чрез пророчеството на Исаия? (б) Каква била ролята на Исус относно това народите да бъдат учени на справедливост?
7 Състрадателната същност на справедливостта на Йехова била подчертана от идването на Месията. Исус учел другите за божията справедливост и живял в хармония с нея, както било предсказано от пророк Исаия. Ясно е, че божията справедливост включва нежно отношение към хората, които са угнетени. Така те не биват съкрушени дотолкова, че да не могат да се възстановят. Исус, ‘служителят’ на Йехова, дошъл на земята, за да „изясни на народите“ този аспект на божията справедливост. Той направил това, като ни дал преди всичко един жив пример относно значението на божията справедливост. Тъй като бил ‘праведната издънка’ на цар Давид, Исус имал голямо желание да ‘търси справедливост и да бъде бърз спрямо праведността’. — Исаия 16:5, NW; 42:1–4; Матей 12:18–21, NW; Йеремия 33:14, 15, NW.
8. Защо истинската справедливост и праведност не били ясни през първи век?
8 Такова изясняване на същността на справедливостта на Йехова било особено необходимо през първи век от н.е. Юдейските старейшини и религиозни водачи — книжниците, фарисеите и други — пропагандирали и лично онагледявали един изопачен възглед за справедливостта и праведността. В резултат на това обикновените хора, които установили, че е невъзможно да живеят според изискванията, поставяни от книжниците и фарисеите, вероятно си представяли, че божията праведност е недостижима. (Матей 23:4; Лука 11:46) Исус показал, че не е така. Той избрал своите апостоли измежду тези обикновени хора и ги научил на божиите праведни стандарти. — Матей 9:36; 11:28–30.
9, 10. (а) Как книжниците и фарисеите се опитвали да покажат своята праведност? (б) Как и защо Исус разкрил, че действията на книжниците и фарисеите били безполезни?
9 От друга страна, фарисеите търсели възможности да проявяват своята „праведност“ (NW), като публично се молели или правели дарения. (Матей 6:1–6) Освен това те се опитвали да покажат праведността си, като се придържали към многобройни закони и правила, много от които били измислени от самите тях. Тези усилия ги карали да ‘подминават справедливостта и любовта на Бога’. (Лука 11:42, NW) Външно те може би изглеждали праведни, но отвътре били ‘пълни с беззаконие’, или неправедност. (Матей 23:28) Просто казано, те наистина не знаели много за божията праведност.
10 Поради тази причина Исус предупредил своите последователи: „Ако вашата праведност не изобилствува повече от тази на книжниците и фарисеите, в никакъв случай няма да влезете в царството на небесата.“ (Матей 5:20, NW) Яркият контраст между божията справедливост, онагледена от Исус, и тесногръдата увереност на книжниците и фарисеите в собствената им праведност бил причината за честите конфликти между тях.
Божията справедливост срещу изкривената справедливост
11. (а) Защо фарисеите питали Исус относно лекуването на сабат? (б) Какво разкрил отговорът на Исус?
11 По време на своята служба в Галилея през пролетта на 31 г. от н.е. в една синагога Исус видял мъж с изсъхнала ръка. Тъй като било сабат, фарисеите попитали Исус: „Дали е позволено да се лекува на сабат?“ Вместо да изпитват искрена загриженост за страданията на този беден човек, те искали да намерят повод да осъдят Исус, както разкрива и техният въпрос. Нищо чудно, че Исус се огорчил поради техните безчувствени сърца! Тогава той целенасочено отправил подобен въпрос към фарисеите: „Дали е позволено да се прави добро дело на сабат?“ Понеже те мълчали, Исус отговорил на собствения си въпрос, като ги попитал дали няма да спасят една овца, която на сабат е паднала в яма.b „Колко по–ценен е един човек от една овца!“ — разсъждавал Исус с неопровержима логика. „Затова е позволено [или правилно] на сабат да се извърши добро дело“ — завършил той. Божията справедливост не бива никога да бъде оковавана от човешките традиции. След като изяснил този въпрос, без да се колебае, Исус излекувал ръката на човека. — Матей 12:9–13, NW; Марко 3:1–5, NW.
12, 13. (а) Как в ярък контраст с книжниците и фарисеите Исус показал, че се интересува от това да помага на грешниците? (б) Каква е разликата между божията справедливост и праведността в собствените очи?
12 Фарисеите не се интересували много от онези, които имали физически недъзи, а интересът им към онези, които били обеднели в духовно отношение, бил още по–малък. Фарисейският изопачен възглед за праведност ги карал да пренебрегват и презират данъчните служители и грешниците. (Йоан 7:49) Въпреки това много такива хора откликнали на поучението на Исус, тъй като несъмнено усещали неговото желание да помогне, а не да съди. (Матей 21:31; Лука 15:1) Фарисеите обаче презрели усилията на Исус да лекува духовно болните. „Този човек приветствува грешници и сяда на трапеза с тях“ — мърморели укорително те. (Лука 15:2, NW) В отговор на тяхното обвинение Исус отново използувал един пример, свързан с пастирството. Точно както един пастир се радва, когато намери една изгубена овца, така и ангелите в небето се радват, когато някой грешник се разкайва. (Лука 15:3–7) Самият Исус се радвал, когато имал възможност да помогне на Закхей да се разкае за своя предишен грешен начин на живот. „Човешкият син дойде да потърси и да спаси онова, което беше изгубено“ — казал той. — Лука 19:8–10, NW.
13 Тези сблъсъци ясно разкриват разликата между божията справедливост, която се старае да лекува и да запазва, и праведността в собствените очи, която се старае да възвеличи малцината и да осъди мнозината. Лишените от съдържание ритуали и създадените от човека традиции довели книжниците и фарисеите до това да бъдат арогантни и надути, но Исус уместно посочил, че те ‘пренебрегвали по–важните неща на Закона, а именно — справедливостта и милостта, и верността’. (Матей 23:23, NW) Нека да подражаваме на Исус в проявяването на истинска справедливост във всичко, което правим, и също така да внимаваме относно клопката да бъдем праведни в собствените си очи.
14. Как едно от чудесата на Исус показва, че божията справедливост взема предвид обстоятелствата на човека?
14 Макар че пренебрегвал своеволните правила на фарисеите, Исус спазвал Моисеевия закон. (Матей 5:17, 18) Като правел така, той не позволил буквата на този праведен Закон да отмени неговите принципи. Когато една жена, която страдала от кръвотечение в продължение на 12 години, докоснала дрехата му и била изцелена, Исус ѝ казал: „Дъще, вярата ти те излекува; иди си с мир.“ (Лука 8:43–48, NW) Състрадателните думи на Исус потвърдили, че божията справедливост имала предвид обстоятелствата на тази жена. Въпреки че била церемониално нечиста и следователно строго погледнато нарушила Моисеевия закон, намирайки се сред множеството, нейната вяра заслужавала да бъде възнаградена. — Левит 15:25–27; сравни Римляни 9:30–33, NW.
Праведността е за всеки
15, 16. (а) На какво ни учи Исусовата притча за добрия самарянин относно справедливостта? (б) Защо трябва да избягваме да бъдем ‘прекалено праведни’?
15 Освен че подчертал състрадателната същност на божията справедливост, Исус учел своите ученици и на това, че тя трябва да обхване всички хора. Волята на Йехова за него била да ‘донесе справедливост на народите’. (Исаия 42:1, NW) Това била идеята на една от най–известните притчи на Исус, тази за добрия самарянин. Притчата била отговор на въпрос, повдигнат от един добре запознат със Закона човек, който искал да „покаже, че е праведен“ (NW). „А кой е моят ближен?“ — попитал той, като несъмнено искал да ограничи задълженията си на ближен само до юдейския народ. Самарянинът в притчата на Исус проявил богоугодна праведност, защото бил готов да изразходва времето и парите си, оказвайки помощ на чужденец от друг народ. Исус завършил своята притча, като посъветвал питащия: „И ти прави също така.“ (Лука 10:25–37) Ако по подобен начин и ние правим добро на всички хора, независимо от техния расов или етнически произход, ще подражаваме на божията справедливост. — Деяния 10:34, 35, NW.
16 От друга страна, примерът на книжниците и фарисеите ни напомня, че за да проявяваме божия справедливост, не бива да бъдем ‘прекалено праведни’. (Еклисиаст 7:16) Усилията да направим впечатление на другите с показни прояви на праведност, или пък приписването на прекалено значение на направените от човека правила няма да ни донесат божието одобрение. — Матей 6:1, NW.
17. Защо за нас е толкова важно да проявяваме богоугодна справедливост?
17 Една от причините, поради които Исус изяснил на народите естеството на божията справедливост, било това, че всички негови ученици можели да се научат да проявяват това качество. Защо това е толкова важно? Писанията ни подканят да бъдем „подражатели на Бога“, а всички божии пътища са справедливост. (Ефесяни 5:1) Михей 6:8, NW също обяснява, че едно от изискванията на Йехова е да ‘проявяваме справедливост’, като ходим със своя Бог. Освен това Софония 2:2, 3, NW ни напомня, че ако искаме да бъдем скрити през деня на гнева на Йехова, трябва да ‘търсим праведност’, преди този ден да дойде.
18. На какви въпроси ще бъде отговорено в следващата статия?
18 Следователно тези критични последни дни са „особено подходящо време“ за проява на справедливост. (2 Коринтяни 6:2, NW) Можем да бъдем сигурни, че ако — както Йов — направим ‘праведността свое облекло’ и ‘справедливостта своя връхна дреха без ръкави’, Йехова ще ни благослови. (Йов 29:14, NW) Как вярата в справедливостта на Йехова ще ни помогне да гледаме в бъдещето с увереност? Освен това как богоугодната справедливост ни защищава в духовно отношение, докато чакаме праведната „нова земя“? (2 Петър 3:13, NW) Следващата статия ще отговори на тези въпроси.
[Бележки под линия]
a В Еврейските писания за това се срещат три основни думи. Едната от тях (мишпа̀т) често бива превеждана като „справедливост“. Другите две (тсѐдек и близката с нея дума тседака̀х) в повечето случаи биват предавани като „праведност“. Гръцката дума, превеждана като „праведност“ (дикайосѝне), се определя като „качеството да бъдеш праведен или справедлив“.
b Примерът, който дал Исус, бил добре подбран, защото устният закон на юдеите конкретно им позволявал да помагат на животно, което е изпаднало в беда на сабат. В още няколко други случаи имало конфликти по същия този въпрос, а именно, дали било позволено да се лекува на сабат. — Лука 13:10–17; 14:1–6; Йоан 9:13–16.
Можеш ли да обясниш?
◻ Какво е значението на божията справедливост?
◻ Как Исус учел народите на справедливост?
◻ Защо праведността на фарисеите била изопачена?
◻ Защо е необходимо да проявяваме справедливост?
[Снимка на страница 8]
Исус изяснил обхвата на божията справедливост