Ще угасиш ли „замъждял фитил“?
ИСУС ХРИСТОС известявал добрата новина на божието Царство на всякакви хора. Много от тях били потиснати, обезсърчени. Но Исус им носел насърчително послание. Той бил състрадателен към измъчените хора.
Писателят на едно от евангелията, Матей, подчертал състрадателността на Исус, като насочил вниманието към едно пророчество, записано от Исаия. Цитирайки думите, които се изпълнили от Христос, Матей писал: „Смазана тръстика няма да пречупи, и замъждял фитил няма да угаси, докато изведе правосъдието към победа.“ (Матей 12:20; Исаия 42:3) Какво се има предвид с тези думи, и как Исус изпълнил това пророчество?
Един поглед към пророчеството
Обикновено тръстиката расте във влажните райони и не е силно и устойчиво растение. Една „смазана тръстика“ наистина би била слаба. Изглежда затова тя изобразява потиснатите или страдащи хора като човека с изсъхналата ръка, който Исус излекувал на сабат. (Матей 12:10–14) Но какво може да се каже за пророческото споменаване на един фитил на светилник?
През първи век от н.е. един обикновен домакински светилник представлявал малък, подобен на плоска купичка глинен съд с дръжка с формата на ухо. Обикновено светилникът бил пълнен със зехтин. Със своите влакна един фитил, направен от лен, изтеглял зехтина нагоре, за да поддържа пламъка. Разбира се, „замъждял фитил“ е този, който е на път да угасне.
Исус известявал своето утешително послание на много хора, които фигуративно били като „смазана тръстика“, които били пречупени и мачкани. Тези хора приличали също на замъждял ленен фитил, защото тяхната последна искрица живот почти угасвала. Те наистина били потиснати и обезсърчени. Исус обаче не мачкал фигуративната „смазана тръстика“ и не гасял символичния „замъждял фитил“. Неговите любещи, нежни, състрадателни думи не обезсърчавали и не потискали допълнително страдащите хора. Вместо това, неговите думи и начинът, по който той се отнасял към тях, имали оживяващ ефект. — Матей 11:28–30.
Днес също много хора се нуждаят от състрадание и насърчение, защото са изправени пред отчайващи проблеми. Дори служителите на Йехова не винаги са като яки кули. Понякога някои от тях са подобни на замъждели фитили. Затова християните трябва да бъдат насърчителни — като, фигуративно казано, разпалват фитила, — укрепвайки се един друг. — Лука 22:32; Деяния 11:23.
Като християни ние искаме да бъдем укрепващи. Не бихме се опитали съзнателно да отслабим някой, който търси духовна помощ. Да, ние искаме да подражаваме на примера на Исус, като укрепваме другите. (Евреи 12:1–3; 1 Петър 2:21) Фактът, че можем неволно да смачкаме всеки, който очаква насърчение от нас, е добра причина да се замислим сериозно за начина, по който се отнасяме към другите. Ние несъмнено не искаме да ‘угасим замъждял фитил’. Кои напътствия от Писанията могат да ни помогнат в това отношение?
Последиците от критиката
Ако един християнин ‘падне в някое прегрешение, онези, които са духовни, трябва да поправят такъв с кротък дух’. (Галатяни 6:1) Но ще бъде ли уместно да търсим недостатъците на другите и да използуваме всяка възможност, за да ги поправяме? Или дали ще бъде правилно да ги караме да правят нещо по–добре, като намекваме, че сегашните им усилия не са достатъчни, може би като ги караме да се чувствуват виновни? Няма никакви доказателства, че Исус е правил нещо подобно. Макар и намерението ни да бъде да помогнем на другите да се подобрят, онези, които биват грубо критикувани, могат да се чувствуват по–слаби вместо по–укрепени. Дори градивната критика може да бъде доста обезсърчаваща, ако бъде доведена до крайност. Ако максималните усилия на един съвестен християнин срещат само неодобрение, той може би ще вдигне ръце и ще каже: ‘Защо изобщо да опитвам?’. Наистина той може да се откаже напълно.
Макар даването на библейски съвет да е важно, то не трябва да характеризира духа на назначените старейшини или на другите в сбора. Християнските събрания не се провеждат предимно за да се дава или да се получава съвет. Вместо това, ние се събираме редовно, за да се укрепваме и да се насърчаваме един друг, така че всички да могат да се радват на общуването помежду си и на святата си служба на Бога. (Римляни 1:11, 12; Евреи 10:24, 25) Колко е хубаво, когато разбираме разликата между един сериозен недостатък и някакво несъвършенство, на което е мъдро и любещо да не обръщаме внимание! — Еклисиаст 3:1, 7; Колосяни 3:13.
Хората откликват по–бързо на насърчението, отколкото на критиката. Всъщност, когато се чувствуват несправедливо критикувани, те могат да се хванат още по–здраво за критикуваното поведение! Но когато са справедливо похвалени, духът им е насърчен и те са подтикнати да се подобрят. (Притчи 12:18) Подобно на Исус, нека и ние поради тази причина никога да не ‘гасим замъждял фитил’.
Какво може да се каже относно правенето на сравнения?
Като слушаме хубавите случки, преживени от други християни, можем да бъдем подтикнати към действие. Сам Исус се зарадвал, когато чул за успеха на своите ученици в проповядването на посланието за Царството. (Лука 10:17–21) По същия начин, когато слушаме за успеха, за добрия пример и за лоялността на другите във вярата, ние се насърчаваме и се чувствуваме по–твърдо решени да продължаваме своя християнски начин на живот.
Но какво щеше да стане, ако повествованието беше представено така, сякаш казва: ‘Вие не сте толкова добри, колкото тези християни, и трябва да правите повече, отколкото досега’? Дали да очакваме слушателят да се заеме с една енергична програма за подобрение? Вероятно той ще се обезсърчи и може би ще се откаже, особено ако такива сравнения се правят често или често се намеква за тях. Това би било подобно на един родител, който пита своето дете: ‘Защо не можеш да бъдеш като брат си?’. Такива думи могат да обидят и обезсърчат, но е малко вероятно да допринесат за по–добро поведение. Сравненията могат да имат подобен ефект и върху възрастните, като дори може да ги накарат да изпитат известна неприязън и спрямо този, с когото биват сравнявани.
Не можем да очакваме всички да извършват еднакво количество работа в божията служба. В една от Исусовите притчи един господар дал на своите слуги по един, два и пет сребърни таланта. Те били дадени „на всеки според способността му“. Двамата слуги, които мъдро търгували и увеличили своите таланти, били похвалени, защото били верни, макар работата им да донесла различни резултати. — Матей 25:14–30.
Апостол Павел уместно писал: „Нека всеки покаже каква е неговата работа, и тогава ще има причина за радост поради самия себе си, а не в сравнение с другиго.“ (Галатяни 6:4, NW) За да бъдем наистина насърчителни за другите, трябва да се опитваме да избягваме да правим отрицателни сравнения.
Някои начини, по които можем да укрепваме другите
Какво можем да направим, за да укрепим тези, които са обезсърчени и да избягваме да ‘гасим замъждял фитил’? Даването на насърчение не е въпрос, за който може да се следва определена формула. Възможно е обаче нашите думи да укрепят другите, ако ние прилагаме библейските принципи. Кои са някои от тях?
Бъди смирен. Във Филипяни 2:3 Павел ни съветва да ‘не правим нищо от партизанство или от тщеславие’. Вместо това трябва да говорим и да постъпваме смирено. ‘Със смиреномъдрие всеки от нас трябва да счита другия по–горен от себе си.’ Павел не казал, че не трябва да мислим нищо за себе си. Но ние трябва да разберем, че всеки човек е „по–горен“ от нас в някакво отношение. Гръцката дума, предадена тук като „по–горен“, навежда на мисълта, че човек „отвръща очи от своите собствени привилегии и усърдно размишлява върху дарбите на другия, в които той е по–горен“. (New Testament Word Studies [„Изследване на думите в Новия Завет“], от Йохан Албрехт Бенгел, том 2, стр. 432) Ако правим това и смятаме другите за ‘по–горни’, ще се отнасяме с тях по смирен начин.
Проявявай уважение. Като се изразяваме искрено, можем ясно да покажем, че имаме доверие на своите верни събратя християни, гледайки на тях като на хора, желаещи да се харесат на Бога. Но да предположим, че те се нуждаят от духовна помощ. Тогава нека да им помогнем по почтителен, изпълнен с достойнство начин. Павел поставя въпроса по следния начин: „Изпреваряйте да си отдавате един на друг почит.“ — Римляни 12:10.
Бъди добър слушател. Да, за да насърчим онези, които може да са изправени пред обезсърчителни проблеми, трябва да бъдем добри слушатели, не лектори. Вместо да даваме бързи, повърхностни съвети, нека да отделим необходимото време, за да дадем напътствия от Писанията, които наистина ще посрещнат съществуващите нужди. Ако не знаем какво да кажем, търсенето в Библията ще ни помогне да говорим утешително и да укрепим другите.
Бъди любещ. Трябва да изпитваме любов към онези, които искаме да насърчим. Когато се прилага към нашите събратя служители на Йехова, нашата любов трябва да бъде повече отколкото само действия в техните най–добри интереси. Тя трябва да включва силни чувства. Ако по такъв начин обичаме всички хора на Йехова, нашите думи ще бъдат искрено насърчение за тях. Дори ако е необходимо да дадем съвет за подобрение, малко вероятно е, че това, което ще кажем, ще бъде зле разбрано или ще навреди, когато нашият мотив не е да наложим своите схващания, но да дадем любеща помощ. Както Павел уместно казал: „Любовта назидава.“ — 1 Коринтяни 8:1; Филипяни 2:4; 1 Петър 1:22.
Винаги бъди укрепващ
В тези усилни ‘последни дни’ хората на Йехова са изправени пред много изпитания. (2 Тимотей 3:1–5) Не е чудно, че понякога страданията им сякаш достигат до границата на тяхната издръжливост. Като служители на Йехова ние сигурно не бихме искали да говорим или да правим неща, които може да накарат някой от нашите братя да се чувствува като „замъждял фитил“, който е на път да угасне.
Колко важно е тогава да се насърчаваме един друг! Нека положим всички възможни усилия да бъдем укрепващи, като бъдем смирени и изпълнени с уважение към обезсърчените си братя. Нека внимателно да слушаме, когато те ни се доверяват, и винаги да търсим начин да им помогнем, като насочваме вниманието към божието Слово, Библията. Преди всичко нека проявяваме любов, защото този плод на светия дух на Йехова ще ни помогне да се укрепваме един друг. Нека никога не говорим или действуваме по начин, който може да ‘угаси замъждял фитил’.