С чия сила Исус върши чудеса?

Малко след като говори за прошката в дома на фарисея Симон, Исус започва друга проповедна обиколка в Галилея. Тече втората година на неговата служба и той не пътува сам. С него са 12–те апостоли и някои жени, които е „излекувал от зли духове и от болести“. (Лука 8:2) Сред тях са Мария Магдалина, Сузана и Йоана, чийто съпруг е служител на цар Ирод Антипа.

Колкото повече хора чуват за Исус, толкова повече спорове възникват около дейността му. Това се вижда, когато при него довеждат обсебен от демон човек, който е сляп и ням, и той го излекува. Освободен от властта на демона, мъжът вече може да вижда и да говори. Хората са поразени и питат: „Да не би това да е Давидовият син?“ (Матей 12:23)

Множеството около къщата, където са Исус и учениците, е толкова голямо, че те не могат дори да ядат. Не всички обаче смятат Исус за обещания „Давидов син“. Някои книжници и фарисеи са дошли чак от Йерусалим, но не да се учат от Исус или да го подкрепят. Те казват на хората, че „в него се е вселил Веелзевул“, следователно е в съюз с „владетеля на демоните“. (Марко 3:22) Когато роднините на Исус чуват за настъпилите вълнения, идват да го отведат. Защо?

По това време братята му не вярват, че той е Божи син. (Йоан 7:5) Човекът, който явно причинява тези обществени вълнения, не е същият, с когото са израснали в Назарет. Те си правят извода, че „е полудял“. (Марко 3:21)

Какво обаче сочат фактите? Исус току–що е излекувал обсебен от демон мъж, който сега вижда и говори, и никой не може да отрече това. Ето защо книжниците и фарисеите се опитват да злепоставят Исус с фалшиво обвинение: „Той не изгонва демоните по друг начин освен с помощта на Веелзевул, владетелят на демоните.“ (Матей 12:24)

Исус е наясно какво мислят и им казва: „Всяко царство, разделено на две, бива опустошено, и всеки град или дом, разделен на две, няма да устои. По същия начин, ако Сатана изгонва Сатана, той се е разединил срещу самия себе си — тогава как ще устои неговото царство?“ (Матей 12:25, 26)

Наистина желязна логика! Фарисеите знаят, че някои юдеи също гонят демони. (Деяния 19:13) Затова Исус ги пита: „Ако аз изгонвам демоните с помощта на Веелзевул, тогава с чия помощ ги изгонват вашите синове?“ С други думи обвинението им може със същата сила да се отнесе и към тях. Исус продължава мисълта си: „Но ако изгонвам демоните с помощта на Божия дух, тогава царството на Бога наистина ви е застигнало.“ (Матей 12:27, 28)

Той обяснява, че изгонването на демони е доказателство за надмощието му над Сатана, със следния пример: „Как може някой да завладее дома на силен човек и да вземе покъщнината му, ако най–напред не върже силния човек? И тогава ще ограби дома му. Който не е на моя страна, е против мене, и който не събира с мене, разпилява.“ (Матей 12:29, 30) Книжниците и фарисеите несъмнено са против Исус, с което доказват, че са поддръжници на Сатана. Те „разпиляват“ хората, отдалечават ги от Божия син, който има подкрепата на Йехова.

Исус предупреждава тези противници, водени от Сатана: „Всичко ще бъде простено на човешките синове, каквито и грехове да са извършили и каквито и хули да са изрекли. Който обаче хули светия дух, никога няма да получи прошка, но се е провинил във вечен грях.“ (Марко 3:28, 29) Помисли само какво означава това за тези, които приписват на Сатана онова, което очевидно е дело на Божия дух!