Една истинска християнска религия е реалност
ИСУС ХРИСТОС основал само една църква, или сбор. Този сбор бил едно духовно тяло, едно духовно семейство. С това искаме да кажем, че сборът представлявал събрани заедно хора, които били избрани чрез Божия свети дух, като всички били признати от Бога за негови „чада“. (Римляни 8:16, 17; Галатяни 3:26)
Исус поучавал, че Бог използва само един път, за да насочва хората към истината и към живота. За да онагледи с пример тази важна истина, Исус сравнил пътя към вечния живот с един тесен път. Той казал: „Влезте през тясната порта, защото широка е портата и пространен е пътят, който води в погибел, и мнозина са ония, които минават през тях. Понеже тясна е портата и стеснен е пътят, който води в живот, и малцина са ония, които ги намират.“ (Матей 7:13, 14; Йоан 14:6; Деяния 4:11, 12)
Един обединен сбор
Не бива да си представяме сбора през първи век като „едно целосветско, широко разпространено, организирано общество, както днес определяме католическата църква“ — се казва в „Нов теологически речник“. Защо не? „Поради простата причина — се казва в него, — че тогава едва ли е съществувало такова организирано, целосветско общество.“
Никой не може с основание да отрече факта, че ранният християнски сбор няма нищо общо с установената църковна система, която наблюдаваме днес. Но той бил организиран. Отделните сборове не действали независимо един от друг. Всички те признавали авторитета на ръководното тяло в Йерусалим. Това тяло, състоящо се от апостолите и старейшините на сбора в Йерусалим, помагало сборът да се запази сплотен, като ‘едно Христово тяло’. (Ефесяни 4:4, 11–16; Деяния 15:22–31; 16:4, 5)
Какво се случило с онзи истински сбор? Дали прераснал в могъщата католическа църква? Дали се развил в разделената протестантска църковна система, която виждаме днес? Или се случило нещо друго?
„Житото“ и „плевелите“
За да си отговорим на тези въпроси, нека внимателно да разгледаме какво казал самият Исус Христос, че щяло да се случи. Може да си изненадан да научиш, че Исус очаквал неговият сбор да изчезне от историческата сцена и че той щял да допусне това печално положение да продължава векове наред.
Като сравнил сбора с „небесното царство“, той казал: „Небесното царство се оприличава на човек, който е посял добро семе на нивата си; но, когато спяха човеците, неприятелят му дойде и пося плевели между житото, и си отиде. И когато поникна стволът и завърза плод, тогава се появиха и плевелите. А слугите на домакина дойдоха и му казаха: Господине, не пося ли ти добро семе на нивата си? Тогава откъде са плевелите? Той им каза: Някой неприятел е сторил това. А слугите му казаха: Като е тъй, искаш ли да идем да го оплевим? А той каза: Не искам; да не би, като плевите плевелите, да изскубите заедно с тях и житото. Оставете да растат и двете заедно до жетва; а във време на жетва ще река на жетварите: Съберете първо плевелите, и вържете ги на снопове за изгаряне, а житото приберете в житницата ми.“ (Матей 13:24–30)
Исус обяснил, че той е „сеячът“. „Доброто семе“ представя неговите истински ученици. Неговият „неприятел“ е Сатан Дяволът. „Плевелите“ са фалшивите християни, които проникнали в ранния християнски сбор. Исус казал, че щял да позволи „житото“ и „плевелите“ да растат заедно до „жетвата“, която щяла да се състои „при свършека на века [системата — НС]“. (Матей 13:37–43) Какво означавало всичко това?
Християнският сбор бива покварен
Скоро след смъртта на апостолите някои отстъпници в сбора започнали да поемат контрол над него. Те говорели „изопачено, за да увличат учениците след себе си“. (Деяния 20:29, 30, СИ) В резултат на това много християни ‘отстъпили от вярата’. Те се ‘обърнали към басните [лъжливи приказки — НС]’. (1 Тимотей 4:1–3; 2 Тимотей 4:3, 4)
В „Нов теологически речник“ се казва, че до четвърти век „католицизмът станал официалната ... религия в Римската империя“. Станало „сливане на църковното и светското общество“ — църквата и държавата се обединили, което било нещо напълно противоположно на вярванията на първите християни. (Йоан 17:16; Яков 4:4) В същия източник се казва, че след време цялата структура и същност на църквата, както и много от нейните основни вярвания, били коренно променени „под влияние на странната и напълно нездрава комбинация между Стария завет и неоплатоническите образци“. Както предсказал Исус, неговите истински ученици нямало да се виждат, докато процъфтяват фалшивите християни.
Исусовите слушатели знаели колко е трудно за човек да различи истинското жито от плевелите, като например отровната глушица, която в периода на растеж много прилича на житото. Така Исус показал с пример, че за известно време щяло да бъде трудно да се различат истинските християни от фалшивите разновидности на християнството. Това не означава, че християнският сбор престанал да съществува, тъй като Исус обещал да продължава да ръководи своите духовни братя „през всичките дни до свършека на века [системата — НС]“. (Матей 28:20) Исус казал, че житото щяло да продължава да расте. И през годините истинските християни — самостоятелно или като групи — несъмнено направили всичко възможно, за да се придържат към ученията на Христос. Но те вече не образували едно ясно различимо, видимо тяло, или организация. Със сигурност не били като видимата отстъпническа религиозна система, която, както личи от историята, е донесла само позор и унижение на името на Исус Христос. (2 Петър 2:1, 2)
‘Явява се човекът на беззаконието’
Апостол Павел предсказал нещо друго, което щяло да отличава фалшивата религиозна система. Той писал: „Никой да не ви измами по никой начин; защото това [денят на Йехова — НС] няма да бъде, докато първо не дойде отстъплението и не се яви човекът на греха [човекът на беззаконието — НС].“ (2 Солунци 2:2–4) Всъщност „човекът на беззаконието“ е класът на духовенството, което се е издигнало до позицията да управлява над „християнския“ сбор.a
Отстъпничеството започнало в дните на апостол Павел. То се засилило след смъртта на апостолите, когато тяхното възпиращо влияние изчезнало. Павел казал, че отстъпничеството щяло да се отличава с „действието на сатана, съпроводено от всякаква сила, знамения, лъжливи чудеса и с всичката измама на неправдата“. (2 Солунци 2:6–12) Колко точно описание е това на дейността на много религиозни водачи през историята!
В подкрепа на своето твърдение, че католическата църква е единствената истинска църква, католическите водачи казват, че епископите им „са наследили своята длъжност от самите апостоли чрез една линия на приемственост, която започва от самото начало на християнството“. В действителност това твърдение за приемствеността от апостолите няма историческа или библейска основа. Няма достоверни доказателства за това, че църковната система, която възникнала след смъртта на Исусовите апостоли, е била ръководена някога от Божия свети дух. (Римляни 8:9; Галатяни 5:19–21)
А какво да кажем за другите църкви, които възникнали в резултат на т.нар. Реформация? Дали те се върнали към образеца на ранния християнски сбор? Дали възстановили чистотата на първоначалния християнски сбор? Вярно е, че вследствие на Реформацията Библията станала достъпна за много от обикновените хора на техния роден език. Но историята показва, че тези църкви продължили да поучават погрешни доктрини.b (Матей 15:7–9)
Но обърни внимание на следното. Исус Христос определено казал, че неговият единствен истински сбор ще бъде възстановен по време на онова, което той нарекъл завършека на системата. (Матей 13:30, 39) Изпълнението на библейските пророчества показва, че днес ние живеем в този период. (Матей 24:3–35) Тъй като горното твърдение е вярно, всеки от нас трябва да се запита: „Къде е тази истинска църква?“ Тя трябва да става все по–ясно различима.
Може би смяташ, че вече си намерил тази църква, или сбор. Важно е да се убедиш в това. Защо? Защото както през първи век, и днес може да съществува само една истинска църква. Отделил ли си време, за да се увериш дали твоята църква тясно следва образеца, оставен от християнския сбор през първи век, и дали лоялно се придържа към ученията на Исус Христос? Защо не направиш това още сега? Свидетелите на Йехова ще се радват да ти помогнат. (Деяния 17:11)
[Бележки под линия]
a Повече информация относно самоличността на „човека на беззаконието“ може да се намери в „Стражева кула“ от 1 септември 1990 г., стр. 7–11.
b Виж главата „Реформацията — търсенето взема нова посока“ в книгата „Човечеството в търсене на Бога“ (англ.), стр. 306–328, издадена от Свидетелите на Йехова.
[Снимки на страница 5]
На какво относно истинския сбор ни учи словесната илюстрация на Исус за житото и плевелите?
[Снимки на страница 7]
Дали твоята църква отразява образеца, оставен от християните през първи век, по отношение на проповядването и поучаването?