Исус — живота и делата му

Благословени с по–нататъшни упътвания

ИСУС току що бе обяснил на учениците си притчата за сеяча. Сега те желаят да научат още повече. „Обясни ни притчата за плевелите на нивата“, молят го те.

Колко различно е отношението на учениците от отношението на човешкото множество на морския бряг! Тези хора съвсем не се интересуват от истинското значение на притчите. Задоволяват се само с основните черти на нещата. Исус изразява противоположността между слушателите на морския бряг и тези на любознателните му ученици със следните думи:

„С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери и ще се прибави вам.“ Учениците показват към Исус истински интерес и внимание; затова ще бъдат благословени с по–нататъшни указания. След това той отговаря на въпроса на учениците му:

„Сеячът на доброто семе е Човешкият Син; нивата е светът; доброто семе са синовете на Царството; а плевелите са синовете на Лукавия; врагът пък, който ги пося, е Дяволът. Жътвата е привършването на една система на нещата, а жътварите са ангелите.“

След като обяснява подробностите на тази притча, описва нейното изпълнение. При привършването на системата на нещата, казва той, „жътварите“, т.е. ангелите, ще отделят подобните на плевели привидни християни от истинските „синове на Царството“. „Синовете на Лукавия“, ще бъдат означени за унищожение, а синовете на Божието Царство, „праведните“, ще блестят в Царството на Отца си.

След това любознателните ученици на Исус са благословени да чуят още три други притчи. Първата гласи както следва: „Царството небесно прилича още на съкровище, скрито в нива, което човек намери и укри; от радост за него отива, та продава всичко що има, и купува тази нива.“

Той продължава: „Царството небесно прилича на търговец, който търси хубави бисери. След като намери един скъпоценен бисер, отиде та продаде всичко, що имаше и го купи.“

Исус сам прилича на този човек, който намира скрито имане и на търговеца, който намира един скъпоценен камък. Той продаде така да се каже всичко, като се отказа от своето почетно място в небето и стана маловажен човек. На земята понесе след това омраза, позор и преследване. Защо? За да се окаже достоен за Господар на Божието Царство.

Тази покана да продадат всичко се отнася и за последователите на Исус, за да получат голямата награда — или да станат сьвладетели с Исус или земни поданици на Божието Царство. Нашият дял в Божието Царство ще се окаже ли по–ценен в нашите очи, отколкото каквото и да е друго в живота, да, ще гледаме ли на него като на неизмеримо съкровище или скъпоценен бисер?

Накрая Исус сравнява „Царството на небесата“ с мрежа, хвърлена в морето и хванала всякакъв вид риби. При сортирането им лошите риби се изхвърлят, а добрите се събират в съдове. Така, казва Исус, ще бъде при привършването на системата на нещата; ангелите ще отделят нечестивите от праведните и нечестивите ще бъдат унищожени.

Исус сам започна този риболов, като покани първите си ученици, да станат „рибари на човеци“. Под ръководството на ангелите този риболов продължава вече столетия наред. Накрая идва времето да се извади „мрежата“, която представя всички организации на земята, които твърдят, че са християнски.

Непотребните риби са определени за унищожение. Ето защо трябва да бъдем радостни, да принадлежим към ‘полезните риби’, които ще бъдат запазени. Ако имаме същото искрено желание, като учениците на Исус да узнаем повече и разберем, не само ще бъдем благословени с повече указания, но също и с Божията благословия под формата на вечен живот. Матей 13:36–52; 4:19; Марко 4:24, 25.

◆ В кое отношение се различавали учениците на Исус от човешкото множество на морския бряг?

◆ Кой или какво се представя чрез сеяча, врага, жътвата и жътварите?

◆ Кои три допълнителни притчи разказал Исус и каква поука можем да извлечем от тях?