Исус — живота и делата му

Той напуска къщата на Яир и отива в Назарет

ИСУС има твърде усилен ден след себе си — първо едно морско пътуване от Декакаполис за Капернаум, след това беше излекувал една жена, която имаше кървотечение и накрая беше възкресил дъщерята на Яир. Но денят още не бил свършил. Когато Исус напуска къщата на Яир, двама слепи го следват и крещят: „Смили се за нас, Сине Давидов!“

С това, че го наричат Давидов син, изразяват вярата си, че Исус е наследника на Давидовия престол и следователно е обещания Месия. Исус обаче прави така, като че ли не обръща внимание на молбата им за помощ, може би с цел да изпита техната настойчивост. Но мъжете не се отказват. Те следват Исус и когато той влиза в една къща, те отиват след него.

Там Исус ги пита: „Вярвате ли, че мога да направя това?“

„Да, Господарю“, отговарят те уверено.

Исус се допира до техните очи и казва: „Нека ви бъде според вярата ви.“ И те прогледват веднага! Исус им забранява сериозно: „Внимавайте никой да не узнае това.“ Но те са изпълнени с такава радост, че забравят заповедта на Исус и в цялата област говорят за него.

Когато си отиват мъжете, донасят един обладан от демони мъж, който не можел да говори. Исус изгонва демона и мъжът веднага проговаря. Многобройният народ е смаян от това чудо и провиква: „Никога до сега не е видяно таково нещо в Израел.“

Фарисеи също присъстват. Наистина те не могат да отрекат чудото, но поради техното умишлено неверие, повтарят оклеветяването като казват във връзка с това, кой предизвиква тези велики дела: „Изгонва демони посредством господаря на демоните.“

Наскоро след тези събития Исус се отправя към неговия роден град, този път придружен от учениците си. Изминала е вече година откакто бил поучавал в тамошната синагога. Хората там в началото били смаяни от неговите приятни думи, но след това се разнегодували против неговите учения и се опитали да го убият. Сега Исус по милосърден начин се опитва отново да помогне на някогашните си съседи.

Докато на други места хората се стичат към Исус, очевидно тук не е така. Ето защо отива в събота в синагогата за да поучава. Повечето от тези, които го слушат са смаяни. „Откъде има този човек такава мъдрост и тези велики дела?“ питат те. „Не е ли тоя син на дърводелеца? Майка му не казва ли се Мария и неговите братя Яков и Йосиф и Симон и Юда? И сестрите му не са ли всички при нас? Впрочем от къде притежава този човек всичко това?“

Исус не е нищо повече от нас, си мислят те. Ние го видяхме как отрастна и познаваме неговите близки. Защо би трябвало точно той да бъде Месията? Въпреки всички доказателства — неговата голяма мъдрост и чудеса — те го отхвърлят. Дори собствените му роднини негодуват против него, защото са на мнение, че го познават много добре. Ето защо Исус идва до заключението: „Никой пророк не е без почит, освен в своята родина и в своя дом.“

Исус действително се чуди на техното неверие. Там повече никакви чудеса не върши, освен че полага ръце на някои болни хора и ги изцелява. Матей 9:27–34; 13:54–58; Марко 6:1–6; Исаия 9:7

◆ В какво са убедени двамата слепи, когато се обръщат към Исус със “Сине Давидов“?

◆ Как обясняват фарисеите чудесата, които върши Исус?

◆ Защо може да се каже, че Исус показва милосърдие с това, че иска отново да отиде в Назарет и да помогне на хората?

◆ Как бил приет Исус в Назарет? Защо?

[Снимка на цялата страница 9]