Исус животът и службата му

Съчувствие към страдащите

СЛЕД като Исус е порицал фарисеите заради техните себични традиции, се оттегля с учениците си. Както може би си спомняме, беше се опитал вече веднъж с тях да отидат и си отпочинат, но не можаха, защото множеството народ ги намери. Сега се отправя с учениците си към областта на Тир и Сидон, която се намира много километри на север. Очевидно това е единственото пътешествие, при което Исус с учениците си преминава границата на Израел.

Когато намират една къща, в която могат да останат, той изказва желанието си да пазят в тайна мястото на пребиваването. Но дори и в тази неизраелска област е насочено вниманието върху него. Една гъркиня, която е родена тук във Фониция го намира и започва да го моли: “Дъщеря ми е силно демонизирана.“ Но Исус въобще не ѝ обръща внимание.

Накрая учениците казват на Исус: „Отпрати я, защото непрестанно вика подире ни.“

Исус обяснява защо не ѝ обръща внимание: „Аз не съм изпратен при никой друг, освен при загубените овце на Израел.“

Но жената не се отказва. Тя се хвърля пред краката на Исус и го моли: „Господарю, помогни ми!“

Колко дълбоко е трогнала сърцето на Исус тази настойчива молба! Но той още веднъж сочи върху неговата главна отговорност, а именно да проповядва на израилтяните, на Божия народ. Същевременно той намеква за предубеждението на юдеите спрямо хората от другите нации. Това прави очевидно за да изпита вярата на жената. Той казва: „Не е прилично да се вземе хляба на децата и да се даде на кученца.“

Но съчувственият тон на гласа му и изразът на лицето му несъмнено разкриват неговата наклонност към неюдеите. Той смекчава дори сравнението на неюдеите с кучета, като говори за „кученца“. Вместо да бъде обидена, тя подема Исусосовото отношение относно предубежденията на юдеите и заключава смирено: „Да Господарю; но кученцата също се хранят от трохите, които падат от трапезата на техните господари.“

„О, жено, голяма е твоята вяра“, извиква Исус. „Нека ти бъде според желанието.“ И така и става! Когато се завръща в дома си, нейната дъщеря лежи напълно здрава в леглото.

От крайбрежната област в Сидон Исус и учениците му се отправят към изворните води на Йордан. Те преминават Йордан очевидно от горната страна на Галилейското море и достигат областта на Декаполис. Там се качват на една планина. Но множеството народ ги намира и носи куци, слепи, недъгави и много други болни. Те се хвърлят буквално пред нозете на Исус, и той ги изцелява всички. Хората се чудят като виждат, че неми проговарят, куци прохождат и слепи могат да виждат и те прославят Бога на Израел.

Особено внимание обръща Исус на един мъж, който е глух и има трудност в говора. Глухите често са смутени особено когато има много хора. Исус изглежда е забелязал прекалената нервност на мъжа. Той го взима съчувствено настрани и се отдалечава на известно разстояние от народа. Когато остават сами Исус му показва, какво ще направи за него. Той влага пръстите си в ушите на мъжа и като плюва, докосва се до езика му. След това поглежда към небето, въздиша дълбоко и казва: „Отвори се.“ Мъжът може отново да чува и да говори.

След като Исус е извършил много изцеления, множествата народ казват с голямо уважение: „Всичко върши добре. Той прави глухите да чуват и немите да говорят.“ Матей 15:21–31; Марко 7:24–37.

◆ Защо Исус не е излекувал веднага детето на гъркинята?

◆ Къде заминава Исус след това с учениците си?

◆ Как Исус проявява съчувствие към мъжа, който бил глух и имал трудност в говора?