Уреждане на сериозни разногласия

„И ако ти съгреши брат ти, иди, покажи вината му между тебе и него самия. Ако те послуша, спечелил си брата си. Но ако не те послуша, вземи със себе си още един или двама и от устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяка дума. И ако не послуша тях, кажи това на църквата [сбора — NW]; че ако не послуша и църквата, нека ти бъде като езичник и бирник.“ — Матей 18:15–17.

Какво трябвало да бъде направено, ако юдей (или по–късно християнин) имал сериозни разногласия с някой събрат, поклонник на Йехова? Този, който смятал, че срещу него е съгрешено, трябвало да предприеме първата стъпка. Той трябвало да обсъди нещата в разговор насаме с оскърбителя. Като не се опитвал да набира подкрепа на своя страна в конфликта, той със сигурност щял по–скоро да спечели брата си, особено ако ставало дума за недоразумение, което би могло бързо да бъде изяснено. Всичко щяло да бъде уредено по–лесно, ако онези, които били пряко замесени, били единствените, които знаели за проблема.

Възможността един неразкайващ се грешник да бъде изключен показва, че Матей 18:15–17 не се отнася за маловажни разногласия. Исус имал предвид сериозни оскърбления, които обаче все пак биха могли да бъдат разрешени само между двамата засегнати. Например нарушението може да бъде клевета, сериозно накърняваща доброто име на засегнатия. Или може да се отнася за финансови проблеми, тъй като следващите стихове съдържат притчата на Исус за безмилостния слуга, на когото бил простен голям дълг. (Матей 18:23–35) Заем, който не е върнат в определеното време, може да е само едно преходно затруднение, което лесно да бъде разрешено между двете личности. Но това може да стане сериозен грях, а именно кражба, ако този, който е взел назаем, упорито отказва да заплати дължимото.