Общуване в семейството и в сбора

„Това, което говорите, да бъде винаги с благодат, подправено със сол.“ — КОЛОСЯНИ 4:6.

 1. Какво казал Адам, когато Бог му представил Ева?

„НИТО ЕДИН човек не е остров . . . Всеки е част от континент.“ Това са думи на един наблюдателен човек на перото, живял преди няколко столетия. Отбелязвайки това, той просто потвърдил казаното от Създателя относно Адам: „Не е добре за човека да бъде сам.“ Адам явно притежавал дара на речта и езика, тъй като дал имена на всички животни. Но нямало друго човешко същество, с което Адам можел да общува. Нищо чудно тогава, че когато Бог му представил красивата Ева като негова съпруга, Адам възкликнал: „Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми!“ Така от момента, в който първото човешко семейство започнало да съществува, Адам започнал да общува с друг човек. — Битие 2:18, 23.

 2. Каква вреда може да нанесе безконтролното гледане на телевизия?

² Семейният кръг е идеално място за общуване. Дори от това зависи доколко ще е успешен семейният живот. Но общуването изисква време и усилия. Днес един от най–големите крадци на време е телевизията. Тя може да бъде проводник на вреда най–малко по два начина. От една страна, тя може да бъде толкова примамлива, че членовете на семейството да се пристрастят към нея, което ще доведе до оскъдица в общуването. От друга страна, телевизията може да служи като начин за бягство, когато се получат недоразумения или някой бъде обиден. Вместо да обсъдят проблемите, някои брачни партньори решават да се затворят в себе си и да гледат телевизия. Така че телевизионният апарат може да допринесе много за провала в общуването, посочен като фактор, допринасящ най–много за разрушаването на брака. Онези, на които им е трудно да държат гледането на телевизия под контрол, могат да обмислят въпроса дали да не се откажат изцяло от нея. — Матей 5:29; 18:9.

 3. Каква полза са имали някои, които ограничили гледането на телевизия?

³ Всъщност, налице са възторжени отзиви, говорещи за благословиите, дошли в резултат от намаленото гледане на телевизия или пълния отказ от нея. Едно семейство пише: „Сега разговаряме повече помежду си . . . , правим повече библейски проучвания . . . Играем заедно на различни игри . . . Постигнахме увеличение във всички аспекти на проповедната ни служба.“ След отказа си от телевизора, едно друго семейство казва: „Не само че спестяваме пари [те били абонати на кабелна телевизия], но и се сближихме като семейство и намерихме много други заслужаващи внимание неща, с които да изпълним времето си. Никога не скучаем.“

Да гледаме, да говорим и да слушаме

 4. Как семейната двойка може да си предаде взаимна признателност?

⁴ Има различни форми на общуване в семейството. Някои от тях не са словесни. Общуване е дори, когато двама души просто се погледнат. Да бъдеш заедно с партньора си предава чувството на загриженост. Съпрузите трябва да избягват да бъдат разделени за дълги периоди от време, ако няма сериозна причина за това. Членовете на семейната двойка могат да подхранват щастието на партньора си чрез радостта от близкото общуване, което имат в рамките на брачната връзка. Чрез нежния, но и изпълнен с уважение начин на държание един към друг, независимо дали пред други хора или насаме, чрез проявяването на съответно чувство за достойнство в облеклото и маниерите, те могат без думи да предадат дълбоката си взаимна признателност. Мъдрият цар Соломон изразил това със следните думи: „Да бъде благословен твоят извор, и веселѝ се с жената на младостта си.“ — Притчи 5:18.

 5, 6. Защо съпрузите трябва да са наясно относно значението на общуването със съпругите си?

⁵ Общуването също така изисква разговор, диалог — говорене един с друг, а не един на друг. И макар че някои жени умеят по–добре от мъжете да изразят чувствата си, това не е извинение за съпрузите да бъдат мълчаливи партньори. Християнските съпрузи трябва да бъдат наясно, че недостатъчното общуване е основен проблем в много бракове, така че те трябва да полагат сериозни усилия, за да поддържат общуването без затруднения. Да, те ще постигнат това, ако заедно със съпругите си се вслушат в доброто напътствие, дадено от апостол Павел в Ефесяни 5:25–33. За да обича жена си като собственото си тяло, съпругът трябва да е загрижен за нейното добро и щастие, а не само за своето. В това отношение общуването е нещо незаменимо.

⁶ Един съпруг не бива да се държи така, че съпругата му само да предполага или да се досеща, че той изпитва признателност към нея. Тя има нужда да бъде уверявана в неговата любов към нея. Той може да покаже признателността си по много начини — с нежни изрази и неочаквани подаръци, както и като информира напълно жена си за неща, които биха могли да имат нещо общо с нея. Освен това е налице и предизвикателството дали той ще съумее да изрази оценка и благодарност за усилията на съпругата си — било относно външния ѝ вид, било за нейната усърдна работа за цялото семейство, или за всеотдайната ѝ подкрепа в областта на духовните дейности. Освен това, за да може съпругът да се вслуша в напътствието на апостол Петър от 1 Петър 3:7, да ‘живее благоразумно с жена си’, той трябва да изпитва съчувствие, което се проявява чрез общуването му с нея по отношение на всички неща от взаимен интерес, отдавайки ѝ почит като на по–слаб съсъд. — Притчи 31:28, 29.

 7. Какво задължение има съпругата относно общуването ѝ със съпруга?

⁷ Също така, за да може да последва напътствието относно подчинението, дадено в Ефесяни 5:22–24, съпругата трябва да се грижи за това да няма пречки при общуването с нейния съпруг. Тя трябва да показва на своя съпруг „дълбоко уважение“, и чрез думите си, и чрез поведението си. Никога не бива да постъпва независимо или да пренебрегва неговите желания. (Ефесяни 5:33) По всяко време между нея и съпруга ѝ трябва да има довѐрен разговор. — Сравни Притчи 15:22.

 8. Какво трябва да са готови да правят съпругите, за да бъде общуването без пречки?

⁸ Освен това съпругата трябва да се пази от това да страда мълчаливо, като проява на самосъжаление. Ако е станало недоразумение, нека тя потърси подходящ момент да повдигне въпроса за обсъждане. Да, нека се поучим от царица Естир. Тя трябвало да доведе до знанието на мъжа си нещо, което било въпрос на живот или смърт. Това, че тя без да отлага, предприела мъдри и тактични действия, довело до спасението на юдеите. Ние сме задължени както пред себе си, така и пред партньора си да общуваме, ако сме били обидени или в момента изпитваме обида. Тактичността и чувството за хумор могат да улеснят общуването. — Естир 4:15–5:8.

 9. Каква роля играе слушането в общуването?

⁹ Ако използуваме говор за безпрепятствено поддържане на общуването, то неразделно условие тук се явява задължението на всеки да слуша онова, което има да му каже другият — и да положи усилие да разбере онова, което е останало недоизказано. Това изисква да се обръща внимание на онзи, който говори. Човек не само трябва да разбере мисловното съдържание, но също така трябва и да обръща внимание на емоционалното съдържание, на начина, по който е казано нещо. Често съпругът не оправдава очакванията в това отношение. Съпругите може да страдат, защото съпрузите им не съумяват да ги изслушват. Съпругите от своя страна също трябва да слушат внимателно, за да избегнат предварителните изводи. „Да слуша мъдрият и да стане по–мъдър.“ — Притчи 1:5.

Общуване между деца и родители

10. Какво трябва да са готови да направят родителите, за да бъде добро общуването им с децата?

¹⁰ Съществува и положение, при което родителите и потомството им имат проблеми в общуването. За да ‘възпитаваш детето в подходящия за него път’, трябва да установиш добро общуване. Това ще помогне то да не се „отклони от него, дори когато остарее“. (Притчи 22:6) Понякога фактът, че някои родители изгубват децата си в света, е свързан с празнина в общуването, която се развива по време на юношеската възраст. Задължението на родителите да общуват постоянно с децата си е подчертано във Второзаконие 6:6, 7: „Тия думи, които ти заповядвам днес, нека бъдат в сърцето ти; и на тях да учиш прилежно чадата си, и за тях да говориш, когато седиш в дома си, когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш.“ Да, родителите трябва да прекарват време заедно с децата си! Те трябва да са готови да правят жертви в полза на своите деца.

11. Кои са някои от нещата, които родителите трябва да предадат на децата си?

¹¹ Родители, предайте на своите деца, че Йехова ги обича и че вие също ги обичате. (Притчи 4:1–4) Нека те видят готовността ви да пожертвувате удобства и удоволствия заради тяхното умствено, емоционално, физическо и духовно израстване. Важно в това отношение е съчувствието, тоест, способността на родителите да виждат нещата през очите на децата си. Проявявайки себеотрицателна любов, вие, родители, можете да изградите здрава връзка на единство с децата си и да ги насърчите да се доверяват на вас, а не да правят връстниците си свои довереници. — Колосяни 3:14.

12. Защо младите хора трябва свободно да общуват с родителите си?

¹² От друга страна, вие, млади хора, имате задължението да общувате с родителите си. Признателността за онова, което те са направили за вас, ще ви помогне да им се доверите. Вие имате нужда от тяхната помощ и подкрепа, и за тях ще бъде по–лесно да ви ги окажат, ако свободно общувате с тях. Защо да търсите съвет предимно от връстниците си? Те по всяка вероятност са направили далеч по–малко неща за вас, отколкото родителите ви. Житейският им опит не е по–голям от вашия, и ако не са част от сбора, те не са истински заинтересувани от вашето вечно добро.

Общуване в сбора

13, 14. Какви библейски принципи изискват общуването между християните?

¹³ Друго предизвикателство е да поддържаш безпрепятствено общуване с братята си в сбора. Ние сме подканени настойчиво ‘да не преставаме да се събираме заедно’. С каква цел се събираме? „Да се поощряваме към любов и добри дела.“ Това изисква общуване. (Евреи 10:24, 25) Ако някой те обиди, това съвсем не е причина да страниш от събранията. Поддържай безпрепятствено общуване, като следваш принципно съвета, който Исус ни е дал и който е записан в Матей 18:15–17. Поговори с онзи, за когото смяташ, че те прави нещастен.

¹⁴ Когато имаш проблеми с някой от братята си, следвай такива библейски съвети, какъвто е записаният в Колосяни 3:13: „Претърпявайте си един [на] друг, и един на друг си прощавайте, ако някой има оплакване против някого; както и [Йехова] е простил вам, така прощавайте и вие.“ Това означава общуване, а не отказ да говориш на някого. И ако забележиш, че някой се държи студено спрямо тебе, последвай съвета от Матей 5:23, 24. Поговорѝ и се опитай да се помириш с брата си. Това изисква любов и смиреност от твоя страна, но ти си длъжен пред себе си и пред брата си да спазваш наставленията на Исус.

Съвет и насърчение

15. Защо християните не бива да се въздържат да дадат съвет, когато са в състояние да го направят?

¹⁵ Задължението да се общува се включва също и в следването на наставлението на Павел от Галатяни 6:1: „Братя, даже ако падне човек в някое прегрешение, вие, духовните, поправяйте такъв с кротък дух; но всекиму казвам: пази себе си, да не би ти да бъдеш изкушен.“ Скромността трябва да ни накара да приветствуваме случаите, когато някой ни посочва къде сме сгрешили в думите си или в поведението си. Всъщност, всички трябва да имаме нагласата, която имал псалмистът Давид, когато писал: „Нека ме удари праведният; това ще ми бъде благост; и нека ме изобличава; това ще бъде миро на главата ми; главата ми нека не се откаже от него.“ (Псалм 141:5) Особено старейшините трябва да бъдат примери на смиреност, като не настояват на своето лично мнение, а са готови винаги да приемат поправка, имайки предвид, че „удари от приятел са искрени“. — Притчи 27:6.

16. На какъв вид общуване трябва да се радват младите докладчици?

¹⁶ За младите е проява на благоразумие и скромност да търсят съвета и напътствията на зрели християни, които вероятно ще могат да предложат нещо градивно. Дори и старейшините могат да имат полза от това. Например, веднъж в доклад един старейшина казал, че благословиите, споменати в Откровение 7:16, 17 относно това, че вече няма да има глад и жажда, са неща, които другите овце могат да очакват в новия свят. Обаче е посочено, че тези стихове се отнасят главно за днешно време. (Виж Revelation—Its Grand Climax At Hand! [„Откровението — грандиозната му кулминация наближава!“], стр. 126–8.) Един старейшина, който бил в залата по време на доклада, решил, че трябва да поговори за това, но преди още да има възможността да го направи, докладчикът сам се обадил по телефона и помолил за предложения относно подобряването на доклада му. Да, нека улесним онези, които биха искали да ни помогнат, като им съобщим желанието си за съвет. Нека не бъдем докачливи или прекалено чувствителни.

17. Как общуването помага за изграждането на нашите братя?

¹⁷ Цар Соломон формулирал един принцип, който може да се приложи към темата ни. Той казал: „Не въздържай доброто от ония, на които то се дължи, когато ти дава ръка да им го направиш.“ (Притчи 3:27) Ние дължим на братята си любов. Павел казал: „Не оставайте никому длъжни в нищо, освен един друг да се обичате, защото който обича другия, изпълнява закона.“ (Римляни 13:8) Затова бъди щедър със своите насърчителни думи. Дали някой млад помощник–служител изнася своя първи публичен доклад? Похвалѝ го. А ако някоя сестра е положила големи усилия, или се е представила много добре в Теократичното училище? Кажи ѝ колко много ти е харесал резултатът от труда ѝ. Въобще нашите братя и сестри се стремят да дадат най–доброто, на което са способни, и ще бъдат много насърчени от един любещ израз на признателност.

18. Какво ще бъде проява на любов в случай, че е налице прекалена самоувереност?

¹⁸ От друга страна, един млад докладчик може да е пълен със способности, но поради младостта си да излъчва повече самоувереност, отколкото е прилично. Какъв вид общуване е необходимо тук? Няма ли да е добре, ако зрял старейшина го похвали за добрите моменти в представянето му, но в същото време внимателно му предложи начини, по които той би могъл да развива скромност в бъдеще? Такова общуване ще бъде проява на братска любов и ще помогне на по–младите да премахнат вредните нагласи рано, преди още те да са пуснали корени.

19. Защо старейшините и главите на семейства трябва да бъдат активни в общуването?

¹⁹ Старейшините общуват помежду си и със сбора относно неща, които са полезни — като естествено избягват да разгласяват доверителни въпроси, например свързаните с дисциплинарни проблеми. Прекалената секретност обаче води до недоверие и обезкуражаване и може да навреди на сърдечната атмосфера в сбора — или в семейството. Например, всеки се радва да чуе съобщение, което е поощряващо. Точно както апостол Павел копнеел да предаде на другите духовни дарове, така и старейшините трябва с желание да споделят насърчителна информация с останалите. — Притчи 15:30; 25:25; Римляни 1:11, 12.

20. С кой аспект на общуването ще се занимае следващата статия?

²⁰ Да, общуването е важно както в християнския сбор, така и в християнското семейство. Нещо повече, то е незаменимо и в още една друга област. Коя е тя? Християнската проповедна служба. В следващата статия ще разгледаме начини за подобряване на уменията ни да общуваме в тази толкова важна дейност.

Как би отговорил?

◻ Как може да бъде преодоляна една често срещана пречка във семейното общуване?

◻ Как могат съпрузите и съпругите да посрещнат с предизвикателството на общуването?

◻ Как родителите и децата могат да избегнат празнината в общуването?

◻ Как общуването в семейството и в сбора може да се окаже насърчаващо?

[Снимка на страница 26]

Доброто общуване подпомага семейното добруване и щастие