Да разрешаваме разногласията с любов

1, 2. За какви междуличностни конфликти се говори в Битие и защо това трябва да ни интересува?

РАЗМИШЛЯВАЛ ли си за междуличностните конфликти, записани в Библията? Да помислим само за първите глави на Битие. Каин убил Авел (Бит. 4:3–8), Ламех убил млад мъж, който го бил ударил (Бит. 4:23), между пастирите на Авраам (Аврам) и Лот избухнала разпра (Бит. 13:5–7), Агар гледала с презрение на Сара (Сарая), а тя се ядосала на Авраам (Бит. 16:3–6), Исмаил бил срещу всички и всички били срещу него. (Бит. 16:12)

² Защо Библията споменава подобни конфликти? Това помага на несъвършените хора да разберат защо трябва да пазят мира помежду си, а също и как да го правят. Ние извличаме полза от библейските разкази за реални хора, които се борели с реални проблеми. Като четем за резултатите от усилията им, можем да приложим наученото, когато сме в подобна ситуация. Всичко това ни помага да помислим как трябва и как не трябва да разрешаваме такива проблеми. (Рим. 15:4)

 3. Какво ще разгледаме в тази статия?

³ В тази статия ще разгледаме защо служителите на Йехова трябва да разрешават разногласията помежду си и как могат да го правят. Също ще обсъдим библейски принципи, които ще ни помагат да се справяме с конфликтите и да сме в добри отношения с ближните си и с Йехова Бог.

 4. Каква нагласа е разпространена в света и какви са резултатите?

⁴ Сатана носи основната отговорност за конфликтите и разногласията сред хората. В Едемската градина той твърдял, че всеки може и трябва да решава какво е добро и какво е зло, без да се съобразява с Бога. (Бит. 3:1–5) Резултатите от този начин на мислене са очевидни. Светът изобилства с хора и общества, водени от дух на независимост, който подтиква към гордост, егоизъм и съперничество. Всеки, който позволи да бъде повлиян от този дух, всъщност подкрепя твърдението на Сатана, че е мъдро да следваме собствените си интереси, без да мислим как това може да повлияе на другите. Подобен егоистичен начин на постъпване води до раздори. Добре е да помним, че „гневливият човек предизвиква раздори и онзи, който е склонен към ярост, върши много престъпления“. (Пр. 29:22)

 5. Как Исус учил хората да разрешават разногласията?

⁵ От друга страна, Исус учил хората да се стремят към мир дори това да не е в техен интерес. В Проповедта на планината той дал чудесни съвети как да се справяме с разногласията и да предотвратяваме конфликтите. Например Исус подканил учениците си да са с мек нрав, да са миротворци, да отхвърлят гнева, да разрешават проблемите бързо и да обичат враговете си. (Мат. 5:5, 9, 22, 25, 44)

6, 7. а) Защо е важно бързо да разрешаваме разногласията? б) Върху какви въпроси е добре да помислят служителите на Йехова?

⁶ Усилията ни да служим на Бога чрез молитвата, посещаването на събранията, проповедната служба и другите аспекти на поклонението ни ще са напразни, ако не сме в мирни отношения с останалите. (Мар. 11:25) Не можем да сме приятели на Бога, ако не сме готови да прощаваме грешките на другите. (Прочети Лука 11:4; Ефесяни 4:32.)

⁷ Всеки християнин трябва внимателно и честно да помисли дали е готов да прощава и дали е в мирни отношения с околните. Прощавам ли щедро на събратята си? Приятно ли ми е да сме заедно? Йехова очаква от служителите си да прощават. Ако съвестта ти разкрива, че имаш нужда от подобрение в това отношение, търси помощта на Йехова в молитва. Небесният ни Баща слуша такива смирени молитви и им отговаря. (1 Йоан 5:14, 15)

8, 9. Как трябва да постъпим, когато някой ни обиди?

⁸ Всички хора са несъвършени, затова рано или късно някой ще каже или ще направи нещо, което да те обиди. Това е неизбежно. (Екл. 7:20; Мат. 18:7) Как ще реагираш? Обърни внимание какво се случило в следната ситуация: На събиране на Свидетели една сестра поздравила двама братя по начин, който засегнал единия от тях. Когато братята били насаме, онзи, който се обидил, започнал да критикува сестрата за думите ѝ. Другият брат обаче му напомнил, че тя е служила на Йехова вярно при трудни обстоятелства 40 години и сигурно не е искала да ги обиди. Засегнатият брат помислил за момент и отвърнал: „Прав си.“ С това въпросът приключил.

⁹ Какво показва тази случка? От нас самите зависи как ще реагираме, когато някой ни обиди. Човек, който проявява любов, прощава незначителните грешки на другите. (Прочети Притчи 10:12; 1 Петър 4:8.) Йехова смята за красиво от наша страна да подминаваме чуждите простъпки. (Пр. 19:11; Екл. 7:9) Затова, когато някой се отнесе с тебе по начин, който изглежда груб и неуважителен, първо се запитай дали не можеш да подминеш това, без да го правиш на въпрос.

10. а) Как реагирала първоначално една сестра на отрицателни изказвания за себе си? б) Кой библейски съвет ѝ помогнал да запази мира си?

¹⁰ Не е лесно просто да подминем нечие отрицателно изказване. Да вземем за пример една пионерка, която ще наречем Луси. Някои се изказали отрицателно за службата ѝ и за начина, по който използва времето си. Разстроена, Луси потърсила съвет от зрели братя. Тя разказва: „Съветите от Библията, които ми дадоха, ми помогнаха да придобия правилен възглед за мнението на другите и да се съсредоточавам върху онзи, който е най–важен — Йехова.“ Луси била насърчена от думите в Матей 6:1–4. (Прочети.) Този откъс ѝ напомнил, че целта ѝ трябва да е да радва Йехова. Луси споделя: „Дори другите да се изказват отрицателно за службата ми, аз съм щастлива, защото знам, че давам най–доброто от себе си, за да получа одобрението на Йехова.“ Щом стигнала до това заключение, Луси мъдро решила да подмине отрицателните изказвания.

11, 12. а) Какво трябва да направи един християнин, ако смята, че брат му „има нещо против него“? б) Какво можем да научим от начина, по който Авраам разрешил един конфликт? (Виж илюстрацията в началото.)

¹¹ „Всички ние много пъти грешим.“ (Як. 3:2) Представи си, че си научил, че някой брат се е обидил от нещо, което си казал или направил. Как трябва да постъпиш? Исус посочил: „Ако донесеш дара си при олтара и там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе, остави дара си там, пред олтара, и си отиди. Първо се помири с брат си и след това, когато се върнеш, принеси своя дар.“ (Мат. 5:23, 24) Постъпи според съвета на Исус и говори със своя брат. Целта ти не трябва да е да прехвърлиш част от вината върху него, а да признаеш своята вина и да се помириш с брат си. Да сме в мир със събратята си, е изключително важно.

¹² В споменатия по–рано библейски разказ за Авраам и племенника му Лот виждаме как тези Божии служители разрешили един конфликт по мирен начин. Двамата мъже притежавали много добитък и между пастирите им явно избухнала разпра относно пасищата. Авраам побързал да разреши спора и предложил на Лот пръв да избере къде да се засели. (Бит. 13:1, 2, 5–9) Какъв хубав пример! Авраам бил загрижен за мира, а не за собствените си интереси. Дали се лишил от нещо заради щедростта си? Съвсем не. Непосредствено след случката с Лот Йехова обещал на Авраам да го благослови богато. (Бит. 13:14–17) Бог никога няма да позволи служителите му да понесат трайни загуби поради това, че са действали в хармония с неговите принципи и са разрешили разногласията с любов.^[1]

13. Как един надзорник реагирал на нечии остри думи и какво научаваме от примера му?

¹³ Да обърнем внимание на един съвременен пример. Новият надзорник на един конгресен отдел се обадил на един брат да го попита дали би искал да служи като доброволец, но братът отвърнал остро и затворил. Той бил обиден заради отношенията си с предишния надзорник. Новият надзорник не се засегнал от реакцията на брата, но и не можел да я пренебрегне. След един час той отново се обадил на брата, споменал, че още не са се виждали, и предложил заедно да разрешат проблема. Седмица по–късно двамата се срещнали в Залата на Царството. След като се помолили, те говорили в продължение на час и братът разказал какво му се било случило. Надзорникът го изслушал със съчувствие, споделил с него някои мисли от Библията и двамата се разделили в добри отношения. След това братът помагал на конгреса и сега е благодарен, че надзорникът се отнесъл към него по мил и спокоен начин.

14, 15. а) Кога трябва да приложим съвета от Матей 18:15–17? б) Какви три стъпки посочил Исус и каква трябва да е целта ни, когато ги прилагаме?

¹⁴ В повечето случаи християните могат и трябва сами да разрешават разногласията си. Исус обаче посочил, че в някои ситуации може да е нужно да се намеси сборът. (Прочети Матей 18:15–17.) Как трябва да се постъпи, ако виновникът отказва да послуша брат си, свидетелите и сбора? На него трябва да се гледа като на „човек от народите и като данъчен служител“. Днес бихме казали, че трябва да бъде изключен. Сериозността на тази мярка показва, че въпросният „грях“ не е малко недоразумение. По–скоро проблемът 1) може да бъде разрешен между засегнатите страни, но също 2) е достатъчно сериозен, за да доведе до изключване, ако не бъде разрешен. Такива грехове може да включват елементи на измама или на клевета, която да развали нечия репутация. Трите стъпки, посочени от Исус, са приложими само когато са налице тези условия. Този „грях“ не включва прелюбодейство, хомосексуализъм, отстъпничество, идолопоклонство или други сериозни грехове, които задължително изискват вниманието на старейшините.

¹⁵ Исус искал да ни научи как да помогнем на брат си с любов. (Мат. 18:12–14) Първо трябва да се опитаме да разрешим проблема, без да намесваме другите. Може да е необходимо да говорим с виновния повече от веднъж. Ако това не помогне, трябва да разговаряме с него в присъствието на свидетели на случилото се или на други, които могат да определят дали наистина е бил извършен грях. Ако успеем да разрешим въпроса с тяхна помощ, ще „спечелим брат си“. Въпросът трябва да бъде отнесен до старейшините само ако многократните ни усилия не са помогнали на съгрешилия.

16. Какво показва, че е практично и любещо да прилагаме съвета на Исус?

¹⁶ Случаите, в които се налага да прилагаме трите стъпки от Матей 18:15–17, са редки. Това е насърчително, тъй като показва, че обикновено се намира решение на проблема, преди да се стигне дотам неразкайващият се грешник да бъде изключен. Често съгрешилият осъзнава грешката си и поправя нещата. Тогава засегнатият може да реши, че вече няма причини да го упреква, и затова да предпочете да прости. Какъвто и да е случаят, Исусовите думи показват, че сборът не бива да се намесва в нечии разногласия прибързано. Старейшините може да се намесят само ако са предприети първите две стъпки и ако са налице убедителни доказателства, които ясно показват какво се е случило.

17. На какви благословии се радваме, когато ‘търсим мир’?

¹⁷ Докато съществува тази система, хората ще бъдат несъвършени и ще продължават да засягат другите. Ученикът Яков писал: „Ако някой не греши в слово, той е съвършен човек, способен да овладее и цялото си тяло.“ (Як. 3:2) За да разрешаваме разногласията, трябва искрено ‘да търсим мир и да се стремим към него’. (Пс. 34:14) Ако сме миротворци, ще се радваме на добри взаимоотношения със събратята си и ще допринасяме за единството в сбора. (Пс. 133:1–3) Но най–вече ще имаме добри взаимоотношения с Йехова, „Бога, който дава мир“. (Рим. 15:33) На такива благословии се радват онези, които разрешават разногласията с любов.