„И ако ти съгреши брат ти, иди, покажи вината му между тебе и него самия. Ако те послуша, спечелил си брата си. Но ако не те послуша, вземи със себе си още един или двама и от устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяка дума. И ако не послуша тях, кажи това на църквата [сбора — NW]; че ако не послуша и църквата, нека ти бъде като езичник и бирник.“ — Матей 18:15–17.

Обаче първата стъпка можела да не е достатъчна. За да се разреши подобна ситуация, Исус казал: „Вземи със себе си още един или двама.“ Те можело да бъдат например преки свидетели. Можело те да са чули един от двамата да клевети другия, или пък да са били свидетели на писмен договор, със който сега двете страни не били съгласни. Освен това тези ‘взети’ хора биха могли да станат свидетели, когато щели да бъдат разглеждани някои фактори, като например писмени или устни показания, за да се установи причината за проблема. Тук отново възможно най–малък брой хора — „един или двама“ — трябвало да знаят за проблема. Това би предотвратило влошаването на нещата, ако проблемът бил само недоразумение.

Какви подбуди трябва да има оскърбеният човек? Трябва ли да се опитва да унижи своя събрат християнин и да иска да го постави на колене? От гледна точка на съвета на Исус, християните не трябва да бързат да осъждат своите братя. Ако съгрешилият признае своята грешка, ако се извини, и ако се опита да поправи нещата, този, срещу когото е било съгрешено, ще е ‘спечелил брата си’. — Матей 18:15.

Възможността един неразкайващ се грешник да бъде изключен показва, че Матей 18:15–17 не се отнася за маловажни разногласия. Исус имал предвид сериозни оскърбления, които обаче все пак биха могли да бъдат разрешени само между двамата засегнати. Например нарушението може да бъде клевета, сериозно накърняваща доброто име на засегнатия. Или може да се отнася за финансови проблеми, тъй като следващите стихове съдържат притчата на Исус за безмилостния слуга, на когото бил простен голям дълг. (Матей 18:23–35) Заем, който не е върнат в определеното време, може да е само едно преходно затруднение, което лесно да бъде разрешено между двете личности. Но това може да стане сериозен грях, а именно кражба, ако този, който е взел назаем, упорито отказва да заплати дължимото.