2. Какъв съвет дал Исус в Матей 18:15–17 по отношение на това как да постъпим относно някой сериозен грях?

² Библията ни предлага прозрение в божието мислене, дори и по отношение на такива неща, като например какво трябва да направим, ако някой извърши грях спрямо нас. Исус казал на апостолите си, които по–късно щели да бъдат християнски надзорници: „И ако ти съгреши брат ти, иди, покажи вината му между тебе и него самия. Ако те послуша, спечелил си брата си.“ Тук не ставало дума просто за някакво лично незачитане, а за сериозен грях, като например измама или клевета. Исус казал, че ако тази стъпка не реши въпроса, и ако са налице свидетели, онзи, срещу когото е грехът, трябва да ги вземе със себе си, за да може да докаже, че нещо не е наред. Дали това е последната възможност? Не. „Ако [грешникът] не послуша тях, кажи това на [сбора]; че ако не послуша и [сбора], нека ти бъде като езичник и бирник.“ — Матей 18:15–17.

3. Какво имал предвид Исус, като казал, че неразкайващият се грешник трябва да бъде смятан „за езичник и бирник“?

³ Бидейки юдеи, апостолите разбирали какво означава да се отнасяш към грешника като към „езичник и бирник“. Юдеите избягвали общуването с хората от другите народи и презирали юдеите, които работели като римски бирници.a (Йоан 4:9; Деяния 10:28) Следователно Исус съветвал учениците си да прекъснат общуването си с този човек, ако сборът го отхвърли като грешник. Но как се съгласува това с факта, че понякога Исус бил заедно с бирници?