Дали ти прощаваш като Йехова?
„Защото, ако вие простите на човеците съгрешенията им, то и небесният ви Отец ще прости на вас. Но ако вие не простите на човеците съгрешенията им, то и вашият Отец няма да прости вашите съгрешения.“ — МАТЕЙ 6:14, 15.
1, 2. От какъв Бог имаме нужда, и защо?
„ЖАЛОСТИВ и милостив е Господ, дълготърпелив и многомилостив. Не ще изобличава винаги, нито ще държи гняв довека. Не е постъпил с нас според греховете ни, нито е въздал нам според беззаконието ни. Защото колкото е високо небето от земята, толкова голяма е милостта Му към ония, които Му се боят, колкото отстои изток от запад, толкова е отдалечил от нас престъпленията ни. Както баща жали чадата си, така Господ жали ония, които Му се боят. Защото Той познава нашия състав, помни, че ние сме пръст.“ — Псалм 103:8–14.
2 Заченати в грях и родени в порок, с наследено несъвършенство, което винаги се мъчи да ни отведе в плен на закона на греха, ние болезнено се нуждаем от Бог, който „помни, че ние сме пръст“. Триста години след като Давид описал Йехова така прекрасно в 103–ти псалм, един друг писател на Библията, Михей, възвеличил същия този Бог по много подобен начин за неговата милостива прошка за извършените някога грехове: „Кой е Бог като Тебе, Който прощава беззаконие, и не се взира в престъплението на останалите от наследството Си? Не държи гнева Си винаги, защото Му е угодно да показва милост. Изново Той ще се смили за нас, ще стъпче беззаконията ни; и Ти ще хвърлиш всичките им грехове в морските дълбочини.“ — Михей 7:18, 19.
3. Какво означава да прощаваш?
3 В Гръцките писания думата „прощавам“ означава „да оставя да отмине“. Обърни внимание, че Давид и Михей, цитирани по–горе, предават същото значение чрез приятни, описателни думи. За да оценим напълно изумителната степен, в която прощава Йехова, нека прегледаме няколко от многото примери за прошката му в действие. Първият пример показва, че умът на Йехова може да бъде пренасочен от унищожение към прошка.
Моисей се застъпва — Йехова слуша
4. След каква проява на силата на Йехова израилтяните продължавали да се страхуват да навлязат в Обетованата земя?
4 Йехова извел хората от народа на Израил от Египет в безопасност и близо до земята, която им обещал за техен дом, но те отказали да напредват повече, страхувайки се от хората в Ханаан. След като видели как чрез десет унищожителни бедствия Йехова ги избавил от Египет, как им отворил път за бягство през Червено море, унищожавайки египетската войска, която се опитвала да ги преследва, как на Синайската планина сключил с тях Договора на Закона и ги направил избран народ на Йехова, и как по чудодеен начин им осигурявал манна от небето всеки ден, за да ги изхрани, те се страхували да влязат в Обетованата земя заради някакви си ханаански „исполини“! — Числа 14:1–4.
5. Как двамата верни съгледвачи се опитвали да вдъхнат смелост на Израил?
5 Моисей и Аарон, стъписани, паднали по очи. Исус Навиев и Халев, двамата верни съгледвачи, се опитали да вдъхнат смелост на Израил: ‘Земята е много, много добра земя, земя, където текат мляко и мед. Не се страхувайте от хората, Йехова е с нас!’ Вместо да бъдат насърчени от тези думи, изплашените, непокорни люде се опитали да убият Исус Навиев и Халев с камъни. — Числа 14:5–10.
6, 7. (а) Какво решил да направи Йехова, когато Израил се отказал да влезе в Обетованата земя? (б) Защо Моисей възразил срещу присъдата на Йехова върху Израил, и с какъв резултат?
6 Йехова се разгневил! „И Господ рече на Моисея: Докога ще Ме презират тия люде? И докога няма да Ме вярват, въпреки всичките знамения, които съм извършил посред тях? Ще ги поразя с мор и ще ги изтребя; а тебе ще направя народ по–голям и по–силен от тях. Но Моисей рече на Господа: Тогава египтяните ще чуят; защото Ти със силата Си си извел тия люде изсред тях; и ще кажат това на жителите на тая земя. . . . И ако изтребиш тия люде, като един човек, тогава народите, които са чули за Тебе, ще говорят казвайки: Понеже не можа Йехова да въведе тия люде в земята, за която им се кле, затова ги погуби в пустинята.“ — Числа 14:11–16.
7 Моисей се молел за прошка заради името на Йехова: „Прости, моля Ти се, беззаконието на тия люде, според Твоята голяма милост, и според както си прощавал на тия люде от Египет до тука. И рече Господ: Прощавам им, според както си казал.“ — Числа 14:19, 20.
Идолопоклонството на Манасия и прелюбодейството на Давид
8. Какви били делата на цар Манасия от Юда?
8 Един изключителен пример за това как прощава Йехова, е случаят на Манасия, сина на добрия цар Езекия. Манасия бил на 12 години, когато започнал да царува в Йерусалим. Той издигнал отново високите места, построил олтари на Ваал, направил свещени стълбове, покланял се на звездите на небето, практикувал магия и чародейство, служел си със запитвачи на зли духове и врачове, вкарал ваян идол в дома на Йехова и превел синовете си през огъня в Долината на Еномовия син. ‘Той вършел зло пред Господа’ и ‘подмамил Юда и йерусалимските жители да вършат по–лошо от народите, които Господ изтребил пред израилтяните’. — 2 Летописи 33:1–9.
9. Как лицето на Йехова се смекчило спрямо Манасия, и с какъв резултат?
9 Накрая Йехова довел асирийците срещу Юда и те пленили Манасия и го отвели във Вавилон. „А когато беше в бедствие, помоли се на Господа своя Бог, и смири се много пред Бога на бащите си. И когато му се помоли, Бог даде внимание на него, и послуша молбата му, та го доведе пак в Йерусалим, на царството му.“ (2 Летописи 33:11–13) Тогава Манасия махнал чуждите богове, идолите, олтарите и наредил да ги изхвърлят извън града. Той започнал да принася жертви на олтара на Йехова и насочил Юда да служи на истинския Бог. Това била смайваща проява на готовността на Йехова да прости — когато смирението, молитвата и действията за поправяне на сторените злини дават плодове, съответствуващи на разкаянието! — 2 Летописи 33:15, 16.
10. Как Давид се опитал да скрие греха си със съпругата на Урия?
10 Прелюбодейството на цар Давид със съпругата на хетееца Урия е добре известен грях. Той не само извършил прелюбодейство с нея, но и изфабрикувал сложна система за прикриване на това, когато тя забременяла. Царят дал на Урия отпуска от битките, очаквайки, че той ще отиде в дома си и ще има сексуални отношения с жена си. Но поради уважение към своите събратя войници на бойното поле Урия отказал. Тогава Давид го поканил на угощение и го напил, но Урия пак не отишъл при жена си. Тогава Давид изпратил съобщение до своя военачалник да сложи Урия в най–ожесточеното място на боя, за да бъде убит, както и станало. — 2 Царе 11:2–25.
11. Как Давид бил доведен до разкаяние за своя грях, но какво понесъл той?
11 Йехова изпратил своя пророк Натан при Давид, за да изобличи греха на Давид. „Тогава Давид каза на Натана: Съгреших Господу. А Натан каза на Давида: И Господ отстрани греха ти; няма да умреш.“ (2 Царе 12:13) Давид бил смазан от чувството си за вина относно своя грях и изразил разкаянието си в една идваща от сърцето молитва към Йехова: „Защото не щеш да Ти принеса жертва; всеизгаряния не Ти са угодни. Жертви на Бога са дух съкрушен; сърце съкрушено и разкаяно, Боже, Ти няма да презреш.“ (Псалм 51:16, 17) Йехова не презрял молитвата на Давид, идваща от едно съкрушено сърце. Но Давид понесъл тежко наказание, в съгласие с думите на Йехова относно прошката в Изход 34:6, 7, СП–93: „Не оставя без наказание.“
Освещаването на храма от Соломон
12. Какво поискал Соломон, когато се освещавал храмът, и какъв бил отговорът на Йехова?
12 Когато довършил строежа на храма на Йехова, Соломон казал в своята молитва при освещаването: „Слушай моленията на слугата Си и на людете Си Израиля, когато се молят на това място; да! слушай Ти от местообиталището Си, от небето, и като слушаш бивай милостив.“ Йехова отговорил: „Ако заключа небето да не вали дъжд, или ако заповядам на скакалците да изпоядат земята, или ако изпратя мор между людете Си, и людете Ми, които се наричат с Моето име, смирят себе си та се помолят, и потърсят лицето Ми, и се върнат от нечестивите си пътища, тогава ще послушам от небето, ще простя греха им и ще изцеля земята им.“ — 2 Летописи 6:21; 7:13, 14.
13. Какво показва Езекиил 33:13–16 относно това как Йехова гледа на отделния човек?
13 Когато те погледне, Йехова те приема такъв, какъвто си сега, а не какъвто си бил. И както казва Езекиил 33:13–16: „Когато река на праведния, че непременно ще живее, а той като уповае на правдата си, извърши неправда, то ни едно от неговите праведни дела няма да се спомни; а поради неправдата, която е извършил, той ще умре. И когато кажа на нечестивия: Непременно ще умреш; а той се върне от греха си и постъпи законно и праведно; — ако нечестивият върне залог, върне грабнатото, ходи в повеленията на живота и не върши неправда, непременно ще живее; няма да умре; ни един от греховете, които е извършил няма да се помни против него; той е постъпил законно и праведно; непременно ще живее.“
14. Какво е забележителното в прошката на Йехова?
14 Прошката, която Йехова Бог ни дава, има една отличителна черта, нещо, което за хората е трудно да включат в прошката, която предлагат помежду си — той и прощава, и забравя. Някои хора казват: ‘Аз мога да ти простя онова, което си направил, но не мога (или няма) да го забравя.’ За разлика от това, обърни внимание какво казва, че ще направи Йехова: „Ще простя беззаконието им, и греха им няма да помня вече.“ — Йеремия 31:34.
15. Как Йехова е прощавал?
15 Вече хиляди години Йехова прощава на своите поклонници на земята. Той им прощава греховете, за които те знаят, а също така и многото грехове, които те извършват несъзнателно. Неговата проява на милост, дълготърпение и прошка е безкрайна. Исаия 55:7 казва: „Нека остави нечестивият пътя си, и неправедният помислите си, нека се обърне към Господа, и Той ще се смили за него, и към нашия Бог, защото Той ще прощава щедро.“
Прошката в Християнските гръцки писания
16. Защо можем да кажем, че начинът, по който прощава Исус, е в хармония с начина, по който прощава Йехова?
16 Разказите за божията прошка изпълват страниците на Християнските гръцки писания. Исус често говори за нея, показвайки, че той е в хармония с мнението на Йехова по този въпрос. Мисленето на Исус идва от Йехова, той отразява Йехова, той е точният образ на самата същност на Йехова; да го видиш значи да видиш Йехова. — Йоан 12:45–50; 14:9; Евреи 1:3.
17. Как Исус онагледил това, че Йехова прощава щедро?
17 Това, че Йехова прощава щедро, е показано в една от Исусовите притчи — тази за царя, който простил на един свой слуга дълг от 10 000 таланта (около 33 000 000 долара). Но когато този слуга не искал да прости на своя съслужител един дълг от сто динария (около 60 долара), царят се разгневил много. „Зли слуго, аз ти простих целия оня дълг, понеже ми се примоли. Не трябваше ли и ти да се смилиш над съслужителя си, както и аз се смилих над теб? И господарят му се разгневи, и го предаде на мъчителите, докато изплати целия дълг.“ После Исус обяснил приложението на тази притча: „Така и Моят небесен Отец ще постъпи с вас, ако не простите от сърце всеки на брат си.“ — Матей 18:23–35, „Верен“.
18. Как възгледът на Петър относно прошката може да се сравни с възгледа на Исус?
18 Точно преди Исус да разкаже горната притча, Петър отишъл при него и попитал: „Господи, до колко пъти, като ми съгреши брат ми, да му прощавам? До седем пъти ли?“ Петър мислел, че е много щедър. Макар че книжниците и фарисеите поставяли ограничения за прощаването, Исус казал на Петър: „Не ти казвам: До седем пъти — до седемдесет пъти по седем.“ (Матей 18:21, 22) Седем пъти едва ли биха били достатъчни за един ден, тъй като Исус казал: „Внимавайте на себе си. Ако прегреши брат ти, смъмри го; и ако се покае прости му. И седем пъти на ден ако ти съгреши, и седем пъти се обърне към тебе и каже: Покайвам се, прощавай му.“ (Лука 17:3, 4) Когато Йехова прощава, той не държи сметка за грешките ни — за наше щастие.
19. Какво трябва да правим, за да получим прошката на Йехова?
19 Ако ние имаме смирението да се разкаем и да изповядаме греховете си, Йехова е съгласен да откликне с благоволение: „Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете, и да ни очисти от всяка неправда.“ — 1 Йоан 1:9.
20. Каква готовност за прощаване на греха била проявена от Стефан?
20 С един забележителен дух на прошка последователят на Исус, Стефан, извикал молбата си, когато една разгневена тълпа го убивала с камъни: „‘Господарю Исусе, приеми духа ми.’ След което, коленичейки, той извика със силен глас: ‘Йехова, не им вменявай това за грях.’ И след като каза това, той заспа в смъртта.“ — Деяния 7:59, 60, NW.
21. Защо готовността на Исус да прости на римските войници била толкова смайваща?
21 Исус показал един още по–забележителен пример на готовност за прошка. Неговите врагове го арестували, провели незаконен процес, осъдили го, подигравали му се, плюли го, били го с камшик с много ремъци, по които вероятно били завързани парчета от кости и метал, и накрая го оставили прикован на стълб часове наред. Римляните извършили повечето от тези неща. Но когато умирал на този мъченически стълб, Исус казал на своя небесен Баща за войниците, които го разпънали: „Отче, прости им, защото не знаят какво правят.“ — Лука 23:34.
22. Кои думи от Проповедта на планината трябва да се опитаме да приложим на практика?
22 В своята Проповед на планината Исус бил казал: „Обичайте неприятелите си и молете се за тия, които ви гонят.“ В края на своята земна служба той самият се подчинил на този принцип. Дали това не е прекалено трудно изискване за нас, които се борим със слабостите на грешната ни плът? Ние поне трябва да се опитаме да приложим на дело думите, които Исус казал на своите последователи, след като им дал молитвата–образец: „Ако вие простите на човеците съгрешенията им, то и небесният ви Отец ще прости на вас. Но ако вие не простите на човеците съгрешенията им, то и вашият Отец няма да прости вашите съгрешения.“ (Матей 5:44; 6:14, 15) Ако прощаваме като Йехова, ще простим и ще забравим.
Спомняш ли си?
◻ Как Йехова се отнася към нашите грехове, и защо?
◻ Защо на Манасия му била върната царската власт?
◻ Каква забележителна черта на прошката на Йехова е предизвикателство пред хората, които Му подражават?
◻ В какво отношение готовността на Исус да прости била смайваща?
[Снимка на страница 22]
Натан помогнал на Давид да осъзнае, че има нужда от прошката на Бога