Кой е най–ефикасния начин ‘да обичаш ближния си’

КАКВО изпитваш когато виждаш как ближните ти живеят в бедност и нищета? Какво желание буди в тебе гледката на деца, намиращи се пред смъртта като последица от глад? „Изпитвам състрадание“, може би ще кажеш, „искам да им помогна.“ Огромните суми, които изпращат спомагателни организации за добродетелни дела показват, че очевидно много хора изпитват същото.

Да подпомагаш нуждаещи се по този начин е похвално, особено эащото Исус заповяда да обичаш ближния си както себе си (Матей 19:19). Много хора са на мнение, че най–ефикасния начин да се покаже обичта към ближния се състои в това, да се строят училища и болници, да се поддържат, да се даряват суми за добродетелни цели и да се взима участие в различии форми на социалната дейност. „Това е всъщност, което означава християнството“, могат да кажат някои и ако случайно говорят сьс Свидетели на Йехова, добавят: „Това е много по–полезно, отколкото да изразходваш време и сили и както вас да ходиш от къща на къща за да говориш за религия“.

Обаче наистина ли е по–полезно? По кой начин на любов към ближния може да се направи добро и то за по–продължително време?

Какво се постига с твоите пари?

Който иска да подари нещо за добра цел има основание да пита: „Колко от мойте пари ще послужат наистина на тези, за които е предвидена помоща?“ Проверка, направена в 1978 година при 15 видни помощни организации в Германия показала, че по това време 42 процента от общите приходи на тези организации се изразходвали за административни цели и за разпределение.

Когато редактори на телевизията разгледали спестовните книжки на шест деца в Боливия, за които европейци са поели анагжимент за заплащането на известна сума пари на месец, те установили, че децата получавали само 6 до 15 на сто от сумата, заплащана от техните тьй наречени „родители“ в Германска Федерална Република. Говорителка на тези отговорки организации отхвърлила обвинението за злоупотреба на тези средства, като обяснила, че на тези „родители“ предварително им е обяснено, че децата получават само една трета от даряванията. Другата част се изразходва за административни разноски и за проекти за училищно образование и медицинска помощ.

Разбира се, известни са случаи, при които с дарителната радост било злоупотребено. Пример за това са помощните акции във връзка с катастрофата от глад в Африка преди известно време. В Етиопия поради политически разногласия по–голямата част от хранителните стоки не достигнала до тези, които се нуждаели, и било съобщено, че тези подарени хранителни стоки били продавани — на свръх високи цени — вместо да се раздадат безплатно.

В публикацията си Charity U.S.A. Карл Бакал съветва към предпазливост: „Когато се касае за благородна цел, никога не се пита, за какво се изразходват парите. Не искам хората да спрат да даряват. Но смятам, че такива въпроси трябва да се отговорят, защото така сляпо се дарява.“ Сляпо даряване очевидно не е разумно и не може да се смята като ефикасна помощ.

Да се следва примера на Исус

Тези факти са неприятии. Но би ли било правилно да не се предприемат повече такива помощни меропиятия? Исус не е ли лекувал по чудо болни и нахранвал гладни и не е ли дал с това пример за християните днес?

Вярно е, че Исус бил изпълнен със състрадание, когато видял хора в нужда. Това е споменато в осем библейски пасажи. При два от тях се касае за нужда на хората от храна (Матей 15:32; Марка 8:2), при три за нужда от лечение на болест или физически недъг (Матей 14:14; 20:34; Марка 1:41) и един за нужда от утеха, след смъртта на близък (Лука 7:13). Но другите два текста сочат върху още по–голяма нужда. В Матей 9:36 се казва: „Когато видя множествата от народ, смили се над тях, защото бяха отрудени и пръснати като овце, които нямат пастир.“ А в Марка 6:34 се казва: „Той видя едно голямо множество и смили се за тях, понеже бяха като овце, които нямат пастир. И почна да ги поучава много неща.“

Въпреки, че състрадание предразполагаше Исус да се грижи за физическите нужди на хората, неговия главен интерес всъщност се състоеше в това, да оказва духовна помощ, от която ги бяха лишили техните религоизни водачи. (Виж Матей, глава 23). Исус беше „превъзходния пастир“, и беше готов да даде „живота си за овцете“ (Йоан 10:11). Понеже даде предимство на проповедната дейност в живота си — не на построяване на болници и провеждане на помощни акции — е могъл да каше по–късно пред Пилат: „За това се родих и за това дойдох на света, да свидетелствувам за истината“ (Йоан 18:37).

Исус обособил апостолите си да вършат добро чрез лечение по чудо, но в последните си напътствия преди неговото възнесение на небето не споменал тази способност. Вместо това им заповядал: „Идете, прочее и правете ученици от хора от всички нации, кръщавайте ги в името на Отца и Сина и светия дух и учете ги да пазят всичко що съм ви заповядал.“ Несъмнено най–важното поръчение се състояло в това, ‘да правят ученици, да ги кръшават и да ги поучават’ (Матей 28:19, 20).

Защо проповядването е толкова полезно

Проповядването е полезно, защото помага на хората да прилагат библейските приниципи в живота си. Това от своя страна им спомага да избегват проблеми, които могат да ги доведат в беда. Например прилагането на библейските принципи относно работа и отношението към материални неща са помощ да не обеднееш (Притчи 10:24; Ефесяните 4:28; 1 Тимотея 6:6–8). Спазването съвета на Библията за употреба на дроги и за нравствените и мащаби допринася за по–добро здраве и за по–щастлив семеен живот.

Нека разгледаме примера на югославянин, който живее във Федерална република Германия. Той докладва: „На около 18 или 19 години се отдадох на алкохол. На 20 години пиех по един литьр ракия на ден и по–късно по 20 бутилки бира на ден. Три пъти бях подложен на лечение за отказване от алкохол, но лекарите не съумяха да ми помогнат. Въпрекй, че печелех по 1 300 немски марки на месец, не давах почти нищо от тях за семейството ми.“ Това, което му казали Свидетелите на Йехова по време на техната проповедна дейност събудило у него желанието да създаде по–добро отношение към неговия Създател. „Чрез молитва“, продължава той „успях да направя това, което не се удаде на нито един лекар.“ Лесно може човек да си предстаем, какво влияние оказало това на неговия семеен живот.

Разбира се проповядването не може да разреши всеки проблем. Въпреки това е твърде въздействащо, защото дава надежда. Под Божието Царство ще бъде разрешен всякакъв проблем. Исус ще върши чудеса за благото на цялото човечество — не само в полза на някои. И това не ще доведе само до временно облекчение, а до трайно, и за вечна полза. (Виж Йоан 17:3). Следователно, чрез поучаването на други да упражняват вярва в изкупителната жертва на Исус и благословиите свързани с нея, може най–добре да допринесе за трайно добро.

Много от религиозните организации на християнския свят сочат гордо техните „добри дела“ във връзка с грижата за бол ни, нуждаещи се и подтиснати. Би било по–добре, ако те обърнат по–голямо внимание на духовната помощ, както правел Исус. Както религиозните водачи в първото столетие така и те пренебрегват по–важните неща. Те могат да напълнят коремите на някои с истинска храна, но оставят сърцето и ума на тези хора да гладуват за думи на истината. (Виж Амос 8:11). Те може би подаряват пари, за да подкрепят нуждаещите се от нациите, но те не „възвестяват на нациите благовестието за неизследимото Христово богатство“ или за Божието царско правителство (Ефесяните 3:8). Техните мисионери са помогнали на по–слабо развитите народи, да употребявят по–сръчно плуга, но те не накараха тези народи да „изковат техните мечове на палешници ... и копията си на сърпове“ (Исайя 2:4).

Бъди уравновесен в любовта ти към ближния

Въпреки, че е важно да помагаме главно в духовно отношение, това не ни освобождава от отговорността да помагаме в материално отношение на нуждаещи се отделни личности или на трупа от хора, ако сме в състояние да направим това. Трябва да изпитваме същото желание както християните от първото столетие. (Виж Деянието 11:27–30.) По време на истинска нужда и при катастрофи трябва да следваме доброволно съвета на Павел, „нека правиме добро на всички, а най–вече на своите по вяра“ (Галатяните 6:10). За да правят добро, колкото е възможно Свидетелите на Йехова правят това въз основа на частни мерки. И понеже Свидетелите действат при такива акции безплатно, не се създават никакви административни разноски.

Но ако и да се грижат християните за задоволяване на физическите нужди на другите те не изоставят техното главно задължение — проповядването на благовестието за установеното Божие Царство. Чрез това Царство света скоро ще бъде напълно освободен от болести, бедност и нищета. Колко задоволяващо е да помогнеш на хора да получат живот в един свят, в който думата „съчувствие“ няма да се употребява! Можеш ли да си представиш по–ефикасен начин да обичаш ближния си?