В своята Проповед на планината Исус Христос казал: „Щастливи са онези, които осъзнават духовната си нужда, защото царството на небесата им принадлежи.“ (Матей 5:3, NW) Освен това Исус казал: „Внимавайте и пазете се от всяко користолюбие; защото животът на човека не се състои в изобилието на имота му.“ — Лука 12:15.

Други се обръщат към своето „аз“ в търсенето на щастие, като се опитват да си изградят чувство за собствено достойнство. Библиотеките и книжарниците са пълни с книги–самоучители по тази тема, но тези публикации не донасят трайно щастие на хората. Но къде тогава можем да намерим истинско щастие?

За да бъдем напълно щастливи, ние трябва да съзнаваме вродената си духовна нужда. Исус казал: „Щастливи са онези, които осъзнават духовната си нужда.“ Разбира се, няма да имаме голяма полза, ако знаем за тази нужда и не правим нищо относно нея. Например: Какво би станало с един бегач в маратон, който след надбягването не откликва на жаждата за вода на своето тяло? Нима той няма скоро да се обезводни и да се сблъска с други сериозни последствия? Подобно на него, ако и ние не откликваме на своята нужда от духовна храна, в крайна сметка ще отслабнем духовно. Това ще доведе до загуба на радостта и щастието.