Глава 8

Нашата борба за победа

СМИРНА

 1. (а) Кой е следващият сбор, който получава съобщение от възвеличения Исус? (б) За какво напомня Исус на християните в този сбор, като нарича себе си „първия и последния“?

ДНЕС древният Ефес лежи в развалини. Но на мястото, към което е отправено второто послание на Исус, и сега съществува център на оживена дейност. На около 60 километра северно от Ефес се намира турският град Измир, където четири пламенни сбора Свидетели на Йехова проповядват и днес. На това място през първи век бил град Смирна. Обърни внимание на следващите думи на Исус: „А до ангела на сбора в Смирна пиши: ето какво казва ‘първият и последният’, който беше мъртъв, но живее отново.“ (Откровение 2:8) С тези думи, казани на християните в Смирна, Исус напомня, че е първият, а също и последният служител на Йехова, който, запазвайки своята лоялност към Бога, е възкресен директно от него за безсмъртен духовен живот. Исус лично ще възкреси всички останали помазани християни. Така че той е подходящ да наставлява своите братя, които имат надеждата да участват с него в безсмъртния небесен живот.

 2. Защо всички християни намират утеха в думите на онзи, който „беше мъртъв, но живее отново“?

² Исус дал пример за това как да издържаме на преследване заради праведността и получил полагащата се награда. Това, че останал верен до смърт и че бил възкресен, полага основата за надежда за всички християни. (Деяния 17:31) Фактът, че Исус ‘бил мъртъв, но живее отново’, доказва, че каквото и да се наложи да издържим заради истината, не е напразно. Възкресението на Исус е източник на силно насърчение за всички християни, особено когато са принудени да страдат за вярата си. Дали ти се намираш в подобни обстоятелства? Тогава можеш също да получиш насърчение от следващите думи на Исус към сбора в Смирна:

 3. (а) Как Исус насърчил християните в Смирна? (б) Защо Исус казал, че християните в Смирна са богати, макар че те били бедни?

³ „Познавам трудностите и бедността ти, но ти си богат, знам и за оскърбителните думи, изричани от хората, които твърдят, че са юдеи, без да са такива, а всъщност са синагога на Сатана.“ (Откровение 2:9) Исус не упреква за нищо своите братя в Смирна, само им изказва сърдечна похвала. Те са понесли толкова много страдания заради вярата си. Може би дори заради вярата си те са бедни в материално отношение. (Евреи 10:34) Но те са загрижени главно за духовните неща и си събират съкровища на небесата, както съветвал Исус. (Матей 6:19, 20) Затова главният пастир ги смята за богати. (Сравни Яков 2:5.)

 4. От чия страна християните в Смирна понасяли силно противопоставяне, и как Исус гледал на тези противници?

⁴ Исус специално набляга на това, че християните в Смирна издържали голямо противопоставяне от страна на юдеите по плът. В миналото много от хората, изповядващи юдаизма, се противопоставяли на разпространяването на християнството. (Деяния 13:44, 45; 14:19) И ето, дори и само няколко десетилетия след падането на Йерусалим, тези юдеи в Смирна проявявали същия сатанински духa. Не е чудно, че Исус ги смята за „синагога на Сатана“!

 5. Какви изпитания крие бъдещето за християните в Смирна?

⁵ Сблъсквайки се с такава омраза, християните в Смирна получават следната утеха от Исус: „Не се страхувай от страданията, които ти предстои да понесеш. Ето, Дяволът и занапред ще хвърля в затвора някои от вас. Вие ще бъдете напълно изпитани и ще имате трудности десет дни. Покажи, че си верен до смърт, и ще ти дам наградата на живота.“ (Откровение 2:10) В гръцкия текст Исус три пъти използва местоименни и глаголни форми за множествено число, като така показва, че говори за сбора като цяло. Исус не може да обещае, че изпитанията на християните в Смирна скоро ще свършат. Някои от тях ще продължават да бъдат преследвани и хвърляни в затвора. Те ще изпитват трудности „десет дни“. Десет е число, което символизира земна завършеност или цялостност. Дори и тези духовно богати лоялни служители на Бога ще бъдат напълно изпитани, докато са в плът.

 6. (а) Защо християните в Смирна не бива да се страхуват? (б) Как Исус завършва посланието си към сбора в Смирна?

⁶ Но християните в Смирна не бива да се страхуват или да допускат компромис. Ако останат верни докрай, те ще бъдат възнаградени с живот, в техния случай безсмъртен живот в небесата. (1 Коринтяни 9:25; 2 Тимотей 4:6–8) Апостол Павел бил готов заради тази скъпоценна награда да пожертва всичко друго, дори и земния си живот. (Филипяни 3:8) Явно верните християни в Смирна изпитвали същите чувства. Исус завършва своето послание с думите: „Който има уши, нека чуе какво казва духът на сборовете: на онзи, който победи, втората смърт няма да нанесе никаква вреда.“ (Откровение 2:11) Победителите са уверени, че ще получат безсмъртен небесен живот, на който смъртта не може да нанесе никаква вреда. (1 Коринтяни 15:53, 54)

„Трудности десет дни“

7, 8. Как, също като сбора в Смирна, и християнският сбор през 1918 г. бил ‘напълно изпитан’?

⁷ Също като християните в Смирна, и хората от класа на Йоан и техните съобщници днес биват „напълно изпитани“. Тяхната вярност при изпитания показва, че те са хората на Бога. (Марко 13:9, 10) Скоро след започването на деня на Господаря Исусовите думи до християните в Смирна донесли истинска утеха на малката международна група служители на Йехова. (Откровение 1:10) Още от 1879 г. нататък те търсели в Словото на Бога духовно богатство, което да споделят с другите. Но по време на Първата световна война се сблъскали със силна омраза и противопоставяне, отчасти защото не се оставили да бъдат погълнати от военната еуфория, а също и защото безстрашно изобличавали грешките на псевдохристиянството. Преследването срещу тях, което било подстрекавано от някои от водачите на псевдохристиянството, се засилило неимоверно много през 1918 г. и можело да се сравни с това, което християните в Смирна понесли от страна на юдейската общност в града.

⁸ Вълната от преследване в САЩ по това време достигнала върха си, когато на 22 юни 1918 г. новият президент на Дружество „Стражева кула“ Джоузеф Ф. Ръдърфорд и седем негови сътрудници били хвърлени в затвора, като повечето от тях получили двайсетгодишни присъди. Те били освободени под гаранция след девет месеца. На 14 май 1919 г. апелативният съд отменил техните неправомерни присъди, като в процеса били открити и посочени 130 грешки. По–късно, през 1939 г., съдията Мантън, католик и носител на ордена „Свети Грегъри Велики“, същият, който през 1918 г. отказал да пусне под гаранция тези християни, бил осъден на две години затвор и глоба от 10 000 долара поради шест обвинения за искане на пари и приемане на подкуп.

 9. Как се отнасял Хитлер към Свидетелите на Йехова в Германия, и как реагирало духовенството?

⁹ По време на нацисткия режим в Германия Хитлер напълно забранил проповедната дейност на Свидетелите на Йехова. Години наред със свирепа жестокост хиляди Свидетели били затваряни в концентрационни лагери и затвори, където много от тях умрели, а двеста млади мъже, които отказали да се бият в армията на Хитлер, били екзекутирани. Подкрепата, която духовенството оказвало на всичко това, личи от думите на един католически свещеник, публикувани във вестник „Немският път“ от 29 май 1938 г. Част от думите му гласят: „Днес има една страна в света, в която т.нар. ... Изследователи на Библията [Свидетелите на Йехова] са забранени. Това е Германия! ... Когато Адолф Хитлер дойде на власт и немският католически епископат повтори молбата си, Хитлер отговори: ‘Тези т.нар. Искрени изследователи на Библията [Свидетелите на Йехова] само причиняват проблеми ... За мене те са шарлатани — не мога да търпя немските католици да бъдат посрамени по такъв начин от този американски съдия Ръдърфорд — заличавам [Свидетелите на Йехова] в Германия.’“ След тези думи свещеникът добавил: „Браво!“

10. (а) На какво преследване били подложени Свидетелите на Йехова по–нататък през деня на Господаря? (б) Какъв е често резултатът, когато християните водят правни битки за религиозната свобода?

¹⁰ И по–нататък в деня на Господаря змията и нейното семе не престанали да воюват срещу помазаните християни и техните съобщници. Много от тях били хвърляни в затвора и жестоко преследвани. (Откровение 12:17) Тези врагове продължават да ‘вършат зло чрез закон’, но хората на Йехова непоколебимо казват: „Трябва да се подчиняваме на Бога като на свой владетел, а не на хората.“ (Псалм 94:20; Деяния 5:29) През 1954 г. списание „Стражева кула“ съобщи следното: „В един или друг период през последните четирийсет години, в над седемдесет страни бяха издадени постановления, ограничаващи дейността на Свидетелите на Йехова, и те бяха преследвани.“ Там, където беше възможно да се водят правни битки за религиозната свобода, тези християни опитаха това и в редица страни постигнаха забележителни победи. Само във Върховния съд на САЩ Свидетелите на Йехова спечелиха 50 решения в своя полза.

11. Какво пророчество на Исус относно знака за неговото присъствие се изпълнява върху Свидетелите на Йехова през деня на Господаря?

¹¹ Никоя друга група от хора не е спазвала толкова съвестно заповедта на Исус ‘да се плаща на императора онова, което е на императора’. (Лука 20:25; Римляни 13:1, 7) И никоя друга група не се е сблъсквала с това толкова много от нейните членове да бъдат хвърляни толкова често в затвора в толкова много страни, и то от толкова много различни видове правителства. И това продължава и до днес в Северна и Южна Америка, Европа, Африка и Азия. Грандиозното пророчество на Исус относно знака за неговото присъствие завършва със следните думи: „Тогава хората ще ви причиняват страдания, ще ви убиват и всичките народи ще ви мразят заради моето име.“ (Матей 24:3, 9) Няма съмнение, че това се изпълнява върху християнските свидетели на Йехова през деня на Господаря.

12. Как класът на Йоан укрепва Божиите хора, когато се сблъскват с преследване?

¹² За да укрепят хората на Бога, когато се сблъскват с трудности, членовете на класа на Йоан постоянно им напомнят каква е същността на Исусовите думи към християните в Смирна. Например, когато през 1933 и 1934 г. започва преследването от страна на нацистите, „Стражева кула“ публикува статии като „Не се бойте от тях“ (обсъждаща Матей 10:26–33), „Огнената пещ“ (основана на Даниил 3:17, 18) и „Устата на лъвовете“ (с Даниил 6:22 като основен стих). През 80–те години на XX век, когато тази книга беше издадена за първи път и Свидетелите на Йехова бяха преследвани жестоко в над четирийсет страни, „Стражева кула“ укрепваше хората на Бога със статии като „Щастливи въпреки преследването!“ и „Християните понасят преследването с издръжливост“.b

13. Защо, подобно на християните в Смирна, християнските свидетели на Йехова не се страхуват от преследване?

¹³ Да, християнските свидетели на Йехова понасят физическо преследване и други изпитания през символичните десет дена. Също като някогашните християни в Смирна те не се страхуват. Ние също не бива да се страхуваме, когато проблемите на земята станат още по–големи. Ние сме подготвени да издържаме страдания и приемаме с радост дори „разграбването на притежанията си“. (Евреи 10:32–34) Като изучаваме Словото на Бога и като го превръщаме в нещо дълбоко свое, ние ще бъдем подготвени да устояваме непоколебимо във вярата. Бъди уверен, че Йехова може и ще те пази, като оставаш лоялен. „Прехвърлете всички свои тревоги на него, защото той е загрижен за вас.“ (1 Петър 5:6–11)

[Бележки под линия]

[Блок⁄Снимка на страница 39]

Вече много години историците осигуряват много факти относно моралната безкомпромисност на немските Свидетели на Йехова по време на нацисткия режим. В своята книга „Майките и Отечеството“ историчката Клаудия Конц пише: „Огромното мнозинство от немци, които не бяха свързани с нацистите, намериха начини да съществуват под властта на един режим, който ненавиждаха. ... На другия край на статистическия и идеологическия спектър бяха 20 000 Свидетели на Йехова, които без изключение, единодушно отказаха да се покорят на нацистката държава. ... Тази сплотена група противници на режима беше подкрепяна от своята религия. Още от самото начало Свидетелите на Йехова не подкрепяха нито един аспект от нацистката държава. Въпреки че Гестапо разруши централата им през 1933 г. и забрани сектата през 1935 г., те отказаха да казват дори ‘Хайл Хитлер’. Около половината Свидетели на Йехова (повечето мъже) бяха изпратени в концентрационни лагери, хиляда от тях бяха екзекутирани, а още хиляда умряха между 1933 и 1945 г. ... Католиците и протестантите чуваха от своето духовенство настоятелни подкани да сътрудничат с Хитлер. Ако някой отказваше да направи това, той трябваше да се противопостави както на държавата, така и на църквата.“