Продължавай да проповядваш Царството
„Това благовестие за Царството ще бъде проповядвано по цялата населена земя, за свидетелство на всички нации; и тогава ще дойде края“ (МАТЕЙ 24:14).
1, 2. (а) Коя е най–важната дейност в нашето столетие и какъв размер е достигнала? (б) Какво доказва, че Йехова благославя тази дейност?
ПРОПОВЯДВАНЕТО на благовестието за Божието Царство е най–важната дейност в това столетие. Всемогъщият Бог иска тя да се върши понастоящем и действително така става, което доказва истинността на неговото пророческо Слово. Нашия отзив към тази дейност влияе върху изгледите за вечно бъдеще (1 Коринтяни 9:16, 23).
2 Колко насърчава постоянно увеличаващия се брой на участвуващите в това проповедническо дело, който вече доста надвишава три милиона! Повече, от кога и да е, вестители поемат целодневна служба. Много повече заинтересувани се ползуват от библейско изучаване, стараейки се да изпълняват Божията воля.
3. Как някои могат да се отнасят към нуждата от по–нататъшно благовествуване?
3 Случва се обаче, на някои да дотегва да „вършат това, което е превъзходно“, и се ‘уморяват’ от проповедническата служба (Галатяни 6:9; Евреи 12:3). Те могат да си кажат, че на техния терен благовестието е достатъчно оповестено и всички хора са заели отношение спрямо него и само се дразнят като ги посещаваме. Който въпреки всичко проповядва там постига слаби или никакакви резултати. И те стигат до извода, че делото сигурно е извършено и няма нужда да го продължават. Каква грешка има в таково разбиране?
Защо трябва да постоянствуваме?
4. Какво трябва да ни подтиква да проповядваме там, където има слаб отзив?
4 Първо, нашето постоянство в проповедническата дейност не може да зависи от това дали хората ни слушат или не. Йеремия проповядвал в Ерусалим 40 години, въпреки че само някои го слушали, а повечето яростно му се съпротивлявали. Защо той постоянствувал? Защото изпълнявал дело, което възложил самия Йехова, а пророческо познание за това, което щяло да сполети Ерусалим го принуждавало непрестанно да говори (Йеремия 17:17–19). Той казал: „Неговото Слово става в сърцето ми като пламнал огън в костите ми. Уморявам се да го задържам, не мога“ (Йеремия 20:7–10). Нашата ситуация е подобна. Именно Йехова чрез Исус Христос ни заповядва, че „благовестието трябва да бъде проповядвано по цялата населена земя“ (Матей 24:14). Когато хората не искат да слушат, имаме възможност да изразим дълбочината на любовта си и преданост към Йехова чрез постоянство в това, което е справедливо (1 Йоан 5:3). А като помислим какво ще донесе близкото бъдеще можем ли да не предупредим нашите ближни? (2 Тимотей 4:2).
5. (а) Поради каква друга причина трябва още да проповядваме? (б) Защо това е основа за осъждане?
5 Нещо повече, това което проповядвал Йеремия, в действителност било съдебно дело. Никой от тези, които при унищожението на Ерусалим в 607 г. п.н.е. загинали или били пленени, не можел да твърди, че не знаел защо го сполетяло това. В течение на 40 години Йеремия предупреждавал израилтяните, че ще стане така, ако продължават да се бунтуват срещу Йехова (Езекиил 2:5). Подобно и днес проповядването на благовестието на всичките народи е основа за тяхното осъждане. Апостол Павел обяснил това пишейки, че Исус Христос ще даде възмездие на тези, „които не познават Бога и на ония, които не се покоряват на благовестието на нашия Господар Исус“ (2 Солунци 1:8, 9). Хората ще бъдат съдени в зависимост от това как реагират на благовестието. Затова до края тя трябва да бъде оповестявана гръмко и ясно (Откровение 14:6, 7). Нищо не би трявало да ни пречи да предаваме това важно послание толкова често, колкото е възможно. Всички отдадени служители на Йехова носят голяма отговорност за това.
6. Защо трябва постоянно да проповядваме, макар нашето послание да е вече широко познато?
6 Да, може би вече доста обстойно сме оповестили благовестието на своя терен. Обаче по света се случват много неща, та дори някои да са чули нашето послание, ако престанем да проповядваме могат бързо да го забравят. Да помислим за революциите, терористическите акции, интригите и други случаи, които биват най–подробно публикувани. Освен това има много разпространени форми на развлечения. Трябва постоянно да проповядваме, за да могат хората да помнят нашето послание въпреки всичко това, което приковава вниманието им.
7. Как днес много хора реагират подобно на израилтяните по времето на пророк Исаия и защо обаче това не трябва да ни възпира от проповядвянето?
7 Когато много хора се опитват да ни пренебрегнат, добре е да помним на какъв вид хора трябвало да проповядва пророк Исаия. Йехова му казал: „Те са непокорни люде, чада лъжци, чада, които не искат да слушат поуката Божия. Които казват на гледачите: ‘Не гледайте’ и на пророците: ‘Не пророкувайте правото, но говорете ни ласкателно, пророкувайте измама. Отстъпете от пътя, отколонете се от пътеката, махнете от нас Светия Израилев!’“ Но Исаия верно казвал на хората: „Йехова е Бог правосъден, блажени всички, които го чакат“ (Исаия 30:9–11, 18). Ние също трябва да правим така. Докато постоянствуваме в проповядването, нашето послание може в някаква степен да въздействува на слушателите. Едни ще му обърнат внимание, други не. Всички ще имат възможност да го чуят.
‘Как ще чуят’
8. Какви фактори могат да променят хората дори и да изглежда, че вече решително са против истината?
8 Може би смятаме, че жителите на даден терен имат вече изградено мнение и решително ще отхвърлят носеното от нас послание и дори силно ще му съпротивляват. Обаче нека да не забравяме, че житейската ситуация на хората постоянно се променя. Утре, след седмица или след месец, могат да възникнат нови проблеми и обстоятелства, които да ги предразполагат благосклонно към гласа на истината. Например може да чуят за потресаващи световни събития или да ги сполети финансова несполука, болест или смърт на близък човек. Всичко това може да стане причина да се пробудят и да поискат да познаят причината за своите терзания. Благодарение на издържливото проповядване такива хора ще знаят към кого да се обърнат.
9. Защо нашата проповедническа дейност наподобава работата на спасители работещи на терени сполетяни от бедствие?
9 Нашата ситуация наподобява спасителни отряди работещи на терени сполетяни от бедствие, например земетресение. Някои могат да действуват на места, където има по–малко оцелели, обаче фактът, че техните колеги в другите сектори намират повече живи хора ни най–малко не намалява усърдието им, нито ги спира. Напротив, всички спасители неуморимо продължават да работят, дори и да им се струва, че в определената зона няма повече живи хора. И понякога все още намират оцелели. Акцията се прекъсва чак тогава, когато изминалото време покаже, че няма повече надежда. Обаче нашите търсения още не са прекъснати и постоянно намираме хиляди хора, които желаят да се спасят от стария свят и да преживеят „голямото бедствие“ (Откровение 7:9,14). Дори в обстойно обработени терени, където повечето хора не искат да слушат, все се отбелязват известни резултати. Обаче има и други причини, заради които не трябва да престанем да проповядваме.
10. Единствено как според Римляни 10:13, 14 хората ще знаят къде да се насочат, когато поискат да търсят истината?
10 Трябва постоянно да напомняме на хората, че „всеки, който призове името на Йехова ще бъде спасен“. Обаче апостол Павел продължил в посланието си към Римляните: „Как, прочее, ще призоват този, в когото не са повярвали? И как ще повярват в този, за когото не са чули? А как ще чуят без да има кой да проповядва?“ (Римляни 10:13, 14). Тези думи трябва да ни внушават нуждата от издръжливо проповядване за Божието Царство.
11. Какво задължение имаме към подрастващата младеж?
11 Докато трае времето на края, раждат се и растат деца и достигат възраст, когато могат да отговарят за себе си. Често такива млади хора въобще не обръщали внимание на истината. Може би техните родители отхвърляли посланието и дори са се изказвали враждебно. Но сега тези младежи започват сами сериозно да се замислят за световната ситуация, за своето бъдеще и цел в живота. Младите също трябва да призовават името на Йехова, за да се спасят. Обаче „как ще повярват в този, за когото не са чули?“ (Римляни 10:14). Често такива млади хора приемат истината, затова трябва да стигнем до тях и да им проповядваме.
12. Как нашето постоянно проповядване е израз на благодатта на Йехова?
12 Фактът, че още можем да проповядваме е израз на благодатта на Йехова. Апостол Петър писал: „Бог не забавя това, което е обещал, според както някои смятат бавенето, но заради вас търпи за дълго време, понеже не иска да погинат някои, но всички да дойдат до покаяние. И считайте дълготърпението на нашия Бог като средство за спасение“ (1 Петър 3:9, 15). Желанието на Йехова да спаси всички хора се изразява не само в това, че търпеливо чака с присъдата, но също чрез това, че непрестанно ги призовава да се обърнат към него и да се спасят (1 Тимотей 2:4). Ако постоянно проповядваме благовестието, с това подчертаваме Божието милосърдие и го славим.
Без вина за кръв
13, 14. (а) Защо нашата проповедническа служба може да се сравни с работата на стража, описан в пророчеството на Езекиил? (б) Защо Павел може да потвърди, че е „чист от кръвта на всички“ хора и единствено какво позволявана Свидетелите на Йехова днес да кажат същото?
13 Задължението на отдадените Свидетели на Йехова за предупреждаване на хората за наближаващата Божия присъда може да се сравни с отговорността, която някога носел Езекиил. Той бил назначен като страж на израилевия дом. Неговата задача била да предупреждава израилтяните, че ако не се обърнат от лошите си пътища, ще загинат. Ако той като страж не оповестявал предупреждението, беззаконниците биха загинали, обаче отговорност за тяхната кръв би тежела върху небрежния страж. Тук е показано отношението на Йехова към изпълняваната от него присъда. Той казал: „Не благоволя в смъртта на нечестивия, но да се върне нечестивия от пътя си и да живее. Върнете се, върнете се от лошите си пътища, защо да умрете, доме израиелев?“ (Езекиил 33:1–17).
14 Апостол Павел съзнавал задължението на страж, когато написал до старейшините на ефеската еклезия: „Затова свидетелствувам ви в този ден, че аз съм чист от кръвта на всички“. Защо можел да твърди така? Ето неговите следващи думи: „Защото не се посвених да ви изявя цялата Божия воля“ (Деяния на апостолите 20:26, 27). Също така е днес и с класата на стража, т.е. остатъка на помазаните последователи на Исус Христос. Всички те, заедно с над три милиона съдружника, които имат надеждата да преживеят свършека на тази система на нещата и да получат вечен живот на земята, трябва усърдно да проповядват благовестието за наближаващото изпълнение на неговата присъда. Въз основа на това, не са отговорни за тяхната кръв.
15. Кой бил белязан и кой вършел това според 9–та глава на Езекиил?
15 Днешната проповедническа дейност е пророчески описана в 9–та глава на пророчеството на Езекиил. Там се говори за наказанието, което според волята на Йехова щяло да сполети Ерусалим. Преди изпълнението на присъдата, един човек, облечен в ленена дреха с писарска мастилница на кръста си, получил заповед да мине през града и да сложи белег върху челата на тези, които въздишат поради мерзостите, които ставали там. След завършването на тази задача трябвало да бъдат убити всички жители на града с изключение на тези, които са белязани за спасение. Като изпълнил успешно мисията си за белязване на челата, споменатият мъж казал: „Направих както ми заповяда“ (Езекиил 9:11). Предано извършил своята мисия до край.
16. (а) Кого изобразява днес мъжът облечен в ленена дреха? (б) Какво влияние върху нашето по–нататъшно проповядване има въпросът за оправдаване на върховната власт на Йехова?
16 Човекът облечен в ленена дреха изобразява помазания остатък на последователите на Христос, към който се присъединява „голямото множество“, така наречените „други овце“. Както по времето на Езекиил и днес въпрос от най–основно значение е оправдаване на върховенството на Йехова. Във връзка с настоящата лоша система на нещата и войната във великия ден на Всемогъщия Бог, самият Йехова уверява: „И нациите ще трябва да познаят, че аз съм Йехова“ (Откровение 7:9; Йоан 10:16; Езекиил 39:7). Щом трябва да научат това, тогава земните служители на Йехова непременно трябва да продължават да разгласяват неговото име и намерение за свидетелство на всичките нации.
17, 18. (а) Защо постоянството в проповедническата служба ни помага да бдим? (б) Какъв отчет би искал всеки от нас да даде на Йехова, когато той завърши проповедническата дейност? Единствено кога ще можем да кажем така?
17 Като проповядваме постоянно добрата новина за Царството ние оставаме бдителни. Не отклоняваме вниманието си от важното значение на името и намерението на Йехова. Ако занемарим тази работа, нашата надежда за Царството може да отслабне, след което вероятно биха ни погълнали „грижи и богатства и удоволствията на този живот ... нищо не можем да доведем до съвършенство“ (Лука 8:14). Когато ревностно и издържливо възвестяваме това благовестие, тогава вярно изпълняваме нареждането на нашия учител Исус Христос: „Внимавайте, бдете и молете се, защото не знаете кога ще настане времето. А каквото казвам на вас, на всички го казвам: Бдете постоянно“ (Матей 13:10, 33, 37).
18 И тъй, докато Йехова резервира време за това, нека всички да постоянствуваме в търсенето на „тези, които въздишат“. Нека всеки от нас, член на помазания остатък или представител на „другите овце“, вярно да изпълнява своята задача за проповядване на добрата новина за Царството по цялата населена земя за свидетлство на всичките нации (Матей 24:14). А когато самият Йехова завърши това дело със започването на „голямото бедствие“, тогава нека да може всеки един от нас да му каже: „Направих така, както ми заповяда“.
Спомняш ли си?
◻ За какво свидетелствуват резултатите от нашето проповядване?
◻ Поради какво още трябва да проповядваме?
◻ Защо проповедническата дейност е израз на благодатта на Йехова?
◻ Кога ще бъдем чисти от кръвта на всички хора?
◻ Нак благодарение на проповядването ни е по–лесно да бдим?
[Таблица на страница 24]
РЕЗУЛТАТИ ОТ ПРОПОВЕДНИЧЕСКАТА ДЕЙНОСТ ОТ ПОСЛЕДНИТЕ СЕДЕМ ГОДИНИ
Година
Брой Брой на Брой на
на кръстените присъстващите на библейските
Възпоминателната вечеря изучавания
1981 119 836 5 987 893 1 475 177
1982 138 540 6 252 787 1 586 293
1983 161 896 6 767 707 1 797 112
1984 179 421 7 416 974 2 047 113
1985 189 800 7 792 109 2 379 146
1986 225 868 8 160 597 2 726 252
1987 230 843 8 965 221 3 005 048