Три месеца по–късно Цестий Гал, римският управител на Сирия, поема на юг с 30 000 войници, за да потуши бунта на юдеите. Той пристига в Йерусалим по време на Празника на колибите и бързо нахлува в предградията. Превъзхождани по брой, зилотите търсят убежище в укрепленията на храма. Не след дълго римските войници започват да подкопават стената на храма. Юдеите са ужасени. Как е възможно езически войници да оскверняват тяхното най–свято място! Но християните в града си спомнят думите на Исус: „Щом видите отвратителното нещо, ... застанало на свято място, ... тогава онези в Юдея нека бягат към планините.“ (Матей 24:15, 16) Дали те ще покажат вяра в пророческите думи на Исус и ще бъдат подтикнати да действат? Както се оказва впоследствие, животът им зависи от това. Но как ще успеят да избягат?

Внезапно и без видима причина Цестий Гал оттегля войските си и отстъпва към брега, преследван от разгневените зилоти. Съвсем неочаквано бедствието на града е прекратено! Проявявайки вяра в пророческото предупреждение на Исус, християните напускат Йерусалим и отиват в Пела — неутрален град, разположен в планините от другата страна на река Йордан. Те успяват да направят това навреме, тъй като зилотите скоро се връщат в Йерусалим и принуждават останалите жители да се присъединят към тях в бунта.a Междувременно християните, намиращи се в безопасност в град Пела, очакват по–нататъшното развитие на събитията.