Напредвай към зрялост, тъй като „великият ден на Йехова е близо“

„Нека бързо напредваме към зрялост.“ (ЕВР. 6:1)

1, 2. Каква възможност ‘да бягат към планините’ се открила пред християните в Йерусалим и Юдея през първи век?

КОГАТО Исус бил на земята, учениците му дошли при него и го попитали: „Какъв ще бъде знакът за твоето присъствие и за завършека на тази система?“ Пророчеството, което Исус изрекъл в отговор на техния въпрос, имало своето първо изпълнение през първи век. Исус говорел за едно неочаквано събитие, което щяло ясно да покаже, че краят наближава. Щом станели свидетели на това събитие, „онези в Юдея“ трябвало ‘да бягат към планините’. (Мат. 24:1–3, 15–22) Дали учениците на Исус щели да разпознаят знака и да действат според напътствията?

² Почти три десетилетия по–късно, през 61 г. апостол Павел написал едно строго послание до християните от еврейски произход, които живеели в Йерусалим и околностите му. Нито Павел, нито събратята му по вяра осъзнавали, че само след пет години щял да се появи знакът, бележещ началото на едно „голямо бедствие“. (Мат. 24:21) През 66 г. Цестий Гал повел римските войски в атака срещу Йерусалим и почти щял да го превземе, но внезапно се оттеглил. Това дало възможност на християните да избягат от града на безопасно място.

 3. Каква подкана отправил Павел към християните от еврейски произход, и защо?

³ Онези християни трябвало да притежават духовна проницателност, за да разберат, че случилото се представлявало изпълнението на пророчеството на Исус и че трябвало да бягат. Някои обаче ги ‘мързяло да слушат’. Те били като духовни бебета, които се нуждаели от „мляко“. (Прочети Евреи 5:11–13.) Дори някои, които ходели в пътя на истината от десетилетия, показвали с поведението си, че ‘се отдалечават от живия Бог’. (Евр. 3:12) Някои били ‘придобили навика’ да пропускат християнските събрания в момент, когато денят на ‘голямото бедствие’ все повече наближавал. (Евр. 10:24, 25) Затова Павел отправил към тях следната навременна подкана: „Щом вече сме оставили зад себе си началните учения за Христос, нека бързо напредваме към зрялост.“ (Евр. 6:1)

 4. Защо е важно да бъдем нащрек в духовно отношение, и какво ще ни помогне да правим това?

⁴ Ние живеем във времето на последното изпълнение на Исусовото пророчество. „Великият ден на Йехова“, в който той ще сложи край на цялата система на Сатана, „е близо“. (Соф. 1:14, НС) Както никога досега ние трябва да бъдем будни и нащрек в духовно отношение. (1 Пет. 5:8) Дали наистина правим това? Християнската зрялост ще ни помогне да останем съсредоточени върху това къде се намираме в потока на времето.

Какво представлява християнската зрялост

5, 6. (а) Какво включва духовната зрялост? (б) В какви две области трябва да полагаме усилия, за да напредваме към зрялост?

⁵ Павел не само насърчил християните от еврейски произход през първи век да напредват към зрялост, но и им обяснил какво включва духовната зрялост. (Прочети Евреи 5:14.) „Зрелите хора“ не се задоволяват само с „мляко“. Те се хранят с ‘твърда храна’. Затова разбират както „основните“, така и „дълбоките неща“ на истината. (1 Кор. 2:10) Освен това те са обучили „своите способности за разбиране“ чрез „използване“, тоест като прилагат на практика познанието си, което им помага „да различават кое е правилно и кое погрешно“. Когато трябва да вземат важно решение, това обучение им помага да разбират кои библейски принципи се отнасят за ситуацията и как да ги приложат на практика.

⁶ Павел писал: „Необходимо е да посветим повече от обикновеното внимание на онова, което чухме, за да не се отклоним никога от вярата.“ (Евр. 2:1) Възможно е да започнем да се отклоняваме от вярата, без дори самите ние да го осъзнаваме. Можем да избегнем това, като посвещаваме „повече от обикновеното внимание“ на изследването на духовните истини. Затова всеки един от нас трябва да се запита: „Дали все още изучавам само основните неща? Дали върша нещата механично, като рутина, без сърцето ми да е ангажирано с истината? Как мога да постигна истински духовен напредък?“ Напредването към зрялост изисква от нас да полагаме усилия в поне две области. Трябва да познаваме добре Божието Слово, както и да се научим на послушание.

Необходимо е да познаваме добре Словото

 7. Каква полза можем да извлечем, ако опознаем по–добре Божието Слово?

⁷ Павел писал: „Всеки, който се храни с мляко, не е запознат със словото на праведността, понеже е бебе.“ (Евр. 5:13) За да придобием зрялост, трябва да познаваме добре Словото на Бога, или неговото послание към нас. Тъй като това послание се съдържа в Библията, ние трябва старателно да я изучаваме, а освен нея да изследваме и изданията на „верния и разумен роб“. (Мат. 24:45–47) Така ще възприемем начина на мислене на Бога и това ще ни помогне да обучим своите способности за разбиране. Обърни внимание на примера на една християнка на име Оркид.a Тя казва: „Напомнянето, което оказа най–голямо влияние в живота ми, е това редовно да четем Библията. Отне ми около две години да прочета цялата Библия, но се чувствах така, сякаш за пръв път се запознавам със своя Създател. Научих много за начините му на постъпване, за това какво харесва и какво не, каква огромна сила притежава и колко дълбока е мъдростта му. Ежедневното четене на Библията ме укрепваше през някои от най–тежките моменти от живота ми.“

 8. Какво въздействие може да окаже Божието Слово върху нас?

⁸ Редовното четене на част от Божието Слово позволява посланието му да „оказва силно въздействие“ върху нас. (Прочети Евреи 4:12.) Това четене може да оформи вътрешната ни личност и така да радваме в по–пълна степен сърцето на Йехова. Дали смяташ, че е нужно да отделяш повече време, за да четеш Библията и да размишляваш върху нейното послание?

9, 10. Какво включва това да познаваме добре Божието Слово? Обясни.

⁹ За да познаваме Библията добре, е необходимо нещо повече от това просто да знаем какво се казва в нея. Духовните „бебета“ по времето на Павел вероятно имали някакво познание за онова, което казва Божието вдъхновено Слово. Но те самите не го използвали и не прилагали това познание, за да видят до какви добри резултати води то. Те не познавали посланието на Библията, в смисъл че не позволявали то да ги ръководи и да им помага да вземат мъдри решения в живота си.

¹⁰ Да познаваме добре Словото на Бога означава да знаем какво се казва в него и да прилагаме познанието на практика. Случилото се с една християнска сестра на име Кайл показва как може да стане това. Веднъж между нея и една от нейните колежки възникнал спор. Какво направила Кайл, за да разреши проблема? Тя обяснява: „Стихът, за който веднага се сетих, беше Римляни 12:18, където се казва: ‘Доколкото зависи от вас, бъдете в мир с всички хора.’ Затова помолих своята колежка, ако е възможно, да поговорим след работа.“ Те имали хубав разговор и инициативата, която проявила нашата сестра, направила силно впечатление на нейната колежка. Кайл казва: „Разбрах, че никога няма да сгрешим, ако прилагаме библейските принципи.“

Да се учим на послушание

11. Какво показва, че послушанието при трудни обстоятелства може да бъде предизвикателство?

¹¹ Прилагането на онова, което сме научили от Писанието, може да бъде предизвикателство особено когато се намираме в трудни обстоятелства. Например малко след като Йехова освободил израилтяните от египетско робство, те започнали ‘да се карат с Моисей’ и ‘да изпитват’ Йехова. Защо станало така? Защото нямали вода за пиене. (Из. 17:1–4) По–малко от два месеца след като сключили договор с Бога и се съгласили да вършат „всичко, което е казал Господ“, те нарушили закона за идолопоклонството. (Из. 24:3, 12–18; 32:1, 2, 7–9) Дали израилтяните се уплашили от дългото отсъствие на Моисей, който бил на планината Хорив, за да получи напътствия от Йехова? Дали се страхували, че амаличаните могат отново да ги нападнат и че този път ще бъдат безпомощни без Моисей, който преди това им донесъл победа с издигнатите си ръце? (Из. 17:8–16) Това е възможно, но независимо каква била причината за действията им, израилтяните ‘не искали да слушат’, или да бъдат послушни. (Деян. 7:39–41) Павел подканил християните ‘да правят всичко, което е по силите им’, за да не допуснат ‘да последват примера на непослушание’ на израилтяните в момента, когато се страхували да влязат в Обетованата земя. (Евр. 4:3, 11)

12. Как Исус се научил на послушание, и каква полза извлякъл?

¹² Напредването към зрялост изисква от нас да правим всичко, което е по силите ни, да сме послушни на Йехова. Както показва примерът на Исус Христос, ние можем да се научим на послушание чрез страданията, които понасяме. (Прочети Евреи 5:8, 9.) Преди да дойде на земята, Исус бил послушен на своя Баща. Но вършенето на волята на Йехова на земята включвало физически страдания и тревоги за Божия син. Проявявайки послушание, когато бил подложен на големи трудности, Исус ‘постигнал съвършенство’ и така бил в състояние да заеме новата позиция на цар и първосвещеник, която Йехова бил предвидил за него.

13. Как показваме, че сме се научили на послушание?

¹³ А ние? Дали сме решени да продължаваме да бъдем послушни на Йехова дори когато се сблъскваме със сериозни проблеми? (Прочети 1 Петър 1:6, 7.) Бог дава ясни напътствия относно морала, честността, речта, личното четене и изучаване на Писанието, посещаването на християнските събрания и участието в проповедната дейност. (Ис. Н. 1:8; Мат. 28:19, 20; Еф. 4:25, 28, 29; 5:3–5; Евр. 10:24, 25) Дали сме послушни на Йехова във връзка с тези неща дори когато понасяме трудности? Нашето послушание показва, че сме напреднали към зрялост.

Защо християнската зрялост е полезна?

14. Обясни как напредването към зрялост може да бъде защита.

¹⁴ В днешния свят, в който хората са „изгубили всякакво чувство за морал“, един християнин може да се радва на истинска защита, ако е обучил способностите си за разбиране така, че да може да различава кое е правилно и кое погрешно. (Еф. 4:19) Например един брат на име Джеймс, който редовно чете и много цени изданията, основани на Писанието, започнал работа на място, където всичките му колеги били жени. Той казва: „Макар че повечето от колежките ми показваха явна липса на чувство за морал, една от тях имаше прилично поведение и дори проявяваше интерес към библейската истина. Веднъж обаче, когато бяхме само двамата, тя започна да ми прави неморални предложения. Помислих, че се шегува, но все пак ми беше много трудно да я спра. Тогава си спомних една случка от „Стражева кула“ за един брат, който също бил изкушаван на работното си място. Статията разглеждаше примера на Йосиф и жената на Петефрий.b Аз веднага отблъснах момичето от себе си и тя избяга.“ (Бит. 39:7–12) Джеймс бил благодарен, че нищо повече не се случило и че запазил съвестта си чиста. (1 Тим. 1:5)

15. Как напредването към зрялост укрепва фигуративното ни сърце?

¹⁵ Зрелостта е от полза и в това, че укрепва фигуративното ни сърце и ни помага да не ‘се увличаме по различни и чужди учения’. (Прочети Евреи 13:9.) Когато полагаме усилия да напредваме в духовно отношение, умът ни се съсредоточава върху „по–важните неща“. (Флп. 1:9, 10) Това засилва признателността ни към Бога за всички уредби, които е установил за наша полза. (Рим. 3:24) Един християнин, който е ‘напълно зрял относно способностите си за разбиране’, проявява такава признателност и се радва на близки взаимоотношения с Йехова. (1 Кор. 14:20)

16. Какво помогнало на една сестра ‘да укрепи сърцето си’?

¹⁶ Една сестра на име Луиз признава, че известно време след покръстването ѝ основната причина, поради която участвала в християнските дейности, била да прави добро впечатление на другите. Тя казва: „Не вършех нищо лошо, но сърцето ми не преливаше от желание да служа на Йехова. Осъзнах, че трябва да направя някои промени, за да започна наистина да давам най–доброто от себе си на Йехова. Най–голямата промяна беше да отдам цялото си сърце в поклонението на Бога.“ Благодарение на тези усилия Луиз ‘укрепила сърцето си’ и това се оказало жизненоважно за нея, когато се сблъскала със сериозен здравословен проблем. (Як. 5:8) Луиз казва: „Тогава не ми беше никак лесно, но това наистина ме приближи до Йехова.“

‘Да сме послушни от сърце’

17. Защо послушанието било особено важно през първи век?

¹⁷ Съветът на Павел към християните в Йерусалим и Юдея през първи век ‘да напредват към зрялост’ се оказал животоспасяващ за тях. Онези, които се вслушали, притежавали нужната духовна проницателност да разпознаят знака, предсказан от Исус, за времето, когато трябвало ‘да бягат към планините’. Щом видели „отвратителното нещо, което причинява опустошение ... застанало на свято място“, представляващо римските армии, които обградили Йерусалим и се опитали да го превземат, християните разбрали, че било време да бягат. (Мат. 24:15, 16) Вслушвайки се в пророческото предупреждение на Исус, християните избягали от Йерусалим, преди да бъде унищожен, и според църковния историк Евсевий се установили в град Пела, намиращ се в планинската област Галаад. Така те избегнали най–ужасното бедствие за Йерусалим в неговата история.

18, 19. (а) Защо послушанието е важно в наши дни? (б) Какво ще разгледаме в следващата статия?

¹⁸ Послушанието, произлизащо от напредването към зрялост, ще се окаже животоспасяващо и за нас, когато започне главното изпълнение на пророчеството на Исус за едно невиждано досега „голямо бедствие“. (Мат. 24:21) Дали ще бъдем послушни на всяко неотложно напътствие, което може да получим от „верния управител“? (Лука 12:42) Колко важно е да се научим ‘да сме послушни от сърце’! (Рим. 6:17)

¹⁹ Напредването към зрялост изисква от нас да обучаваме своите способности за разбиране. Ние правим това, като полагаме усилия да опознаваме по–добре Божието Слово и като се учим на послушание. Напредването към християнска зрялост може да включва особени предизвикателства за младежите. В следващата статия ще разгледаме как те могат успешно да се справят с тези предизвикателства.

[Бележки под линия]

Какво научи?

• Какво представлява духовната зрялост, и как можем да я придобием?

• Каква роля играе опознаването на Словото на Бога в напредването ни към зрялост?

• Как се научаваме на послушание?

• Каква полза извличаме от духовната зрялост?

[Снимка на страница 10]

Прилагането на библейските съвети ни помага да разрешаваме проблемите по зрял начин

[Снимка на страници 12, 13]

Следването на предупреждението на Исус се оказало животоспасяващо за първите християни