„Не забравяйте онези, които ви ръководят“

ТЕЗИ думи на апостол Павел са записани в Евреи 13:7. От Петдесетница през 33 г. нататък верните апостоли на Господаря Исус Христос служили като ръководно тяло, което осигурявало напътствия на новосформирания християнски сбор. (Деян. 6:2–4) До около 49 г. то вече не се състояло само от Исусовите апостоли. Когато се вземало решение относно обрязването, ръководното тяло включвало „апостолите и старейшините в Йерусалим“. (Деян. 15:1, 2) Те трябвало да разглеждат въпросите, засягащи християните навсякъде. Изпращали писма и постановления, които укрепвали сборовете и помагали на учениците да бъдат единни в мисленето и действията си. Сборовете послушно следвали напътствията от ръководното тяло, в резултат на което процъфтявали и Йехова ги благославял. (Деян. 8:1, 14, 15; 15:22–31; 16:4, 5; Евр. 13:17)

² След смъртта на апостолите се появило отстъпничество. (2 Сол. 2:3–12) Както предсказал Исус в притчата си за житото и плевелите, сред житото (помазаните християни) били засети плевели (фалшиви християни). През вековете двете били оставени да растат заедно до жетвата, „завършека на системата“. (Мат. 13:24–30, 36–43) Междувременно отделни помазани християни се радвали на одобрението на Исус, но нямало ръководно тяло, разпознаваема група от хора на земята, чрез която Исус да ръководи последователите си. (Мат. 28:20) Той обаче предсказал, че по време на жетвата ще настъпи промяна.

³ „Кой всъщност е верният и разумен роб?“ С този въпрос Исус Христос започнал една притча като част от „знака“, който дал за „завършека на тази система“. (Мат. 24:3, 42–47) Исус посочил, че този верен роб ще е зает да дава духовна храна „навреме“ на Божия народ. Точно както през първи век Исус ръководел последователите си чрез група от хора, а не чрез един човек, така и верният роб, който той използва по време на завършека на тази система, не е един човек.

⁴ Кого Исус назначил да храни последователите му? Логично е да използва помазани християни на земята. Библията ги нарича „царско свещенство“, което има задачата „да известява навред превъзходните качества“ на онзи, който го е извикал „от тъмнината в своята чудесна светлина“. (1 Пет. 2:9; Мал. 2:7; Откр. 12:17) Всички ли помазани на земята съставят верния роб? Не. Когато чудодейно осигурил храна на около 5000 мъже, освен жените и децата, Исус я дал на апостолите, които на свой ред я раздали на множеството. (Мат. 14:19) Той нахранил мнозина чрез ръцете на малцина. Днес осигурява духовна храна по подобен начин.

⁵ Следователно „верният управител, разумният“, е съставен от малка група помазани братя, които участват пряко в подготовката и предоставянето на духовна храна по време на Христовото присъствие. (Лука 12:42) В последните дни помазаните братя, които съставят „верния и разумен роб“, служат заедно в световната централа. Днес те са Ръководното тяло на Свидетелите на Йехова.

⁶ Христос използва тази група, за да ни разкрива как се изпълняват библейските пророчества и да ни дава навременни напътствия как да прилагаме Божиите принципи в живота си. Тази духовна храна се разпространява чрез местните сборове на Свидетелите на Йехова. (Иса. 43:10; Гал. 6:16) В библейски времена довереният роб, или управител, се грижел за притежанията на господаря си. По подобен начин верният и разумен роб има отговорността да се грижи за всичко на земята, което принадлежи на Христос. Така че той упражнява надзор над имуществото, проповедната дейност, конгресните програми, назначаването на надзорници на различна служба в организацията и издаването на библейска литература — всичко това за ползата на „слугите“. (Мат. 24:45)

⁷ Кои тогава са „слугите“? Просто казано, това са тези, които получават духовната храна. В началото всички слуги били помазани християни. По–късно слугите започнали да обхващат и голямото множество от „други овце“. (Йоан 10:16) И двете групи се възползват от духовната храна, осигурявана от верния роб.

⁸ Когато по време на голямото бедствие дойде да произнесе и изпълни присъдата над тази порочна система, Исус ще назначи верния роб „да се грижи за всичките му притежания“. (Мат. 24:46, 47) Тези, които съставят верния роб, ще получат небесната си награда. Заедно с останалите от 144 000 те ще владеят с Христос в небето. Въпреки че на земята вече няма да има верен и разумен роб, Йехова и Исус ще осигуряват напътствия на земните поданици на месианското Царство чрез онези, които ще са назначени за „князе“. (Пс. 45:16)

⁹ Има много причини да „не забравяме онези, които ни ръководят“, и да им имаме доверие. Защо това е от полза за нас? Апостол Павел казал: „Те бдят над душите ви като хора, които ще отговарят за това, ... за да могат да бдят с радост, а не с въздишане, защото това би ви навредило.“ (Евр. 13:17) Важно е да сме послушни и да се подчиняваме на напътствията на онези, които ни ръководят, защото те се грижат за духовното ни благополучие и защита.

¹⁰ В 1 Коринтяни 16:14 Павел казал: „Нека всичко, което правите, става с любов.“ Решенията, които засягат Божия народ, се вземат въз основа на това прекрасно качество. Относно любовта в 1 Коринтяни 13:4–8 се казва: „Любовта е дълготърпелива и милостива. Любовта не завижда, не се хвали, не се възгордява, не се държи неприлично, не търси изгода за себе си, не се раздразнява, не е злопаметна, не се радва на неправедността, но се радва на истината, понася всичко, вярва на всичко, надява се на всичко, издържа всичко. Любовта никога не престава.“ Щом любовта е в основата на всички решения, засягащи служителите на Йехова, имаме пълно основание да се чувстваме сигурни под такова ръководство. Освен това то е израз на любовта на Йехова.

¹¹ Както било през първи век, хората, чрез които Йехова ръководи народа си, са несъвършени. Той често е използвал несъвършени мъже да изпълняват волята му. Ной построил ковчег и проповядвал за наближаващо унищожение. (Бит. 6:13, 14, 22; 2 Пет. 2:5) Моисей бил назначен да изведе народа на Йехова от Египет. (Из. 3:10) Несъвършени мъже били вдъхновени да напишат Библията. (2 Тим. 3:16; 2 Пет. 1:21) Фактът, че днес Йехова използва несъвършени хора, за да ръководи проповедната дейност, не разклаща доверието ни в организацията му. Напротив, засилва вярата ни, защото знаем, че онова, което организацията постига, не би било възможно без помощта на Йехова. Издържайки големи трудности, верният роб доказва, че духът на Бога ръководи всичко. Днес Йехова благославя богато видимата част на своята организация и затова я подкрепяме всеотдайно и ѝ оказваме пълно доверие.

¹² Отговорните братя в сбора проявяват своето доверие, като с радост поемат задълженията, свързани с назначенията им, и вярно ги изпълняват. (Деян. 20:28) Като вестители на Царството, ние пламенно проповядваме от къща на къща, правим повторни посещения и водим домашни библейски изучавания. (Мат. 24:14; 28:19, 20) За да се възползваме напълно от богатата духовна храна, която осигурява верният роб, ние се подготвяме за християнските събрания, включително конгресите, и присъстваме на тях. Като общуваме с братята си по време на тези християнски събирания, се насърчаваме взаимно. (Евр. 10:24, 25)

¹³ Проявяваме доверието си в организацията и като я подкрепяме с дарения. (Пр. 3:9, 10) Когато видим, че братята ни са в нужда, ние откликваме незабавно. (Гал. 6:10; 1 Тим. 6:18) Правим това с братска любов и винаги търсим възможности да покажем на Йехова и организацията му, че ценим добротата, проявена към нас. (Йоан 13:35)

¹⁴ Показваме, че имаме доверие на организацията, също, като подкрепяме решенията ѝ. Това означава смирено да изпълняваме напътствията на отговорните братя, като окръжните надзорници и старейшините. Те са сред „онези, които ни ръководят“ и на които трябва да сме послушни. (Евр. 13:7, 17) Дори да не разбираме напълно причините за някои решения, знаем, че ще е за наше трайно добро да се придържаме към тях. В резултат на това Йехова ни благославя, защото сме послушни на Словото и организацията му. Така показваме, че се подчиняваме на Господаря Исус Христос.

¹⁵ Наистина имаме пълно основание да се доверяваме на верния и разумен роб. Сатана, богът на тази система, полага всевъзможни усилия да опетни името и организацията на Йехова. (2 Кор. 4:4) Не ставай жертва на подлите му замисли! (2 Кор. 2:11) Той знае, че му остава „малко време“, преди да бъде хвърлен в бездната, и е решен да отвърне от Йехова колкото се може повече от служителите му. (Откр. 12:12) Но нека колкото повече Сатана засилва атаките си, толкова повече ние да се приближаваме до Бога. Нека проявяваме пълно доверие в Йехова и във верния роб, когото той използва, за да ръководи народа си днес. Така братството ни ще е истински обединено.