‘Верният роб’ минава успешно през изпитанието!

„Дойде времето да се започне съдът от Божието домочадие.“ — 1 ПЕТЪР 4:17.

 1. Какво установил Исус, когато правел проверка на „роба“?

НА ПЕТДЕСЕТНИЦА през 33 г. Исус назначил един „роб“, който да осигурява храна навреме на „домочадието“, или „живеещите в дома“ (НС). През 1914 г. Исус започнал да управлява като цар и скоро дошло време да направи проверка на „роба“. Той установил, че повечето от класа на роба били ‘верни и разумни’. Затова го назначил „над целия си имот“, тоест над всичките си притежания. (Матей 24:45–47) Имало обаче и един ‘зъл роб’, който не бил нито верен, нито разумен.

„Ако робът е зъл“

 2, 3. Откъде произлязъл ‘злият роб’, и какви прояви имал той?

² Исус говорил за ‘злия роб’ веднага след като обяснил за „верния и разумен роб“. Той казал: „Ако оня слуга е зъл [робът е зъл — НС], и каже в сърцето си: Господарят ми се забави, и той почне да бие служителите си, и да яде и пие с пияниците, господарят на оня слуга ще дойде в ден, когато той не го очаква, и в час, когато не знае, и, като го бие тежко, ще определи неговата участ с лицемерите; там ще бъде плач и скърцане със зъби.“ (Матей 24:48–51) Членуването на думата „роб“ насочва вниманието към предишните думи на Исус за „верния и разумен роб“. Да, ‘злият роб’ произлязъл от редиците на ‘верния роб’.a Как станало това?

³ Преди 1914 г. много членове на класа на верния роб имали големи очаквания за срещата с Младоженеца в небесата през тази година, но техните очаквания не се изпълнили. В резултат на това, а и на други събития, много от тях били разочаровани и неколцина се озлобили. Те започнали ‘да бият’ словесно предишните си братя и да общуват с „пияниците“, религиозните групи на псевдохристиянството. (Исаия 28:1–3; 32:6)

 4. Как Исус се отнесъл към ‘злия роб’ и към всички, които проявявали неговия дух?

⁴ Тези бивши християни били идентифицирани като ‘злия роб’ и Исус ги наказал, като ги ‘бил тежко’. Как? Той ги отхвърлил, при което загубили небесната си надежда. Те не били обаче веднага унищожени. Първо трябвало да понесат един период на плач и скърцане със зъби в „тъмнина“ извън християнския сбор. (Матей 8:12) Оттогава насам и други помазани християни са показвали подобен лош дух, което ги определя като ‘злия роб’. И някои от „другите овце“ са подражавали на тяхната невярност. (Йоан 10:16) Всички такива врагове на Христос се намират в същата духовна „тъмнина“.

 5. Как реагирал „верният и разумен роб“ за разлика от ‘злия роб’?

⁵ Но „верният и разумен роб“ преминал през същото изпитание, както и ‘злият роб’. Вместо да се озлобят обаче, неговите членове се ‘усъвършенствали’. (2 Коринтяни 13:11) Тяхната любов към Йехова и към братята укрепнала. В резултат на това те стават и продължават да бъдат „стълб и подпорка на истината“ по време на тези бурни „последни дни“. (1 Тимотей 3:15; 2 Тимотей 3:1)

Разумните и неразумните девици

 6. (а) Как Исус онагледил благоразумието на класа на верния роб? (б) Какво послание известявали помазаните християни преди 1914 г.?

⁶ След като говорил за ‘злия роб’, Исус разказал две притчи, за да покаже защо някои помазани християни ще се окажат верни и разумни, а други не.b За да онагледи благоразумието, той казал: „Небесното царство ще се оприличи на десет девици, които взеха светилниците си и излязоха да посрещнат младоженеца. А от тях пет бяха неразумни и пет разумни. Защото неразумните, като взеха светилниците, не взеха масло със себе си. Но разумните, заедно със светилниците си взеха и масло в съдовете си.“ (Матей 25:1–4) Десетте девици ни напомнят за помазаните християни преди 1914 г. Те били изчислили, че младоженецът Исус Христос щял да се появи тогава. Затова те ‘излезли’ да го посрещнат, като проповядвали смело, че „времената на езичниците“ щели да свършат през 1914 г. (Лука 21:24)

 7. Кога и защо помазаните християни сякаш заспали?

⁷ Да, те били прави. Определените времена на езичниците завършили през 1914 г. и тогава Божието Царство под управлението на Христос Исус започнало да действа. Но това станало в невидимите небеса. А на земята човечеството започнало да изпитва предсказаните беди. (Откровение 12:10, 12) Последвало време за изпитание. Помазаните християни не разбирали напълно нещата и смятали, че ‘младоженецът се бави’. Тъй като били объркани и срещали омраза от страна на света, те намалили темпото и почти преустановили организираната си публична проповедна дейност. Подобно на девиците от притчата те ‘задрямали и заспали’ в духовно отношение, също както неверните и неискрени християни след смъртта на апостолите на Исус. (Матей 25:5; Откровение 11:7, 8; 12:17)

 8. Какво довело до вика „Ето младоженецът иде!“, и какво трябвало да правят помазаните християни тогава?

⁸ Тогава през 1919 г. се случило нещо неочаквано. Ние четем: „А по среднощ се нададе вик: Ето младоженецът иде! Излизайте да го посрещнете! Тогава всички ония девици станаха и приготвиха светилниците си.“ (Матей 25:6, 7) Точно когато нещата изглеждали най–мрачни, се чул призив за дейност! През 1918 г. Исус, „ангелът на завета“, дошъл в духовния храм на Йехова, за да провери и изчисти сбора на Бога. (Малахия 3:1) Помазаните християни трябвало да излязат и да се срещнат с него в земния двор на този храм. Било настанало времето да ‘разпръскват светлината’. (Исаия 60:1, НС; Филипяни 2:14, 15)

 9, 10. Защо през 1919 г. някои християни били „разумни“, а други „неразумни“?

⁹ Но чакай малко! В притчата някои от младите жени имали проблем. Исус продължил: „А неразумните рекоха на разумните: Дайте ни от вашето масло, защото нашите светилници угасват.“ (Матей 25:8) Светилниците не могат да светят без масло. Маслото за лампите ни напомня за Божието Слово на истината и за Божия свети дух, които дават възможност на истинските поклонници да бъдат носители на светлина. (Псалм 119:130; Даниил 5:14) Преди 1919 г. разумните помазани християни усърдно търсели начин да проумеят Божията воля за себе си, въпреки временното си отслабнало духовно състояние. Затова когато чули призива да разпръскват светлина, те били готови. (2 Тимотей 4:2; Евреи 10:24, 25)

¹⁰ Някои помазани християни обаче не били подготвени да правят жертви или да полагат лични усилия, въпреки че имали силното желание да бъдат с Младоженеца. Затова когато дошло време активно да проповядват добрата новина, те не били готови. (Матей 24:14) Те дори се опитали да забавят пламенните си съобщници, като поискали от тяхното масло. Как реагирали разумните девици в притчата на Исус? Те казали: „Да не би да не стигне и за нас и за вас, по–добре идете при продавачите и си купете.“ (Матей 25:9) По подобен начин лоялните помазани християни през 1919 г. отказали да направят каквото и да било, което можело да намали способността им да носят светлина. Така те издържали проверката.

11. Какво станало с неразумните девици?

¹¹ Исус завършва: „А когато [неразумните девици] отидоха да купят, младоженецът пристигна; и готовите влязоха с него на сватбата, и вратата се затвори. После дохождат и другите девици и казват: Господи! Господи! Отвори ни. А той в отговор рече: Истина ви казвам: Не ви познавам.“ (Матей 25:10–12) Да, имало такива, които не били готови за идването на Младоженеца. Така те не издържали проверката и загубили възможността да присъстват на сватбеното празненство в небесата. Колко трагично наистина!

Притчата за талантите

12. (а) Как Исус онагледил верността? (б) Кой бил човекът, който ‘тръгнал за чужбина’?

¹² След като онагледил благоразумието, Исус продължил, за да онагледи верността. Той казал: „[Това] е както, когато човек при тръгването си за чужбина, свиква своите слуги, и им предаде имота си. На един даде пет таланта, на друг два, на трети един, на всеки според способността му; и тръгна.“ (Матей 25:14, 15) Човекът от притчата е самият Исус, който ‘тръгнал за чужбина’, когато се възнесъл в небесата през 33 г. Но преди да се възнесе, Исус поверил „имота си“ на своите верни ученици. Как станало това?

13. Как Исус положил началото на голяма дейност, и как упълномощил своите „роби“ ‘да търгуват’?

¹³ По време на земната си служба Исус положил началото на една голяма дейност, като проповядвал добрата новина за Царството в израилската земя. (Матей 9:35–38) Преди да ‘тръгне за чужбина’, той поверил тази дейност на верните си ученици, като казал: „Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух, като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал.“ (Матей 28:18–20) С тези думи Исус упълномощил своите „слуги“, или „роби“ (НС), ‘да търгуват’ ‘всеки според способността си’, докато той се върне.

14. Защо не се очаквало от всички да участват в една и съща степен в „търговията“?

¹⁴ Този израз показва, че не всички християни през първи век са имали еднакви възможности или обстоятелства. Някои, като например Павел и Тимотей, имали възможността да участват напълно в дейността по проповядване и поучаване. Обстоятелствата на други може значително да са ограничавали тяхната свобода на действие. Например някои християни са били роби, други са били болнави, в напреднала възраст или са имали семейни задължения. Разбира се, определени привилегии в сбора не били предоставяни на всички ученици. Например помазаните жени, а също и някои помазани мъже, не поучавали в сбора. (1 Коринтяни 14:34; 1 Тимотей 3:1; Яков 3:1) Но независимо от личните им обстоятелства, всички помазани ученици на Христос — мъже и жени — били назначени да участват в „търговията“, като добре използват своите възможности и обстоятелства в християнската служба. Съвременните ученици на Христос правят същото.

Времето на проверката започва!

15, 16. (а) Кога било време за ‘преглеждане на сметката’? (б) Какви нови възможности за „търговия“ били дадени на верните служители?

¹⁵ Притчата продължава: „След дълго време дохожда господарят на тия слуги и прегледа сметката с тях.“ (Матей 25:19) През 1914 г. — сравнително дълъг период след 33 г. — Христос Исус започва своето присъствие в царска власт. След три години и половина, през 1918 г., той отива в духовния храм на Бога и изпълнява думите на Петър: „Дойде времето да се започне съдът от Божието домочадие.“ (1 Петър 4:17; Малахия 3:1) Дошло време да прегледа сметката.

¹⁶ Какво били направили „робите“, помазаните братя на Исус, с „талантите“ на Царя? От 33 г. нататък, включително годините непосредствено преди 1914 г., мнозина са работели усилно в „търговията“ на Исус. (Матей 25:16) Дори през Първата световна война те показали силно желание да служат на Господаря. Сега било подходящо да се даде отново възможност на верните служители ‘да търгуват’. Времето на края на тази система било дошло. Добрата новина трябвало да бъде проповядвана по целия свят. „Земната жътва“ трябвало да бъде събрана. (Откровение 14:6, 7, 14–16) Трябвало да бъдат установени последните членове на класа на житото и да бъде събрано „голямото множество“ от „други овце“. (Откровение 7:9; Матей 13:24–30)

17. Как верните помазани християни ‘влезли в радостта на господаря си’?

¹⁷ Времето за жътва е радостно време. (Псалм 126:6) Следователно, когато през 1919 г. Исус възложил повече отговорности на своите верни помазани братя, той подходящо казал: „В малкото си бил верен, над многото ще те поставя; влез в радостта на господаря си.“ (Матей 25:21, 23) Да, радостта на Господаря, като наскоро възцарен Цар на Божието Царство, надвишава нашите представи. (Псалм 45:1, 2, 6, 7) Класът на верния роб споделя тази радост, като представя Царя и увеличава „печалбите“ му на земята. (2 Коринтяни 5:20) Неговата радост се вижда в пророческите думи, записани в Исаия 61:10: „Ще се развеселя премного в Господа, душата ми ще се зарадва в моя Бог; защото Той ме облече с одежди на спасение.“

18. Защо някои не издържали проверката, и какъв бил резултатът от това?

¹⁸ За съжаление някои не издържали проверката. По–нататък четем: „Тогава се приближи тоя, който бе получил един талант, и рече: Господарю, аз те знаех, че си строг човек; жънеш гдето не си сеял, и събираш гдето не си пръскал; и като се убоях отидох и скрих таланта ти в земята; ето, имаш своето.“ (Матей 25:24, 25) По подобен начин някои помазани християни не участвали в „търговията“. Те не споделяли ентусиазирано своята надежда с другите преди 1914 г., и не искали да правят това и през 1919 г. Как реагирал Исус на тяхната безочливост? Той им отнел всичките привилегии. Те били ‘изхвърлени във външната тъмнина, където щяло да бъде плач и скърцане със зъби’. (Матей 25:28, 30)

Проверката продължава

19. По какъв начин проверката продължава, и какво са решени да правят всички помазани християни?

¹⁹ Разбира се, повечето от онези, които трябваше да станат част от помазаните „роби“ на Христос във времето на края, не бяха започнали да служат на Йехова, когато Исус дойде на проверка през 1918 г. Дали те пропуснали проверката? Не. Проверката едва била започнала през 1918–1919 г., когато „верният и разумен роб“ като клас я издържал. Отделните помазани християни продължават да бъдат проверявани до окончателното им подпечатване. (Откровение 7:1–3) Осъзнавайки това, Христовите помазани братя са решени да продължават вярно ‘да търгуват’. Те са решени да бъдат разумни, да имат достатъчно масло за светилниците си, така че светлината им да свети ярко. Те знаят, че когато всеки един от тях завърши вярно земния си път, Исус ще го посрещне в небесното местообиталище. (Матей 24:13; Йоан 14:2–4; 1 Коринтяни 15:50, 51)

20. (а) Какво са решени да правят „другите овце“ днес? (б) Какво осъзнават ясно помазаните християни?

²⁰ „Голямото множество“ от „други овце“ подражават на своите помазани братя. Те разбират, че да знаят целите на Бога, им носи големи отговорности. (Езекиил 3:17–21) Затова с помощта на Словото на Йехова и светия дух те също поддържат количеството на маслото в изобилие, като изучават и се събират заедно. И те оставят светлината си да свети, като участват в дейността по проповядване и поучаване, и така ‘търгуват’ заедно с помазаните си братя. Но помазаните християни ясно осъзнават, че талантите са поверени именно в техните ръце. Те трябва да отговарят за начина, по който се грижат за притежанията на Господаря на земята. Макар и да са малко на брой, те не могат да прехвърлят своята отговорност на „голямото множество“. Като има предвид това, „верният и разумен роб“ продължава да бъде начело в ръководството на дейността на Царя, като е благодарен за подкрепата на отдадените членове на „голямото множество“. От своя страна членовете на „голямото множество“ разбират отговорността на своите помазани братя и смятат за привилегия да работят под техния надзор.

21. Какъв призив е отправян към всички християни от преди 1919 г. до наши дни?

²¹ Следователно, макар тези две притчи да хвърлят светлина върху събитията през и около 1919 г., принципите от тях са приложими за всички истински християни в последните дни. И макар че е отправен предимно към помазаните християни преди 1919 г., призивът, който Исус изказва в края на притчата за десетте девици, е отправен към всеки християнин. Тогава нека всеки от нас се вслуша в думите на Исус: „Бдете; защото не знаете ни деня, ни часа.“ (Матей 25:13)

[Бележки под линия]

Можеш ли да обясниш?

• Кога Исус проверил своите последователи, и какъв бил резултатът?

• Защо някои помазани християни развили духа на ‘злия роб’?

• Как можем да покажем, че сме разумни в духовно отношение?

• По какъв начин продължаваме ‘да търгуваме’ в подражание на верните помазани братя на Исус?

[Блок на страница 16]

КОГА ИДВА ИСУС?

В Матей 24 и 25 глава за Исус се казва, че „идва“, но всяко споменаване има различно значение. Той няма нужда да се премества, за да дойде. Вместо това той „идва“ в смисъл, че насочва вниманието си към човечеството или към своите последователи, често във връзка с някаква присъда. Следователно през 1914 г. той „идва“, за да започне своето присъствие в царска власт. (Матей 16:28; 17:1; Деяния 1:11) През 1918 г. „идва“ като пратеник на договора и започва да съди онези, които твърдят, че служат на Йехова. (Малахия 3:1–3; 1 Петър 4:17) При Армагедон той „идва“, за да изпълни присъдата над враговете на Йехова. (Откровение 19:11–16)

Идването (или пристигането), споменато няколко пъти в Матей 24:29–44 и 25:31–46, ще бъде по време на „голямата скръб“. (Откровение 7:14) От друга страна, идването, споменато няколко пъти в Матей 24:45 — 25:30, е свързано със съденето на тези, които твърдят, че са ученици от 1918 г. насам. Не би било разумно да се каже например, че наградата на ‘верния роб’, присъдата над „неразумните девици“ и присъдата над ленивия „роб“, който скрил таланта на Господаря, ще се изпълнят, когато Исус „дойде“ по време на „голямата скръб“. Това би означавало, че много от помазаните ще се окажат неверни по това време и ще трябва да бъдат заменени. Но Откровение 7:3 посочва, че всички помазани роби ще бъдат окончателно „подпечатани“ по време на голямата скръб.

[Снимка на страница 14]

‘Злият роб’ не получава благословии през 1919 г.

[Снимка на страница 15]

Разумните девици били готови, когато младоженецът дошъл

[Снимка на страница 17]

‘Верният роб’ участвал в „търговията“

Ленивият роб не участвал

[Снимки на страница 18]

Помазаните и „голямото множество“ продължават да разпръскват светлина