2, 3. Откъде произлязъл ‘злият роб’, и какви прояви имал той?

² Исус говорил за ‘злия роб’ веднага след като обяснил за „верния и разумен роб“. Той казал: „Ако оня слуга е зъл [робът е зъл — НС], и каже в сърцето си: Господарят ми се забави, и той почне да бие служителите си, и да яде и пие с пияниците, господарят на оня слуга ще дойде в ден, когато той не го очаква, и в час, когато не знае, и, като го бие тежко, ще определи неговата участ с лицемерите; там ще бъде плач и скърцане със зъби.“ (Матей 24:48–51) Членуването на думата „роб“ насочва вниманието към предишните думи на Исус за „верния и разумен роб“. Да, ‘злият роб’ произлязъл от редиците на ‘верния роб’.a Как станало това?

4. Как Исус се отнесъл към ‘злия роб’ и към всички, които проявявали неговия дух?

⁴ Тези бивши християни били идентифицирани като ‘злия роб’ и Исус ги наказал, като ги ‘бил тежко’. Как? Той ги отхвърлил, при което загубили небесната си надежда. Те не били обаче веднага унищожени. Първо трябвало да понесат един период на плач и скърцане със зъби в „тъмнина“ извън християнския сбор. (Матей 8:12) Оттогава насам и други помазани християни са показвали подобен лош дух, което ги определя като ‘злия роб’. И някои от „другите овце“ са подражавали на тяхната невярност. (Йоан 10:16) Всички такива врагове на Христос се намират в същата духовна „тъмнина“.