Какво те подтиква да служиш на Бога?

„Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила.“ — МАРКО 12:30.

 1, 2. Какви вълнуващи неща се извършват във връзка с проповедната дейност?

ИСТИНСКАТА стойност на един автомобил не се определя единствено от неговата външност. Един пласт боя може да подчертае външния му вид, и едни източени форми може да привлекат потенциален купувач; но далеч по–важни са нещата, които всъщност не се виждат — двигателят, който движи автомобила, заедно с всички други механизми, които го управляват.

² Така е и със службата на един християнин за Бога. Свидетелите на Йехова изобилствуват с богоугодни дела. Всяка година биват прекарани повече от един милиард часа, като се проповядва добрата новина на божието Царство. Освен това се провеждат милиони библейски изучавания, а онези, които биват покръстени, наброяват стотици хиляди. Ако си възвестител на добрата новина, ти си имал дял — дори и да е привидно малък — в тези вълнуващи данни. И можеш да бъдеш уверен, че „Бог не е неправеден, та да забрави това, което извършихте и любовта, която показахте към Неговото име“. — Евреи 6:10.

 3. Какво друго освен дела трябва да бъде от голямо значение за християните, и защо?

³ Но истинската стойност на нашата служба — като цяло, или поотделно — не се измерва единствено в числа. Както било казано на Самуил, „човек гледа на лице, а Господ гледа на сърце“. (1 Царе 16:7) Да, това, което сме отвътре, е от значение за Бога. Вярно е, че дела са необходими. Делата на богоугодна преданост украсяват учението на Йехова и привличат потенциални ученици. (Матей 5:14–16; Тит 2:10; 2 Петър 3:11) Но нашите дела не разкриват всичко. Възкресеният Исус имал основания да бъде загрижен относно членовете на сбора в Ефес — въпреки предишните им добри дела. ‘Зная вашите дела — им казал той. — Но имам това против вас, че сте оставили първата си любов.’ — Откровение 2:1–4.

 4. (а) По какъв начин нашата служба на Бога може да се превърне в един подбуждан от чувство за дълг ритуал? (б) Защо е необходим самоанализ?

⁴ Съществува опасност. С течение на времето нашата служба за Бога може да се превърне в един подбуждан от чувство за дълг ритуал. Една християнка описва това по следния начин: „Отивах на служба, ходех на събрания, изучавах, молих се — но вършех всичко автоматично, никога не чувствувах нищо.“ Разбира се, божиите служители трябва да бъдат похвалени, когато напрягат всичките си сили, въпреки че се чувствуват „повалени“ или „съкрушени“. (2 Коринтяни 4:9; 7:6, NW) Но когато нашата християнска рутина навлезе в едни коловози, трябва да надникнем вътре в двигателя, фигуративно казано. Дори и най–добрите автомобили имат нужда от периодичен преглед и поддръжка; подобно на това, всички християни се нуждаят от редовен самоанализ. (2 Коринтяни 13:5) Другите могат да видят нашите дела, но не могат да преценят какво подбужда нашите действия. Следователно всеки от нас трябва да си задава въпроса: ‘Какво ме подтиква да служа на Бога?’

Пречки за правилните подбуди

 5. Коя заповед според Исус била най–важната?

⁵ Когато бил попитан кой от законите, дадени на Израил, бил най–важен, Исус цитирал една заповед, която съсредоточавала вниманието не на външния вид, а на вътрешните подбуди: „Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила.“ (Марко 12:28–30) Така Исус показал коя трябва да бъде движещата сила на нашата служба за Бога — любовта.

 6, 7. (а) По какъв начин Сатан коварно атакува семейния кръг, и защо? (2 Коринтяни 2:11) (б) Как възпитанието може да въздействува на нагласата на някои хора към божествения авторитет?

⁶ Сатан иска да попречи на способността ни да култивираме жизненоважното качество любов. Един метод, с който си служи той, за да постигне това, е да атакува семейния кръг. Защо? Защото това е мястото, където се формират нашите първи и най–трайни впечатления за любовта. Сатан знае добре библейския принцип, че онова, което бъде научено в детството, може да бъде ценно в по–късните години. (Притчи 22:6) Той коварно полага усилия да изопачи нашата представа за любовта от ранна възраст. Като ‘бог на тоя свят’, Сатан вижда как за неговите цели е добре, когато много деца израстват в домове, в които няма любов, а са превърнати в бойни полета на огорчение, гняв и обиден език. — 2 Коринтяни 4:4; Ефесяни 4:31, 32; 6:4, NW (бел. под линия); Колосяни 3:21.

⁷ Книгата Making Your Family Life Happy [„Направи семейния си живот щастлив“] отбелязва, че начинът, по който един баща изпълнява родителската си роля, „може да окаже огромно въздействие на по–късната нагласа на неговите деца към авторитета, както към човешкия, така и към божествения“.a Един християнин, който бил отгледан под тежката ръка на суров баща, признава: „Да се подчинявам на Йехова е лесно за мен; да го обичам ми е много по–трудно.“ Разбира се, послушанието е важно, защото в божиите очи „послушанието е по–приемливо от жертвата“. (1 Царе 15:22) Но какво може да ни помогне да надхвърлим рамките на послушанието и да култивираме любов към Йехова като подбуждащата сила на нашето поклонение?

„Христовата любов ни принуждава“

 8, 9. Как изкупителната жертва на Исус трябва да събуди нашата любов към Йехова?

⁸ Най–големият стимул за култивирането на всеотдайна любов към Йехова е признателността за изкупителната жертва на Исус Христос. „В това се яви Божията любов към нас, че Бог изпрати на света Своя единороден Син, за да живеем чрез Него.“ (1 Йоан 4:9) Щом я разберем и оценим, тази проява на любов предизвиква реакция на любов. „Ние любим [Йехова], защото първо Той възлюби нас.“ — 1 Йоан 4:19.

⁹ Исус охотно приел своята задача да служи като Спасител на хората. „От това познаваме любовта, че Той даде живота Си за нас.“ (1 Йоан 3:16; Йоан 15:13) Исусовата самопожертвувателна любов трябва да породи признателен отклик у нас. Да онагледим това с един пример: Да предположим, че си бил спасен от удавяне. Дали би могъл просто да си отидеш в къщи, да се изсушиш и да забравиш за това? Разбира се, че не! Ти би се чувствувал задължен на човека, който те е спасил. В края на краищата дължиш своя живот на този човек. Нима дължим нещо по–малко на Йехова Бог и Исус Христос? Без откупа всеки от нас би се удавил, образно казано, в греха и смъртта. Вместо това, поради тази велика проява на любов, ние имаме перспективата да живеем вечно на една райска земя. — Римляни 5:12, 18; 1 Петър 2:24.

10. (а) Как можем да направим откупа нещо лично? (б) Как любовта на Христос ни принуждава?

¹⁰ Размишлявай върху откупа. Приеми го лично, както направил Павел: „А животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене.“ (Галатяни 2:20) Такъв размисъл ще има за резултат искрени подбуди, тъй като Павел писал на Коринтяните: „Христовата любов ни принуждава, . . . че Той умря за всички, за да не живеят вече живите за себе си, но за Този, Който за тях е умрял и възкръснал.“ (2 Коринтяни 5:14, 15) The Jerusalem Bible [„Йерусалимска Библия“] казва, че Христовата любов „ни завладява“. Когато размишляваме върху любовта на Христос, ние се чувствуваме принудени, дълбоко развълнувани, дори завладени. Тя докосва нашите сърца и ни подтиква към действие. Както перифразира това преводът на Дж. Б. Филипс — „истинският мотив на нашите действия е любовта на Христос“. Никакви други подбуди няма да произведат трайни плодове в нас, както е показано от примера на фарисеите.

„Пазете се от кваса на фарисеите“

11. Опиши нагласата на фарисеите спрямо религиозните дела.

¹¹ Фарисеите отнели живота от поклонението на Бога. Вместо да наблегнат на любовта към Бога, те наблягали на делата като мярка за духовност. Прекалената им заетост с подробните правила ги правела да изглеждат праведни отвън, но отвътре те били „пълни с мъртвешки кости и с всякаква нечистота“. — Матей 23:27.

12. След като Исус излекувал един мъж, как фарисеите показали, че сърцата им са безчувствени?

¹² Веднъж Исус състрадателно излекувал един мъж, чиято ръка била изсъхнала. Колко щастлив трябва да е бил този мъж да изпита мигновеното изцеление от болест, която несъмнено е причинявала голяма физическа и емоционална болка! Но фарисеите не се радвали заедно с него. Вместо това те се хванали за една формална подробност — че Исус бил оказал помощ на сабат. Прекалено заети със своето формално тълкуване на Закона, фарисеите изобщо не разбрали духа на Закона. Нищо чудно, че Исус бил „наскърбен поради закоравяването на сърцата им“! (Марко 3:1–5) Освен това той предупредил своите ученици: „Пазете се от кваса на фарисеите и садукеите.“ (Матей 16:6) Техните действия и нагласи са разобличени в Библията за наша полза.

13. Каква е поуката за нас от примера на фарисеите?

¹³ Примерът на фарисеите ни учи, че трябва да имаме разумен възглед относно делата. Наистина, делата са много важни, тъй като „вярата отделена от дела е мъртва“. (Яков 2:26) Но несъвършените хора са склонни да съдят другите по онова, което правят, а не по онова, което са. Понякога ние можем дори да съдим самите себе си по този начин. Можем да бъдем обхванати от идея фикс относно делата, които вършим, като че това е единственият критерий за нашата духовност. Би могло да стане така, че да забравим колко е важно да изследваме своите подбуди. (Сравни 2 Коринтяни 5:12.) Можем да се превърнем в закостенели следовници на закона, които ‘прецеждат комара а камилата поглъщат’, подчинявайки се на буквата на закона, но нарушавайки неговия замисъл. — Матей 23:24.

14. Как фарисеите били подобни на нечиста чаша или чиния?

¹⁴ Онова, което фарисеите не разбирали, е, че ако човек наистина обича Йехова, делата на богоугодна преданост ще дойдат от само себе си. Духовността тече отвътре навън. Исус мощно изобличил фарисеите за тяхното погрешно мислене в това отношение, като казал: „Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери! Защото чистите външността на чашата и блюдото, а отвътре те са пълни с грабеж и насилие. Слепи фарисеино! Очисти първо вътрешността на чашата и блюдото, за да бъде и външността им чиста.“ — Матей 23:25, 26.

15. Посочи примери, които показват, че Исус гледа по–навътре от външността.

¹⁵ Външността на една чаша, чиния или дори на една сграда не разкрива всичко. Исусовите ученици били обзети от страхопочитание пред красотата на храма в Йерусалим, който Исус нарекъл „разбойнически вертеп“, поради онова, което ставало вътре в него. (Марко 11:17; 13:1) Онова, което било вярно за храма, е вярно и за милиони хора, които са християни само по име, както показва историята на псевдохристиянството. Исус казал, че щял да прецени някои хора, които вършели „велики дела“ в негово име, като ‘вършители на беззаконие’. (Матей 7:22, 23) В ярък контраст той говорел за една вдовица, която дарила почти нищожна сума пари в храма: „Тая бедна вдовица пусна повече от всичките, които пускат в съкровищницата; . . . тя от немотията си пусна всичко що имаше целия си имот.“ (Марко 12:41–44) Дали Исус бил непоследователен в оценките си? Не. И в двете ситуации Исус отразявал възгледа на Йехова. (Йоан 8:16) Той разбирал подбудите за делата и съдел според тях.

„Всеки според способността му“

16. Защо не трябва винаги да сравняваме своята дейност с тази на някой друг християнин?

¹⁶ Ако нашите подбуди са правилни, няма нужда постоянно да се сравняваме с другите. Например, няма голяма полза, когато се състезаваме в стремеж да прекараме също толкова време в службата, колкото прекарва някой друг християнин, или да се сравняваме с неговите постижения в проповядването. Исус казал да обичаме Йехова с цялото си сърце, ум, душа и сила — не с цялото сърце, ум, душа и сила на някой друг. Способностите, енергията и обстоятелствата на всеки човек са различни. Ако твоето положение позволява, любовта ще те подтикне да прекараш повече време в службата — може би дори като целодневен служител пионер. Но ако се бориш с болест, времето, което прекарваш в службата, може да бъде по–малко от онова, което ти би желал. Не се обезсърчавай. Верността към Бога не се измерва в часове. Като имаш чисти подбуди, ще имаш основания за радост. Павел писал: „Всеки нека изпитва своята работа, и тогава ще може да се хвали само със себе си, а не с другиго.“ — Галатяни 6:4.

17. Разкажи накратко със свои собствени думи притчата за талантите.

¹⁷ Разгледай Исусовата притча за талантите, както е записана в Матей 25:14–30. Един човек, който трябвало да пътува в чужбина, събрал своите слуги и им поверил своя имот. „На един даде пет таланта, на друг два, на трети един, на всеки според способността му.“ Какво открил господарят, когато се върнал, за да уреди сметките си със своите слуги? Слугата, на когото били дадени пет таланта, спечелил още пет таланта. Подобно на това, слугата, на когото били дадени два таланта, спечелил още два таланта. Слугата, на когото бил даден един талант, го заровил в земята и не направил нищо, за да увеличи богатството на своя господар. Как господарят оценил ситуацията?

18, 19. (а) Защо господарят не сравнил слугата, на когото били дадени два таланта, със слугата, на когото били дадени пет таланта? (б) Какво ни учи притчата за талантите относно похвалата и сравненията? (в) Защо третият слуга получил неблагоприятна оценка?

¹⁸ Най–напред нека да разгледаме слугите, на които били дадени съответно по пет и два таланта. На всеки от тези слуги господарят казал: „Хубаво, добри и верни слуго!“ Дали той щял да каже това на слугата с петте таланта, ако той бил спечелил само два? Вероятно не! От друга страна обаче, той не казал на слугата, който спечелил два таланта: ‘Защо не спечели пет? Ето, виж съслугата си — и колко много е спечелил той за мен!’ Не, състрадателният господар, който изобразявал Исус, не правел сравнения. Той възложил талантите „на всеки според способността му“ и не очаквал обратно нищо повече от онова, което всеки един могъл да даде. И двамата слуги получили еднаква похвала, тъй като и двамата работили всеотдайно за своя господар. Всички ние можем да се поучим от това.

¹⁹ Разбира се, третият слуга не бил похвален. Всъщност, той бил хвърлен в тъмница навън. Като получил само един талант, от него нямало да се очаква да произведе толкова, колкото слугата с петте таланта. Но той дори не се опитал! В крайна сметка неговата неблагоприятна присъда била поради ‘злата му и ленива’ нагласа на сърцето, която разкривала липса на любов към господаря.

20. Как Йехова гледа на нашите ограничения?

²⁰ Йехова очаква всеки от нас да го обича с цялата си сила, но колко стоплящо сърцето е това, че „Той познава нашия състав, помни, че ние сме пръст“! (Псалм 103:14) Притчи 21:2 казва, че „Господ претегля сърцата“ — а не статистическите данни. Той разбира всички онези ограничения, над които нямаме контрол, независимо от това дали те са финансови, физически, емоционални или други. (Исаия 63:9) В същото време той очаква от нас да използуваме максимално всички неща, които може би имаме. Йехова е съвършен, но в отношенията си със своите несъвършени поклонници, той не е перфекционист. Той не е неразумен в своите отношения, нито нереалистичен в своите очаквания.

21. Какви добри резултати ще последват, ако нашата служба за Бога е подтикната от любов?

²¹ Да обичаш Йехова с цялото си сърце, душа, ум и сила е „много повече от всичките всеизгаряния и жертви“. (Марко 12:33) Ако сме подтиквани от любов, тогава ще правим всичко, каквото можем, в служба на Бога. Петър писал, че ако богоугодни качества, включително и любовта, „се намират у вас и изобилват, те ви правят да не сте безделни нито безплодни в познаването на нашия Господ Исус Христос“. — 2 Петър 1:8.

[Бележка под линия]

Преговор

◻ Каква трябва да бъде движещата сила на нашата служба за Бога?

◻ Как любовта на Христос ни принуждава да служим на Йехова?

◻ Какво прекалено занимание на фарисеите трябва да избягваме?

◻ Защо не е мъдро непрекъснато да сравняваме своята служба с тази на някой друг християнин?

[Снимки на страница 16]

Способностите, енергията и обстоятелствата на различните личности са различни