Защо имената на някои библейски личности не се споменават?

В библейската книга Рут мъжът, който отказал да изпълни задължението си според Моисеевия закон, бил наречен просто „еди–кой си“. (Рут 4:1–12, бел. под линия) Трябва ли тогава да смятаме, че хората, чиито имена не са споменати в Библията, били лоши или незначителни?

Не. Нека разгледаме друг пример. Преди последната си Пасха Исус казал на учениците си да отидат в града при „еди–кого си“ и да подготвят дома му. (Матей 26:18) Дали този мъж бил лош човек или твърде незначителен, за да бъде споменат по име? Съвсем не. Несъмнено той бил ученик на Исус. Тъй като в този случай не било важно да се споменава името му, то било пропуснато.

Освен това в Библията са записани имената на голям брой зли личности, а много верни хора не са назовани по име. Например името на първата жена, Ева, е всеизвестно. Но заради нейния егоизъм и неподчинение Адам също съгрешил, което довело до ужасни последствия. (Римляни 5:12) От друга страна, името на съпругата на Ной не е записано, но всички сме извлекли полза от себеотрицанието и послушанието, които проявявала, докато подкрепяла съпруга си във важната му задача. Ясно е, че нейното име не било пропуснато, защото била незначителна или нямала Божието одобрение.

В Библията не се съдържат имената и на други личности, които били смели и изиграли важна роля в намерението на Йехова. Да вземем за пример малкото израилско момиче, което било робиня в дома на Нееман, военачалника на сирийската войска. То смело разказало на своята господарка, съпругата на Нееман, за пророка на Йехова в Израил, вследствие на което било извършено голямо чудо. (4 Царе 5:1–14) Дъщерята на израилския съдия Йефтай също е забележителен пример на вяра. Тя с готовност се отказала от възможността да се омъжи и да има деца, за да изпълни обета на баща си. (Съдии 11:30–40) По подобен начин писателите на над 40 псалма, както и някои пророци, които вярно изпълнявали важни задачи, също не се споменават по име. (3 Царе 20:37–43)

Още по–забележителен е примерът на верните ангели. Те са милиони на брой, но знаем имената само на двама от тях — Гавриил и Михаил. (Даниил 7:10; Лука 1:19; Юда 9) Имената на всички останали не са посочени в Библията. Например Маное, бащата на Самсон, попитал един ангел: „Как се казваш? Искаме да ти окажем почит, когато думите ти се изпълнят.“ В отговор ангелът му казал: „Защо питаш за името ми?“ Този ангел смирено отказал да приеме слава, полагаща се единствено на Бога. (Съдии 13:17, 18)

Библията не обяснява защо някои личности са споменати по име, а други не. Но можем да научим много от верните служители на Бога, които не търсели слава за себе си.